Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.06.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12714 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.07.2020 год., постановено по гр.дело №61177/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 144 с-в, В.Т.Т. е осъден да заплати на З. „Б.И.“
АД по иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ сумата от 4 349.71 лв., от която 4 334.71
лв. – платено обезщетение по преписка по щета №1496699002442, образувана по
повод настъпило на 06.05.2014 год. в гр.Варна, ул.“****, срещу вх.8, пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, причинено от застрахования по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ – полица №BG/02/114001028272,
водач на лек автомобил „Нисан Микра“
с рег.№****и 15 лв. – ликвидационни разноски /при допусната от СРС очевидни
фактически грешки при отразяване на общия размер на претендираната
сума, който е посочен като 4 364.71 лв., както и при отразяване на размера
на платеното застрахователно
обезщетение, който е посочен като 4 349.71 лв./, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.09.2018 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК направените разноски по делото в размер на 603.99 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В.Т.Т.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът
по жалбата З. „Б.И.“ АД счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
изложеното във въззивната жалба и възраженията на
насрещната страна, приема за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно – не е постановено в нарушение на правните норми,
които уреждат условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му; и допустимо –
съдът е разгледал предявената претенция при наличие на предпоставки за
възникване и упражняване на правото на иск.
Както вече бе посочено, според чл.
269 ГПК по отношение на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на
интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при
решаване на делото по същество въззивната инстанция
проверява законосъобразността само на посочените във въззивната
жалба процесуални действия на първоинстанционния съд
и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този
смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г.,
ОСГТК. В т. 2 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че предвид
съдържащата се в ГПК правна уредба на второинстанционното
производство като ограничено въззивно обжалване въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като
може да потвърди или отмени решението, като обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното
решение, а решаването на материалноправния спор.
Посочено е, че дейността на въззивния съд не е
повторение на първоинстанционното производство, а
негово продължение и ако са налице опорочени извършени от първата инстанция
процесуални действия, въззивният съд следва да
отстрани пороците чрез собствени действия по установяване на фактите и
прилагане на правото, включително да даде указания до страните относно
възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания. Изложени са и съображения, че в изпълнение на основополагащия
принцип на законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е
длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори
във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото
нарушаване по аргумент от чл. 262, ал. 1 вр. с чл.
260, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това се налага изводът, че и при бланкетна въззивна жалба, в която
жалбоподателят е направил довод за неправилност на решението, без да
конкретизира отделни оплаквания за неправилността на акта, въззивният
съд дължи произнасяне по съществото на делото, като формира собствени изводи по
съществото на материалноправния спор въз основа на
установените от първоинстанционния съд факти и
обстоятелства, независимо дали потвърждава или отменя решението /арг. от чл. 271, ал. 1 ГПК/.
В разглеждания случай във въззивната жалба на ответника се съдържа единствено довод
за неправилност на първоинстанционното решение, като
липсват конкретни оплаквания, т.е. жалбата е с бланкетен
характер. Ето защо в решаващата
си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като
препраща към мотивите на обжалваното решение относно
приетото за установено от фактическа страна.
При това положение и тъй като е възникнало правоотношение
по договор за застраховка „гражданска отговорност”, с обект лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№****и със
срок на застрахователно покритие от 05.04.2014 год. до 05.04.2015 год., по
който застраховател е ищецът и който покрива и отговорността на В.Т.Т., като в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника – в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движение по пътищата – ЗДвП /редакция – изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от
2010 год./ поради движение с несъобразена скорост и с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с техническо средство, на 06.05.2014 год. е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което са били причинени имуществени вреди на лек автомобил „Тойто Ярис“ с рег.№****, за което
ЗД „Бул Иск“ АД е заплатило на ЗК „Уника“ АД –
сключило договор за имуществено застраховане Каско“, с
обект увредения автомобил, действащ към датата на ПТП, застрахователно
обезщетение в размер на 4 334.71 лв., за определянето на което е направил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., то ищецът се легитимира като
кредитор на претендираното вземане в размер на
4 349.71 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както по същество е приел и СРС,
чийто правни изводи настоящият съдебен състав също споделя.
С оглед изложеното, бланкетната въззивна
жалба,
чийто полезен ефект по отношение на
разрешаване на спора по същество, съотв. косвено
преценка относно правилността на обжалваното решение, е твърде ограничен, е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в правилно приложение на материалния закон и следва да
бъде потвърдено чрез препращане към мотивите му – чл. 272 ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде
осъден да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.07.2020
год., постановено по гр.дело №61177/2018 год. по описа на СРС, ГО, 144 с-в.
ОСЪЖДА В.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 144
с-в, за провеждане на служебно производство по реда на чл. 247 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/