Присъда по дело №721/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 32
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Александър Иванов
Дело: 20214500200721
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 32
гр. Русе, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
СъдебниЛукреция Иванова Андрова
заседатели:Предова
Магдалена Емилова Георгиева
при участието на секретаря Ева Димитрова
и прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Александър Иванов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200721 по описа за 2021 година

П Р И С Ъ Д И :



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. З. АНГ. , роден на *** в гр.Русе,
живущ в гр.Русе, с българско гражданство, неженен, осъждан, ЕГН:
**********, за
ВИНОВЕН в това, че през периода 10.02.2020год. -
03.04.2020год. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление на седем
пъти, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 брой
мъжко портмоне от естествена кожа вишнево на цвят, пари в брой 50 лева ,
лична карта с №*** издадена на ***. на С. П. ИЛ. от гр.Русе, СУМПС, 2 броя
1
банкови дебитни карти на „Банка ДСК“, 1 брой виртуална карта за плащане,
европейска здравно осигурителна карта, регистрационен талон на лек
автомобил, талон за годишен технически преглед с полица за застраховка,
1бр. годишна винетка за лек автомобил, карти за отстъпки от бензиностанция
„Лук Ойл“ и магазин „Метро“, пари в брой 120 лева, 1 брой дамско портмоне,
червено на цвят с цип, пари в брой 190 лева, 1 брой дамско портмоне от
изкуствена кожа, ваучер за храна от магазин „Кауфланд“ на стойност 20 лева,
лична карата, карта магазин „Метро“, 5брой визитки, дебитна банкова карта
на „ОББ“, пари в брой 250 лева, 1 бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy“
модел А10 с фаб.№*** и № *** ведно със силиконов гръб, 1бр. мобилен
телефон марка „Lenovo“ с фаб.№*** с калъф тип „тефтер“, 1 брой кафяво
мъжко портмоне, с пари в брой 75 лева, лична карта, СУМПС, всичко на
обща стойност 1073 /хиляда седемдесет и три/ лева, от владението на С. П.
ИЛ., М. АНГ. Г., Н. Д. Г., Р. Т. Ж., Д. АНДР. Д., Р. Д. Д. и ИЛ. ИВ. ИВ. всички
от гр.Русе, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и
чл.58а, ал.1 от НК, го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.

ВИНОВЕН в това, че на 10.02.2020г. в гр.усе, за да получи
кредит в размер до 1000 лева от БНП Париба С.А. – клон София,
представлявани от „кредитен консултант“ - ГП Д.а от гр.Русе, в „Декларация
за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във
връзка с искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на
договор за потребителски кредит CREX-17681448“ представил неверни
данни, представяйки се с лична карта с №***, издадена на ***. на С. П. ИЛ.
от гр.Русе, поради което и на основание чл.248а, ал.1 и и чл.58а, ал.1 от НК,
го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ВИНОВЕН в това, че в периода 21.02.2020г. – 24.02.2020г. в
гр.Русе, в условията на продължавано престъпление на два пъти, потвърдил
2
неистина в частни документи – Декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи – че е собственик на заложените от него със
Заложен билет № *** и Заложен билет № *** и към договори за паричен заем
със Заложна къща „Доверие” ЕООД гр.Русе - 1бр. моб.тел. „Samsung Galaxy“
модел А10 с фаб.№*** и *** ведно с прозрачен протектор, и 1бр.
моб.тел.“Lenovo“ с фаб.№*** с калъф тип „тефтер“, които придобил чрез
покупка, които по изрична разпоредба на Постановление на Министерски
съвет № 40 от 18.02.2009г. обн. на 27.02.2009г. в ДВ бр.16/2009г., с което е
приета Наредбата за дейността на заложните къщи, е специално задължен да
удостовери истината и употребил тези документи като доказателство при
Заложна къща „Доверие” ЕООД гр.Русе за невярно удостоверените
обстоятелства – при предоставянето на вещите в залог, във връзка с получени
от него суми общо в размер на 150 лева по договорите за паричен заем,
поради което и на основание чл.313, ал.3, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.58а, ал.1 от
НК, го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА.

На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, НАЛАГА на подсъдимия
Н. З. АНГ., най-тежкото от наказанията, определени за горните три
престъпления, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като ПРИСЪЕДИНЯВА към него наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лева.
ПОСТАНОВЯВА наказанието четири години лишаване от
свобода, да се изтърпи ефективно от подс.А. – при първоначален строг
режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК, ПРИСПАДА при изпълнение на
наказание лишаване от свобода, времето през което подс.Н. З. АНГ. е бил
задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, а именно – задържан от 02.08.2021г.
до 03.08.2021г и със „задържане под стража“ – от 04.08.2021г. до датата на
промяна в това състояние.

3
ОСЪЖДА подсъдимия Н. З. АНГ. да заплати на Н. Д. Г., ЕГН:
**********, сумата от 190 лева (сто и деветдесет лева) - обезщетение за
имуществени вреди, причинени на същата от престъплението по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 09.03.2020г. до окончателното й изплащане.

ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО 5 бр. CD – веществени
доказателства.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. З. АНГ. с горната самоличност, да
заплати направените по делото разноски по делото - на досъдебното
производство – 863, 45 (осемстотин шейсет и три лева и четиридесет и пет
стотинки) в полза на Окръжна прокуратура – Русе.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от
днес пред Апелативен съд - Велико Търново.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда N 32 / 15.12.2021год. по НОХД N 721 / 2021г.
по описа на Окръжен съд - Русе.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила Н. З. АНГ. в
извършване на:
- престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
– за това, че през периода 10.02.2020год. - 03.04.2020год. в гр.Русе, в
условията на продължавано престъпление на седем пъти, в условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 брой мъжко портмоне от
естествена кожа вишнево на цвят, пари в брой 50 лева , лична карта с №***
издадена на ***. на С. П. ИЛ. от гр.Русе, СУМПС, 2 броя банкови дебитни
карти на „Банка ДСК“, 1 брой виртуална карта за плащане, европейска
здравно осигурителна карта, регистрационен талон на лек автомобил, талон
за годишен технически преглед с полица за застраховка, 1бр. годишна
винетка за лек автомобил, карти за отстъпки от бензиностанция „Лук Ойл“ и
магазин „Метро“, пари в брой 120 лева, 1 брой дамско портмоне, червено на
цвят с цип, пари в брой 190 лева, 1 брой дамско портмоне от изкуствена кожа,
ваучер за храна от магазин „Кауфланд“ на стойност 20 лева, лична карата,
карта магазин „Метро“, 5брой визитки, дебитна банкова карта на „ОББ“, пари
в брой 250 лева, 1 бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy“ модел А10 с фаб.
№№*** и № *** ведно със силиконов гръб, 1бр. мобилен телефон марка
„Lenovo“ с фаб.№*** с калъф тип „тефтер“, 1 брой кафяво мъжко портмоне, с
пари в брой 75 лева, лична карта, СУМПС, всичко на обща стойност 1073
/хиляда седемдесет и три/ лева, от владението на С. П. ИЛ., М. АНГ. Г., Н. Д.
Г., Р. Т. Ж., Д. АНДР. Д., Р. Д. Д. и ИЛ. ИВ. ИВ. всички от гр.Русе, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
- престъпление по чл.248а, ал.1 от НК, за това, че на 10.02.2020г. в
гр.Русе, за да получи кредит в размер до 1000 лева от БНП Париба С.А. –
клон София, представлявани от „кредитен консултант“ - ГП Д.а от гр.Русе, в
„Декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната
обработка във връзка с искане за отпускане на кредит, или сключване и
изпълнение на договор за потребителски кредит CREX-17681448“ представил
неверни данни, представяйки се с лична карта с №***, издадена на ***. на С.
П. ИЛ. от гр.Русе.
- престъпление по чл.313, ал.3, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в
периода 21.02.2020г. – 24.02.2020г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление на два пъти, потвърдил неистина в частни документи –
Декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи – че
е собственик на заложените от него със Заложен билет № 062
00003439/21.02.2020г. и Заложен билет № *** и към договори за паричен заем
със Заложна къща „Доверие” ЕООД гр.Русе - 1бр. моб.тел. „Samsung Galaxy“
модел А10 с фаб.№№*** и *** ведно с прозрачен протектор, и 1бр.
моб.тел.“Lenovo“ с фаб.№*** с калъф тип „тефтер“, които придобил чрез
покупка, които по изрична разпоредба на Постановление на Министерски
1
съвет № 40 от 18.02.2009г. обн. на 27.02.2009г. в ДВ бр.16/2009г., с което е
приета Наредбата за дейността на заложните къщи, е специално задължен да
удостовери истината и употребил тези документи като доказателство при
Заложна къща „Доверие” ЕООД гр.Русе за невярно удостоверените
обстоятелства – при предоставянето на вещите в залог, във връзка с получени
от него суми общо в размер на 150 лева по договорите за паричен заем.
Прокурорът поддържа обвинението за всяко от деянията.
За съвместно разглеждане с наказателното производство е приет
за разглеждане граждански иск, предявен от Н. Д. Г., против подсъдимия Н. З.
АНГ., с който се претендира последния да заплати на Г., сумата от 190 лева
(сто и деветдесет лева) - обезщетение за имуществени вреди, причинени на
същата от престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
09.03.2020г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Н. З. АНГ. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:

Обвиняемият Н. З. АНГ. е роден на 07.05.1984 г. в гр. Русе, живее
в гр. Русе, с българско гражданство, неженен, с начално образование.
Подс.А. бил многократно осъждан за тежки умишлени
престъпления от общ характер на „лишаване от свобода“. По част от
присъдите наложеното наказание лишаване от свобода е не по – малко от една
година, изпълнението на което не било отложено по чл. 66 от НК и не е
изтекъл срока по чл. 30 от НК преди да извърши престъпленията – предмет на
настоящото наказателно производство. Също така той е осъждан многократно
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за
повечето от тях наложените наказания лишаване от свобода не са отложени
по чл. 66 от НК. Подсъдимия не работел и нямал доходи, поради което решил
да се сдобиe с пари по престъпен начин.
Св.С. П. ИЛ. работел в РУ „Ангел Кънчев“ и водел лекции на
студентите в корпус № 5, който се намирал в двора на университета, зад
Ректората. На 10.02.2020 г. сутринта той отишъл на работа, оставил
портмонето си на бюрото в кабинета си и отишъл да преподава на студентите.
В същото време подс.Н.А. преминавал през двора на университета, влязъл в
корпус № 5 и видял три кабинета. Влязъл в този на св. И., видял портмонето
му върху бюрото, взел го и напуснал сградата. Докато вървял разгледал
съдържанието му и установил, че в него имало сумата от 50 лева, лична карта
и свидетелство за управление на МПС, издадени на името на С. П. ИЛ., 2 бр.
дебитни карти, издадени от банка „ДСК“, 1 бр. виртуална карта за плащане,
2
европейска здравноосигурителна карта, регистрационен талон за лек
автомобил, талон за годишен технически преглед с полица за застраховка, 1
бр. годишна винетка за лек автомобил, карти за отстъпки от бензиностанция
„Лук Ойл“ и магазин „Метро“. Тези вещи подс.А. взел за себе си, а портфейла
изхвърлил. Още същия ден изхарчил парите и решил да използва данните от
личната карта на св. С.И. като се представи за него, за да изтегли кредит за
закупуване на мобилен телефон. Междувременно, св. И. установил липсата на
портфейла си, но помислил, че може да го е забравил в дома си. Около 18,00
часа на същата дата подс.А. отишъл в магазин „Технополис“ в ж.к. „Дружба“
в гр. Русе. След като разгледал мобилните телефони, попитал св. ГП Д.а,
която била кредитен консултант към БНП „Париба“ за условията и начинът за
кандидатстване за бърз кредит за закупуване на телефон на стойност до 1000
лева. След като му ги разяснила, подс.А. поискал да закупи телефон на
изплащане. Св. Д.а му дала да попълни бланка на „Декларация за
предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка
с искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за
потребителски кредит CREX-17681448“. Поискала му личната карта и той
представил тази на св. С.И.. Св. Д.а първоначално не погледнала и не
сравнила снимката от личната карта с образа на лицето пред нея и направила
ксерокопие на документа за самоличност. Св. Д.а обяснила на подс.А., че
трябвало саморъчно да впише имената си в предоставената му бланка. Тъй
като той не бил запомнил данните от личната карта на св. И., поискал от св.
Д.а да му я даде, за да види имената и да ги впише. Това породило съмнения у
нея и едва тогава забелязала съществена разлика между клиента в магазина и
снимката на личната карта. Въпреки това му показала личната карта и
подс.Н.А. вписал в Декларацията имената на св. И. като допуснал грешки в
изписването им. В този момент се получил срив в компютърната система и
св. Д.а заявила на подс.А., че било невъзможно да продължат с процедурата
по отпускане на кредит. Той веднага взел личната карта и бързо напуснал
магазина. Св. Д.а продължила да извършва проверка и след като се свързала
със св. И., разбрала, че той не е правил искане за отпускане на кредит.
Подс.А. оставил останалите вещи, които взел от портфейла на св.И., без
личната му карта и СУМПС, в къща, в която живеел с братовчед си - св.ИС.
Св.С.И. сигнализирал за случилото се органите на полицията. При
проведените ОИМ св.И И. – полицейски служител в Първо РУ при ОДМВР -
гр.Русе, прегледал записите от камерите за видеонаблюдение в магазин
„Технополис“ и установил самоличността на подс.Н. З. АНГ., когото
познавал като лице от криминалния контингент. При проведената беседа с
него, подс. А. признал, че взел портфейл с лични документи, банкови карти и
50 лева от кабинет в сграда на Русенски университет, след което направил
опит да изтегли кредит като използвал чуждата лична карта.
На 21.02.2020 г. сутринта св. Р. Д. Д. отишъл на работа в цеха на
„ДИЛК Механика“ ЕООД, намиращ се в гр. Русе, бул. „Трети март“ № 5, в
двора на „Фазан“ АД. В общо помещение на цеха поставил мобилния си
3
телефон „Lenovo“, който бил с калъфче тип тефтер, на масата и го включил да
се зарежда, след което отишъл да работи. В калъфчето на мобилния телефон
св. Д. държал личната си карта и СУМПС. Малко по – късно подс.А.
разговарял със св. Д Д., който работел като охрана на портала на „Фазан“ АД
и му казал, че имал среща с параджията П. Св. Д. останал с впечатление, че
подсъдимият се познавал с въпросния служител и го пуснал без да му запише
данните в книгата за посетители. Подс.Н.А. влязъл в общото помещение на
цеха, видял, че там нямало никого, изключил мобилния телефон „Lenovo“ от
зарядното устройство и го взел заедно с калъфчето и личните документи.
След това напуснал цеха. Личната карта и СУМПС отново оставил в дома,
където живеел св. С. Още същия ден подс.А. посетил заложна къща
„Доверие“ на ул. „Борисова“ в гр. Русе, където като комисионер работела
св.ЕВ. Подс.А. поискал да заложи мобилния телефон „Lenovo“ с ІМЕІ ***. За
заложената вещ св. В му изплатила 50,00 лева и издала заложен билет № ***
г., в който подс.А. лично вписал имената си и се подписал за заемател. В
Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи
подс.Н.А. декларирал, че е собственик на мобилния телефон „Lenovo“ с ІМЕІ
*** и на калъфчето към него като се подписал и вписал трите си имена за
декларатор.
Междувременно, св.Д. установил липсата на мобилния си телефон
и поискал от работодателя си да прегледа записите от камерите за
видеонаблюдение в цеха на „ДИЛК Механика“ ЕООД. След като видял
действията на подс.А., св.Д. сигнализирал органите на МВР и предоставил
записите от камерата. Св. СМ – полицейски служител в Първо РУ при
ОДМВР – Русе, след като прегледал записите, разпознал подс.Н. З. АНГ.
когото познавал служебно. При проведената беседа с него, той признал за
деянието и обяснил механизма на извършването му. Св. ЕВ предала
доброволно заложения от подс.А. мобилен телефон „Lenovo“ с ІМЕІ ***,
ведно с калъфа за него и същите били върнати на собственика им.
На 24.02.2020 г. св.Д. АНДР. Д. бил на работа като изпълнявал
служебните си задължения на охранител в помещение, намиращо се на
служебния вход на ТД на НАП в гр. Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 19.
Върху масата в това помещение, св.Д. оставил мобилния си телефон
„Samsung Galaxy“ модел А 10, който бил с прозрачен протектор (калъф).
Около 15,00 часа на посочената дата подс.Н.А. заговорил св. Д. и му казал, че
работел като охрана до бариерата на входа за болницата. Поискал от св. Д. да
изпушат заедно по една цигара и последният се съгласил. Докато пушели,
служител от ТД на НАП заговорил св. Д. и подс.А. решил да се възползва от
този момент, за да влезе в работното му помещение. Затова го попитал дали
можел да ползва тоалетната и св.Д. го пуснал да влезе като той останал отвън,
за да продължи разговора си. След като влязъл вътре, подс.А. видял
мобилния телефон „Samsung Galaxy“, взел го незабелязано и си тръгнал. След
това го изключил. Отново отишъл в заложна къща „Доверие“, където поискал
да сключи договор за залог. Предоставил мобилния телефон „Samsung
4
Galaxy“ модел А 10 с ІМЕІ *** и ІМЕІ ***, ведно с прозрачния протектор и
сим – картата. Св. ЕВ му изплатила 100,00 лева и издала заложен билет № ***
г., в който подс. А. лично вписал имената си и се подписал за заемател. В
Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи
подс.Н.А. декларирал, че е собственик на мобилния телефон „Samsung
Galaxy“ модел А 10 с ІМЕІ *** и ІМЕІ *** и на калъфчето към него като се
подписал и вписал трите си имена за декларатор.
След като св. Д. установил липсата на мобилния телефон,
сигнализирал органите на полицията и представил документи,
удостоверяващи правото му на собственост върху вещта. В резултат на
проведените ОИМ св. МТ – полицейски служител в Първо РУ – Русе
установил авторството на деянието. При проведената беседа с подсъдимия,
той признал за извършеното и обяснил механизма му. Св.В предала
доброволно мобилния телефон ведно с протектора и те били върнати на св. Д..
Св. Р. Т. Ж. работела като директор на ПГ по транспорт,
намираща се в гр. Русе, ул. „Проф. Д. Баларев“ № 1. На 25.02.2020 г. сутринта
тя отишла на работа и оставила дамската си чанта на секция в кабинета си.
След това отишла в учителската стая. В същото време подс.Н.А. се намирал
пред училището и казал на охранителя, че искал да се срещне с директора.
Служителят по охраната го вписал в книгата за посетители с имената ИГ, с
които той се представил. Св.ЮТ, която работела там като счетоводител
съпроводила обвиняемия до кабинета на св. Ж., но след като видяла, че тя не
била там, казала на подс.А. да изчака в коридора и влязла в учителската стая.
След като останал сам, подсъдимият влязъл в кабинета на св. Ж. и видял
дамската й чанта върху секцията. Взел от нея портмонето й и веднага излязъл.
В това време го видяла св. Ж. и го попитала по какъв въпрос я търсел. Той й
обяснил, че искал да запише 16-годишния си син в първи клас, а тя му
обяснила, че училището било гимназия и в нея учели деца от осми до
дванадесети клас. След това подс.А. си тръгнал. Когато прегледал
съдържанието на портмонето, видял, че в него имало сумата от 250 лева,
ваучер за храна от магазин „Кауфланд“ на стойност 20 лева, лична карта на
името на Р. Т. Ж., карта за магазин „Метро“, визитни картички и дебитна
карта от банка „ОББ“. Взел парите и ваучера за храна, а портмонето с
останалите вещи в него изхвърлил. След като установила липсата на
портмонето си, св. Ж. сигнализирала органите на полицията и предала
записите от камерите за видеонаблюдение в училището. Полицейският
служител, разпознал подс.Н. З. АНГ. и при проведена беседа с него, признал
за извършеното престъпление и обяснил начинът му на извършване. С
протокол за доброволно предаване от 28.02.2020 г. предал на инсп. Красимир
Кирилов 1 бр. ваучер за храна със сериен № *********, валиден до 30.09.2020
г. за магазин „Кауфланд“ на стойност 20 лева и същият бил върнат на св. Ж..
