Р Е
Ш Е Н
И Е № 324
16.06.2020год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 1685 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
И.Д.М. и Г.Д.М.,*** против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАДобективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 3330 лева /предявен
като частичен иск от 12 210 лева/, представляваща наемна цена за периода
от 01.06.2016г. до 01.04.2017г. по Договор за наем от 16.02.2016г., и с правно
основание чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 750 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2017г. до 28.06.2019г.
В исковата молба се твърди, че с Договор за наем от
16.02.2016г. с нотариална заверка на подписите и вписан под № 180 от
16.02.2016г., акт № 55, том I на СВ-Хасково,
ищците като наемодатели предоставили възмездно на наемателя „Мобилтел“ ЕАД /с
правоприемник „А1 България“ ЕАД/ 300
кв.м. в източната част на УПИ с идентификатор 77195.119.39 по КК и КР на
гр.Хасково, местност „Дерекьой топра“, за инсталиране и ползване от наемателя
на съоражения и оборудване за телекомуникационна дейност и да прекара
електрозахранващ кабел в посочения имот, целият с площ от 600 кв.м. Наемната
цена, съгласно чл.5, ал.1 от договора, била определена на 330 лева. В чл.5,
ал.2 от договора било посочено отлагателно условие, че наемната цена се дължи от
наемателя от влизане в сила на строителното разрешение за съораженията и
оборудването и се дължи до прекратяване на договора. До настоящия момент
наемателят, поради недобросъвестното си поведение, не бил предприел действия по
издаване и съответно влизане в сила на строително разрешение и ищците не
получавали нито договорения наем, нито можели да ползват имота си. Посочват
още, че разумният срок за изпълнение на отлагателното условие по чл.25 от ЗЗД
бил изтекъл на 01.06.2016г. и считано от тази дата претендират заплащане на
договорената наемна цена. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да им заплати сумата в размер на 3330 лева /предявен
като частичен иск от 12 210 лева/, представляваща наемна цена за периода от
01.06.2016г. до 01.04.2017г. по Договор за наем от 16.02.2016г., както и сумата
в размер на 750 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
01.04.2017г. до 28.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2019г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът подава отговор, в който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва същия по
основание и размер. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на
исковата молба.
В първото по делото съдебно заседания ищците предявяват
инцидентен установителен иск. Молят съда да прогласи клаузата на чл.5, ал.2 от
процесния договор за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД /като
противоречаща на закона/ и предл.3 /като накърняваща добрите нрави/. Посочва
се, че клаузата на чл.5, ал.2 от договора за наем била отлагателно условие,
което е непълно и неточно формулирано. Липсата на срок за снабдяване с
разрешение за строеж можела да се тълкува като пропуск в определянето на
дължимата престация – наемната цена. Поради това се налагало да се приложи
методът за установяване на точното съдържание на дължимата престация. Чл.20 от ЗЗД давал правилата, от които трябва да се изхожда при тълкуването на договорите,
да се търси действителната воля на страните при изрично неуредени от тях
въпроси. В случя разумният срок за снабдяване на дружеството ответник с
разрешение бил няколко месеца в зависимост от периода и натовареността на
издаващите го служби. В случая ищците дали повече от голям толеранс, но, когато
имало злоупотреба с право и недобросъвестност, следвало правото в лицето на
съда да се намеси. При изрично неуредени въпроси по отношение на престациите от
страните по договора трябвало да се изхожда от подразбиращата се тяхна воля,
която препращала към диспозитивните правила на закона, уреждащи при липса на
противна уговорка съдържанието на правоотношението. Трябвало да се вземе
предвид и правилото на чл.63, ал.1 от ЗЗД, което изисквало всяка от страните по
договора да изпълнява задълженията си по него, и то добросъвестно. Нямало нищо
добросъвестно в бездействието от страна на дружеството ответник в продължение
на три години. Смисълът на договора за наем бил размяната на необходимите
престации – ползване на терен срещу наемна цена, от която ищците били лишени в
продължение на години, и то неоснователно, откъдето произтичало противоречието
със закона и добрите нрави. Алтернативно молят съда да прогласи клаузата на
чл.5, ал.2 от договора за унищожаема като сключена при измама – чл.27, предл.4
от ЗЗД. В тази връзка посочват, че процесният договор за наем от 16.02.2016г.
по своите характеристики бил възмезден договор при формално отлагателно
условие, което повече от три години било основание за неплащане на наемната
цена и с бездействието си дружеството ответник накърнявало правата на
собствениците на имота, които били лишени от ползването му, а освен това и
пазарната му стойност била намалена заради вписания договор за наем. Ищците не
можели да упражняват правата си на собственици в пълния им обем. Твърдят също,
че в клаузите на възмезден договор се уговаряли безвъзмездни права относно
ползване на предмета на договора и кредитиране на бездействие и
недобросъвестност от страна на наемателя. Твърдят, че наемодателите подписали
договора за наем с дружеството, което сключвало такива договори по занятие, за
да обезпечи услугата, която предлага и подписването на подобен договор с такава
клауза за „безвъзмездност“ сериозно нарушавало правата и интересите на
наемодателите, тъй като лишавала собствениците от възможността да се ползват от
имота и от гражданските плодове, произтичащи от него, което било в противоречие
с императивни норми, защитаващи собствеността на гражданите. Поради изложеното,
тази клауза на договора била сключена при измама и молят съда да я прогласи за
унищожаема.
Ответникът оспорва предявения инцидентен установителен
иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Договор за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти Акт 61, том I, рег. № 439, нот. дело № 47/2011г. от 02.03.2011г. , вписан в Служба по
вписванията, вх. рег. № 836/02.03.2011г., Акт № 196, том I, в дял на съпрузите /ищците в настоящия процес/ И.Д.М. и
Г.Д.М. е поставен и те са станали изключителни собственици на Поземлен имот с
идентификатор 77195.119.39 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София, изменена със Заповед №
КД-14-26-276/30.12.2010г. на Началника на СГКК-Хасково, с адрес на поземления
имот – гр.Хасково, местност „Дерекьой топра“, с площ от 600 кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м/, със стар идентификатор № 77195.119.18, с номер по
предходен план 119018, незастроен, при граници и съседи: № 77195.119.17, №
77195.119.12, № 77195.119.31 и № 77195.119.38.
На 16.02.2016г. между страните по
делото е подписан Договор за наем, вписан в Служба по вписванията при
РС-Хасково под № 180, том I, рег. № 944, дв. вх. рег. № 939,
по силата на който ищците като наемодатели са предоставили на ответника като
наемател срещу заплащане правото да ползва терен, находящ се в гр.Хасково и
представляващ площ от 300 кв.м. в източната част на УПИ с идентификатор №
77195.119.39 КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г.
на ИД на АК-гр.София, изменена със Заповед № КД-14-26-276/30.12.2010г. на
Началника на СГКК-Хасково, с адрес на поземления имот – гр.Хасково, местност
„Дерекьой топра“, с площ от 600 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, със стар
идентификатор № 77195.119.18, с номер по предходен план 119018, незастроен, при
граници и съседи на целия имот: № 77195.119.17, № 77195.119.12, № 77195.119.31
и № 77195.119.38. Със сключване на договора страните са се съгласили наемателят
да прокара електрозахранващ кабел в недвижимия имот, както и че наемателят ще
използва имота единствено и само за инсталиране и експлоатация на негови
съоражения и оборудване. Уговорената месечна наемна цена е в размер на 330
лева, като съгласно чл.5, ал.2 от договора, задължението на наемателя да
заплаща месечна наемна цена възниква от датата на влизане в сила на издаденото
разрешение за строеж на съораженията и оборудването, като наемната цена се
дължи за периода от датата на влизане в сила на разрешението за строеж на
съораженията и оборудването до датата на прекратяване на договора. Наемната
цена е била дължима на календарно тримесечие /чл.6, ал.1/, платима за всяко
тримесечие в срок до 10-то число от първия месец на съответното календарно
тримесечие. Договорът е сключен за срок от 10 години и независимо от датата на
изграждането на съораженията и оборудването влиза в сила от датата на
подписването му от двете страни.
Като писмено доказателство по
делото бе прието Писмо, рег. индекс: 53 М-256-6 #1 от 03.08.2016г. на Община Хасково до „Мобилтел“ ЕАД – гр.София.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявения инцидентен
установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл. 3 от ЗЗД
съдът намира за неоснователен по следните съображения:
Нищожността на договора
представлява засягането му от най-тежък порок, поради което той е напълно
негоден да породи желаните от страните правни последици. Нищожността на
договорите се определя от закона, а не от волята на страните, като, за да бъде
нищожен един договор /в случая клауза от такъв – чл.5, ал.2 от процесния
договор/, като противоречащ на закона, следва да е налице такава законова
непоносимост на договора по принцип, която да е нормативно закрепена. В случая
липсва изрична законова забрана, която да не дава възможност да бъде сключен
договор, включващ отлагателното условие за плащане на наема, обективирано в
чл.5, ал.2 от процесния договор – „задължението на наемателя да заплаща месечна
наемна цена възниква от датата на влизане в сила на издаденото разрешение за
строеж на съораженията и оборудването …“. Не е налице соченото от ищците
основание за нищожност – противоречие със закона, тъй като няма законова норма,
която да е нарушена със сключването на наемния договор между страните и
по-конкретно с включването на клаузута на чл.5, ал.2 от същия.
Няма спор, че имотът е
предоставен на наемателя за инсталиране и експлоатация на негови съоражения и оборудване
/чл.1, ал.4/, като в чл.16, ал.1 са посочени и самите съоражения: базова
станция, технологична кабина за базова станция, телекомуникационна кула с
височина 30 метра с антени, климатична и
пожароизвестителна системи, сигнално охранителна система, фидерни кабели,
свързващи базовата станция с антените, заземление, гръмозащита, самостоятелна
ел. инсталация. „Базовите станции“ /в
редакцията на ЗУТ, действала към момента на сключване на договора – ДВ,
бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./, понастоящем „Приемо-предавателни
станции“ са строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.3, б.“з“ от ЗУТ, а съгласно
ал.3 строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. От цитираното по-горе писмо на
Община Хасково до наемателя „Мобилтел“ ЕАД е видно, че последният е предприел
действия по издаване на виза за строеж на мобилна базова станция в ПИ
77195.119.39 в гр.Хасково, в каквато насока е Писмо, рег. индекс: 53 М-256-6 #1 от 03.08.2016г. на Община Хасково до „Мобилтел“ ЕАД –
гр.София. В крайна сметка такава виза не е била издадена, тъй като
инвестиционните намерения не са съответствали на предвижданията на действащия
ПУП и е било небоходимо предприемане на действия по изменението му. Съгласно
чл.135, ал.1 от ЗУТ обаче, само лицата по чл.131 могат да правят искания за
изменение на устройствените планове. Същественото в случая е, че ответникът
/респ.неговият праводател „Мобилтел“ ЕАД/ не е заинтересовано лице по смисъла
на чл.131 от ЗУТ, т.к. заинтересовани лица по смисъла на закона в производството по одобряване на подробните
устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на
ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър. Ответникът не е нито
собственик, нито носител на ограничено вещно право, нито пък концесионер на
процесния недвижим имот. Именно, защото не е имал това качество, той не е могъл
да финализира процедурата по снабдяване с разрешение за строеж, тъй като, както
вече бе посочено, изграждането на базова станция не е съотвествало на
предвижданията на действащия ПУП за имот с идентификатор 77195.119.39 по КК на
гр.Хасково, местност „Дерекьой топра“. По изложените съображения съдът намира,
че клаузата на чл.5, ал.2 от договора не е нищожна поради противоречие със
закона.
Относно второто основание за
нищожност на клаузата на чл.5, ал.2 от договора за наем – чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави, съдът намира следното:
Само наличието на явна
нееквивалентност на договорените насрещни престации може да бъде пример за
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД. /в този см. Решение
№ 24/09.02.2016г. по дело № 2419/2015г. на ВКС, III г.о./. В случая договорът не накърнява добрите нрави. Процесният договор
съдържа всички изискуеми елементи на договора за наем. Насрещните престации са
определени по споразумение между двете страни в рамките на определената от
закона свобода на договаряне. По делото липсват доказателства за опорочаване
волята на страните по сключване на договора, от които да се направи извод, че
ответникът е имал недобросъвестно поведение, с което е целял постигането на
несправедлив краен резултат. Напротив, страните по наемния договор са желаели
постигането на този резултат, а именно – едната да предостави на другата терен
за ползване за срок от 10 години, а другата страна се е задължила, съобразно
уговореното в чл.5, ал.2, да престира заплащане на наемна цена. Именно поради
това, че уговорените насрещни престации имат различен характер и начинът на
определянето им, както и съдържанието им зависи от конкретната воля на
страните, тяхната нееквивалентност следва да бъде преценявана не при
обикновеното съпоставяне на насрещната парична престация, дължима от ответника,
а с оглед постигането на несправедлив краен резултат за една от страните.
Нееквивалентността на престациите би могла да бъде основание за нищожност на
посоченото основание в случай, че са налице други субективни предпоставки,
които да обуславят нейната необичайност, за каквито по делото не се ангажираха
доказателства от ищците. След като няма данни за съпътстващи сделката действия,
които да са укорими от гледна точка на морала и общоприетите норми на поведение,
инцидентният установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
обявяване нищожността на клаузата на чл.5, ал.2 от договора за наем поради
накърняване на добрите нрави се явява неоснователен.
Доколкото с алтернативното
обективно съединяване на исковете по чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД и по
чл.27, предл.4 от ЗЗД ищците предоставиха на съда да
разгледа един от съединените искове, и съдът
изложи мотиви относно исковете по чл.26, ал.1, предл.1 и предл. 3 от ЗЗД, то не дължи произнасяне по иска с правно основание чл.27, предл.4 от ЗЗД.
По главния иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД
и акцесорния с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът достига до следните правни
изводи:
Както и по-горе бе посочено, съгласно чл.5, ал.2 от
договора за наем, наемната цена е била дължима от наемателя от датата на
влизане в сила на разрешение за строеж на съораженията и оборудването, за
изграждането на които е бил нает имотът. Тъй като изграждането на мобилна
базова станция не е съответствало на предвижданията на действащия ПУП за имота,
е следвало да бъде изменен ПУП по реда на чл.134 от ЗУТ, като съгласно чл.135
от ЗУТ само лицата по чл.131 могат да правят искане за изменението му.
Ответникът обаче не е заинтересовано лице по смисъла на сочения законов текст,
тъй като не е собственик, носител на ограничено вещно право или концесионер на
имота. Като заинтересовани лица, единствено ищците е следвало да предприемат
съответните действия, свързани с изменение на ПУП по реда на чл.134 от ЗУТ.
Именно поради бездействие от тяхна страна, ответникът не е могъл да продължи
процедурата по снабдяване с разрешение за строеж. След като условието, след
настъпването на което е бил дължим наема за имота, не се е осъществило, и то
единствено по причина бездействието на ищците, то ответникът не дължи наем за процесния
имот. Нещо повече, самият имот не е и бил реално предаден на наемателя, тъй
като съгласно чл.4 от договора, предаването му се извършва с протокол, в който
се описват вида и състоянието му. Подобен документ липсва по делото, а и не се
излагат твърдения, че такъв е бил подписан между страните по договора, поради
което съдът приема, че наемната вещ не е била предадена на наемателя, съобразно
уговореното, и от своя страна той не дължи заплащане на наемна цена на наемодателя.
Ето защо, иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 3330 лева
/предявен като частичен иск от 12 210 лева/ - наемна цена за периода от 01.06.2016г. до
01.04.2017г. по Договор за наем от 16.02.2016г. ще следва да се отхвърли като
недоказан и неоснователен.
С оглед на възприетото по-горе, съдът намира и
втория предявен иск на основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 750 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 01.04.2017г. до 28.06.2019г., за неоснователен и недоказан, предвид акцесорния му характер и обусловеността на
този иск от уважаването на главния иск.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, на ответника
следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда, а именно – 400 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Д.М., ЕГН **********
и Г.Д.М., ЕГН **********,*** против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, п.к. 1309, Район Илинден, ул.“Кукуш“
№ 1, инцидентен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и
предл.3 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5, ал.2 от
Договор за наем от 16.02.2016г., поради противоречие със закона и поради
накърняване на добрите нрави, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.М., ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН **********,***
против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, п.к. 1309, Район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, искове с правно основание
чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 3330 лева /предявен като частичен иск от
12 210 лева/ - наемна цена за периода от 01.06.2016г. до 01.04.2017г. по
Договор за наем от 16.02.2016г., и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата в
размер на 750 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
01.04.2017г. до 28.06.2019г., като - НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Д.М., ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН **********,***,
да заплатят на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, п.к. 1309, Район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, разноски по
делото в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.