РЕШЕНИЕ
гр. София, ………...2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав,
в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Адриана Атанасова в.гр.дело № 2401 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 514606 от 24.10.2018 г., постановено по
гр. дело № 64097/2017г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, ответникът Е.П.П. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, сумата от 1104,04 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
имот – гр. София, ул. „*******за периода
01.08.2014г. – 30.04.2016г. и сумата 58,62 лв. за дялово разпределение за същия
период, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017г. до плащането, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 295,65 лв.– разноски по делото. Със
същото решение е отхвърлен предявеният от ищеца иск за заплащане на цена за
доставена топлинна енергия за разликата над 1104,04 лв. до пълния предявен
размер и период, иска за заплащане на услугата дялово разпределение за
разликата над 58,62 лв. до пълния предявен размер, както и исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 201,57 лв., представляваща лихва за забавено
плащане на цената на топлоенергия за периода 14.09.2014г. – 26.06.2017г. и
19,77 лв. – лихва за забавено плащане на таксата за дялово разпределение за
периода 09.08.2013г. – 26.06.2017г. Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач „П.И.” ООД.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която
предявените искове са били отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.”
ЕАД, чрез пълномощника си – юрисконсулт Г. Ч., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост. Позовава се на Общите условия от 2008
г., според които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Не така стои въпросът по Общите условия от 2014 г., според които
клиентите не заплащат обезщетение за забава до изравняване на отчетния период.
Едва след това такова се начислява върху общата фактура. Счита, че задълженията
по издадената обща фактура № **********/31.07.2014 г., въпреки че се отнасят за
периода 01.05.2013г. - 30.04.2014г., са станали изискуеми едва на 15.09.2014
г., от който момент е започнала да тече давността. По
отношение на мораторната лихва счита, че съобразно Общите условия от 2014г. не
се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане
на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Относно размера на мораторната лихва се позовава на
заключението по допуснатата и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Е.П.П..
Третото лице - помагач на ищеца - „П.И.” ООД, не е депозирало
в срока по чл. 263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът
е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 6, находящ се в гр. София, общ. „Възраждане“, ул. „*******с аб. № 276269,
като му дължи следните суми: сумата от 1667,93 лв. - главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2016г., обективирана
в обща фактура с № *********/31.07.2014г.; 201,57 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
14.09.2014г. до 26.06.2017г.; 76,98 лв. – главница за дялово разпределение за
периода м.06.2013г. до м.04.2016г.; 19,77 лв. – обезщетение за забава за
главницата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013г. до 26.06.2017г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ищецът претендира ответникът
да бъде осъден за вземанията му, предмет на исковото производство, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения.
Сочи, че не е в облигационни отношения с ищцовото дружество. Прави възражение,
че претендираните вземания са погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
На 14.09.2017г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС искова молба срещу наследниците
на Симеон Петрунов Ненов, като с уточнителна молба с вх. № 5191958/19.12.2017г.
дружеството е посочило, че искът е насочен срещу Е.П.П. в качеството му на наследник за сумите от 1667,93 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2013г. – 30.04.2016г., обективирана в обща фактура с № *********/31.07.2014г.;
201,57 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 14.09.2014г. до 26.06.2017г.; 76,98 лв. –
главница за дялово разпределение за периода м.06.2013г. до м.04.2016г.; 19,77
лв. – обезщетение за забава за главницата за дялово разпределение за периода от
09.08.2013г. до 26.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173,
том XXXXXXXIV, дело
№ 14498/1991г. от 22.11.1991г., по
силата на който М.С.П., Л.С.П.и П.И.Н.като собственици даряват на Е.П.П. следния недвижим имот, а именно: апартамент № *******в
гр. София, ул. „Димитър Петков“ № 64,
състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник, антре и коридор,
застроен на 89,76 кв.м. заедно с 2.00 върху сто идеални части на сградата и
толкова от отстъпаното право на строеж върху мястото, заедно с мазе от 7,14
кв.м. и таван от 5,40 кв.м.
Представено е удостоверение за наследници
на лицето С.П.Н.от 23.11.2017г.,
издадено от Столична община, от което се установява, че С.П.Н.е починал на 06.01.2008г., не е бил женен
и е нямал деца, съответно е оставил за свой единствен наследник по закон Е.П.П. – първи братовчед /по аргумент на чл. 8,
ал. 4 ЗН/. Следователно след смъртта на своя наследодател ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот.
С молба - декларация от 23.11.1996г. С.П.Н.е поискал откриване на партида
за имота на негово име.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „*******,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „П.И.” ООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
Представено е и удостоверение от „ПМУ
– София 98” ООД, с която се потвърждава, че към 26.09.2002г. дружеството е
сключило индивидуални договори с етажните собственици от сградата, находяща се
на адрес: гр. София, бул. *******, потребители на топлинна енергия от „Т.С.”
ЕАД, за извършване на услугата „Топлинно счетоводство” чрез системата за
индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия.
Пред СРС е ангажиран договор № У272/07.06.2011г., сключен между „Т.С.“
ЕАД *** ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Х.Д.Б.по изслушаната съдебно -
техническата експертиза се установява, че технологичните разходи в абонатната
станция са отчислявани от доставената в АС топлинна енергия, и тези
технологични разходи са били за сметка на „Т.С.” ЕАД, съгласно нормативната
уредба. Констатира се, че в процесния период фирмата за дялово разпределение – ФДР
„П.И.” ООД е извършвала
разпределението на топлинна енергия в блока в съответствие с действащата
нормативна уредба. Общата сума за прогнозно начислена топлинна енергия по
фактури с включен ДДС възлиза на 1028,06 лв., като общо начислената топлинна
енергия за имота и дължима сума за същата с включен ДДС при изравняване с
изравнителните сметки, изготвени от ФДР за процесния период от 01.05.2013г. до
30.04.2016г. възлиза на 1667,85 лв. При направена проверка на топлинната
енергия за СИ, изчислена от ФДР „П.И.” ООД е констатирано, че за отчетен период 01.05.2013г.
до 30.04.2015г. има добавена топлинна
енергия към изчислената такава за СИ от ФДР в размер на 1127,76 кВтч.
Констатира се, че за времето на процесния период топломера, монтирана в АС е
преминавал на метрологични проверки на датите – 24.01.2013г. и 17.06.2015г.
От заключението на вещото лице Ю.Н.по изслушаната пред СРС съдебно -
счетоводната експертиза, се установява, че в информационната система на ищеца
за аб. № 276269 с титуляр Е.П.П. към дата 27.08.2018г. няма
данни за платени суми от ответника, които погасяват задълженията за процесния
период от м.05.2013г. до м.04.2016г., като общият размер на неплатените суми
възлиза на 1726,55 лв., от които за: топлина енергия – 1667,93 лв. и дялово
разпределение – 58,62 лв.. Резултатът от изравнителните сметки е сума за
връщане от „Т.С.” ЕАД в размер на 639,85 лв., приспадната от прогнозно
начислените суми за топлинна енергия за процесния период. Мораторната лихва е
изчислена на сумата от 214, 11 лв., като общата сума за главницата и лихвите
възлиза на 1940,66 лв.
По делото са представени общи фактури с № **********/31.07.2016г., №
**********/31.07.2015г., № **********/31.07.2014г. и Общи условия от 2014г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен осъдителен иск, предявен от кредитор. Целта
на ищеца е да се осъди другата страна за вземане, подробно описано в исковата
молба и уточнителната молба от ищеца от 19.12.2017г.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
От приетия по делото нотариален акт № 173, том XXXXXXXIV, нот. д. № 14498/1991г. на
нотариус Св. М., I нотариус
при нот. служба на СРС се установява, че С.Н.Н.е придобил правото на
собственост върху процесния имот – апартамент в гр. София, ул. „*******на
22.11.1991г. Видно от удостоверението за наследници от 23.11.2017г. С.П.Н.е
починал на 06.01.2008г., не е бил женен и е оставил за свой наследник по закон Е.П.П..
Следователно при смъртта на своя наследодател ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008
г., и Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия.
По изложените съображения се налага извода, че за исковия период между ответника и „Т.С.“ ЕАД е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „П.И.” ООД с
договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – техническа експертиза се установи, че стойността на
реално потребената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г.
възлиза на сумата от 1667,93 лв. – главница топлинна енергия, а дължимата сума
за главница за дялово разпределение възлиза в размер на 58,62 лв. Съдът изцяло
възприема изводите на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – техническа
експертиза, тъй като същото е компетентно и обстойно обосновано, като вещото
лице е определило размера на реално потребената топлинна енергия, съобразно
изискването на чл. 156 ЗЕ.
