РЕШЕНИЕ № 259

гр. Сливен, 07.12.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на шестнадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

               Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря               Ваня Костова                                                   и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                съдията           административно  дело № 105      по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.225а във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на ЕТ „К.-ВД-Г.Р.” против Заповед № РД-15-305/10.02.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Стопанска сграда”, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2 в землището на гр. Сливен, кв. „Р.”, местността „Д.” - държавна публична собственост, изпълнен от ЕТ „К.-ВД-Г.Р.”.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Застрояването в имота било съобразено с издадените Разрешение за строеж и Акт за узаконяване на търговски обект „К. м. с б.”, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2 край кв. „Р.”, в землището на гр. Сливен. За земята, върху която били построени сградите не бил съставен Акт за държавна собственост, тъй като това било публична държавна собственост, управлявана от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ и нейното подразделение Областно пътно управление - Сливен. Търговският обект „К. м. с б.” бил разположен в поземлен имот с обща площ от 2 360 кв.м. В имота имало заварени сгради и преустроени за сегашното предназначение. Част от обекта при започване на изграждането представлявало КТП на КАТ с рампа, изграден на път І-6, София-Бургас преди 1991 г. Въз основа на предоставеното право на строеж бил изграден комплекс от сгради за м. и а., във връзка с издадено Разрешение за строеж № 25/31.07.1991 г. Било извършено узаконяване на сградите с Акт № 7/12.03.1998 г. Било издадено удостоверение № 147/17.06.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория. Зад сградите имало временни съоръжения, които са премахнати и преустроени помещения, които били заварени на терена преди издаване на разрешение за строеж..

В съдебно заседание лично и чрез адв.М.С. поддържа подадената жалба. Твърди, че процесната сграда е построена преди 1980 г. и представлявала е заслон с външна тоалетна. Същата била собственост на държавата. Тъй като имала характер на временна сграда, не била нанесена на архитектурното заснемане от 1996 г.. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Кмета на Община Сливен, чрез пълномощниците си юриск. Н. Х.-С. и юриск. М. С. оспорват жалбата, считат същата за неоснователна и недоказана. Заявяват, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендират за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Издаването на оспорения административен акт е във връзка с поискана от Инспектората на МРРБ проверка. Проверката е извършена от работна група от отдел „Строителен контрол" в община Сливен на 10.01.2020 г. Съставен е Констативен акт № 1/10.01.2020 г., с който е установено, че в ПИ с идентификатор 67338.702.2 по КК на гр.Сливен има незаконен строеж „Стопанска сграда" от тухлена зидария с размери 12 м /4 м, височина 3 м и стоманобетонова плоча 10 см. Прието е, че строежът е изпълнен по стопански начин от ЕТ „К. - ВД - Г.Р.". Строежът бил пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.5, буква „а" от ЗУТ и се извършвал без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж и представлявал незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Процесната сграда е отразена на скицата към Констативен акт № 1/10.01.2020 г. като „МС” и е защрихована. (л.12-16)

Този констативен акт е връчен на оспорващия с известие за доставяне на 27.01.2020 г. (л.17) Против КА е подадено възражение от оспорващия вх.№ 4701-68/03.02.2020 г. (л.27)

На Г.Р. ф. „К." е издадено Разрешение за строеж № 25/31.07.1991 г. за строителство на „а." в парцел на път I-6 София-Бургас. (л.26) За узаконяване на изградените в отклонение от проекта по разрешението за строеж подобекти „Б.", „Л. г.", „м." и 2 бр. гаражи през 1998 г. е одобрен проект за узаконяване и е издаден Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г. (л.76)

Узаконяването е въз основа на одобрено застроително решение по чл.108 ал.2 от ППЗТСУ, (л.24-25), на което са нанесени изградените към 1997 г. на площадка „Д.“ подобекти „Б.“, „Л. г.“, „м." и гаражи. На одобреното застроително решение процесната сграда не е нанесена.

С Удостоверение № 147/17.06.2004 г. обект „К. м. с ., лятна градина и два гаража", представляващ строеж пета категория, е въведен в експлоатация. (л.23) Видно от удостоверението, строежът е нанесен на кадастралния план. На приложена на л.80 скица-извадка от КК на гр. Сливен за ПИ с идентификатор 67338.702.2 процесната сграда не е нанесена. Площадка „Д.“ е извън строителните граници на гр. Сливен.

Съгласно нот.акт №26 т.V д. №1205/1998 г., ЕТ „Г.Р.“ е признат за собственик на К. м. с ., находящ се в землището на гр.С.на главен път I-6 на км.387+395, състоящ се от бистро, лятна градина и два гаража на първи етаж и м. на втори етаж, заедно с правото на строеж върху терена, принадлежащ на Главно управление на пътищата. (л.71)

Въз основа на КА № 1/10.01.2020 г.  Кметът на Община Сливен е издал Заповед РД-15-305/10.02.2020 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Стопанска сграда”, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2 в землището на гр. С., кв. „Р.”, местността „Д.” - Държавна публична собственост, изпълнен от ЕТ “К.-ВД-Г.Р.”. (л.29-30)

Този заповед е изпратена с препоръчани пощенски пратки на жалбоподателя и е получена от същия на 19.02.2020 г. (л.31)

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж.М.З., от заключението на която се установява, че при огледа на място в.л. е установило съществуваща стопанска сграда, долепена от юг на сградата за м., на един етаж, с размери в план 12/4 м , височина 3 м. Покривната конструкция е изпълнена със стоманобетонова плоча с дебелина 10 см, с козирка на юг. Изпълнени са оградни зидове от тухли „четворки". Сградата е в добро техническо състояние, без видими деформации по носещата конструкция, което е признак на спазени технически правила при градежа й. За сградата не са представени строителни книжа. Според вещото лице процесната сграда представлява строеж съгласно §5 т.38 от ЗУТ.

За процесният строеж вещото лице не е установило наличието на строителни книжа-разрешение за строеж и одобрен проект. Според действащата нормативна уредба към 1990 г. и при влизане в сила на ЗУТ (31 март 2001 г.) -  ЗТСУ и Правилника за прилагането му, сградите се застрояват в строителните граници на населените места - чл. 40 от ЗТСУ. Извън строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника за приложение на закона. Съгласно чл.108 от ППЗТСУ извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение. По делото било приложено застроително решение за площадка на км.387+395 на път от републиканската пътна мрежа I-6, на което процесната сграда не била нанесена.

В допълнително заключение, вещото лица уточнява, че не е установило данни за процедури за узаконяване на процесната сграда или декларирането й като незаконен строеж по реда на §184 и §127 от ЗУТ. По приложената по делото молба от Г.Р. *** от 28.01.1998 г., с която се иска да бъде разгледан проект за узаконяване на обект „К. м. с ." на път I-6 при км 387+395, във връзка с което е изработено застроително решение по чл.108 ал.2 от ППЗТСУ, на което са нанесени изградените към 1997 г. на площадка „Д.“ подобекти „Б.“, „Л. г.“, „м." и гаражи, процесната сграда не е нанесена.

Отбивката, където е изграден търговският обект, е част от главен път I-6 на км.387+395, площадка за отдих „Д.". Площадка за отдих „Д.“ представлява пътна принадлежност по смисъла на §1 т.4 от ДР на Закона за пътищата. В ОПУ-Сливен съществува скица в М1:1000 на площадка за отдих „Д.“ на път I-6 при км 387+395. Същата скица е приложена на л.78 по делото. На скицата са нанесени сигнирани строежи, описани в Легенда на скицата: Тоалетна, Естакада за автомобили, Чешма. Вещото лице не е установило наличие на строителни книжа за описаните обекти.

На л.57 по делото е приложено копие от арх. заснемане на площадка за отдих „Д.“ от 09.10.1996 г. Видно от графиката е, че към основната сграда „Гараж и м." са нанесени две пристройки-на север и на юг. Пристройката на юг е с размери по графични данни 7 м/2 м. Процесната сграда е с размери в план 12 м/4 м и не е идентична с пристройката на юг, описана по-горе.

По делото са разпитани като свидетели З.Н.П. и М.П.М. – бивши служители на Окръжно пътно управление – Сливен. От техните показания става ясно, че на процесната пътна отбивка е съществувал заслон навес за сушина и тоалетна, за работниците на Пътното, около 10-20 кв.м. Навесът представлявал паянтова сграда, дървена конструкция покрита отворена като навес за сушина на работниците, като основа имала тухли, а отгоре била дървена. Свидетеля М. сочи, че една от стените била бетонна, а останалите от греди и дъски. м.а на оспорващия бил построен до този заслон, който той използвал за склад. Заслонът съществувал от преди 1975 г.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и изслушаната експертиза, която като обоснована и компетентно изготвена, съдът възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е подадено на 04.03.2020 г. и следователно е спазен законоустановения 14 дневен срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на разпореденото с обжалваната заповед премахване на незаконен строеж и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на строеж пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Сливен, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същият са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В диспозитивната част на заповедта строежът е описан подробно; при посочване параметрите на строителството, разположението му в имота и че същото е изпълнено без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, с което са нарушени чл. 137, ал. 3, чл.148, ал. 1 от ЗУТ. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт № 1 от 10.01.2020 г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта), съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна.

Дали изпълненият строеж правилно е квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж по см. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, респ. дали правилно са определени възложителя и извършителя на строежа и адресата на заповедта в това му качество, е въпрос на материална, а не на формална (процесуална) законосъобразност на оспорената заповед.

Заповед № РД-15-305/10.02.2020 г. на Кмета на Община Сливен е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 1 от 10.01.2020 г. Видно от представените и приети като доказателства по делото документи, лицата извършили проверката и съставили констативния акт са служителите от общинска администрация – Сливен. Съгласно чл.242а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1, а именно строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Според т.1 на този текст от закона, за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. Такива служители са лицата участвали при извършване на проверката, съставили и подписали Констативен акт № 1 от 10.01.2020 г..

С констативния акт са установени и удостоверени релевантни факти и обстоятелства от гл. т на материалноправното основание за издаване на заповед за премахване незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващия, с което е надлежно уведомен за започналата със съставянето на акта административна процедура и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в административното производство по чл. 225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Видно от административната преписка такова възражение е подадено, но с него не са представени доказателства относно законността на сградата.

С оглед гореизложеното съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици спрямо адресатите на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че строителството на разпоредения за премахване строеж „Стопанска сграда”, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2 в землището на гр. Сливен, кв. „Р.”, местността „Д.”, е извършено след октомври 1996 г., а не както е посочено в съставения констативен акт № 1 от 10.01.2020 г. и в издадената въз основа него заповед на Кмета на Община Сливен -1990 г.. От административната преписка не става ясно, от къде е постъпила информацията за възприетият от контролните органи и от решаващия административен орган период на извършване на строителството. От техническата експертиза обаче става ясно, че на арх. заснемане на площадка за отдих „Д.“ от 09.10.1996 г. към основната сграда „Г. и м." са нанесени две пристройки-на север и на юг. Пристройката на юг е с размери по графични данни 7 м/2 м, а процесната сграда е с размери в план 12 м/4 м., следователно не е съществувала към този момент и нанесената на това арх.заснемане сграда е най-вероятно заслона, за който свидетелстват разпитаните свидетели. Този заслон се е различава като конструкция и размери с процесната сграда и дори същата да е построена на негово място представлява различна постройка от съществувалата. В този смисъл с основание следва да се приеме, че строежът е извършен след октомври 1996 г..

Въз основа на установените характеристики на разпореденият за премахване обект строеж „Стопанска сграда”, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2 в землището на гр. Сливен, кв. „Р.”, местността „Д.”, от гл. т. на неговия вид, предназначение, начин на изпълнение и параметри на изпълненото строителство, съдът приема, че извършеното строителство безспорно представлява строеж както по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ, така и по § 1 ППЗТСУ (отм.). Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в някое от законово установените изключения. Архитектурен проект и разрешение за строеж се изискват и съобразно нормативната уредба на чл.55 от ЗТСУ (отм.) и чл.224 ал.1 от ППЗТСУ (отм.) действали към момента на извършването му. Процесният строеж не попада и в изключенията по чл.225 ал.4 (отм.), респективно  чл.151 от ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж, както в редакцията към момента на извършване на строежа, така и към настоящия момент. Същият не попада и в изключенията по чл.225 ал.1 т.1 от ППЗТСУ (отм.) доколкото не е предвидена в действащия подробен градоустройствен план. Ето защо за извършването на този строеж е било необходимо одобряване на архитектурен проект и издаване на разрешение за строеж.

Несъмнено установеното е, че за изпълнения строеж няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, което е основание за квалифицирането му като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на което посоченото фактическо основание за издаване на процесната заповед за разпореденото премахване като незаконен строеж на изградения строеж „Стопанска сграда”, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2 в землището на гр. Сливен, кв. „Р.”, местността „Д.”, се установява по категоричен и безспорен начин.

Материалната законосъобразност на Заповед РД РД-15-305/10.02.2020 г. на Кмета на Община Сливен е обусловена не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без строителни документи, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. Строежът не може да се квалифицира като търпим и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж.

Предвид периода на изграждането на процесната сграда, независимо дали е построена през 1990 г., както приема административния орган или след октомври 1996 г., както приема настоящия съд, е приложима разпоредбата на  § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Предвидените в този законов текст предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. Строежът попада в неурегулирана територия, извън строителните граници на населеното място. Изграден е в друга територия – обслужваща зона на път, без да е одобрен подробен устройствен план, предвиждащ извършването на такова строителство или частично застроително решение по смисъла на чл.108 ал.1 т.3 от ППЗТСУ (отм.). Липсват данни да е предприета процедура по узаконяването му или за декларирането му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В този смисъл строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Една от предпоставките за това е сградата да е допустима по действащия подробен градоустройствен план към момента на извършването й или по този закон. Такъв план или застроително решение не са одобрен нито към момента на изграждането на строежа, нито сега.

При съобразяване с разпоредбата на чл. 108, ал. 1 - 3 и ал. 4 ППЗТСУ (отм., в относимата редакция) следва да се направи извода, че процесният строеж е недопустим, тъй като за него липсва териториалноустройствен план или площадка за склад, определена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Строежът не е допустим и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗУТ предвижда, че без промяна на предназначението на земята застрояване в поземлени имоти по ал. 1 се допуска при условията на чл. 12, ал. 3 - на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.

С оглед времето на извършване на строежа е неприложим § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, но независимо от това сградата не може да бъде търпима и по силата на тази норма като изградена в територия, за която няма одобрен подробен устройствен план. Само този акт регламентира вида на строителството, което може да се извършва и въз основа на него може да се приеме, че строежът е търпим или не по разпоредбите, действали при изграждането му или по този закон.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че относно изпълнения строеж „Стопанска сграда”, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2 в землището на гр. Сливен, кв. „Р.”, местността „Д.” - държавна публична собственост, кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изградена сграда без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж не изпълнява изискванията за определянето му като "търпим" и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Както беше посочено, съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт следва да обхване и преценката дали правилно са определени адресатите на акта т.е. правилното определяне на лицата, спрямо които са прилагат разпоредените с акта правни последици. съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик. В случая като адресат на акта и на разпореденото със заповедта премахване на строежа, е определен ЕТ „К.-ВД-Г.Р.”, като извършител на незаконното строителство. От събраните по делото доказателства се установи, че изграждането на незаконния строеж е извършено именно от оспорващия, който е променил обема и характера на съществуващия в имота заслон, като е построил изцяло нова сграда. В този смисъл обосновано и законосъобразно е определен като адресат на оспорената заповед и на разпореденото в негова тежест и като негово задължение премахването на строежа.

Не се установиха и други основания по чл.146 от АПК, които да обосноват отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен за премахване на незаконния строеж е правилна и законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото и във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя са направените от община Сливен разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и депозит за изготвяне на експертиза в размер на 200 лв..

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „К.-ВД-Г.Р.” с ЕИК *******, представлявано от Г.Д.Р. ЕГН **********, с адрес ***. „К.", ул. „О." № ** против Заповед № РД-15-305/10.02.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен.

ОСЪЖДА „ЕТ „К.-ВД-Г.Р.” с ЕИК *******, представлявано от Г.Д.Р. ЕГН **********, с адрес ***. „К.", ул. „О." № **, да заплати на Община Сливен, направени по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :