Разпореждане по дело №190/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по жалба на И. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], Г. Д. С. от [населено място], с [ЕГН] и Ц. В. А. от [населено място], с [ЕГН], действащи чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали.

Считат, че цитираното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и неизяснена фактическа обстановка.

Излагат съображения, че все още производството по освидетелстване на А. Х. Ш. не било приключило с окончателен акт, постановен след обстоен преглед на лицето и представяни от същото документи в съответствие с препоръките на НЕЛК. В този смисъл считат, че не можело да им се вмени вина за това, че лицето не се е явило за ново освидетелстване. В случая не били налице и доказателства, опровергаващи дадената от тях оценка за трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН]. Изложените в анализа към Ревизионен акт за начет № РМ-5-08-01553597/13.03.2024 г. доводи, че били базирали изводите си на стари изследвания не отговаряли на истината. И при двете си явявания пред ТЕЛК лицето било представяло актуални медицински документи, издадени непосредствено преди явяването си пред ТЕЛК, а именно: Амбулаторен лист № *** от *** г., издаден от д- р О. Е. и актуални *** и Амбулаторен лист № *** от *** г., издаден от д-р О. Е. и актуални ***.

Твърдят, че НЕЛК не споделяла дадената от тях оценка на трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН], единствено относно определения от ТЕЛК процент за *** - ***. В същото време, с решението си НЕЛК не постановявала окончателно решение, с което да оцени трайната неработоспособност на освидетелстваното лице, а приемала, че липсват документи, въпреки че в медицинското експертно досие на лицето имало такива, но по необясними за причини НЕЛК посочвал, че такива не са приложени. Погрешното посочване на водещото заболяване на лицето или съответната точка, по която е оценена неработоспособността, не оказвала влияние върху крайния процент на дадената от тях оценка, съответно и НЕЛК изобщо не коментира посочените неточности. Респективно, същите не съставлявали основание за ангажиране на имуществената им отговорност.

Въвеждат доводи, че за законосъобразното реализирането на отговорността по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Това означавало, че било необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например игнориране изобщо медицинска документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на решението. Изложеното водело до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. В тази връзка сочат, че актовете на медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна - актовете на медицинската експертиза били индивидуални административни актове, за които били приложими общите и специални разпоредби за издаването им. Липсвал спор относно това, че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не можело да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Необходимо било нарушаване на нормативните разпоредби, като под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“, следвало да разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит.

Считат, че липсвало нарушение на нормативните разпоредби, което би могло да обоснове ангажирането на отговорност на членовете на ТЕЛК по реда на чл. 110 от КСО, доколкото различието на процента ТНР се дължал на различен субективен подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК. И двете експертизи действали в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и не можело да се приеме, че са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение.

Излагат съображения, че липсата на налична пълна медицинска документация не означавало, че освидетелстваното лице няма оценените заболявания, а напротив - ако при прегледа пред ТЕЛК, такива бъдели установени, дори и при липса на медицинска документация, тъй като в състава на ТЕЛК участвали именно лекари, притежаващи необходимата компетентност и квалификация да направят заключение относно заболяването, то това не означава, че оценката на работоспособността е извършена в нарушение на материалния закон. В този смисъл сочат и разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /в редакцията й към датата на освидетелстването на лицето/.

Твърдят, че дадената от тях оценка на трайно намалената работоспособност на А. Х. Ш., с [ЕГН], се базирала и подкрепяла изцяло от представената актуална медицинска документация, като след постановяване на експертното им заключение не била налична друга/нова медицинска документация, която да опровергава по безспорен и категоричен начин оценените от тях заболявания, съответно и НЕЛК не е оценил трайната неработоспособност на освидетелстваното лице, определяйки процент по- нисък от дадения от ТЕЛК.

Релевират доводи, че за причиняването на щети на държавното обществено осигуряване, означавало тези щети да са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи. В случая нямало спор, че са направени осигурителни разходи, но тези разходи би следвало да са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, съгласно която норма, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. С други думи, предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт било предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в определен размер било осъществено на правно основание, поради което следвало, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската експертиза.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали. Претендират деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: И. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], Г. Д. С. от [населено място], с [ЕГН] и Ц. В. А. от [населено място], с [ЕГН], в качеството им на жалбоподатели и органът, издал оспорения административен акт – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛИ: И. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], Г. Д. С. от [населено място], с [ЕГН] и Ц. В. А. от [населено място], с [ЕГН], тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д. К.;

ОТВЕТНИК: Директор на ТП на НОИ – Кърджали, с адрес [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото заверени копия на документи, както следва: *****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****.

УКАЗВА на жалбоподателите, че носят доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.

ДА СЕ ИЗИСКА от РЗИ – Кърджали да представят по делото в оригинал медицинското експертно досие на А. Х. Ш. от [населено място], [улица], с [ЕГН].

УКАЗВА на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2024 г., от 09.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.