Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.09.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 13870 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.07.2018 г., постановено по
гр.дело № 33726/2015 г. на СРС, ІІ Г.О., 163 състав, е отхвърлен като
неоснователен предявения иск от ищец М.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу ответник ЗАД“ Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „ Триадица“, пл.“ *******, да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца М.Ц.Б., сумата- 530,00 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди в следствие на ПТП от 13.09.2010 г., причинено от К.И.К.при
управление на л.а. Рено Меган с рег.№ *******в
гр.Казанлък , изразяващи се в разходи за рехабилитация направени на 15.11.2014
г. в Павел Баня, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на
ИМ в съда- 16.06.2015 г. до окончателното заплащане на дължимото, на основание
чл.226 и чл.267 КЗ/ отм./ и чл.86 ЗЗД във вр. чл.45 ЗЗД.
Срещу решението на СРС, 163 с-в е постъпила въззивна жалба от М.Ц.Б., подадена чрез
пълномощника адв.Е.К., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за заплащане на сумата от 530 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди. В жалбата се излагат
доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение
на материалноправните разпоредби на
закона.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ответник ЗАД“ Б.В.И.Г.“ АД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.А.П.оспорва жалбата, като
неоснователна. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като краен резултат. Настоящата въззивна
инстанция споделя крайния извод на първоинстанционният
съд за неоснователност на предявения от ищцата срещу ответника иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
С прекия иск
по чл.226, ал.1
от КЗ/ отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят
на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска
за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност".
Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ при застраховка „гражданска отговорност“ увреденият, спрямо
който застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования.
В настоящия
случай, при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са налице
всички предпоставки по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за ангажиране на
отговорността на ответника, като
застраховател по "Гражданска отговорност" за причинените на ищцата имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за рехабилитация, във връзка с лечението й, извършени
за периода от 15.11.2014 г. до 24.11.2014 г., от ПТП, станало на 13.09.2010 г. в гр.Казанлък.
Основният
довод изложен във въззивната жалба, че вземането на
ищцата не е погасено по давност съдът намира за основателен. Основателен е
довода на ищцата, изложен във въззивната жалба, че по
отношение на предявената от нея искова
претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди не е изтекла
предвидената в чл.197 от КЗ/ отм./, петгодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 197 от КЗ/ отм./, правата по застрахователния договор се погасяват
при застраховки "Гражданска отговорност", с петгодишна
давност от датата на настъпване
на събитието. В конкретния случай, не се спори между
страните, че датата на настъпване на събитието е 13.09.2010 г., поради което и
давността за предявяване на исковата претенция изтича на 13.09.2015 г., а
исковата молба е депозирана в съда на 16.06.2015 г. Т.е. единственият обоснован
извод, който в процесния
случай следва да се направи е, че по
отношение на исковата претенция на ищцата за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди не е изтекла предвидената в чл.197 от КЗ/ отм./, петгодишна
погасителна давност. С оглед на което съдът приема, че исковата претенция с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди не е погасена по давност. Ето защо, неправилно първоинстанционният съд е уважил направеното
от ответника-застраховател, чрез неговия процесуален представител възражение
за погасяване
по давност на исковата претенция на ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди. В случая неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/ отм./ е погасен по давност.
На следващо място, съдът приема за изцяло
неоснователен довода изложен във въззивната жалба, че
в случая е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата
имуществени вреди и настъпилото ПТП. От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно
и обективно изготвено се установява, че причинените травми на ищцата от процесното ПТП, настъпило на 13.09.2010 г. не са налагали
извършването на претендираните разходи по медицински
показания – за проведено балнеолечение на ищцата с включени медицински
процедури от 15.11.2014 г. до 24.11.2014 г., 4 години след процесното
ПТП. Установява се също така, че липсвали документи същите да са предписвани по съответния ред от
специалист по линия на НЗОК, ако е било необходимо, както и че ищцата е осъществила
личното си желание и право да проведе почивка, комбинирана с балнеолечение и
включени медицински процедури, свързани с общото й здравословно състояние. С
оглед на което, съдът приема, че в процесния случай
от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно- медицинска експертиза не се установява по несъмнен
начин, че претърпените от ищцата имуществени вреди са причинени в резултат на
настъпилото ПТП, поради което този факт следва да се приеме за недоказан по
делото. В процесния случай не е налице
причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за рехабилитация и настъпилото ПТП. Поради това и само
на това основание, исковата претенция на ищцата за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП,
изразяващи се в разходи за рехабилитация, във връзка с лечението й, извършени
за периода от 15.11.2014 г. до 24.11.2014 г. се явява неоснователна и
недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена. В тази връзка правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за
заплащане на сумата от 530 лв., като неоснователен.
С оглед на изложеното, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С
оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата
страна- ответник съдът намира за основателно. Досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на
въззиваемата страна – ответник, съдът намира, че към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с
оглед висящността на делото, следва да съобрази,
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ищец в полза на въззиваемата
страна- ответник юрисконсултско възнаграждение следва
да се определи от съда в размер на 100
лв.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 02.07.2018 г., постановено
по гр.дело № 33726/2015 г. на
СРС, ІІ Г.О., 163 състав.
ОСЪЖДА М.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на ЗАД“ Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“ *******, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК,
сумата от 100 лв. / сто лева/, представляваща разноски за въззивното
производство/юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.