Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно
отделение в публичното заседание на тридесети
юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Снежана Апостолова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 9163 по описа за 2019 г.
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С решение № 29432 от 01.02.2019 г. по гр.д.№ 744/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 154 състав,
съдът е признал за установено
по реда на чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 48 ЗУЕС,
че И.Н.Т. - Д., ЕГН **********, е адрес: ***, дължи
на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. София, район
Триадица, ул. „**********, представлявана от председателя на
управителния съвет на етажната собственост М.Т.К., ЕГН: ***********, сума в общ
размер 1 271,42 лева, представляваща дължимата от
етажния собственик сума за топлинна изолация на сградата, за което е взето
решение на Общо събрание на етажните собственици, проведено на 01.04.2013 г.
и е съставен протокол за разпределение между етажните собственици от вх. А на
бл. 24, ул. „Йордан Йовков“, гр. София, ведно със законна лихва за периода от
предявяване на иска (29.06.2017 г.) до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска с правно основание чл.
422, във връзка с чл. 48 ЗУЕС, предявен от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр.
София, район Триадица, ул. „**********, представлявана от председателя на
управителния съвет на етажната собственост М.Т.К., ЕГН: ***********, срещу И.Н.Т.
- Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че И.Н.Т. - Д.,
дължи на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. София, район Триадица, ул. „**********,
сумата над 1271,42 лева до пълния предявен размер от 1421,42 лева, която
разлика представлява дължима сума към общата каса на етажната собственост за
фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законна лихва за периода от
предявяване на иска /29.06.2017 г./ до изплащане на вземането.
Със същото решение И.Н.Т. – Д. е осъдена
да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. София, район Триадица, ул. „**********,
представлявана от председателя на управителния съвет на етажната собственост М.Т.К.,
ЕГН: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,36 лева -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№43310/2017 по описа на СРС, 154
състав, и сумата от 465,59 лева - разноски в исковото производство, а от своя
страна ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. София, район Триадица, ул. „********** е
осъдена да заплати на И.Н.Т. – Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
52,76 лева - разноски в исковото производство.
Недоволен
от постановеното решение в ЧАСТТА, в която предявеният иск по реда на чл. 415,
ал. 1, във връзка е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 48 ЗУЕС е уважен, е останала ответницата
– И.Н.Т. – Д.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез процесуалния си представител –
адв. Н.А.И., го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост по
подробно изложени във въззивната си жалба съображения. Претендира разноски.
Решението
в ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, във връзка
с чл. 48 ЗУЕС, за сумата над 1 271,42 лева до пълния предявен размер от 1 421,42
лева, която разлика представлява сумата
от 150 лв., претендирана като дължима към обща каса на етажната собственост за
фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със
законна лихва за периода от предявяване на иска /29.06.2017 г./ до изплащане на
вземането, като необжалвано от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. София, район Триадица,
ул. „**********, е влязло в законна сила.
Въззиваемата страна –
Етажна собственост с адрес гр. София, район Триадица, ул.
„**********, представлявана от председателя на управителния съвет на етажната
собственост М.Т.К., чрез пълномощника си адв.Г. в проведеното пред въззивната
инстанция съдебно заседание, оспорва въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС предвижда, че етажните собственици са
длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата. За уважаването на
предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки
на предявената претенция, а именно: обстоятелството, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на
етажна собственост, както и размера на притежаваните от него идеални
части от общите части на сградата; наличието на взети от общото
събрание на етажните собственици решения, определящи размера на дължимите
ежемесечни такси за ползването и управлението на общите части на
процесната сграда.
Страните не спорят, че ответницата е собственик на апартамент № 4, находящ се на
адрес гр. София, ул. „**********, вх. А и че същата има качеството етажен
собственик.
От протокол за проведено на 01.04.2013
г. Общо събрание на етажните собственици от вход А се установява, че на
събранието, на което са присъствали представители на всички самостоятелни
обекти, е взето решение по т. 1 от дневния ред за извършване на външна
топлоизолация на всички етажи и на цялата фасада на вход А, а по т. 3 е
взето решение за избор на оферта за извършване на ремонта и са упълномощени
представители за сключването на договора, като е взето решение разходите да се
разпределят според притежаваните от етажните собственици идеални части от
общите части на сградата. Ответницата
е била представлявана на общото събрание от пълномощник, като по делото е
представен препис от същото, следователно е била надлежно
представлявана при провеждане на събранието. В изпълнение на решението на ЕС,
взето на проведеното общо събрание, е подписан представения Договор № 1079 - общи части за изпълнение
на строително-монтажни работи, сключен между „Б.“ ЕООД и упълномощен на
проведеното общо събрание представител на етажните собственици от вход А на
процесната сграда, с приложена към договора в табличен вид „разбивка по
апартаменти“, видно от която дължимата за апартамент № 4 суми е разпределена
между останалите 7 апартамента, съобразно процентното участие в общите части на
сградата.
От представения по делото протокол от 25.05.2014
г. от Общо събрание на етажните собственици от вх. А на бл. 24, ул.
„Йордан Йовков“, гр. София, се установява, че е проведено Общо събрание на
посочената дата, на което са присъствали представители на всички етажни
собственици с изключение на ответницата, като във връзка с представена от
изпълнителя „Б.“ ЕООД фактура, е взето
решение за упълномощаване на представител на етажните собственици да изиска
заплатените от етажните собственици суми, чийто сбор представлява дължимото от собственика на апартамент № 4
за поставената изолация, от ответницата - И. Д.. Представен е и протокол
от общо събрание от 22.06.2014 г. на етажните собственици от вх. А на
процесната сграда за взето решение сумата от 1 271,42 лв., дължима от И. Д.,
собственик на апартамент № 4, да се внесе в касата на входа за фонд „Ремонт и
обновяване“ съгласно ЗУЕС. В този протокол е посочено още, че разбивката по
апартаменти за плащане на дължимата сума за външна топлоизолация от апартамент
4 също влиза в този фонд, като частта, която дължи И. Д. по тази разбивка
спрямо процента на ап. 4, е на стойност 150,19 лв, която сума също се внася в
касата на входа за фонд „Ремонт и обновяване“ съгласно ЗУЕС.
С констативен протокол акт № 81, том №
I-Б, per. № 2489/2016 г. от 24.03.2016 г. на П.П.- нотариус е район на действие
гр. София, per. № 157 НК, е удостоверено, че на посочената дата в кантората на
нотариуса са се явили упълномощен представител на етажните собственици и
ответницата, като ответницата е била поканена да изпълни задълженията си към
етажната собственост, представляващи дължими суми за поправка на покрив, за
топлинна изолация и суми, дължими към общата каса на ЕС, в общ размер на 1 817,05
лв., а ответницата е отказала да подпише същия.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че на общите части и фасадата на сградата в режим на етажна
собственост, представляваща вход А на бл. 24, ул. „**********, е поставена
топлоизолация, като разходите за това, припадащи се на апартамент 4,
собственост на ответницата, са разпределени между останалите 7 етажни
собственици и същите възлизат на 1 271, 42 лв., като тези действия са извършени
въз основа на взети на общи събрания на етажните собственици от вход А решения от
01.04.2013 г. и от 25.05.2014 г.
Настоящият
съдебен състав намира за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че
възраженията на ответника за нищожност и незаконосъобразност на взетите
решения, въз основа на които е определена дължимата сума в размер на 1 271,42
лв., са неоснователни. Пряко от представения протокол се установява, че
ответницата е присъствала на проведеното на 01.04.2013 г. общо събрание. За
взетите решения на проведените общи събрания, на които не е присъствал
представител на собственика на апартамент 4 и които решения касаят дължимостта
на посочената сума от ответницата към фонд „Ремонти и обновяване“ същата, както
правилно е отбелязал първостепенният съд, е
узнала с отправената й нотариална
покана, а най-късно преписи от същите са й връчени с исковата молба, като
не се твърди тези решения да са били атакувани в предвидения за това
едномесечен срок. Правилно и
законосъоразно е прието в атакуваното решение, че възраженията за нищожност и
незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС не могат да се разглеждат в
настоящото производство по реда на инцидентния съдебен контрол, тъй като същите
следва да се релевират по реда на чл. 40, ал.1 ЗУЕС чрез иск за отмяна на решението на общото
събрание, решението по който има конститутивен характер. Недопустимо е
законосъобразността на решението на ЕС да се проверява косвено в други
производства, тъй като контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е
съдебен и ограничен с преклузивен срок
за предявяване на иска, който срок тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Извън
определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. С оглед изложеното, изводът на първоинстанционния
съд, че само в срока по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС и то по този ред може да се иска
отмяна на решенията на ОС независимо от това дали се твърди нищожност, или
незаконосъобразност, е правилен и законосъобразен. Следователно след като не е
упражнено правото в преклузивния срок, решенията на ЕС от проведените ОС са
влезли в сила и същите са задължителни за всички собственици, независимо как и
дали са гласували, в който смисъл е и Решение №39/19.02.2013 г. по гр.д. №
657/2012 г. на ВКС, I ГО, на което се е позовал и първоинстанционният съд.
С оглед
изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от 1271,42
лв., представляваща изцяло неплатена сума за топлинна изолация на сградата,
съгласно протокол от 01.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
29.06.2017 г. – датата, на която е депозирано заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, до окончателното
плащане.
В упражнение на
правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
обжалваното решение.
При този изход на делото право на разноски има
Етажната собственост, чийто пълномощник представя само списък по чл.80 от ГПК
за направени такива в размер на 300 лв., без обаче да ангажира доказателства (договор
за правна защита и съдействие) за реалното им извършване, поради което не
следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №29432 от 01.02.2019 г. по гр.д.№ 744/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 154 състав.
Решението в ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил иска с
правно основание чл. 422, във връзка с чл. 48 ЗУЕС, за сумата над 1271,42 лева
до пълния предявен размер от 1421,42 лева, която разлика представлява сумата от
150 лв., претендирана като дължима към обща каса на етажната собственост за
фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законна лихва за периода от предявяване
на иска /29.06.2017 г./ до изплащане на вземането, като необжалвано от ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. София, район Триадица, ул. „**********, е влязло в
законна сила.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.