№ 1215
гр. Варна , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 26/15.02.2021 г., постановено по касационно
гражданско дело № 1979 по описа за 2020г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено въззивно
решение № 165 от 10.02.2020 г. по в. гр. д. № 2470/2019г. по описа на ОС-Варна, ГО и
делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Предмет на разглеждане пред настоящия съд е въззивна жалба, депозирана от
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5459 от 05.12.2019 г., постановено по гр.д.№
6359/19г. по описа на Районен съд - Варна, ХХ-ти състав, с което на основание член 124
алинея 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът В. Б. В.,
ЕГН **********, не дължи на въззивника сумата от 8 763,94 лева, представляваща корекция
на консумирана електроенергия за периода 22.12.2016 г. – 21.12.2017 г. по отношение на
обект в град Варна - местност „Вилите" № 2678 - УПИ 96504, с клиентски № ********** и
абонатен № ***********, за която сума е издадена фактура № ********** от 17.04.2019 г.,
както и е осъдено “Енерго-про продажби” АД да заплати на В. Б. В. сумата 1 295,12 лева,
представляваща сторените в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 50
от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
1
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната
неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага, че ищецът и ответникът са в договорни отношения за
продажба на електроенергия, тоест ищецът има качество на потребител. На 21.12.2017 г. бил
сменен електромерът му и поставен нов, за което бил съставен констативен протокол /КП/.
При проверка разбрал, че е издадена фактура на стойност от 8 763,94 лева. Оспорва
дължимостта на посочената начислена сума. Твърди, че това количество не е било
потребено от него, а също така не са били спазени предпоставките и процедурата по
извършване на проверката и корекцията.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Посочва, че процесната сума в случая представлява цена на количество
пренесена електроенергия на основание член 50 от ПИКЕЕ. Твърди, че корекционната
процедура е извършена на база извършена проверка досежно изправността на електромера и
измервателната система и изготвен констативен протокол. Оспорва твърденията
корекционната процедура да е лишена от основание и сочи, че такова е именно договорната
обвързаност между страните, ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди, че в случая при извършване на
корекцията е спазена процедурата на ПИКЕЕ. В този смисъл излага, че на посочената дата е
извършена проверка на изправността на СТИ, за която е съставен КП. Въз основа на
протокола е съставено становище за начисление на доставеното количество електроенергия,
с която е определено допълнително количество електрическа енергия при спазване
съответната методика за изчисление, което впоследствие е остойностено с издадената
фактура.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От представения по делото КП за техническа проверка № 1104244/21.12.2017 г., се
2
установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент В. Б. В., обслужващо обект с
клиентски № ********** и абонатен № ***********, находящ се в гр. Варна, ***********,
служители на „Енерго Про Мрежи” АД са констатирали следните показания по тарифите на
СТИ: 1.8.1 – 0048728, 1.8.2 – 0096035, 1.8.3 – 0052515, 1.8.4 – 000000, 1.8.5 - 0197269. СТИ с
фабр. № 114120946798068 е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ, а на негово място
е монтирано изправно СТИ.
Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 925/04.04.2019
г. – АУ – Е - 000029-76194/22.12.2017 г. на БИМ, Регионален отдел - Варна, не са установени
механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. Относно
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп в
експертизата е отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 0052515,5 кВТч.
Посочено е, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище за начисляване на ел. енергия от 10.04.2019 г. се установява, че е
осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на
52515 кВТч, за периода 22.12.2016 г. – 21.12.2017 г., както следва: 15251 кВТч за периода
22.12.2016 г. до 06.04.2017 г., 12230 кВТч за периода 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г.и 25034
кВТч за периода от 01.07.2017 г. до 21.12.2017 г. Като основание на корекцията е посочен
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура №
**********/17.04.2019 г. на стойност 8763,94 лв. с получател В. Б. В., досежно корекцията
на ел. енергия за периода 22.12.2016 г. – 21.12.2017 г.
С писма с изх. № от 15 и 17.04.2019 г. до В. Б. В., същият е уведомен от „Енерго Про
Мрежи” АД, съответно от ответника за извършената проверка на СТИ и корекциионна
процедура. Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
От заключението на вещото лице инж. Николай Върбанов по допуснатата и приета от
съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че към момента
на проверката електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия.
Експертът е посочил, че извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри
на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и
1.8.2. Т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на
човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3.
Поддържа се, че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 52515
кВТч и, че то може да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Сочи, че
изчисленията в процесната фактура са аритметично точни, получени на базата на цена за ел.
енергия по технологични разходи. Според заключението процесното СТИ не е включен в
системата за дистанционен отчет и не е възможно да се определи с точност началната дата
на въздействието. Сочи се, че налице са били техническите предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел. енергия съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.От КП от 21.12.2017 г.
се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо
потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в регистър 1.8.3.
и регистър 1.8.0. е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов при посочени
нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
Съобразно указанията, дадени от ВКС, e назначена допълнителна комплексна
3
експертиза с участието на вещо лице софтуерен специалист и инженер, от заключението по
която се установява следното:
Електроенергията натрупана в регистър 1.8.3., в размер на 52515.5 kWh е преминала
през процесния електромер.Няма данни за вмешателство върху измервателната схема, в
която е било включено процесното СТИ. В съответствие с установеното в констативните
протоколи, описани в т.2, вмешателството представлява софтуерна манупулация, състояща
се в пре-програмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена
нормално неизползвана тарифа - 1.8.3 да натрупва потребената електроенергия в определени
времеви интервали от денонощието. В съответствие с направените констатации в т.2.4. може
да се счита, че математическите изчисления по извършената корекционна процедура са
аритметично точни. Общо за целия период, левовата равностойност на посочената
електроенергия за доплащане от 52515 kWh за битови абонати е 8763.94 лв. , същата сума е
изчислена във фактура № ********** от дата 17.04.2019 г.
В съответствие с текста на чл.50 от ПИКЕЕ, в случая е установено несъответствие на
програмираните параметри на СТИ, с тези с които се води в базата данни на ответника и
това е довело до не-отчитане и съответно до не-инкасиране на част от потребената
електроенергия в процесният обект. Тази част е отчетена в не-визуализираният регистър
1.8.3. В този смисъл са били налице технически предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на електрическа енергия, определени в чл.50 от ПИКЕЕ.
Електромерите за битово потребление, са първоначално настроени от производителя
да натрупват само в две тарифи на отчитане на потреблението, които са: нощна - Т1 в
регистър 1.8.1, за часовете от 22 часа до 6 часа сутрин и дневна - Т2 в регистър 1.8.2 в
останалата част на денонощието. При прочитането на данните от паметта на СТИ в БИМ е
установено натрупано количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3. в
размер на 52515.5 kWh. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на
СТИ, позволена от производителя при въвеждането на определена парола за достъп, която е
довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила за работа
на жалбоподателя. В този смисъл въздействието е неправомерно. Софтуерното въздействие
е осъществено след монтирането и пускането в действие на процесното СТИ, т.е. в
интервала от монтирането му през 2012 г. до датата на демонтажа-21.12.2017 г. Допуска се
предположението, че целта на тази неправомерна софтуерна намеса е да се потребява
електроенергия, която да се натрупва в невизуализиран за инкасаторите тарифен регистър
1.8.3. и която да остане не-отчетена, съответно не-инкасирана.
В документите по делото не са представени данни за това кога е бил монтиран
процесния електромер и какво е било съдържанието на тарифните му регистри при монтажа.
Принципно производителят на СТИ първоначално записва един и същи фабричен софтуер
т.нар. „фирмуер" във всички електронни изделия от типа МТ173 в съответствие с условията
при които този тип е изследван и одобрен и му е издаден сертификат за изследване на типа
06MID001. В сертификата е посочена софтуерна версия 032.450.001. Допълнителни
настройки -параметризация се правят в потребителските параметри на СТИ по поръчка на
заявителя. При липса на специално указана заявка, електромерите се произвеждат настроени
за 2 тарифи -Т1 и Т2. Поради тези съображения може да се приеме, че въздействието е
осъществено чрез използването на външно устройство (най-вероятно преносим компютър)
използващ софтуер, който осъществява комуникация по протокол IEC 62056-21 и се
легитимира пред вътрешният софтуер с определена парола за достъп до настройките на
СТИ. Софтуерната манипулация е осъществена с помощта на комуникация през
4
инфрачервеният порт на електромера и е резултат от волеви човешки действия с определена
цел, а не резултат от техническа грешка.
В съответствие с отчетените данни от протокола за демонтаж, неотчетена
електроенергия е установена в регистър 1.8.3 докато съдържанието на регистър 1.8.4. е
нулево. Установената в регистър 1.8.3. електроенергия е преминала през процесния
електромер. Натрупването е започнало след осъществено софтуерното вмешателство, според
използваните мощности във време-интервалите през които е бил включен тарифен регистър
1.8.3. Поради липса на данни за това, кога е монтиран процесния електромер на процесния
обект, а също и дали и кога му е била извършена изискуемата последваща проверка, не
може да се твърди със сигурност кога е могло да бъде извършено софтуерното
вмешателство, респективно кога е могло да започне натрупването на установената в тарифен
регистър 1.8.3 електроенергия.
При извършеният оглед и изпробване на работата със софтуера „Meter View", версия 4.5.1.
не установихме той да притежава функционалност, заложена в менютата и екранните
бутони, за промяна на съдържанието на тарифни регистри и промяна в активността на
същите. Данните от паметта със съдържанието на регистрите могат само да бъдат прочитани
(Данни за други софтуерни продукти не са предоставени). В съответствие с текста на чл.ЗО
от ПКИЕЕ "Данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от
пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система." .въззиваемата страна следва да оперира стези пароли. Външна
намеса в тарифната схема на електромера е възможна чрез произволен софтуер, който
осъществява комуникация по протокол IEC 62056-21 и се легитимира пред вътрешният
софтуер с определена парола за достъп до настройките на СТИ. При промяна в тарифната
схема на електромера е налице промяна в техническите му характеристики. Техническите
характеристики засягат потребителските параметри на СТИ и не са свързани с
метрологичните му характеристики, т.е. то запазва точността си на измерване. В случай на
несъответствие на техническите характеристики на електромера с тези, с които е вписан в
базата данни на дружеството жалбоподател е възможно записване на консумирана
електроенергия в не-визуализиран регистър, която остава не-отчетена и съответно не-
инкасирана. Отчетеното количество електроенергия в скрития регистър е 52515.5 kWh. Тъй,
катопроцесното СТИ е проектирано за 3 фази по 230V и по 120А ток на фаза, то при пълно
натоварване може да достави мощност от 3x27.6kW. Поради ограничението от 63А на
инсталацията в обекта, реално могат да бъдат доставяни денонощно 3x14 kW.
Няма данни за това с какви показания е бил монтиран процесния електромер и дали преди
демонтажът му е преминал последваща проверка, която да удостовери съответствието му с
техническите характеристики, т.е че преди нея е нямало натрупана енергия в регистър 1.8.3.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
5
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т.Т.Ч., „Май Маркет“ –
АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май
Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. И
въпреки че към процесния момент на извършване на проверката действащите норми на
ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /действаща към 2017г./
им възлага, то съобразно дадените от ВКС указания при липсата на специална уредба,
приложение следва да намерят нормите на чл. 183 ЗЗД, уреждащи правилата на за продажба
на стока.
Съобразно цитираната норма в тежест на ответното дружество-продавач е, да
установи, че е доставило на ищеца-купувач стоката, предмет на продажбата. Последният пък
следва да установи, че е заплатил цената за доставената стока.
В рамките на настоящото производството по категоричен начин ответникът не успя
да установи, че доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3., е
натрупана през периода след монтажа на процесното СТИ, по който е отчетена енергията.
На първо място, по делото не е представен протокол за монтаж на процесния електромер и
не може да се установи нито кога е монтиран на обекта на купувача-ищец, нито какви са
6
били показанията на СТИ към момента на монтажа. На второ място, не може да бъде
направен извод към кой момент енергията е била доставена на купувача, т.е. кога е
преминала през СТИ. Тези изводи на съда се основават на заключението на комплексната
експертиза, по която вещите лица са категорични, че няма данни за това с какви показания е
бил монтиран процесния електромер и дали преди демонтажът му е преминал последваща
проверка, която да удостовери съответствието му с техническите характеристики, т.е че
преди нея е нямало натрупана енергия в регистър 1.8.3. Още по-ясно вещото лице З. е
посочило при изслушване на СТЕ в открито съдебно заседание, че няма данни и
доказателства електромерът от 2009г. до демонтирането му след проверката през 2017г. къде
е бил монтиран, дали през цялото време е бил монтиран на процесния обект, както и дали
абонатът е бил въобще ищеца В.В.. Категорични са само, че който е бил абонат на обекта, на
който е било монтирано СТИ, той е потребителят. Доказателствената тежест обаче е именно
за продавача-ответник да установи, че е доставил посоченото количество преминала
електроенергия, натрупана по скрития регистър, именно на абоната В., т.е. след монтажа на
СТИ. Това доказване не е проведено своевременно въпреки че още в исковата молба ищецът
е твърдял, че оспорва натрупването на енергията през процесния период, както и факта, че
СТИ е било монтирано на неговия обект с нулеви показания. И въпреки че вещото лице
Въбранов още в заключението си пред първа инстанция е посочило, че не може да бъде
определен момента, в който е започнало натрупването на енергия по скрития регистър,
респективно е доставена енергията, то ответното дружество не ангажирало доказателства за
установяване на горния факт. Едва след връщане на делото за ново разглеждане ответното
дружество е поискало да представи извлечение от системата си за установяване какви са
били показанията на СТИ при монтажа. Настоящият състав е отказал поради настъпила
преклузия искането. Делото е върнато от ВКС със задължителни указания за събиране на
конкретни доказателства – ново заключение на вещи лица по комплексна експертиза, но не
и за събиране на нови писмени доказателства. Такива страната е разполагала с
възможността да представи с отговора на исковата молба, което не е сторено. Поради това и
е настъпила преклузията по чл. 266 ал.1 ГПК. Освен това ответното дружество е поискало
представяне на разпечатка от информационната му система, която не носи подпис на ищеца.
Искане за представяне на протокол за монтаж на процесното СТИ с нанесени показания при
монтажа му не е правено. Предвид горното и съставът приема, че фактът, че енергията е
доставена именно на ищеца като купувач, в период, следхождащ монтажа на процесното
СТИ, както и че към момента на монтажа показанията по всички тарифи, включая и 1.8.3 са
били нулеви, остана недоказан. Затова и не е налице основание да бъде прието за
установено, че ищецът дължи заплащане на стойността на натрупаното количество енергия
по невизуализирания регистър, с оглед на което и предявеният установителен иск за
недължимост на сумата от 8 763,94 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски,
както и направените пред касационната и предходната въззивна инстанция разноски. Пред
ВКС са претендирани разноски в размер на 720 лв. вкл. ДДС. Направено е възражение за
прекомерност. Същото е неоснователно предвид нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че минималното
такова възлиза на 770 лв. При предходното разглеждане на делото от ВОС е претендирано
възнаграждение и са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на
936лв. Също е направено възражение за прекомерност. Пред настоящата инстанция е
претендирано възнаграждение в размер на 780 лв., с включено ДДС- общо 936 лв. Отново е
направено възражение за прекомерност. Възраженията са неоснователни, доколкото
7
претендираните възнаграждения са почти на минималната граница, която както вече се каза
е 770 лв. С начисляване на ДДС сумата възлиза на 936 лв. Или общо дължимите в полза на
въззиваемата страна разноски възлизат на 2 592 лв., които въззивникът следва да бъде
осъден да заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5459 от 05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 6359/19г.
по описа на Районен съд - Варна, ХХ-ти състав.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на В. Б. В., ЕГН **********, сума в размер на 2 592 /две хиляди петстотин
деветдесет и два лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция, пред ВКС
и при предходното разглеждане на делото пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8