Решение по дело №294/2024 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 23
Дата: 20 март 2025 г. (в сила от 1 юли 2025 г.)
Съдия: Грета Иванова Денчева
Дело: 20241820200294
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Елин Пелин, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20241820200294 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена Й. А. С., с ЕГН:**********, с адрес:
с. Т., общ. Б.С., обл. В., ул. „Н.Ф." - №6, чрез пълномощника си адв. Ц. К. Ц.,
АК - Плевен срещу Наказателно постановление № 24-**********/22.07.2024
год. на Началник Група в ОДМВР - София, РУ-Елин Пелин, издадено на
основание Постановление за отказ да се образува наказателно производство №
804/10.07.2024 год. на Районна Прокуратура - гр. Елин Пелин, преписка с вх.
№262000-2399/2024 год. по описа на РУ - гр. Елин Пелин, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на
20 лв., и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания "глоба" в размер на 200 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месец.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изложената в НП фактическа
обстановка. Твърди се, че НП е било издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗАНН, тъй като няма съставен АУАН. Сочи, че не става ясно кои законови
1
разпоредби е нарушил , как и кои е извършил нарушение на закона и по какъв
начин и метод са констатирани нарушенията посочени в НП. Сочи, че
административнонаказващия орган не се е произнесъл за „маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяната на акта.
Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и заедно с адв. Ц.
Ц., надлежно упълномощен по делото. Поддържа жалбата и доразвива
изложените в нея доводи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се
представлява. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 30.05.20204г., около 01:35ч., Ю.К.К. паркирал управлявания от
него лек автомобил марка „М...........“, модел „............ , с peг.№ ************,
пред търговски обект, намиращ се на адрес: с. Н.Х., общ.Е.П., обл. София, ул.
„П..........ш...“ № 43. Ю.К.К. бил придружаван от своята приятелка св.В. В.,
която останала в автомобила, а Ю.К.К. слязъл от автомобила и влязъл в
търговския обект. Пред автомобила на Ю.К. бил паркиран товарен автомобил
/влекач/ марка "М........... ", модел „*******“, с рег.№************, с
прикачено към него полуремарке, управляван от жалбоподателя Й. А. С.,
който се намирал в товарния автомобил. Й. С. пътувал по работа по маршрута
гр.Пловдив-гр.В., като превозвал стоки с товарен автомобил с лого на "****".
Жалбоподателят бил придружаван от своята съпруга св.В.С., която в този
момент се намирала в търговския обект, за да закупи кафе. В търговския обект
се засякли Ю.К. и св.В.. След като св. В. напуснала търговския обект и се
качила в товарния автомобил, Й. С. привел в движение гореописания товарен
автомобил, като първоначално потеглил на заден ход, без да забележи лекия
автомобил на ***********. Така се стигнало до реализиране на
пътнотранспортно произшествие, при което товарният автомобил, управляван
от С., ударил с ремаркето си предната част на лекия автомобил, ползван от
Ю.К., причинявайки му материални щети. След причиняване на
пътнотранспортното произшествие, Й. С. напуснал местопроизшествието с
2
управлявания от него товарен автомобил, без да спре и да установил
последиците от ПТП. Ударът бил непосредството усетен и възприет от св. В.
В., която се намирала вътре в автомобила, управляван от ***********.
Свидетел очевидец на случката станал и св.Б. Г., който се намирал на маса
пред търговския обект в с. Н.Х. и чул изкърцването на ламарините.
Непосредствено след инцидента св. *********** подал сигнал на тел.112.
След подадения сигнал на място пристигнали служители на РУ-Елин Пелин.
Започнала предварителна проверка в хода на която били снети сведения от
Ю.К., В. В., Б. Г., И.С., Й. С. и В.С. В хода на проверка била изискана справка
за собственост на лек автомобил марка "М..........." с рег. №**************,
справка за собственост на влекач "М........... А...", рег. №**********. В хода на
проверката били изискани и приобщени видеозаписи от камерите намиращи
се вътре в търговския обект /денонощен магазин/ от дати 03.05.2024 г. и
06.06.2024 г. – 3 записа и справка от НСС 112. Производството приключило с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство за
престъпление от общ характер по НК и прекратяване на прокурорска
преписка № 804/2024г. по описа на Районна прокуратура - Елин Пелин. В
постановлението било указано, препис от същото, ведно със заверени копия от
материалите по преписката, да бъдат изпратени на РУ - Елин Пелин, с оглед
преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицето Й. А. С. за евентуално извършено административно нарушение по
Закона за движението по пътищата.
В резултат на това срещу жалбоподателя било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство, с което същия е санкциониран за това, че на 30.05.2024 г. около
01:35 часа в обл. Софийска, общ. Елин Пелин, в с.Н.Х., на ул."П..........ш..."
пред търговски обект намиращ се на №43 управлява влекач марка "М...........
*******" с рег.№************, собственост на "...................." ЕАД-КЛОН
ПЛОВДИВ с Булстат ************ и неустановено прикачено полуремарке
към влекача, като при потегляне на задан ход не се убеждава, че зад него няма
други паркирали автомобили и релизира ПТП, като удря с прикаченото
полуремарке в предната част лек автомобил „М...........“, модел „............ , с peг.
№ ************ и му нанася материални щети. Водача на влекача г-н С. не
спира и не установява последиците от ПТП и напуска местопроизшествието.
Жалбоподателя е санкциониран за това, че се движи на зададен ход, без да се е
3
убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, с
което виновно е нарушил чл.40 ал. 1 от ЗДвП; не спира и не установява
последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Наказващия орган на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за извършеното
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание
"глоба" в размер на 20 лв., и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложил наказания
"глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 3 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
приобщените по делото писмени доказателства: справка от търговския
регистър за актуално състояние на фирма «.......................» ЕООД от
20.08.2024г.; трудов договор №0264/05.01.2024г.; писмо с изх.№262р-16086 от
30.07.2024г.; извадка от АИС АНД от 23.08.2024г; постановление с изх.
№262000- 2399/10.07.2024г.; докладна записка с рег. № 262р-
11450/30.05.2024г. по описа на РУ Елин Пелин; постановление с №804/2024г.
от 07.06.2024г. по описа на РП Елин Пелин; искане от Ю.К.К. с вх.
№804/2024г. от 06.06.2024г.; докладна записка с рег. №262р-11450 от
30.05.2024г.; заявление с вх.№262000-2226 от 30.05.2024г.; сведение от Ю.К.К.
от 30.05.2024г.; искане от Ю.К.К. с вх.№262000-2350 от 06.06.2024г.; сведение
от Ю.К.К. с вх.№262р-14265 от 03.07.2024г.; сведение от В. П. В. с вх.№262р-
14266 от 03.07.2024г.; сведение от Б. С. Г. с вх.№262р-14267 от 03.07.2024г.;
сведение от И.В.С. с вх.№262р-14268 от 03.07.2024г.; сведение от Й. А. С. с вх.
№262р-14269 от 03.07.2024г.; сведение от В.Г.С. с вх.№262р-14270 от
03.07.2024г.; справка за регистрация на МПС с рег.№ 262р-12556 от
12.06.2024г.; справка за регистрация на МПС с рег.№ 262р-12726 от
14.06.2024г.; снимка копие от компакт диск; протокол за доброволно
предаване от 17.06.2024г.; писмо с рег. № 262000-2476 от 17.06.2024г.; писмо с
рег.№262000-2476 от 19.06.2024г.; писмо с рег.№262р-12655 от 17.06.2024г.;
писмо с рег.№262000-2478 от 17.06.2024г.; фактура от «Силвър Стар Ритейл»
от 27.06.2024г. - 6 листа; справка за регистрация на МПС с рег.
№************; докладна записка с рег.№262р-14866 от 11.07.2024г.; писмо с
рег.№262000- 2399 от 08.07.2024г. по описа на РП Елин Пелин; постановление
от 05.07.2024г. с рег.№262000-2399 от 08.07.2024г.; заповед №8121з-
1632/02.12.2021г.; справка за нарушител/водач на Й. А. С.; писмо с вх.
4
№5111/30.08.2024г. по описа на РУ Елин Пелин - 2 листа; писмо с вх.
№5202/05.09.2024г.; писмо с изх.№262р-16086/30.07.2024г.; НП с №24-0262-
000253 с разписка с дата на получаване 19.08.2024г., както и доказателствени
средства. Показанията на свидетелите В. В. и Б. Г., които са очевидци на
настъпилото ПТП са последователни, обективни и логични, поради което
съдът напълно ги кредитира. Показанията на свидетелите са
безпротиворечиви и допълващи се, сочат на реализиралите се факти, приети
от съда като безспорно установени по делото. Същите не се опровергават от
показанията на св.В.С./съпруга на жалбоподателя/, които съда кредитира,
като отчита евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на
делото. Св.С.а сочи в показанията си, че не си спомня точно на дата 30.05.
дали са спирали в с.Н.Х., но това е било обичайното място където спират за
почивка при движение по маршрута Пловдив-В.. Свидетелските показания се
потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката, както и от
възпроизведените звукозаписи от тел.112 и засипи от камери от търговския
обект в с.Н.Х., които съда възприе непосредствено чрез възпроизвеждането
им. От записите на камерите се вижда, че на процесната дата и час св.
В.С.влиза в търковския обект /денонощен магазин/ в с.Н.Х., което
кореспондира с показанията на разпитаните свидетели. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване
на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал
конкретния санкционен акт в законопредвидения за това срок и съобразявайки
установените в хода на проверката факти, която проверка съдът намира за в
5
достатъчна степен пълна и всеобхватна, противно на релевираното в подкрепа
на обратното от защитата възражение. Наказателното постановление е
изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от
информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В аспект на
горното и за пълнота на изложението е необходимо да се отбележи и че
практиката е постоянна в разбирането си, че в случаите на чл. 36, ал. 2 ЗАНН
издаване на АУАН изобщо не се дължи, а ако такъв все пак е издаден,
евентуални пороци в съдържанието му са изцяло неотносими към
законосъобразността на НП.
Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената норма преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
От събраните по делото доказателства и в частност от свидетелските
показания на свидетелите В. В. и Б. Г., които са свидетели-очевидци
категорично се установява, че при потегляне на заден ход управляваният от
жалбоподателя влекач марка "М........... *******" с рег.№************, удря с
прикаченото към него полуремарке в предната част лек автомобил
„М...........“, модел „............ , с peг.№ ************ и му нанася материални
щети.Настъпилото съприкосновение между двата автомобила се установява и
от показанията на свидетеля В. В., която се е намирала в лекия автомобил
„М...........“ към момента на удара, а така също и от приобщените по
преписката писмени доказателства.
Отразеният механизъм на настъпилото ПТП в обжалваното ПТП
напълно съответства на механизма на произшествието, изложен от
свидетелите В. В. и Б. Г.. При така установеното по делото съдът намира, че се
доказва от обективна и субективна страна извършено от жалбоподателя
нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП. По тази причина правилно АНО е приложил
и относимата санкционна норма – чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, в която е
предвидено наказание "глоба" 20 лева за водач, който нарушава правилата за
движение назад. На жалбоподателя е наложена именно предвидената в чл.
183, ал. 2, т. 11 ЗДвП санкция – глоба 20 лева. В тази част наказателното
6
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил
задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От
фактическа страна по делото безспорно се установява, че след настъпване на
процесното ПТП, т. е. когато жалбоподателят е ударил другия паркиран лек
автомобил, същият не е слязъл за да установи щетите, а направо е потеглил.
Следователно жалбоподателят не е изпълнил предвиденото в чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП задължение на водач, след удара да спре автомобила и да огледа за
настъпили щети. От събраните доказателства се установява от фактическа
страна, че жалбоподателят е напуснал мястото на настъпилото ПТП без да
спре след удара. Ето защо при така установените като безспорни по делото
фактически констатации, правилно АНО е приел, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил предписанието на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Като е
напуснал мястото без да спре и да установи последиците от ПТП,
жалбоподателят не е изпълнил така предвиденото в чл. 123, ал. 1, т. 1, от
ЗДвП задължение, поради което правилно АНО е приложил санкционната
норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП
Що се отнася до възражение за субективна несъствомерност на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, следва да се посочи, че дори и да
приемем, че жалбоподателят не е забелязала станалото ПТП, то факта, че
същия е управлявала МПС без необходимото внимание, което обстоятелство
евентуално не му е позволило да забележи станалото ПТП, причинило
имуществени вреди, не изключва неговата вина, като елемент от субективната
страна на състава на административните нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, т. е. касае се за непредпазливо деяние по
смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като деецът не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, в какъвто смисъл е трайната съдебна
практика.
Следва да се има предвид, че нормата на чл. 123 от ЗДвП не изисква
7
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то
може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.
175, ал. 1 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вина. В този
смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, на посоченото
основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира
неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е
недопустимо. /в т. см. Решение № 3098 от 18.04.2024 г. на АдмС Бургас по к.
а. н. д. № 432/2024 г. / Отделно от изложеното, и единствено за пълнота следва
да се отбележи, че е несъвместима с преките доказателствени факти
позицията за невъзприемане на възникналото ПТП от страна на
жалбоподателя. Така св. Б. Г. сочи в показанията си, че е чул изкърцването на
ламарините, а св. В. В. е категорична, че е удара се е усетил, като са
последвали и значителни материални щети, в каквато насока са приобщени и
писмени доказателства.
Следва да се отбележи, че в писмените сведения на водача Й. А.,
приети по делото, същия заявява, че на дата 30.05.2024 г. около 01:31 часа,
управлявайки влекач М........... ............., бял с рег. №******** и прикачено
полуремарке марка "................" с рег. №************** или "..............." с рег.
№********* е спрял пред денонощния магазин в с.Н.Х., ул. П..........ш....
При тези фактически данни, намиращи логическа опора в писмени
изявления на водача на влекача, при обикновена бдителност,
дисциплинираност и дължима грижа при изпълнение на правно –
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
каквато е управлението на МПС, водача несъмнено би следвало да забележи
настъпилото автопроизшествие – ПТП с материални щети, съответно и да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието, както повелява
нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В обсега на дължимата проверка за справедливо и балансирано
индивидуализиране на съответстващите административни наказания, при
съобразяване на диапазона на размера на наказанието в санкционната част на
8
приложимата административно-наказателна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от
ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви
мотиви по отношение на индивидуализация на наложените кумулативни
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП за срок от 3
месеца. За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са
предвидени административни наказания: лишаване от право за управление на
МПС от 1 до 6м. и глоба от 50 лв. до 200 лв.
Недопустимо е да се извеждат по тълкувателен път мотивите на
наказващия орган при осъразмеряване на съответстващата на индивидуалните
специфики на деянието и нарушителя, административна санкция. Съдът,
отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, намира, че наказанието
"глоба" следва да се редуцира до сумата от 100 лева, а срокът на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, следва да се намали до минимума от 1
месец. Според съда така определените мерки за административно-репресивно
въздействие биха осигурили от една страна спазване баланса между
засегнатите с нарушението обществени отношения и правата на нарушителя,
а от друга биха обезпечили целите на специалната и генерална превенция по
см. на чл. 12 ЗАНН –да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Неоснователен е и довода за наличието на предпоставки за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като
маловажен случай. Съгласно чл. 189з от ЗДвП във вр. с чл. 28, ал. 7 от
ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
В заключение на изложеното настоящата инстанция намира, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно по отношение на наложеното
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1
ЗДвП наказание "глоба" в размер на 20 лв., а по отношение на наложените на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месец, същите следва да се редуцират до "глоба"
в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
1месец.
9
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН
ответната страна има право на разноски, но такива не се претендират и не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-**********/22.07.2024
год. на Началник Група в ОДМВР - София, РУ-Елин Пелин , издадено на
основание Постановление за отказ да се образува наказателно производство №
804/10.07.2024 год. на Районна Прокуратура - гр. Елин Пелин, преписка с вх.
№262000-2399/2024 год. по описа на РУ - гр. Елин Пелин В ЧАСТТА МУ, с
която на Й. А. С., с ЕГН:**********, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е
наложено наказание - глоба в размер на 200 лв. и наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, като ОПРЕДЕЛЯ размер на
наложеното наказание " глоба" в размер на 100 лева и срок на наказанието
"лишаване от право да управлява МПС" - 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВA в останалата част Наказателно постановление №
24-**********/22.07.2024 год. на Началник Група в ОДМВР - София, РУ-Елин
Пелин , издадено на основание Постановление за отказ да се образува
наказателно производство № 804/10.07.2024 год. на Районна Прокуратура - гр.
Елин Пелин, преписка с вх. №262000-2399/2024 год. по описа на РУ - гр. Елин
Пелин, с което на Й. А. С., с ЕГН:**********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание
"глоба" в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

10