Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.12.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Кайнакчиева, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 7 325/19
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.3 и 4 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 60 000 лв.
Исковата молба е предявена
от В.Н.С.. В същата се твърди, че на 28.02.2002 г. й било повдигнато обвинение
по ДП 366А/2001 г. по описа на СО при СГП за престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 от НК. Твърди се, че досъдебното производство било наблюдавано от СРП като ищцата
била задържана за 72 часа. Твърди се, че с определение на СРС й била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, която продължила година и един
месец. Твърди се, че ищцата била освободена на 28.03.2003 г. Твърди се, че през
2014 г. бил внесен обвинителен акт и образувано нохд
6628/2014 г. по описа на СРС, 18 състав. С разпореждане от 11.07.2014 г. на
СРС, производството по делото било прекратено поради липса на извършено
престъпление. С решение на СГС по внчд 4838/2014 г.
от 16.07.2015 г. разпореждането на СРС било потвърдено и влязло в сила. Твърди се,
че в резултат от действията на ответника била несправедливо обвинена за
извършване на изключително тежко престъпление. Твърди се, че ищцата изпитвала
изключителен страх, че може да получи ефективна присъда без да е виновна. Била
задържана под стража в продължителен период от време и поставена при
изключително лоши условия респ. лишена от възможност да се движи свободно. Била
лишена от контакт с най-близките й хора и се притеснявала за здравословното
състояние на съпруга си. Твърди се, че освен нея били задържани нейния съпруг и
двамата им синове. Изложени са твърдения за настъпили промени в психиката й. Ищцата
избягвала контакти с хора.
При тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от иска и иска от съда да осъди ответника П. на РБ да й заплати сумата
от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, с оглед воденото срещу
нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата.
Ответникът – П. на Р Б.,
чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Заявява възражение за изтекла давност по
отношение претенцията за законна лихва.
Съдът
след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
П. и съда от обвинение в извършване на престъпление,
ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи, е прекратено по
причините, посочени по-горе в мотивите на съдебното решение като от тези
действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са
били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият
се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното
длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са
причинени виновно или не.
Ищцата е заявила твърдения в исковата си молба, като
вредоносно поведение от страна на П. на РБ, състоящо се в повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Производството е образувано като сл. дело 366а/01 г. по описа на ССлС, пр.пр.4809/01 г. по описа
на СГП.
Видно от
доказателствата по делото е внесен обвинителен акт на 21.10.2009 г. срещу настоящата ищца за
престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 20
ал.2 вр. ал.1 от НК. Въз основа на същия е образувано
нохд 5966/2010 г. по описа на СРС, 18 състав. След
проведени 23 съдебни заседания по делото, с протоколно определение от
27.05.2013 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СГП за
отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила.
Впоследствие е внесен нов обвинителен акт на 02.04.2014
г., въз основа на който е образувано нохд 6628/14 г.
на СРС, 18 състав. Воденото наказателно производство срещу ищцата е прекратено,
видно от представеното разпореждане от 11.07.2014 г. по нохд
6628/2014 г. на СРС, 18 състав срещу настоящата ищца. Разпореждането е
потвърдено с окончателно решение на СГС от 16.07.2015 г., постановено по вчнд 4838/2014 г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на
причинените й неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства настоящият съдебен
състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищцата наказателно производство същата е претърпяла неимуществени
вреди, които по естеството си засягат здравословния статус, психическото
равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот,
социална изолация, неблагоприятни последици, които са пряко свързани с нейния душевен
и физически стабилитет доколкото засягат личното чувство на чест и достойнство
на човек. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез
разпит на допуснатия по делото свидетел К.Б.Х.в съдебно заседание от 02.11.2020
г., чиито показания настоящият съдебен състав кредитира като обективни преки
наблюдения. Разпитаният свидетел дава показания, че ищцата е търпяла неблагоприятни в
психологически, социален и емоционален аспект преживявания като стрес,
притеснение и емоционално напрежение на
личността, чувство на накърнени чест, достойнство и добро име
в обществото от воденото срещу нея
наказателно производство респ. от обстоятелството, че е била задържана в
следствения арест около година.
Съобразно правилото на
чл.52 от ЗЗД, размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва
да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищцата, продължителният период
от време – около 14 години водено наказателно производство /в досъдебна и
съдебна фаза/, през което време тя е търпяла негативни преживявания,
предприетата срещу нея мярка на неотклонение – „задържане под стража“ за
продължителен период от време, тежестта на повдигнатите обвинения – за
извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от
свобода над 5 години т.е. притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото й съдебно минало, все обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика –
решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр. д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На
следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според
стандарта на живот, за да
не се превърне
в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл са решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав и установените по делото обстоятелства, същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 20 000 лв., която би репарирала претърпените от
ищцата неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 20 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 60 000
лв. следва да се отхвърли.
Законната лихва се следва от датата на влизане в сила на
съдебния акт на наказателния съд. В настоящия случай, решението на наказателния
съд е влязло в сила на 16.07.2015 г. Заявено е обаче своевременно възражение за
изтекла погасителна давност. Вземанията за лихви се погасяват с кратка
тригодишна давност, поради което възражението е основателно респ. законната
лихва върху главницата следва да се присъди от 04.06.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса. Поради което на ищцата
се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ респ. пропорционалната част от
заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска. Видно
от доказателствата по делото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
3 000 лв. По отношение на размера е заявено своевременно възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед фактическата е правна
сложност на делото, извършените по него правни действия, цената на заявения иск
респ. при съобразяване размерите на минималните адвокатски възнаграждения,
посочени в Наредба 1/2004 г. адекватният размер възлиза на 2 330 лв. респ.
припадащата се част от него на уважената част от претенцията е 776, 67 лв.,
която се следва на ищцата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р Б. – с адрес: гр. София, бул. “***** № 2 на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на В.Н.С., ЕГН **********,*** – адв.
Л.Н. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно
производство по нохд 6628/2014 г. на СРС, 18 състав, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 60 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 786, 67 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: