Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 333/16.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №288/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №48 от 21.02.2023г.,
постановено по АНД №20221630201490/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №12-2200225/08.11.2022г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана, с което на П.М.Т. *** на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл.414, ал.2 от Кодекса на труда КТ)е наложена глоба в размер от
2500 (две хиляди и петстотин) лв.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат М., го обжалва и развива
доводи, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си
адвокат М. поддържа жалбата си моли да бъде отменено обжалваното решение и
наложеното административно наказание, като алтернативно поддържа да бъде
изменен размера на наложената глоба.
Ответната страна, чрез
пълномощника си юрисконсулт Кръстева, оспорва жалбата и взема становище, че е
неоснователна, като претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
Задапотвърдинаказателнопостановление, Районенсъд Монтана е приел, че в случая е налице безспорно
установено административно нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ, което го е мотивирало да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Настоящият
съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно при следните доводи:
Въззивният съд
правилно и обосновано е приел, че в случая се касае за безспорно установено
административно нарушение на разпоредбата на на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Това е така, тъй като по делото е безспорно, че
нарушението е извършено от административнонаказаното лице, установено е по
надлежния ред от компетентните контролни органи, и не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да дават основание
да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Следва да се отбележи, че
в съдебното решение са обсъдени надлежно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като мотивите в съдебния акт кореспондират с фактическата
обстановка, която е била установена пред въззивната инстанция. За настоящият
съдебен състав по безспорен начин е установено, че касатора е извършил
административното нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във вр.
с чл.1, ал.2 от КТ, като изложените доводи за липса
на виновно поведение не се възприемат като доказани по делото, тъй като е
безспорно, че именно административнонаказаното лице стопанисва обект
„Обществена тоалетна“, респективно наетото от него лице е изпълнявало трудова
дейност. Пълнотата изисква да се посочи, че настоящата съдебна инстанция изцяло
споделя мотивите на въззвният съд досежно установеното административно
нарушение, като отбелязва, че мотивите му в тази част са съответни на надлежно
събраните по делото доказателства.
В случая обаче
неправилно е приложена разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Въззивният съд е посочил,
че на административно наказаното лице е наложена глоба към минимума предвиден в
разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, като правилно е отбелязал в мотивите си, че
административното наказание към минимума изпълнява целите на закона.За
настоящият съдебен състав е налице вътрешно противоречие между мотивите на
въззивният съд, който макар и напълно правилно да е посочил, че е следвало за
извършеното нарушение да се наложи административно наказание към минимума (в
случая в размер на 1500 лв), и обстоятелството, че наложената глоба е в размер
на 2500 лв, тоест размера не е към минимума предвиден в разпоредбата на чл.414,
ал.3 от КТ. По разбиране на настоящият съдебен състав за постигане на целите на
наказанието следва да наложенотоадминистративно наказание да бъдат изменен към
минимума предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ. Настоящият съдебен състав
счита, че в случая при съобразяване на изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН във
вр. с чл.12 от ЗАНН е законосъобразно размера на наложеното административно
наказание глоба да бъде намален на 1500 лева.
С огледнаизложеното,касационнатаинстанциянамира, чесъдебното решение е
неправилно, предвид което следва
да се отмени. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено следва да се
постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови
решение по същество, с което да се измени наказателното постановление.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд Монтана
ОТМЕНЯ
Решение №48 от 21.02.2023г., постановено по АНД №20221630201490/2022г. по описа
на Районен съд Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №12-2200225/08.11.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Монтана, с което на П.М.Т. *** на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е наложена глоба в размер от 2500 (две
хиляди и петстотин), КАТО намалява размера на наложеното административно
наказание глоба на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: