№ 8
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева
Велина Е. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Х. Крачолова
в присъствието на прокурора Андрея Атанасов
като разгледа докладваното от Михаела Х. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.34 вр. чл.20 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на адв.С.И.., служебен защитник на
засегнатото лице Н. Л. В., срещу решение № 260079/11.03.2021г. на Окръжен
съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 428/2021г. по описа на същия съд.
Със съдебния акт първоинстанционният съд е признал решение за
налагане на финансова санкция № 21.0507785.1 от 22.05.2020г., в сила от
23.06.2020г., постановено от несъдебен орган на издаващата държава – П.п.
Р., Република Г. с което на лицето Н. Л. В. е наложено задължение за
плащане на глоба и съдебни разходи в размер общо на 148,50 евро с левова
равностойност 289,46 лева по курса на БНБ за извършено административно
нарушение.
Решението на Окръжен съд гр.Пловдив се обжалва като неправилно
и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
1
Пред въззивния съд засегнатото лице В. не се яви и не упражни
лично правото си на защита. Служебният му защитник поддържа жалбата с
наведените в нея оплаквания.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив счита, че
атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да
се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата
и пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното
решение, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Пловдив правилно
е приел, че решението за налагане на финансова санкция е постановено в
административнонаказателно производство в държава-членка на Европейския
съюз - ФР Г.. Издадено е от компетентен несъдебен орган на тази държава -
П.п. Р., ФР Г.. Компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението
му е Окръжен съд гр.Пловдив, тъй като засегнатото лице има местоживеене в
населено място, попадащо в района на съда. Той е с постоянен и настоящ
адрес в гр.К..
Решението за налагане на финансова санкция, заедно с
придружаващото го в превод на български език удостоверение, е получено в
първоинстанционния съд по пощата, изпратено от Федерална служба
„Правосъдие” на ФР Г. органът отговарящ в издаващата държава за
изпълнението му. Изпълнено е изискването на чл.9, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС
за надлежно защитен начин, позволяващ удостоверяване на автентичността.
Решението е придружено с удостоверение по образец и в превод на
български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава.
Спазени са изискванията за форма, съдържание, превод според чл.4 и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС съдържа
задължителните данни за физическото лице, на което е наложена финансовата
2
санкция.
Въззивният съд счита, че в случая е налице влязъл в сила в държава-
членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с
акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение на
правилата за движение съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС и
разходите по административната процедура, довела до постановяване на акта
/чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС/.
Според него засегнатото лице В. на 20.03.2020г. в 20,19 часа в
района на Г., на федерална магистрала А61, при км 331,1 в южна посока, като
водач на лек автомобил с № *, е превишил допустимата максимална скорост
извън населени места с 31 км/ч. При разрешена скорост 130 км/ч, се е движел
с 161 км/ч.
Това е нарушение, което се санкционира по реда на чл.41, ал.1 вр. с
Приложение 2, параграф 49 от Наредбата за движение по пътищата, параграф
24 от Закона за движение по пътищата, 11.3.6 от Каталог на глобите на ФР
Г.. За него засегнатото лице е санкционирано с глоба в размер на 120 евро,
както и 28,50 евро разноски по производството. Или общият размер на
финансовата санкция е 148,50 евро.
И настоящата инстанция намира, че са изпълнени изискванията на
чл.30 от ЗПИИРКОРНФС относно условията за признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция. Допуснатото нарушение на
правилата за движение съставлява административно нарушение и по
законодателството на Република България, съгласно ЗДвП, независимо от
елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.
Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в случая не се изисква
и двойна наказуемост, тъй като се касае за поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата и е нарушение според законодателството
на издаващата държава.
Българското законодателство в ЗДвП също предвижда отговорност
за горното нарушение.
3
Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че не са
налице предвидените в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС факултативни основания,
при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция.
Налице е удостоверение, което съдържа всички реквизити. Няма
разминавания между него и решението. По информация на органа, издал
удостоверението, в изпълняващата държава не е постановено решение срещу
същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в
изпълняващата държава или в трета държава, различна от издаващата и
изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл
съгласно германското законодателство. Този срок изтича на 23.06.2023г. за
глобата и на 31.12.2023г. за разходите. Не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, което да прави изпълнение на решението недопустимо. То
не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, или е
било извършено извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на производство по отношение
на такова деяние. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро и
левовата равностойност на тази сума. Решението се отнася за деяние, което
съставлява нарушение и според българското законодателство, както и такова
съгласно законодателството на издаващата държава. Възрастта на засегнатото
лице не изключва реализиране на отговорността му. Видно от
удостоверението в случая се касае за писмено производство и засегнатото
лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за
правото си и срока за обжалване на решението. Деянието е извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища, за да се обсъжда въпросът за съответствието на
размера на глобата с този по българското законодателство съгласно чл.32,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
Пловдивският апелативен съд не споделя оплакването в жалбата, че
засегнатото лице В. не е уведомен, лично или чрез процесуален представител,
за правото си и срока за обжалване на решението. В удостоверението е
потвърдено, че му е разяснено, че има право да го обжалва и в какъв срок.
4
Компетентният орган на издаващата държава не е длъжен да представя
доказателства в подкрепа на обстоятелствата, които сочи в удостоверението.
Целта на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
чийто изисквания са въведение със ЗПИИРКОРНФС, е да се улесни
изпълнението на финансови санкции, независимо в коя част на ЕС са
наложени, при равно третиране на гражданите на ЕС, без допълнителни
формалности, при взаимно доверие между държавите-членки.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС и задължението за плащане на глоба и разходи в размер
общо на 148,50 евро е определено като се има предвид левовата
равностойност на еврото по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция 22.05.2020г., който според
фиксирания курс е 1,95583 лева за 1 евро или се касае за равностойност в
размер на 289,46 лева.
В съответствие с чл.36 вр. чл.22 от ЗПИИРКОРНФС признатото
решение за налагане на финансова санкция е изпратено за изпълнение на
органите на НАП гр. П.
На основание Рамковото решение и чл.42, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС
вр. чл.162, ал.6 от ДОПК горната сума остава в приход на бюджета на
Република България, като изпълняваща държава.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваното
решение за правилно, законосъобразно и съответно на събраните по делото
доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна,
следва да се остави без уважение.
С оглед на горното и на основание чл.34 вр. чл.20 от
ЗПИИРКОРНФС съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079/11.03.2021г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 428/2021г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6