В края
на всеки отчетен период са изготвени изравнителни сметки за процесния период,
като съобразно резултатите от тях се установява, че реално доставеното до имота
на ответника количество топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2014
г., възлиза на 119,72 лв., за периода м.05.2014-м.04.2015г. възлиза на 440,56
лв., а за периода м.05.2015-м.06.2016г. възлиза на 1107,65 лв. или общо за
целия период 1667, 93лв. По делото не се твърди, а и не се доказва плащане на
процесните суми, поради което главното задължение за топлинна енергия за
периода от м.05.2013г. до м.06.2016г. възлиза на посочения по-горе размер от 1667,
93лв.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
В исковата молба ищецът поддържа, че претендираната главница включва
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период и дялово
разпределение за същия период. Ето защо това вземане е част от спорния предмет
и е включено в претендираната от ищеца главница.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 07.06.2011 г.,
сключен между ищеца и „П.И.” ООД,
страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно
Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово
разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се
актуализира ежегодно. Представено е и удостоверение от „ПМУ София 98” ООД, което удостоверява, че към
26.09.2002г. дружеството е сключило с ищеца индивидуални договори с етажните
собственици от сградата, находяща се в гр. София, бул. „*******, потребители на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД, за извършване на услугата „Топлинно
счетоводство” чрез системата за индивидуално отчитане и разпределение на
топлинната енергия. Представено е и копие от протокол от Общото събрание на
етажните собственици, с които ПМУ е сключил индивидуални договори.
Предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като
носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение. Неговият
размер за исковия период м.06.2013 г. – м.04.2016г. е в размер на 58,62
лв., съобразно заключението на съдебно- счетоводната експертиза и
останалите приети по делото доказателства.
По
изложените съображения възззивният съд счита, че общият размер на дължимата
главница възлиза на 1726,55 лв. – сборът на стойността на реално потребената
топлинна енергия в размер на 1667, 93 лв. и стойността на дяловото разпределение в размер
на 58,62 лв.
От страна на ответника своевременно е въведено възражение за изтекла
погасителна давност, което е част от спорния предмет.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111,
б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало. Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр.София от 2008 г., вземането за
заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане на 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според Общите условия от
2014 г. – след изтичане на 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Тъй като настоящият иск се счита предявен от
момента на подаване на исковата молба – 14.09.2017г., към този момент е изтекла
погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 14.09.2014г.,
каквото в случая се явява вземането на ищеца за главница за доставена
топлоенергия за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.07.2014г., т.е. непогасено
по давност в случая е вземането за доставена топлинна енергия за периода
01.08.2014г. – 30.04.2016г., което е на стойност 1104,04 лв. Основателна се явява и претенцията за
заплащане на дължимата годишна такса за извършената услуга за дялово
разпределение до размера 58, 62 лв., съобразно заключението по съдебно –
счетоводната експертиза.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че изискуемостта на задължението по обща
фактура № **********/31.07.2014г. е настъпила едва м.09.2014 г., предвид
посочения срок за плащане в самата фактура, тъй като релевантен в случая е периодът
на потребление на топлинната енергия, а не датата на издаване на фактурата и
посочения в последната срок за плащане. Издаването на общата фактура и
изравнителната сметка не установява нововъзникнало задължение на клиента на
топлинна енергия, а съставлява способ за определяне окончателния размер на
консумираната топлинна енергия. Ето защо се налага извода, че исковата претенция на ищеца
за главница за доставена топлоенергия е неоснователна и недоказана и следва да
се отхвърли изцяло като погасена по давност. Задължението на
ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД. Основателността на иска за заплащане на обезщетение за
забава предполага установяване на наличието на главен дълг, изпадане на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Въззивникът обжалва
първоинстанционното решение и в частта, в която е отхвърлена претенцията относно
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 201,57
лв. за периода от 14.09.2014г. до 26.06.2017г. и обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 19,77 лв. за периода от
09.08.2013г. до 26.06.2017г. Основателността на иска за законна лихва
предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се
установи наличието на главен дълг. С оглед на разпоредбата на чл. 119 ЗЗД лихва
не се дължи върху погасената по давност главница, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна.
В чл. 32, ал. 2 от
представените от ищеца Общи условия от 2014 г. е посочено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в
30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал.
1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
т. е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните фактури, а само за задължението общите фактури, които не са
представени по делото /представени са само кредитните известия/.
Ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на
дружеството, респективно не е установил изпадането в забава на ответника за
претендирания период, с оглед на което акцесорната претенция в частта върху
непогасената по давност главница също се явява неоснователна.
Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния
съд и относно отхвърлените суми за обезщетение за забава за услугата дялово
разпределение за периода от 09.08.2013г. до 26.06.2017г.. Доколкото във
въззивната жалба обаче не са наведени доводи във връзка с гореизложеното,
въззивният съд не следва да се произнася по отношение на претенцията за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като
първоинстанционното решение следва да се потвърди в тази му част. /по аргумент
на чл. 269, изр. 2 ГПК/. услугата дялово разпределение
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща предявяване на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част също се явява неоснователна. Поради гореизложеното исковете за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Тъй като СРС е достигнал до
същите фактически и правни изводи обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата не
претендира разноски за настоящата инстанция, такива не следва да му се
присъждат.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 514605 от 24.10.2018 г., постановено по
гр. дело № 64097/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „П.И.”
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: