РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Разград, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Светлана К. Чолакова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20243300600201 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на
подсъдимия против присъда № 27/11.04.2024 г. по НЧХД № 20233330200704
по описа за 2023 година на Районен съд – Разград.
Постъпила е жалба (вх. №3906/25.04.2024 г. на РС Разград) от подс. Р.
К. Н., чрез защитника адв. М. Р. М. против присъда № 27/11.04.2024 г. по
НЧХД №704/2023 г. на РС Разград.
Оплакването е, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена в
нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон и
при непълнота на доказателствата. Искането е за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия.
В допълнително изложение (постъпило с вх. №5291/10.06.2024 г. на РС
Разград) се изтъква, че с присъдата подсъдимият е осъден за престъпление по
чл. 130, ал. 2 НК, а според заключението на вещото лице, което е прието от
1
съда и не е оспорвано от страните, пристенния пневмоторакс е телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 НК. Съдът в нарушение на процесуалните правила
приел, че следва да осъди подсъдимия за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. В
нарушение на процесуалните правила съдът приел, че подсъдимият не е
действал в условията на неизбежна отбрана. Според защитника, ако
подсъдимият, който е тренирал бойни изкуства е искал да нарани пострадалия,
то нараняванията са щели да бъдат по-тежки. Сочи, се че са налице данни за
грубо и агресивно поведение на пострадалия в предходните дни. Както и в
деня на инцидента – заплашително тръгване към подсъдимия, възприето като
нападение, при което е отблъснат пострадалия. Адв. М. посочва, че няма
установени увреждания по ръцете на подсъдимия. Позовава се на това, че
съдът не е изследвал доказателствения материал обективно, всестранно и
пълно. Оплакванията в жалбата са и по отношение на наложеното наказание,
тъй като съдът не изложил мотиви защо е приел, че следва да се наложи
второто по тежест наказание, след като подсъдимият е неосъждан и при
преценка на размера на обезщетението по чл. 45 ЗЗД съдът приел, че няма
значителен интензитет на претърпените болки и страдания и оздравителния
период е кратък.
Поддържа се искането за отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна, отхвърляне на гражданския иск и присъждане на разноски.
В съдебно заседание защитникът адв. М. поддържа жалбата и моли
съда да отмени атакуваната, тъй като е неправилна, обвинението не е доказано
по несъмнен начин и първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, при анализа и оценката на
доказателствата и нарушение на материалния закон по отношение
приложение института на неизбежна отбрана. Моли съда да отмени изцяло
присъдата, да признае подсъдимия за невиновен, да отхвърли предявения
граждански иск и присъди направените разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
Жалбоподателят Р. Н. поддържа изявлението на защитника си и моли да
бъде оправдан.
Препис от жалбата е връчена на тъжителя Ю. С. Й. на 10.06.24 г. и са
2
постъпили възражения по чл. 322 НПК чрез повереник адв. Е. А.. Във
възражението се излага становище, че присъдата е правилна и
законосъобразна и искане да бъде потвърдена. В допълнителни съображения
от 17.06.24 г. се посочва, че съдът е посочил защо признава подсъдимия за
виновен по чл. 130, ал. 2 НК. Посочва практика на ВКС, съгласно която
тъжителят е длъжен да посочи само фактическите обстоятелства, при които е
извършено престъплението, а не определя квалификацията му.
Тъжителят Ю. С. Й. не се явява в съдебно заседание.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител адв. А. моли
съда да потвърди присъдата, с която подсъдимият Р. Н. е признат за виновен за
това, че е причинил леката телесна повреда, описана в тъжбата. Заявява, че
постановената присъда е правилна, законосъобразна, наложеното наказание е
съразмерно и отговаря на съдебната практика на Р България за подобен род
деяния.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид
доводите и становищата на страните, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица по чл. 318, ал. 4 НПК.
С обжалваната присъда Районен съд Разград признал подсъдимия в това,
че на 26.01.2023 г. в гр. ***, обл. *****е причинил на Ю. С. Й., ЕГН ********
от гр. ***, обл. ****лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка без разстройство на здравето, като следствие на нанесен удар
пострадалият е получил кръвонасядане на външна част на лицевата
повърхност на лява гръдна половина със спонтанна палпаторна болка на това
място, пневромотракс в ляво - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК наложил наказание ПРОБАЦИЯ,
включваща:
а/ задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
3
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Осъдил подсъдимия Р. К. Н. да заплати на Ю. С. Й., ЕГН ******** от гр.
***, обл. ****сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
причинените от престъплението неимуществени вреди, както и сумата от
981,48 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2023 г. до
окончателно изплащане на двете суми.
Отхвърлил иска до първоначално предявения размер от 8 000 лв.
Осъдил подсъдимия да заплати на Ю. С. Й. 1762 лева - разноски по
съдебното производство, от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
Осъдил подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Разград 99,26
лева - държавна такса върху уважените граждански искове.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. К. Н. е български гражданин, роден на *** г. Живее в гр.
*** със семейството си. Работил е в сферата на строителството, безработен е,
по неговите твърдения, към момента на разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд, а към последното съдебно заседание твръди,че
подписал трудов договор от 01.04.2024 г. за длъжност ***.
Ю. С. Й. също живеел в гр. ***. Н. и Й. се познавали. Поради това, че Й.
напуснал жилището, в което живеел с родителите си и нямало къде да живее,
по негова молба подс. Р. Н. предоставил подслон в лекия си автомобил „***“,
който не бил в движение и бил паркиран на улицата пред дома на подсъдимия.
На 25.01.2023 г. вечерта Ю. Й., след употреба на алкохол, поискал от Р.
Н. да го пусне да нощува в дома му. Н. не се съгласил и частният тъжител,
недоволен от отказа се държал грубо с подсъдимия и двамата се скарали.
На 26.01.2023 г. около обяд, подс. Р. Н., заедно със свидетеля С. С. и М.
К. се намирали в една от стаите, в изоставеното общежитие на Гимназията в
гр. ***, където се криели от дъжда. По едно време подс. Р. Н. излязъл от
4
стаята. В коридора срещнал частният тъжител Ю. Й.. Подс. Р. Н. като го видял
се ядосал, заради поведението на Й. и конфликта между тях, приближил се
към него и му казал „Я ела малко“. Като се доближили един до друг Н.
нанесъл няколко удара по торса на Ю. Й.. В резултат на ударите Й. паднал на
земята. Ударите и казаното от подсъдимия били чути от св. С. С. и М. К.. Те
излезли в коридора и видели Й. на пода, а Н. надвесен над него. След това Р.
Н., С. и К. се върнали в стаята, а Й. останал на земята.
Ю. Й. излязъл от общежитието и тръгнал по улицата. На около
километър от общежитието паднал на земята. Изпитвал болка гърдите. Около
14 ч. покрай него минали свидетелите С. А. и А. Ш., които го видели легнал на
земята. Тъжителя пъшкал и викал от болка. А. се обадила на ЕЕН 112. Й.
казал, че е бит. На място пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал
пострадалия в МБАЛ – Разград, където бил приет за лечение в Хирургично
отделение. Й. заплатил стойността на лечението – 981, 48 лв.
В резултат на ударите, нанесени от Н. тъжителят получил пристенен
пневмоторакс в ляво; палпаторна болезненост в лявата гръдна половина, най –
изразена по хода на 9то-10то ребро аксиларно.
Видно от заключението по СМЕ нараняванията обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание.
Било образувано досъдебно производство №1873 ЗМ-58/2023 г. по описа
на РУ МВР Разград. С постановление от 30.10.2023 г. прокурорът спрял
наказателното производство, тъй като приел, че в резултат от нанесения удар
от Н., Й. е претърпял лека телесна повреда.
Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на:
- показанията на свидетелите Г. М., която след деянието научила от Й.,
че е бит от подсъдимия, С. С., който е бил с подсъдимия непосредствено
преди да излезе от стаята и да нанесе ударите на Й. и е възприел състоянието
на Й. след срещата му с подс. Н., св. А. – възприела състоянието на Й. след
побоя и подала сигнал на ЕЕН 112, св. Ш., който е възприел състоянието на Й.
след нанесените удари от подсъдимия;
- заключението по СМЕ, което е пълно, ясно, обосновано и няма
съмнение в правилността му;
- писмените доказателства.
5
Безспорно е установено, че на 26.01.2023 г. подсъдимият и тъжителят са
се срещнали, при което Н. е нанесъл удари в тялото на Й. и причинил,
описаните в заключението по СМЕ увреждания.
Непосредствено след деянието св. С. е видял подсъдими и тъжителя
близо един до друг – подсъдимият надвесен на тъжителя, който е паднал на
земята. Не е имало други лица в сградата освен подсъдимия, св. С., техен
приятел – К. и тъжителя. Състоянието на тъжителя, който е успял да излезе на
улицата и да се придвижи за кратко е възприето и от свидетелите С. А. и А.
Ш., които са подали последователно и сигнал на ЕЕН 112. От медицинската
документация безспорно се установяват вида на уврежданията и проведеното
лечение. От СМЕ начина на причиняване на уврежданията, характеристиката
им и оздравителния период. В обясненията си подсъдимият не отрича, че е
имал среща с тъжителя, нито че е поискал сметка за поведението му, нито че е
имало съприкосновение между тях, но твърди, че Й. му „налетял“ и за да се
защити го блъснал на земята. Обясненията в тази част са защитна теза.
Опровергават се от останалите доказателства. Безспорно е установено, че Н. е
изискал обяснения от тъжителя, раздразнен от поведението му преди това и
съответно нанесъл удари, както е обяснил и на св. С.ев. А и това е възприето
от свидетеля, че Н. казал „Я ела малко“, след което се чули удари, които
нанесъл на Й..
Показанията на св. Н. не могат да се отнесат към датата на причиняване
на увреждането. Установено е състоянието на Й. след ударите, освен от
показанията на свидетелите и от медицинската документация и заключението
на вещото лице. Твърдението на свидетеля, че Й. искал да цепи дърва в
неуточнен ден не опровергава приетото за установено от съда.
Съставът на въззвиния съд намира, че подс. Р. К. Н., ЕГН ********** на
26.01.2023 г. в гр. ***, е нанесъл удари на Ю. Й. и причинил кръвонасядане на
външна част на лицевата повърхност на лява гръдна половина със спонтанна
палпаторна болка на това място, пневромотракс в ляво, което съставлява лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, както и болка и страдание.
Първоинстанционният съд е приел, че няма обвинение по състава на чл.
130, ал. 1 от НК и съдът не може да признае подсъдимия за виновен по
непредявено обвинение.
6
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия.
Съгласно чл. 336 НПК въззивният съд може да приложи закон за по-тежко
наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в
първата инстанция, ако има жалба от частния тъжител.
Безспорно Н. е причинил на Й. лека телесна повреда. Приетата от съда
квалификация по чл. 130, ал. 2 НК е по леко наказуема от тази по чл. 130, ал. 1
НК.
В тъжбата са посочени фактите и след като съдът приема за установено,
че са причинени съответните увреждания, описани в тъжабата, следва да
определи квалификацията на престъплението.
Няма данни за противоправно нападение срещу подсъдимия от
тъжителя, което да е изисквало причиняване на увреждания на Й..
Твърденията на подсъдимия за това, че Й. му „налетял“ са недостатъчно
конкретни, опровергават се от останалите доказателства. След обръщението
на Н. към Й., са чути два удара и шум от два удара и тупване. След което
свидетел е възприел Й. паднал на земята, а Н. над него. Н. не е обяснил и на
св. С.ев, че е бил нападнат. Не се установява уврежданията да са причинени
при неизбежна отбрана или при превишаване на пределите й, тъй като няма
установено нападение от Й..
Обстоятелството, на което се позовава защитата, че по ръцете на
подсъдимия няма увреждания, не изключва възможността да е нанесъл удари
по торса на Й. и от това да не се останали следи.
Първионстанционният съд е анализирал доказателствата и изложил
ясни изводи в мотивите си.
Пъвоинстанционният съд е наложил наказание пробация, при
предвидени в закона три алтернативи - лишаване от свобода до шест месеца
или пробация, или глоба от сто до триста лева. Съдебният състав на въззивния
съд счита, че правилно е определено наказание пробация и то съответства на
данните за личността на подсъдимия и характера и последиците от
причинената телесна повреда. Глоба от 100 до 300 лв. не е съответна на
извършеното и не би била достатъчна за поправяне на подсъдимия. Н. е
нанесъл удари на тъжителя и го е оставил паднал на земята, без да се
интересува от състоянието му. Няма съмнение, че е бил провокиран от
поведението му в предходния ден, така твърди и Й. в тъжбата, но това не може
7
да се приеме за обстоятелство, което изключва отговорността му или за
налагане на глоба.
Жалбоподателя се позовава и на „грубо и агресивно поведение, с
нанасяне на обиди“ от пострадалия към подсъдимия в предходните дни.
Единствено подсъдимият описва поведението на Й. в предходните дни, като
казва, че започнал да се „държи нагло и искаше да му предоставя моята стая“.
Това не е достатъчно, за да се приеме за установено „грубо, агресивно
поведение, с нанасяне на обиди“, което продължително време след това е
основание за нападение над тъжителя от страна на Н..
Н. е действал при пряк умисъл – разбирал е свойството и значението на
постъпките си, противоправността на поведението си. Н. е знаел, че нанасяйки
удари по пострадалия ще причини телесни повреди и е искал да причини
повреди на тъжителя.
Твърденията на защитата, че подсъдимият е тренирал бойни изкуства и
ако е искал да нарани пострадалия, то нараняванията щели да бъдат по-тежки
са необоснован извод. Действително подсъдимият твърди, че е тренирал
кикбокс. Но уменията на нападателя в областта на бойни спортове не
изключват възможността да причини телесни повреди, без да причини тежки
увреждания или смърт на нападнатия, тъй като е наясно с последиците на
ударите, мястото в което ги нанася и очаквания резултат.
Безспорно е установено от писмените доказателства – фактура
№********* г., че Й. е заплатил 981, 48 лв. за лечението, което е получил в
МБАЛ Разград. С деянието си подсъдимият е причинил имуществени вреди в
посочения размер и са налице основанията по чл. 45 ЗЗД да ги заплати на Й..
Гражданският иск е основателен и доказан и решението на РС Разград е
обосновано и законосъобразно.
В резултат на нанесените удари Й. е преживял болки и страдания и са
налице основанията по чл. 45 ЗЗД за обезщетяването им. Състоянието на Й.
непосредствено след деянието, проведеното лечение и оздравителния процес
обуславят извод, че сумата 1500 лв. е съответна на интензитета и
продължителността на болките и страданията и решението в тази част е
обосновано и законосъобразно.
Съставът на ОС Разград намира, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, накърняващи правото на защита, които са
8
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Обжалвана присъда е законосъобразна и обоснована. Няма основания за
отмяна или изменение на присъдата.
Жалбата е неоснователна.
Поради това съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 27/11.04.2024 г. по НЧХД №704/2023 г. на
Районен съд - Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9