Решение по КНАХД №1531/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.208 и сл АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Г., с адрес в [населено място], подадена чрез адв. П. против Решение №597/02.06.2025 г., постановено по АНД №2010/2025г по описа на Районен съд- [област]- 24 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0432-000147 от 10.01.2025г., издаден от Началник сектор в 01 РУ- [област] при ОД на МВР-[област], с което на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на съдопроизводствените правила, като се сочи, че неправилно съдът е анализирал събраните доказателства и е направил неправилен извод за законосъобразност на проведеното административно –наказателно производство, който извод е довел до незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на атакувания административен акт. Редовно призован, в съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, като в допълнително писмено становище на адв.П. се поддържа касационната жалба, която счита за основателна. Излагат се съображения за нарушения на проведения административно- наказателен процес, свързани с липсва на пълно посочване на обстоятелствата по извършеното нарушение, противоречие между издаденото от прокурор Постановление за отказ да се образува досъдебно производство и издаденото НП относно мястото на извършеното нарушение, както и на липса на издаден АУАН, а атакуваното съдебно решение за немотивирано. Претендира разноски за всяка една съдебна инстанция.

Ответната страна Началник сектор 01 РУ-[област] при ОДМВР-[област], редовно призован не се явява и не се представлява, не взима и становище по основателността на касационната жалба.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор ОП- [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд [област] е бил сезиран с жалба от Д. Р. Г., подадена чрез адв. П. против процесното НП от 10.01.2025г.. В същото е посочено, че се издава на основание Постановление от 12.12.2024г по пр. пр. №13248/2024г. наРайонна прокуратура-[област], с което е отказано да се образува досъдебно производство и материалите са изпратени за търсене на административно- наказателна отговорност и евентуално налагане на административно наказание. С издаденото НП спрямо Г. е вменено извършено административно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, изразило се в това, че на 18.10.2024г. около 08:14часа, в [населено място], на път за обществено ползване- ул.Индустриална в район непосредствено до ТД на НАП-[област] с посока на движение от север към юг е управлявал собственото си МПС товарен автомобил Ф. С. срег.№[рег. номер], което не е било регистрирано по надлежен ред съгласно Наредба №I-45/24.03.2022г за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Посочва се, че по реда на чл.143 ал.15 ЗДвП, като собственик Д. Р. не е изпълнил задължението си да пререгистрира посоченото МПС в законовоопределеният срок след сключване на нотариален договор за покупко- продажба №8995/02.07.2024г., заверен от нотариус рег.№636, както и че деянието е извършено умишлено. Посочените обстоятелства са се базирали на издаденото Постановление на РП-[област] от 12.12.2024г., като по това провеждано наказателно производство се е извършвала проверка за събиране на данни за това, дали Д. Р. Г. е извършил престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, също извършено на 18.10.2024г при управление на МПС товарен автомобил Ф. С. с рег.№[рег. номер]. Прието е, че макар от обективна страна деянието да осъществява признаците на престъпление по чл.345 ал.2 НК за управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред, то за същото не се проявяват признаците от субективна страна. При тези обстоятелства наказващият орган е издал процесното НП, като за констатираното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е приел, че е налице виновно бездействие, за което на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП на нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди издаденото НП районният съд е приел, че в хода на проведеното административно – наказателно производство не са допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Позовал се е на неприложимост на Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. по т.д. №2/2022г. на ВКС и ВАС относно случаите на прекратена служебно регистрация на МПС, когато не е спазен двумесечният срок по чл.143 ал.15 от ЗДвП. В действителност по отношение на направените възражения за липса на АУАН, съдът не е взел отношение, като в мотивите си неправилно е посочил законосъобразност на съставен АУАН, какъвто в действителност липсва, като производството се е развило при условията на чл.36 ал.2 ЗАНН. Не е взел изрично отношение по другите възражения в жалбата, касаещи място на извършване на нарушението и наличие на субективна страна, но като цяло е развил съображения за липса на пороци на проведеното административно- наказателно производство. Посочил е липса на неяснота за реда, по който то е проведено и за конкретното МПС, което е било предмет на деянието, като не е налице нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. В тази връзка се е обосновал, че при така даденото описание на обстоятелствата по извършеното административно нарушение не се е стигнало до ограничаване на правото на защита на нарушителя и до невъзможност същият да организира правилно своята защита.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Районният съд правилно е извел съответната на случая фактическа обстановка, като съобразно нея е обсъдил законосъобразно приобщените в хода на производството писмени доказателства и е изградил съответните на тях правни изводи. По отношение на направеният анализ в решението за липса на коректно описание на обстоятелствата по извършеното административно нарушение, с посочване на необходимите за него съставомерни признаци на извършеното деяние съобразно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, с което според него не се е стигнало до ограничава правото на защита на нарушителя, мотивите на съда са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях, без да излага собствени. Наведените в касационната жалба възражения за липса на мотиви като основание за отмяна на решението на РС [област] са неоснователни, необосновани и недоказани и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Допълнително следва да се посочи, че в материалите по прокурорска преписка №13248/2024г. по опис на РП-[област] са изложени достатъчно данни, свързани с неправомерното поведение на извършителя, като възражението, че прокурорският акт не е влязъл в сила към момента на издаване на НП е необосновано с оглед на това, че за касационният жалбоподател не е била налице процесуална легитимация, която да води до допустимост за неговото обжалване. Ето защо, като е потвърдилм процесното НП, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, право на разноски има касационният ответник, който не е направил своевремено искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд [област]-ХХI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №597/02.06.2025 г., постановено по АНД №20255330202010/2025г по описа на Районен съд- [област] -24 н.с..

Решението е окончателно.