Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 14.12. 2020 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети ноември Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1675 по описа за 2020 година.
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно
основание чл.245, ал.1 от КТ, чл.215 от КТ и чл.49,
вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищецът Н.Т.Д. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника през
периода 09.11.2017г. - 15.03.2019г., назначен на длъжност ,,Шофьор на товарен
автомобил” с договорено възнаграждение от 2400 евро на месец, в това число
командировките за международните превози. В изпълнение на задълженията си като
международен шофьор по трудовото правоотношение с ответното дружество
работодател, Н.Д. изпълнявал международни курсове по дестинации в Белгия,
Холандия, Франция и Германия. Твърди, че по време на един от тези курсове на
15.03.2019г. в Белгия по време на почивка претърпял ПТП - бил блъснат от
автомобил, в резултат на което му били причинени множество тежки фрактури на
десния крак и на тазовите кости. Бил приет по спешност в Университетската
болница в Антверпен, Белгия, където му били направени няколко операции и бил
лекуван до 11.05.2019г. От момента на настъпване на злополуката на 15.03.2019г.
и до настоящия момент Д. бил неработоспособен (в отпуск по болест). При
приемането му в болницата в Антверпен се оказало, че Д. нямал сключена от
работодателя медицинска застраховка, т.е. ответното дружество работодател не му направило такава
застраховка, изискуема по закон. Поради това се наложило Д. да доплати със свои
средства за лечението си на болницата сумата от 2400 евро. Предвид
обстоятелството, че злополуката, която претърпял ищецът, била настъпила в
чужбина, при и по повод командироването му от страна на работодателя, то това
доплащане за лечението на пострадалия работник следвало да се покрие от
работодателя. Ответното дружество работодател, не само не му оказало никаква
финансова помощ в тази изключително тежка за него ситуация в чужбина, но и не
му заплатило в пълен обем дължимото и заработено от него трудово възнаграждение
в цялост —сумата от 5800 евро, дължима като разлика от фактически платеното и
действително дължимото за месеците от периода (09.11.2017г. - 15.03.2019г.) в
който Д. реално бил полагал труд за. Освен това до настоящия момент „Стар Инвест.БГ“
не заплатило на ищеца и дължимите съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, командировъчни пари (дневни
и квартирни) за периода от 09.11.2017г. - 15.03.2019г., в който като
командировано в чужбина лице Д. изпълнявал ефективно задълженията си като
международен шофьор по трудовото правоотношение. Размерът на тези дължими от
работодателя командировъчни пари бил 6720 евро. Така, общото задължение на
„Стар Инвест.БГ“ ЕООД към Д. след настъпване на злополуката с него било в размер
на 14 920 евро. Въпреки множеството проведени разговори с управителя на
работодателя за уреждане на това му задължение, включително и отправена писмена
покана до работодателя, изпратена преди повече от два месеца упълномощен от Д.
адвокат, до настоящия момент ответникът не заплатил дори част от задължението
към ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „СТАР ИНВЕСТ.БГ“ ЕООД, гр.Стара
Загора, да му заплати сума общо в размер на 14920 евро, представляваща сбор
от следните дължими суми: сумата от 600,00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2017г.;
сумата от 350.00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец
декември 2017г.; сумата от 1550.00 евро, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2018г.; сумата от 1100,00 евро,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2018г., сумата
от 300.00 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец май
2018г.; сумата от 700.00
евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец
юли 2018г.; сумата от 1200.00 евро, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец март 2019г.; сумата oт 860.00 евро, представляваща
дължими командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец ноември 2017г.; сумата
от 420,00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни и
квартирни) замесен декември 2017г.; сумата от 1270.00 евро, представляваща
дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец януари
2018г.; сумата oт 830.00 евро, представляваща дължими и неизплатени
командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец февруари 2018г.; сумата от
250.00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни пари (дневни и
квартирни) за месец март 2018г.; сумата от 780.00 евро, представляваща дължими
и неизплатени командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец май 2018г.; сумата
от 1450.00 евро, представляваща дължими и неизплатени командировъчни нари
(дневни и квартирни) за месец юли 2018г.; сумата от 860.00 евро. представляваща
дължими и
неизплатени командировъчни пари (дневни и квартирни) за месец март 2019г.; сумата от 2400 евро,
представляваща имуществени вреди, настъпили за работника при и по повод командироването му от страна на работодателя в чужбина - Белгия, представляващи сумата, която ищецът заплатил на Университетската болница в гр.Антверпен, Белгия, за лечението си, наложило се в резултат на настъпила злополука с него при командироването му от страна на работодателя в чужбина – Белгия, както и законната лихва върху присъдените
суми от момента на завеждането на иска до окончателното издължаване на сумите. Моли да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Ответникът „СТАР ИНВЕСТ.БГ” ЕООД – гр.Стара Загора оспорва изцяло
предявените искове, като счита същите за неоснователни и като такива моли съда
да бъдат отхвърлени. В действителност страните по делото били в трудовоправни
отношения, като между тях бил сключен трудов договор №33/20.11.2017г. Между
страните имало сключени допълнителни споразумения към трудовия договор,
свързани с промяна на трудовото възнаграждение, съобразно увеличението на
минималната работна заплата. През годините, в които ищецът работил в ответното
дружество, уговореното трудово възнаграждение било както следва: за 2017г.- 463
лв. (съгласно Трудов договор №33/20.11.2017г.); за 2018г.-510 лв. (съгласно
Допълнително споразумение № 10/05.01.2018г.); за 2019г. - 560 лв. (съгласно
Допълнително споразумение №14/04.01.2019г.). Трудовите възнаграждения били
изплащани по банков път на работника, заедно с командировъчните пари. Предвид това
оспорва твърдението, че договореното месечно трудово възнаграждение е в
размерите, посочени в исковата молба и уточняващата молба към нея. Ответното
дружество се задължило да заплаща на работника следните трудови възнаграждения
за процесните месеци, а именно: за месец ноември 2017г. - основно възнаграждение 463 лв., отработени дни 8, дължимо възнаграждение
168,36 лв., удръжки за сметка на работника 37,05 лв., сума за получаване 131,31 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца на 01.12.2017г.; за месец декември 2017г. - основно възнаграждение 463 лв., отработени дни 18, дължимо възнаграждение
463 лв., удръжки за сметка на работника 101,89 лв., сума за получаване 361,11 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; за месец януари 2018г. - основно възнаграждение 510 лв., Отработени дни 22, дължимо възнаграждение
510 лв., удръжки за сметка на работника 114,25 лв., сума за получаване 395,75 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; за месец февруари 2018г. - основно възнаграждение 510 лв., отработени дни 20, дължимо възнаграждение
510 лв., удръжки за сметка на работника 114,25 лв., сума за получаване 395,75 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; -за месец май 2018г. - основно възнаграждение 510 лв., отработени дни 7, платен отпуск 13,
дължимо възнаграждение 178,50 лв., платен отпуск 331,50 лв., удръжки за сметка
на работника 114,25 лв., сума за получаване 395,75 лв. Възнаграждението
било преведено по сметка на ищеца; за месец юли 2018г. - основно възнаграждение 510 лв., отработени дни 22, дължимо възнаграждение
510 лв., удръжки за сметка на работника 114,25 лв., сума за получаване 395,75 лв. Възнаграждението било преведено по сметка на ищеца; за месец март 2019г. -
основно възнаграждение 560 лв., ДТВ 1,68 лв., отработени дни 10, платен отпуск
10, дължимо възнаграждение 280,00 лв., платен отпуск 281,68 лв., удръжки за
сметка на работника 126,20 лв., сума за получаване 437,16 лв. Възнаграждението
било преведено по сметка на ищеца. Съгласно издадени от работодателя заповеди
за командировка за всеки месец на работника следвало да му бъдат заплащани по
27 евро на ден, но не повече от двойно завишен размер. Освен посочените
командировъчни пари работодателят можел да преведе на работника до 500 евро на
месец за покриване на извънредни разходи като наложени глоби или санкции, които
допълнителни пари следвало да се отчитат ежемесечно и ако не са използвани, да
се възстановяват на работодателя. *** от назначаването на ищеца на работа до
настоящия момент сумите за командировъчни и допълнителните суми (до 500 евро,
подлежащи на връщане, ако не са използване за целта, за която са дадени)
надвишавали дори дължимите от работодателя командировъчни пари. За процесните
месеци платените на работника суми били както следва: за месец ноември 2017г. -
10 календарни дни х 54 евро - 540 евро. Сумата била изплатена на работника по
банкова сметка; ***. - 31 календарни дни х 54 евро - 1674 евро. Сумата била
изплатена на работника по банкова сметка.; ***. - 31 календарни дни х 54 евро -
1674 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова сметка.;***. - 28
календарни дни х 54 евро - 1512 евро. Сумата била изплатена на работника по
банкова сметка; ***. - 31 календарни дни х 54 евро - 1674 евро. Сумата била
изплатена на работника по банкова сметка; ***. - (работникът ползвал платен
отпуск, за дните на който не му се полагат командировъчни пари) - 13 календарни
дни х 54 евро - 702 евро. Сумата била изплатена на работника по банкова
сметка.; ***. - 30 календарни дни х 54 евро - 1620 евро. Сумата била изплатена
на работника по банкова сметка.;***. - 15 календарни дни х 54 евро - 810 евро.