На 09.03.2020 г. подс.Н.А. отишъл в хотел „Палас“, намиращ се в
гр.Русе, ул.„Болярска“, където св. Н. Д. Г. замествала сина си на рецепцията.
Подсъдимият поискал да наеме стая и св. Г. го регистрирала като вписала
5
имената му в регистъра на гостите в хотела. Настанила го в стая № 8, а
подс.А. заплатил нощувката. При плащането се наложило св.Г. да развали
дадената от подсъдимия банкнота, тъй като нямала да му върне ресто. За
целта извадила личното си портмоне от дамската си чанта, която държала
закачена на стол зад рецепцията. След като му развалила банкнотите, св. Г.
поставила останалите й 190 лева в портфейла, прибрала го в дамската си
чанта и отново я закачила на стола зад рецепцията. След като видял къде
държала парите си, подс.А. се отправил към наетата от него стая. Малко по –
късно подс.А. отишъл до рецепцията, за да си купи кафе и установил, че там
нямало никого. Използвал този момент и взел дамското червено портмоне на
св. Г. от чантата й, след което напуснал хотела. Взел парите от него, а
портмонето оставил в дома на св. ИС. След като установила липсата на
портфейла си, св. Г. сигнализирала органите на полицията и съобщила
имената на подс. А., които по – рано записала в регистъра. При проведената
беседа с него, подсъдимия признал пред св.И. – полицейски служител за
извършената кражба на червено портмоне с парична сума от 190 лева от
рецепцията на хотел „Плаза“.
На 01.04.2020г. подс.А. се разхождал в близост до бл. „Комаров“.
В един от гаражите видял непознат за него възрастен мъж и го заговорил като
поискал от него да го покани в дома си, за да пият чай. Тъй като мъжът бил в
тежко здравословно състояние, с два инсулта и нарушена памет, решил, че
познава подсъдимия, но не го помнел и затова го поканил в дома си. Щом
влезли в жилището, св.М. АНГ. Г. решила, че подсъдимият бил някой от
майсторите, които правели ремонт в дома им и излязла, за да изхвърли боклук
в контейнера. Докато съпругът й правел чай за подсъдимия, последният
видял дамската чанта на св.Г., която била оставена на канапето в кухнята.
Незабелязано бръкнал в нея и взел от портфейла й сумата от 120 лева. Под
предлог, че имал спешна работа, подс.А. бързо напуснал дома им. На
партерния етаж в жилищния вход св. Г. видяла подс.А., който й помахал. След
като се прибрала, тя разговаряла със съпруга си и установила, че подсъдимият
бил непознат за него. Прегледала вещите в дома си и установила липсата на
парите от чантата й. Затова сигнализирала органите на МВР. При
проведените ОИМ и след преглед на камерата за наблюдение в жилищния
вход, самоличността на подсъдимия А. била установена. При проведена
беседа с него, той признал пред полицейския служител за извършената
кражба на пари от св.Г..
На 03.04.2020 г. сутринта св. ИЛ. ИВ. ИВ. отишъл на работа в
„Русе Техноресурс“ АД, оставил мъжката си чантичка с портфейла в нея в
общо помещение за работниците в сградата и отишъл да работи. По същото
време подс. Н.А. влязъл в сградата на „Русе Техноресурс“ АД, видял, че в
общото помещение нямало никого, взел портфейла от чантичката на св. И.,
ведно с намиращите се в него документи за самоличност и сумата от 70 лева
в брой, след което напуснал сградата. Парите похарчил, а портфейла и
личните документи изхвърлил. След като установил липсата на портмонето
6
си, св. И.И. прегледал записите от камерата за наблюдение, монтирана на
фасадата на сградата и установил, че непознат мъж е влязъл вътре и бързо
излязъл. След като сигнализирал органите на полицията, св. И. предал
записите от камерата. При проведените ОИМ била установена самоличността
на подс.А. и той признал за извършеното от него.
Подс.Н.А. живеел съвместно с братовчед си св. ИС. От началото
на месец март 2020 г. последният забелязал, че в къщата започнали да се
появяват множество вещи, сред които портмонета и лични документи на
различни лица, за които св. С предположил, че са крадени. Затова разговарял
с братовчед си и подс.А. му признал, че вещите бил откраднал от различни
хора, а с една от личните карти се опитал да си купи телефон на изплащане.
След като научил това, св.ИС се свързал със св. И И. – полицейски служител
и му предал намерените вещи. Така на св. С.И. били върнати следните вещи:
свидетелство за регистрация на МПС част 2, ведно със син талон към него за
л.а. с рег. № ***, контролен талон за застраховка „Гражданска отговорност“
за л.а. с рег. № ***, удостоверение за преминат технически преглед за л.а. с
рег. № ***, карта за магазин „Метро“, европейска здравноосигурителна карта,
талон с номер на банкова сметка от банка „ДСК“, карта за отстъпка в
бензиностанции „Лук Ойл“, дебитна карта от банка „ДСК“, виртуална карта
от банка „ДСК“, всички издадени на името на С. П. ИЛ.. На св. Р.Д. били
върнати лична карта и СУМПС, а на св. Н.Г. било върнато червено кожено
портмоне с правоъгълна форма, ведно с множество бележки и визитни
картички.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на
разследването техническа експертиза № 272/08.04.2020 г. по описа на БНТЛ
при ОДМВР – Русе се установява, че в представеният за изследване 1 бр.
оптичен носител CD-R SONY са фиксирани видео кадри от магазин
„Технополис“ в гр. Русе от дата 10.02.2020 г.
От заключението на техническа експертиза № 342/14.05.2020 г. по
описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе се установява, че в представеният за
изследване 1 бр. оптичен носител DVD+R марка „K Classic“ са фиксирани
кадри със събития от 25.02.2020 г. в ПГ по транспорт гр. Русе.
От заключението на техническа експертиза № 344/14.05.2020 г. по
описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе е видно, че в представеният за изследване
1 бр. оптичен носител CD-R марка „VERBATIM“ са фиксирани кадри със
събития от 02.04.2020 г. в бл. „*** гр. Русе.
От заключението на техническа експертиза № 302/24.04.2020 г. по
описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе е видно, че в представеният за изследване
1 бр. оптичен носител CD-R марка „RIDATA“ са фиксирани кадри със
събития от 24.02.2020 г. пред портала на ТД на НАП – Русе, ул. „Майор
Атанас Узунов“ № 19.
От заключението на техническа експертиза № 451/06.07.2020 г. по
описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе е видно, че в представеният за изследване
7
1 бр. оптичен носител DVD диск марка „VALUEPACK“ са фиксирани кадри
със събития от 03.04.2020 г. пред сградата на „Русе Техноресурс“ АД в гр.
Русе, ул. „М. Арнаудов“ № 3.
От заключението на техническа експертиза № 438/30.06.2020 г. по
описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе е видно, че в представеният за изследване
1 бр. оптичен носител CD-R марка„VERBATIM“ са фиксирани кадри със
събития от 21.02.2020 г. в цех на „ДИЛК Механика“ гр. Русе.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на
разследването съдебно – почеркова експертиза № 433/23.06.2021 г. по описа
на БНТЛ при ОДМВР – Русе, ръкописният текст, положен под абзаца
„Прилагам копие от документ за самоличност“ в Молба за договор за
потребителски кредит CREX-17681448 до БНП „Париба“ клон София е
изпълнен от подс.Н. З. АНГ..
Видно от заключението на съдебно – почеркова експертиза №
283/15.04.2020 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе ръкописният текст
„Н.З.“, положен в реквизитите „Заемател“ на Заложен билет № *** г. и
„Декларатор“ на Декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК е изпълнен от подс.Н. З.
АНГ.. Подписите положени под реквизите „Заемател“ на Заложен билет №
*** г. и в реквизита „Подпис“ на Декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК са
изпълнени от подс. Н. З. АНГ..
Със заключението на вещото лице по извършената СЦИЕ се
установява, че стойността на отнетите от владението на св. Р.Д. вещи, към
момента на деянието по средно пазарни цени възлиза на сумата в размер от
88,00 лева.
Заключението на СЦИЕ относно отнетите от св. Д. АНДР. Д.,
сочи, че същите възлизат на стойност 235,00 лева.
Със заключението на вещото лице по извършената СЦИЕ от
31.05.2021 г. се установява, че стойността на отнетите от владението на св. С.
П. ИЛ. вещи към момента на деянието по средно пазарни цени възлиза на
сумата в размер от 70,00 лева. Вещите, отнети от св. М. АНГ. Г. са на
стойност 120 лева. Отнетите от св. Н. Д. Г. вещи възлизат на стойност 200
лева. Вещите, отнети от св. Р. Т. Ж. възлизат на стойност 280,00 лева, а тези,
отнети от св. ИЛ. ИВ. ИВ. – на стойност 80,00 лева.
Тази фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата
доказателствена съвкупност, съобразно чл.373,ал.3 от НПК.
От събраните доказателства, съдът е стигнал до единствено
възможния извод за виновността на подсъдимия Н. З. АНГ. и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид изложеното съдът достигна следните правни
изводи: Подсъдимия Н. З. АНГ. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и
в състояние на вменяемост.
8
От обективна и субективна страна Н. З. АНГ., осъществил
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, като през периода 10.02.2020год. - 03.04.2020год. в гр.Русе, в
условията на продължавано престъпление на седем пъти, в условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 брой мъжко портмоне от
естествена кожа вишнево на цвят, пари в брой 50 лева , лична карта с №***
издадена на ***. на С. П. ИЛ. от гр.Русе, СУМПС, 2 броя банкови дебитни
карти на „Банка ДСК“, 1 брой виртуална карта за плащане, европейска
здравно осигурителна карта, регистрационен талон на лек автомобил, талон
за годишен технически преглед с полица за застраховка, 1бр. годишна
винетка за лек автомобил, карти за отстъпки от бензиностанция „Лук Ойл“ и
магазин „Метро“, пари в брой 120 лева, 1 брой дамско портмоне, червено на
цвят с цип, пари в брой 190 лева, 1 брой дамско портмоне от изкуствена кожа,
ваучер за храна от магазин „Кауфланд“ на стойност 20 лева, лична карата,
карта магазин „Метро“, 5брой визитки, дебитна банкова карта на „ОББ“, пари
в брой 250 лева, 1 бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy“ модел А10 с фаб.
№№*** и № *** ведно със силиконов гръб, 1бр. мобилен телефон марка
„Lenovo“ с фаб.№*** с калъф тип „тефтер“, 1 брой кафяво мъжко портмоне, с
пари в брой 75 лева, лична карта, СУМПС, всичко на обща стойност 1073
/хиляда седемдесет и три/ лева, от владението на С. П. ИЛ., М. АНГ. Г., Н. Д.
Г., Р. Т. Ж., Д. АНДР. Д., Р. Д. Д. и ИЛ. ИВ. ИВ. всички от гр.Русе, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез действие.
Подс.Н.З. отнел чуждите движими вещи от владението на горепосочените
лица, като прекъснал фактическата власт, която те упражнявали до този
момент над тях и установил трайна нова такава за себе си. Деянията са
извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК – през непродължителен период, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. От данните в справката
за съдимост се установява, че подс.А. извършил престъплението в условията
на “опасен рецидив” по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и
б. „б” от НК - вече бил осъждан, с влязла в сила присъда за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година,
изпълнението на което не било отложено по чл. 66 от НК и не бил изтекъл
срока по чл. 30 от НК преди да извърши престъплението – предмет на
настоящото дело. Също така той е осъждан многократно на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за повечето от тях
наложените наказания лишаване от свобода не са отложени по чл. 66 от НК.
Видно от събраните по делото доказателства, от субективна страна подс.А.
извършил престъплението с пряк умисъл. Той бил с сното съзнание за
противоправността на деянието си и произтичащите от него
общественоопасни последици, но воден от желанието да се обогати по
неправомерен начин, искал тяхното настъпване. Той много добре съзнавал, че
9
процесните вещи са чужди и няма дадено съгласие от лицата, които ги
владеели да ги вземе. Въпреки това ги отнел с намерението да ги присвои,
което е ясно обективирано в действията му.

От обективна и субективна страна Н. З. АНГ., осъществил и
състава на престъплението по чл.248а,ал.1 от НК, като на 10.02.2020,г. в
гр.Русе, за да получи кредит в размер до 1000 лева от БНП Париба С.А. –
клон София , представлявани от „кредитен консултант“ - ГП Д.а от гр.Русе ,
в „Декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната
обработка във връзка с искане за отпускане на кредит, или сключване и
изпълнение на договор за потребителски кредит CREX-17681448“
представил неверни данни представяйки се с лична карта с №*** издадена на
***. на С. П. ИЛ. от гр.Русе.
Подс. А. осъществил деянието като поискал да изтегли кредит, за да
закупи на изплащане мобилен телефон и вписал посочените данни в
предоставените му документи, като ясно съзнавал, че тези данни не отговарят
на действителността. Деянието извършил като скрил действителната си
самоличност и се представил за св. С. П. ИЛ.. От субективна страна, подс.А.
извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като съзнавал
противоправния характер на стореното и на общественоопасните последици и
искал тяхното настъпване. Деянието било извършено с цел обогатяване по
неправомерен начин.
От обективна и субективна страна Н. З. АНГ., осъществил и
състава на престъплението по чл. по чл.313, ал.3, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
като в периода 21.02.2020г. – 24.02.2020г. в гр.Русе, в условията на
продължавано престъпление на два пъти, потвърдил неистина в частни
документи – Декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи – че е собственик на заложените от него със Заложен билет
№ *** и Заложен билет № *** и към договори за паричен заем със Заложна
къща „Доверие” ЕООД гр.Русе - 1бр. моб.тел. „Samsung Galaxy“ модел А10 с
фаб.№№*** и *** ведно с прозрачен протектор, и 1бр. моб.тел.“Lenovo“ с
фаб.№*** с калъф тип „тефтер“, които придобил чрез покупка, които по
изрична разпоредба на Постановление на Министерски съвет № 40 от
18.02.2009г. обн. на 27.02.2009г. в ДВ бр.16/2009г., с което е приета
Наредбата за дейността на заложните къщи, е специално задължен да
удостовери истината и употребил тези документи като доказателство при
Заложна къща „Доверие” ЕООД гр.Русе за невярно удостоверените
обстоятелства – при предоставянето на вещите в залог, във връзка с получени
от него суми общо в размер на 150 лева по договорите за паричен заем.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с
действие. При съставянето на процесните декларации от 21.02.2020 год. и от
24.02.2020 год., подсъдимият потвърдил неистина – че вещите, които
предоставил по договорите за паричен заем със заложна къща „Доверие“ са
10
негова собственост. Процесните декларации представляват частни документи
по аргумент за противното от чл. 93, т. 5 НК.
Съставянето и използването на процесните декларации било
извършено по силата на чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните
къщи,приета с Постановление на Министерски съвет № 40 от 18.02.2009г.
обн. на 27.02.2009г. в ДВ бр.16/2009г..Подаването на декларациите било
извършено за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно
за удостоверяване на правото на собственост върху вещите.
Налице е продължавано престъпление, тъй като се касае за 2
отделни деяния, извършени през непродължителен период от време, които
осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 313, ал.
3 НК, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното.
От субективна страна подс. Н. З. АНГ. извършил деянието с пряк
умисъл. Той съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването им.
Знаел, че декларацията се подава за удостоверяване на тези обстоятелства и
задължението за съставянето й възниква от горепосочения подзаконов
нормативен акт. Знаел също, че не декларира верните обстоятелства и така
потвърждава неистина.
Причини за извършването на престъпленията – незачитане на
чуждата собственост и обществените отношения, свързани с ползване на
документи.
Индивидуализация на наказанието.
С оглед приложението института на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от
НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая в състава на чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години. При индивидуализацията на
размера, съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство
многобройността на деянията, съставляващи продължаваното престъпление и
наличието на множество осъждания, извън относимите към квалификацията,
а като смекчаващи вината – самопризнанието, както и факта на частично
възстановяване на част от отнетото на пострадалите. При тези обстоятелства,
съдът намира, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи по
размер на средата на предвиденото – шест години лишаване от свобода, което
съобразно чл.58а, ал.1 от НК от НК намалява с една трета, а именно – на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед приложението института на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от
НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая в състава на чл.248а,
ал.1 от НК,се предвиждат наказания лишаване от свобода до три години и
11
глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализацията на размера на
наказанието лишаване от свобода, съдът отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство множеството предходни осъждания, а като
смекчаващи вината – самопризнанието. При тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи по размер
около средата на предвиденото – една година и шест месеца лишаване от
свобода, което съобразно чл.58а, ал.1 от НК от НК намалява с една трета, а
именно – на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид
същите обстоятелства и в допълнение – недоброто материално положение на
З съответно се явява наказанието глоба, да се определи по размер на
предвиденият минимум, а именно – ГЛОБА в размер на 1000 лева.
С оглед приложението института на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от
НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая в състава на чл.313,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, се предвиждат алтернативно предвидени
за налагане наказания - наказание лишаване от свобода до три години или
наказание глоба в размер на сто до триста лева. Съдът приема, че съответно
на извършеното /предвид това, че обусловило квалифицирането му съобразно
института на продължаваното престъпление и изключително високата
бройност на ангажиране наказателната отговорност на З до извършване на
процеснообсъжданото деяние/, е отговорността му да бъде реализирана чрез
налагане на по-тежкото по вид наказание – лишаване от свобода. При
индивидуализацията на размера му, съдът отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство множеството предходни осъждания, а като
смекчаващи вината – самопризнанието. При тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи по размер
около средата на предвиденото – една година и шест месеца лишаване от
свобода, което съобразно чл.58а, ал.1 от НК от НК намалява с една трета, а
именно – на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При наличие условията на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК /за последното,
приемайки, че е необходимо наказанието гтлоба да бъде изцяло присъединено
към по-тежкото, общо наказание/, следва на З да бъде наложено най-тежкото
от наказанията, определени за горните три престъпления, а именно – ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и към него да се присъедини
наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Предвид предходните осъждания на З /съответно липса и на
изначални предпоставки да се обсъжда евентуална приложимост на института
на условното осъждане/, след да се постанови същият да изтърпи наказанието
читири години лишаване от свобода ефективно, при първоначален строг
режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се постанови
приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през
което подс.Н. З. АНГ. е бил задържан и през което по отношение на него е
12
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно –
задържан от 02.08.2021г. до 03.08.2021г и със „задържане под стража“ – от
04.08.2021г. до датата на промяна в това състояние.
При наличие на предпоставките за положителен отговор на
претенцията по разглеждания граждански иск, предвид неговата
основателност и доказаност, следва З да бъде осъден да заплати на Н. Д. Г.,
ЕГН: **********, сумата от 190 лева (сто и деветдесет лева) - обезщетение за
имуществени вреди, причинени на същата от престъплението по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 09.03.2020г. до окончателното й изплащане.
Следва веществените доказателства - 5 бр. CD, да останат по
делото,, а З да бъде осъден да заплати направените по делото разноски - на
досъдебното производство – 863, 45 (осемстотин шейсет и три лева и
четиридесет и пет стотинки) в полза на Окръжна прокуратура – Русе.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.


Председател:




13
Съобщи за изтекли лични данни