№ 2698
гр. С, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110104428 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правна квалификация чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба предявена от ЗД “ф-ма” АД срещу
М. П. И., с ЕГН ********** в обстоятелствената част на която се твърди, че на 26.04.2019г.
в гр.С до ул.“Ш п“ е реализирано ПТП с участието на товарен автомобил “марка” с peг. №
****, управлявано от М. П. И. и МПС “марка”с peг. №****, управлявано от Н В Н. Сочи се,
че според представения Протокол за ПТП № 1724387, съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на М. П. И.,
който не е съобразил размерите на товарния автомобил и е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – 1,43 %о. Посочено е, че л.а.“марка”с
peг. №**** е бил застрахован по застраховка „Каско” в ЗАД „ф-ма” със застрахователна
полица №BG020118000001388 и след заведена в дружеството щета е заплатено обезщетение
в размер на 2515,51лв. Товарен автомобил “марка” с peг. № **** е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”ф-ма” АД със застрахователна полица, която е
валидна към момента на събитието. На основание чл.412 от КЗ, ЗАД „ф-ма” предявило
претенцията си срещу ЗД “ф-ма” АД, като застраховател по гражданска отговорност на
виновния водач, поради което от страна на ищеца е изплатена сума в размер на 2530.51лв.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2555.51лв.,
представляваща изплатеното от ЗД “ф-ма”АД застрахователно обезщетение, с включени
ликвидационни разноски в размер на 25лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба на 28.01.2021г. до пълното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. И. не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приет като доказателство по делото Протокол за ПТП №1724387/26.04.2019г.,
се установява, че на посочената дата в гр.С, до ул.“Ш п“ , МПС 1- товарен автомобил
1
“марка” с peг. № ****, управляван от М. П. И. поради отклоняване в дясно реализира ПТП с
два автомобила, като първия ударен автомобил е л.а.“марка”с peг. №****, управлявано от Н
В Н. В протокола изрично е отбелязано, че М. П. И. е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – 1,43 %о.
По делото от М. П. И. не е подаден отговор в срока по чл.131 ГПК. Съгласно чл.
133 ГПК когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността на упражни
тези права по-късно.
Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ГПК определя реквизитите на писмения отговор на
ответника, както и изисква изчерпване на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на
които те се основават. От друга страна, преклудирането на процесуалните права на
ответника настъпва с изтичане на срока за отговор, но нормата на чл. 133 ГПК не въвежда
императивно правило, че възраженията на ответника срещу иска следва да се заявят
единствено под формата на писмен документ, назован отговор на исковата молба и с
необходимото съдържание по чл. 131, ал. 2 ГПК. Основание за този извод е направеното от
законодателя изброяване на начините, които ответникът би могъл да се упражни правата си,
за да не настъпи преклузията по чл. 133 ГПК - писмен отговор, становище, възражения,
оспорвания, представяне на доказателства и др. Писменият отговор представлява
възможност, която внася яснота в процесуалната позиция на ответника, но не въвежда
забрана възраженията или становищата да се заявят и съответно да се зачетат от съда и ако
не отговарят на формалните изисквания по чл. 131, ал. 2 ГПК, но при спазване на срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
В случая от М. П. И. не е изразено никакво становище, под каквато и да е форма и
не са направени възражения и оспорвания, в срока по чл.131 ГПК. В първо съдебно
заседание ответникът потвърждава, че е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон, като посочва, че при кръвен тест е отчетен 1,27 %о, което отново е
над допустимото по закон.
Поради изричната липса на оспорване на обстоятелството, следва да се приеме, че
М. П. И. е реализирал ПТП с л.а.“марка”с peг. №****, като по време на инцидента е
шофирал с наличие на алкохол в кръвта над допустимото.
От Протокол за ПТП се установява и вината на М. П. И. за настъпване на ПТП,
като в документа е посочен различен механизъм на осъществяване на произшествието , от
този изложен от ответника в съдебно заседание. Доколкото обаче от М. П. И. не е направено
оспорване на механизаъм на ПТП, вписан в Протокола, в срока за отговор, то следва да се
приеме, че вписаното в Протокола не е оборено от ответника.
Не се спори и, че гражданската отговорност на М. П. И., като водач на товарен
автомобил “марка” с peг. № **** е била обект на задължителна застраховка ГО при ищеца.
От приложените към исковата молба документи на страници от 10 до 26 се
установява, че между собственика на л.а. “марка”с peг. №**** и ЗАД „ф-ма” е бил сключен
договор за застраховка „Каско” със застрахователна полица №BG020118000001388 и след
заведена в дружеството щета е заплатено обезщетение в размер на 2515,51лв. не се оспорва,
а се установява и от представено писмо и приложение към него на стр.20 от делото, че
вземането на ЗАД „ф-ма” е погасено от ЗД “ф-ма” АД чрез прихващане на насрещни
вземания, като прихващането е със сума в размер на 2530,51лв. поради включване на сума в
размер на 15лв. ликвидационни разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка
“Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и третото за спора лице – собственик на
автомобила, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Законодателят е предвидил възможност в определени
случаи застрахователят да може да търси от застрахования това, което е платил на
увреденото лице /чл. 500 КЗ/. Пораждането на това регресно право е обусловено от
2
наличието на следните предпоставки: 1/ лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована, да е причинило вреди /имуществени и/или неимуществени/; 2/ да са налице
основания за ангажиране на гражданската му отговорност /поведението му да е осъществило
признаците на деликт – да е виновно, противоправно и да е в причинна връзка с настъпилите
вреди/; 3/ застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” да е заплатил
обезщетение на увредения; 4/ да е налице някоя от хипотезите, изброени в цитираната по-
горе разпоредба –застрахованият да е причинил вредите след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието
на наркотично вещество или негов аналог или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог; не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това или лицето да е
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
Настоящият съдебен състав приема, че събраните по делото доказателства са в
състояние да обусловят извод за наличието на горепосочените предпоставки. По делото се
установи, че на 26.04.2019г. ответникът е причинил вреди при управлението на МПС -
собственост на трето за спора лице, което е имало сключена застраховка “Гражданска
отговорност” с ищцовото дружество към датата на настъпване на произшествието. Съгласно
разпоредбата на чл. 477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Съгласно ал.2 на посочената разпоредба застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Под законно
основание следва да се разбира и обикновеното предаване на автомобила от собственика на
водача без да е необходимо последния да е упълномощен в писмена форма от собственика.
Това е така, тъй като упълномощаването за използване на едно моторно превозно средство
се подчинява на общите правила на гражданското право и може да бъде както изрично, така
и конклудентно. В случая по делото няма данни в полза на ответника да е учредено вещно
или облигационно право на ползване от страна на собственика товарен автомобил “марка” с
peг. № **** – да е упълномощен изрично от последния или от лице с право на ползване да
управлява автомобила; доколкото обаче и застрахованият автомобил, и застрахователната
полица са били в държане на ответника, съдът приема, че последният е бил упълномощен
чрез конклудентни действия от страна на собственика да управлява автомобила, а оттук – че
гражданската му отговорност е била обхваната от застрахователната закрила по сключения
със ЗД „ф-ма“ АД договор.
Установи се също, че в срока на действие на застрахователния договор ответникът
е причинил вреди на трето за спора лице, като поведението му разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в
управление на пътно превозно средство при внезапно отбиване на дясно без преценка на
размерите на превозното средство и след употреба на алкохол и е налице несъмнена
причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от третото
лице неблагоприятен имуществен резултат.
Доколкото вредите са причинение от ответника след употреба на алкохол с
концентрация над допустимата, за ищцовото дружество, изплатило обезщетение по регресен
иск, е възникнало регресно право да търси от ответника това, което е платил за причинените
от него вреди. Доколкото не се оспорва размер на вредите, то следва да се приеме, че М. П.
И. дължи претендираната сума, както и 25лв. ликвидационни разноски. Върху посочената
сума в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
3
исковата молба на 28.01.2022г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и предвид заявената от ищеца претенция за разноски,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на сумата от 102лв. заплатена държавна такса, както и на основание чл.78, ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.С, бул.“В“, бл.48, ет.1,
ап.2 да заплати на ЗД „ф-ма” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”Д Б” №87, ет.2 по иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата 2555.51лв.,
представляваща изплатено обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” за
виновно причинени имуществени вреди на л.а.“марка”с peг. №**** в следствие на пътно-
транспортно произшествие от 26.04.2019г., по вина на М. П. И., като водач на товарен
автомобил “марка” с peг. № ****, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба на 28.01.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. П. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.С, бул.“В“, бл.48, ет.1,
ап.2 да заплати на ЗД „ф-ма” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”Д Б” №87, ет.2 на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, съдебно-деловодни разноски в
размер на 202 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4