Сумата била изплатена на работника по банкова сметка. За периода, от
назначаването на работника 20.11.2017г. до датата на злополуката 15.03.2019г.
на ищеца се полагали следните командировъчни пари, съобразно календарните дни
за съответната годината, в които е бил в командировка, а именно: за 2017г. - 41 дни в командировка х 54 евро - 2214 евро. Изплатени
били изцяло на работника. за 2018г. - 316 дни в
командировка х 54 евро - 17064 евро.
Изплатени били изцяло на работника.; за 2019г. - 74 дни в командировка х 54 евро - 3996 евро. Изплатени
били изцяло на работника. За 2019г. работодателят заплатил по-голяма сума от
дължимата, която подлежала на възстановяване от работника. Общо за посочения
период дължимата сума за командировъчни пари била 23274 евро (45 519,99 лв.).
За същия период дължимите трудови възнаграждения съгласно
трудовия договор и допълнителните споразумения били в общ размер на 6417,23 лв. (3281,08 евро.).
Предвид горното работодателят
следвало да заплати на работника обща сума в размер на 26555,08 евро (51937,22 лева). Сумата била изцяло платена на работника,
дори било налице надплащане на дължими суми. Счита, че в тежест на ищеца било
да докаже, че е заплатил лично твърдяната сума от 2400 евро, че заплащането й е
в причинно-следствена връзка с противоправното неизпълнение на задълженията на
работодателя да сключи задължителна здравна застраховка на работника за времето
на командировъчните дни, както и че същата не е заплатена от трето лице на
друго основание, т.е. следвало да докаже, че в действителност е претърпял вреди
в размер на 2400 евро. Твърди, в случай че в действителност ищецът е направил
извънредни медицински разходи, то същите били в причинно-следствена връзка с
претърпяното от него ПТП и са обезщетени от застраховката „Гражданска
отговорност” на виновния за ПТП водач. Претърпяното от работника ПТП било по
време на почивка и не било трудова злополука по смисъла на КТ. Вина за ПТП имал
водач на МПС (белгийски гражданин), който блъснал ищеца на пешеходна пътека.
Всички разходи за болнично лечение (имуществени вреди), както и претърпените
неимуществени вреди, следствие на ПТП, били заплатени от застрахователното
дружество на виновния водач по неговата застраховка „Гражданска отговорност на
водачите на МПС” доброволно. След инцидента на 15.03.2019г. управителят на ответното
дружество наел адвокат в Белгия, който да съдейства за уреждане на финансовите
отношения между ответното дружество - работодател на пострадалия работник
(ищец) и болничното заведение, в което бил приет. От болничното заведение ги
уведомили, че всички разходи по лечението са покрити от Застрахователното
дружество, сключило застраховка „Гражданска отговорност” с виновния за ПТП
водач. От друга страна ищецът посочвал сума в размер на 2400 евро допълнителни
разходи, без да се представя документи за извършени такива и твърдял, че ги е
платил на болничното заведение. Предвид горното счита че не дължи плащане на
посочената сума в размер на 2400 евро, представляваща обезщетяване на заплатени
от същия допълнителни разходи на болничното заведение, в което се е лекувал,
следствие на претърпяно от него ПТП (нетрудова злополука). Моли съда, като
обсъди всички събрани по делото доказателства, да се произнесе със съдебен акт,
с който да отхвърли като неоснователни предявените искове, както и претенциите
за обезщетение за забава (законна лихва), върху сумите от датата на подаване на
исковата молба и разноските по делото. Моли съда да му присъди направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното :
Видно от представения по делото трудов договор № 33/20.11.2017 г., ищецът е работил при
ответника на длъжността „Шофьор на товарен автомобил /международни превози/”.
Посоченият трудов договор е изготвен в писмена форма съобразно изискването на
чл.62, ал.1 КТ и е подписан както от работодателя, така и от работника.
Ответникът се подписал на първа страница за това, че е запознат с правилника за
вътрешния трудов ред, и на втора страница за това, че му е връчен екземпляр от
трудовия договор и длъжностна характеристика. С оглед на това следва да се
приеме, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение със
съдържание, уговорено в посочения трудов договор.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО ЧЛ.245, АЛ.1 КТ
Съгласно разпоредбата на чл.245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната, като разликата до пълния размер
на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително. Съдът приема за установено, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй
като ответникът не е направил възражения и не е представил доказателства за
противното. Ответникът не оспорва, че е начислил на ищеца трудово
възнаграждение за същия период, спорен е обаче неговият размер.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода м.11.2017 г. –
м.07.2019 г. на ищеца са начислени трудови възнаграждения в размер на 8374,50
лв. брутен размер, респ. 6417,23 лева нетен размер.
Изводът на вещото лице се основава на данни от трудовото
досие на ищеца и ведомостите за работни заплати при ответника. Ищецът твърди,
че страните са уговорили месечно трудово възнаграждение в размер на 2400 евро,
без да уточнява дали това е станало при първоначалното сключване на трудовия
договор, или при негово изменение. В единствения подписан от ищеца трудов
договор № 33/20.11.2017 г. обаче размерът на основното трудово възнаграждение е
463 лв. месечно. Налице са допълнителни споразумения от 05.01.2018 г., от
04.01.2019 г. и от 06.01.2020 г., с които работодателят едностранно е
увеличавал трудовото възнаграждение съответно на 510 лв., 560 лв. и 610 лв.,
съобразявайки го с установения размер на минималната работна заплата за
страната. По делото липсва друго изготвено в писмена форма споразумение между страните,
в което да се уговаря различен от посочения размер на трудовото възнаграждение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.62,
ал.1 КТ трудовият договор, с
предписаното в чл.66 КТ съдържание, елемент от което е и трудовото възнаграждение,
се сключва в писмена форма. Посочената форма за действителност е изискуема
съгласно чл.119 от КТ и по отношение изменението на трудовия договор по взаимно
съгласие. Дори и при едностранно изменение на трудовото правоотношение от
работодателя, следва да е налице писмен акт и този извод се налага от
разпоредбата на чл.66, ал.5 КТ, предвиждаща, че при всяко изменение на
трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или
най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на
работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за
извършените промени. В случая по делото не е представено писмено изявление на
работодателя, обективиращо волята му за увеличение размера на трудовото
възнаграждение на ищеца в сочения в исковата молба размер, което означава, че
липсват доказателства за спазване на законоустановената форма за действителност
на изменението.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
видно, че чрез извършени плащания по банковата сметка на ищеца ответникът е
погасил изцяло задължението си за трудови възнаграждения за исковия период в
размер на 6417,23 лева.
Предвид гореизложеното съдът счита, че исковете за заплащане на сумата 600 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г., сумата 350
евро, представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2017г., сумата 1550 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец януари 2018г., сумата 1100
евро, представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2018г., сумата
300 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец май 2018г., сумата 700 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец юли 2018г.; сумата 1200.00
евро, представляваща трудово възнаграждение за месец март 2019г., са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени изцяло
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ.215 КТ
Разпоредбата на чл.215 КТ предвижда, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен
брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени от Министерския съвет. По естеството си
командировката представлява временно изменение на мястото на работа по
трудовото правоотношение. Редът за извършване на командироването в чужбина е
определен в чл.5-35 НСКСЧ. Съгласно чл.5 от посочената наредба командироването
се извършва с писмена заповед с определено съдържание, а съгласно чл.9 изменението
на условията на командировка, която е започнала, се извършва с допълнителна
писмена заповед. В разглеждания случай по делото са представени заповеди за командировка на управителя
на ищцовото дружество /л.87-л.102 от делото/, с които ищецът е командирован в чужбина
за извършване на международни превози през периода 21.11.2017 г. – 22.03.2019
г. В заповедите е посочено, че на командирования се дължат дневни пари в размер
на 27 евро на ден, който може да бъде завишен двойно. Няма данни за дължимост
на квартирни пари.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводната система на
ответника на ищеца са начислени суми за командировъчни по 54 евро на ден и за
периода 09.11.2017 г. – 15.03.2019 г. дължимите дневни пари са общо в размер на
23274 евро, или 45519,99 лева. Чрез извършени плащания по сметка на ищеца през
периода 01.12.2017 г. – 15.03.2019 г. дължимите командировъчни пари са
изплатени изцяло на ищеца.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на сумата 6720 евро, представляваща обезщетение по чл.215 КТ - дневни
и квартирни командировъчни пари за периода 09.11.2017 г. – 15.03.2019 г., е неоснователен
и следва да бъде да бъде отхвърлен изцяло.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО
ЧЛ.49, ВР. С ЧЛ.45 ЗЗД
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в неизпълнение на задължение на ответника за сключване
на договор за здравна застраховка, което не е елемент от съдържанието на
трудовото правоотношение между страните. Тъй като ответникът е юридическо лице и
не може да отговаря по реда на чл.45 от ЗЗД /т.1 от ППВС № 7/1959 г./, неговата
отговорност се реализира по реда на чл.49 ЗЗД. Разпоредбата на чл.49 ЗЗД
предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл.49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
В случая, за да се ангажира отговорността на работодателя, следва да се
докаже, че негов служител е имал задължение да сключи твърдяната от ищеца
застраховка. В действащото законодателство обаче липсва уредба на задължение на
работодателя за сключване на медицинска застраховка на работника при
командироването му в чужбина. Такова задължение не може да бъде извлечено и
общия правен принцип „да не се вреди другиму“. Ето защо бездействието на служителите на ответното
дружество в тази насока не може да бъде определено като противоправно.
Следователно от доказателствата по делото не се установява наличието на
основен елемент от състава на непозволеното увреждане – противоправно деяние,
поради което не може да бъде обоснован извод за възникване на твърдяното от
ищеца санкционно правоотношение за репариране на причинени имуществени
вреди. Поради това предявеният иск за
сумата 2400 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
несключване на медицинска застраховка при командироване в чужбина, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 2658 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Ищецът е направил възражение за намаляване размера на
заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение в настоящото производство
по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение за защита по предявените три
обективно съединени иска, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 и т.4, вр.
чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 2353,19 лв., респ.
2823,83 лв. с ДДС. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер
на 2568 лв. с ДДС е под посочения минимум и следователно не подлежи на
намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Т.Д. *** 50 против „СТАР ИНВЕСТ.БГ” ЕООД – гр.Стара
Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ 2, вх.Б, ет.3, ап.57, ЕИК *********,
представлявано от Благой Маринов Филипов, искове за заплащане на сумата 600 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г., сумата 350
евро, представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2017г., сумата 1550 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец януари 2018г., сумата 1100
евро, представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2018г., сумата
300 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец май 2018г., сумата 700 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец юли 2018г., сумата 1200
евро, представляваща трудово възнаграждение за месец март 2019г.; сумата 6720 евро, представляваща обезщетение по
чл.215 КТ - дневни и квартирни командировъчни пари за периода 09.11.2017 г. –
15.03.2019 г., и сумата 2400 евро, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от несключване на медицинска застраховка при командироване в
чужбина, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Т.Д. *** 50 да заплати на „СТАР ИНВЕСТ.БГ” ЕООД – гр.Стара Загора,
ул.“Хаджи Димитър Асенов“ 2, вх.Б, ет.3, ап.57, ЕИК *********, представлявано
от Благой Маринов Филипов, сумата 2568 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :