Р
Е Ш Е Н И Е № 787
19.06.2019 г.,
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 06.06.20019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 900 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Медицински
университет – Пловдив, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ №
15а, подадена чрез пълномощника адв. Н.Д., срещу Решение № 746 от
19.02.2019 г. постановено по гр.д.№ 7727 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, VIII гр.с., с което е призната за незаконна Заповед № ***
г. на Ректора на Медицински университет - Пловдив – гр. Пловдив, ЕИК *********,
представляван от Ректора чл.-кор. проф. д-р С. К.– ДМН, с която на основание
чл.187, т.10 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ в срока по чл.194, ал.1 от КТ (съобразно
с нормата на чл.194, ал.3 от КТ), след изпълнение на задължението по чл.193,
ал.1 от КТ, и чл.188, т.3 от КТ е било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ на М.М.Б., ЕГН **********, и като такава заповедта е отменена и
ищцата е възстановена на предишната й работа - “***“ в Катедра „***“ на ФФ на
МУ – Пловдив, както и Медицински университет – Пловдив е осъдено да заплати М.М.Б.
сумата от 5 838 лева, представляваща обезщетение за оставането й без
работа поради уволнението през периода 11.04.2018 г. - 11.10.2018 г., заедно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.05.2018 г., до окончателното
й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер
на 1 000 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт Медицински
университет - Пловдив е осъдено да заплати на Районен съд – Пловдив – 333, 52
лева ДТ И 80 лева депозит за ССЕ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, поради
постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи за
неизпълнение от ищцата М.Б. на визираните в т.2.1. и 2.2 от раздел II на длъжностната характеристика на заеманата от нея
длъжност основни функции: да подготвя практическите упражнения по
микробилология на медици, стоматолози, фармацевти и тези за медици по клинична
микроб.ия, както и да отговаря за подготовката на учебните зали за
практическите обучения със студенти и специализанти, както съгласува ежедневно
дейността си с б.а и учебна лаборатория. Посочва се, че изключването и
почистването на микроскопа, както и прибирането на пробите на подходящо място
за съхранение се вписва в описаните по-горе функции. Оспорва се извода на
първостепенния съд, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193,
ал.1 от КТ да приеме писмените обяснения на работника или служителя и да събере
и оцени посочените доказателства. Поддържа се, че в действителност въззиваемата
страна не е дала обяснения и отразеното в атакуваната заповед е вярно с довода,
че не е дала поисканите й обяснения защо не е изключила микроскопа и в тази
връзка жалбоподателят се позовава на свидетелските показания, че всички
лаборанти са били обучени да натискат едно копче на стабилизатора, което
представлявало действие по изключването на микроскопа. Също така се сочи, че ищцата не е дала
обяснения защо не е прибрала папките с пробите. Намира, че ищцата не е дала
обяснения на поставените й въпроси и за това правилно работодателят не е счел
писмото й за валидно обяснение, защото касаело други факти. Поддържа, че
оспорената заповед е законосъобразно издадена и наложеното наказание
съответства на тежестта на нарушението. Искането към въззивния съд е за отмяна
изцяло на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждането на
разноските в двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от М.М.Б., чрез пълномощника адв.Н.П., със становище за неоснователност
на въззивната жалба. Заявява, че в обясненията си Б. е посочила, че отговаря на
покана с изх.№ 929/06.01.2017г. и е изложила своите възражения по фактите и
обстоятелствата изложени в уволнителната заповед. По същество оспорва
извършването на нарушенията на трудовата дисциплина, описани в уволнителната
заповед, за което се позовава на приетото по делото заключение на вещото лице,
както и посочва, че за работодателя не са настъпили никакви отрицателни
последици. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските във
въззивната жалба .
Пловдивският окръжен съд,
след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си
по чл.269 от
ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна
проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка
за нарушение на императивна материалноправна норма при постановяването му
и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания
Пловдивският окръжен съд намира следното:
Производството е
образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от М.М.Б., ЕГН ********** против Медицински университет – Пловдив с Булстат: *********.
В
исковата си молба ищцата излага обстоятелства, че е работила по трудов договор в
Медицински университет – Пловдив на длъжност *** с място на работа катедра „***“
на ФФ на МУ - Пловдив. Със Заповед № *** г. на Ректора на ответния университет
й е било наложено наказание дисциплинарно уволнение, която заповед оспорва като
неправилна и незаканосъобразна. Излага съображения срещу визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и твърди, че не
е била обучавана за работа с флуоресцентния микроскоп и не работи с него и на
него, а пробите за упражненията на студентите са били напълно годни за
следващите упражнения. Оспорва извода в заповедта, че при определяне на
дисциплинарното наказание е отчетена тежестта на нарушенията и твърди, че
заповедта е абсолютно тенденциозна, за което се позовава на обстоятелството, че
последователно са й били налагани наказания - забележка и предупреждение за
уволнение, които са били отменени от съда. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № *** г. на
Ректора на ответната страна, да я възстанови на предишната работа, както и да
осъди ответника да й заплати сумата 5 838 лева, представляваща обезщетение
за оставането на ищцата без работа поради уволнението през периода 11.04.2018
г. - 11.10.2018 г., заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба
и в писмена защита съображения.
Ответникът
Медицински университет – гр.Пловдив оспорва предявените искове като твърди, че
на 22.03.2017 г. ищцата в качеството си на заемащ длъжността лаборант е
допуснала флуоресцентния микроскоп в катедра „***“ на ФФ на МУ - Пловдив да не
бъде изключен от нея след проведено обучение на студенти с него, а така и че не
е прибрала папката с демонстрационни проби в хладилника и на тъмно, за да се
използват същите за наблюдение и на другия ден, като част от учебния процес на
студентите. Твърди за установено, че на следващата сутрин микроскопът е бил
намерен включен от г-жа К. Д. – б. в катедрата, която го е изключила и
почистила, а също така е прибрала и пробите, които са се оказали негодни за
употреба. Приема, че изпълнението на горепосочените задължения от страна на
ищцата се включват в задълженията в т.2.1. и 2.2 от раздел II на длъжностната й характеристика: да подготвя
практическите упражнения по микробилология на медици, стоматолози, фармацевти и
тези за медици по клинична микроб.ия, както и да отговаря за подготовката на
учебните зали за практическите обучения със студенти и специализанти, както
съгласува ежедневно дейността си с б.а и учебна лаборатория. Възразява срещу твърденията, че пробите не са били
повредени, за което се позовава на доклад с вх.№2471/02.04.2018 г. изготвен от
проф.д-р М. М. Приема, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно
като ищцата била извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
Посочва, че е спазена
дисциплинарната процедура, от ищцата са били поискани писмени обяснения, тя е
дала такива, след което и съобразно всички събрани доказателства, работодателят
е упражнил своето право и е издал атакуваната заповед, с което е наложил на
ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:
От фактическа страна e безспорно и документално установено по делото, че
между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по
което ищцата към датата на уволнението е заемала длъжност *** с място на
работа катедра „***“ на ФФ на Медицински университет – Пловдив.
Със Заповед № *** г. на Ректора на Медицински
университет - Пловдив – гр. Пловдив, ЕИК *********, представляван от Ректора
чл.-кор. проф. д-р С. К.– ДМН, въз основа на доклад до него с вх. №
Р-1819/27.03.2017 г., след поискани
писмени обяснения с изх.№ Р-292/06.04.2017 г. и неполучен отговор на същите,
както и след доизясняване на случая посредством писмено запитване с изх. №
Р-959/27.03.2018 г. и доклад с вх. № Р-2471/02.04.2018 г., на основание чл.187,
т.10 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ в срока по чл.194, ал.1 от КТ (съобразно с
нормата на чл.194, ал.3 от КТ), след изпълнение на задължението по чл.193, ал.1
от КТ, и чл.188, т.3 от КТ на М.Б. е било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че
ищцата, в качеството си на ***, е допуснала в ден сряда (22.03.2017 г.) флуоресцентния
микроскоп в катедрата да не бъде изключен от нея след проведено обучение на
студенти с него (като микроскопът е скъпоструващ специализиран, предназначен за
изследователска и учебна дейност), като в конкретния случай през летния
семестър на учебната 2016/2017 г. е използван за демонстрация на проби пред
студенти от 4-ти курс в Медицински факултет на МУ – Пловдив при провеждане на
упражнения по клинична имунология. Папката с демонстрационни проби не е била
прибрана от служителката в хладилника на тъмно, за да се използват същите за
наблюдения и на другия ден като част от учебния процес на студентите, които
демонстрационни проби представляват предметни стъкла, обработени със специални
и скъпи реактиви, наблюдават се под микроскопа след включване на живачната му
лампа, която прави видими обектите с флуоресценция и при продължителна работа
тя се изтощава, а в случай, че след работа стъклата с пробите не се приберат в
хладилник и останат на стайна температура, тяхната флуоресценция намалява и
стават негодни за употреба. Това се потвърждавало от факта, че на следващата
сутрин микроскопът е бил намерен включен от г-жа К. Д.– б. в катедрата, която
го е изключила и почистила, а също така е прибрала и пробите (предметните
стъкла), които са се оказали негодни за употреба, констатирано след прегледа им
и от ръководител катедра. Посочено е също така, че ангажиментите на М.Б. като
лаборант включват подготовката на работните места за следващите упражнения със
студенти, т.е. – почистване на учебните зали, прибиране на демонстрационните
проби в хладилник и изключване на микроскопите, включително и флуоресцентния.
Последното - съхранение на пробите и изключване на микроскопа не било направено
от служителката, с което е компрометирала по-нататъшното използване на пробите
за упражненията, а същото е довело до
ненужно изхабяване на работещата лампа на микроскопа, което на свой ред криело
реален риск за неговото увреждане – като от изложената фактическа обстановка е
станало видно, че М.Б. не е изпълнила задълженията си, фигуриращи в
длъжностната й характеристика, а именно: „отговаря за подготовката на учебните
зали за практическите упражнения със студенти и специализанти, като съгласува
ежедневно дейността си с б.а в учебна лаборатория“ и с действията си
лаборантката е препятствала провеждането на следващи упражнения (констатирана е
негодност на за употреба на пробите) при все, че й е вменено задължението по
длъжностна характеристика да „отговаря за подготовката на практическите
упражнения“, както и не е съгласувала работата си с б.а в катедрата по ***, а
също така – че при поискване служителката не е дала писмени обяснения – като
при определяне на дисциплинарното наказание е била отчетена тежестта на
нарушението, обстоятелството, при което е извършено и поведението на
работника/служителя.
На 06.04.2017г. на служителката е била
връчена покана изх.№ 929/06.04.2017г. на Ректора на МУ-Пловдив за даване на
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ относно факта, че в качеството
си на лаборант в катедра „***“ в ден сряда /22.03.2017г./ не е изключила
флуоресцентния микроскоп в катедрата след приключване на обучението на студенти
с него, както и относно факта, че папката с демонстрационни проби не е била
прибрана от нея в хладилника на тъмно, за да се използват същите за наблюдения
и на другия ден.
В
представените писмени обяснения с вх.№ Р 2214 от 07.04.2017 г. на МУ - Пловдив
до Ректора и в отговор на покана изх.№ 929/06.04.2017г., М.Б. е уведомила, че въпросният флуоресцентен
микроскоп е високо технологична апаратура, за работа с който не е обучена и не
работи с него и на него.
На
11.04.2018 г. на служителката е била връчена оспорената Заповед № *** г., в която заявила, че не е
съгласна. На 12.04.2018 г. работодателят е издал и
Заповед № 16014 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.188, т.3 от КТ и за заплащане на обезщетения по чл.224 от КТ, подписана от
служителката на 29.05.2018 г. с отбелязването, че е получила трудовата си
книжка.
За установяване на твърдението за
извършените от служителката нарушения на трудовите задължения, от работодателя е
представен Доклад с
вх. № Р-1819/02.04.2018 г. от проф.д-р М. М., дм. Ръководител на Катедра ***, с
който е уведомила Ректора на МУ - Пловдив, че на 22.03.2017г. М.Б. е била на
работа - 2-ра смяна в сряда и че в ангажиментите на лаборантите се включва подготовката
на учебните зали за упражнения, вкл.изключването и почистването на
микроскопите.Същият ден на упражненията по клинична имунология са били
използвани за демострация на автоантитела скъп специален флуоресцентния
микроскоп, който след работата на асистентите с групите не е бил изключен от
нея. Папките с демонстрационните проби не били прибрани в хладилника и на
тъмно, за да се използват за наблюдения и на следващия ден. На следващата
сутрин микроскопът е намерен включен от б. К. Д., която го е изключила и
почистила, същата прибрала и пробите. Микроскопът работил със скъпа живачна
лампа, която била оставена повече от 12 часа да работи ненужно. Поради това е
поискала да се изискат обяснения от М.Б..
Представен
е и Доклад с вх. №
Р-2471/02.04.2018 г. от проф.д-р М. М., дм. Ръководител на Катедра ***, която
във връзка с писмено запитване изх. №
Р-959/27.03.2018 г. Ректора на МУ - Пловдив е дала информация, че флуоресцентният
микроскоп е скъпо струваща специализиран микроскоп, използван през летния
семестър за демонстрация на проби на студенти от 4-ти курс в МФ на МУ - Пловдив
в упражненията по клинична имунология.
Демонстрационните проби представлявали предметни стъкла, обработени със
специални и скъпи реактиви, в присъствието на асистент демонстрациите се
наблюдават под микроскопа и след дълга работа същата се изтощава. В конкретния
случая М.Б. е била втора смяна и в нейните задължения се е включвало
подготовката на работните места за следващите упражнения със студенти, т.е.
почистване на учебните зали, прибиране на демонстрационни проби в хладилника и
изключването на микроскопа, което не е направено от нея, с което е
компрометирала по нататъшното използване на пробите за упражненията и е довело
до ненужно и изхабяване на работещата скъпа лампа на микроскопа. На следващата
сутрин микроскопа неизключен е открит от биоложката в катедрата, която заедно с
неприбраните в хладилника предметни стъкла, вече негодни за употреба, които се
заявява в доклада, че лично е прегледала. Посочила е, че подобен инцидент не е
установен преди за друг лаборант.
По
делото е представено копие от длъжностната характеристика на лаборант в катедра
***, утвърдена от Ректора на МУ- Пловдив, с която ищцата се е запознала на
30.11.2012 г. В р.II, т.2.1 от
длъжностната характеристика са посочени като основни функции и задължения на
лаборанта: подготвя практическите упражнения по микроб.ия на медици, стоматолози,
фармацевти и тези за медици по клинична микроб.ия, а съгласно т.2.2, че
лаборантът отговаря за подготовката на учебните зали за практическите
упражнения на студенти и специализанти, като съгласува ежедневно дейността си с
б.а в учебна лаборатория.
По почин на ответника по делото са
ангажирани и гласни доказателствени средства. Според показанията на свидетеля М.
И. – а. към катедра ***,
материалите за демонстрациите на студентите се подготвяли от М.Б. като лаборант,
която след упражненията със студентите имала задължение да почисти и да прибери
материалите. Лаборантите не работели с флуоресцентния микроскоп, но са били
длъжни да проверяват дали е включен или е изключен, този микроскоп бил по -
скъп от другите микроскопи. Лаборантите следвало да подготвят материалите, да
включат и изключат микроскопа, което
ставало с един бутон. По отношение на пробите посочва, че същите са идва ли от
лабораторията по имунология, представлявали стъкла, които са подготвени за
демонстрация на студенти. Лабораторията била към УМАЛ „Св.Георги“ и пробите са
изследвания, които вече са били правени в лабораторията и студентите са се
учели въз основа на същите, но те не се използвали многократно, а трябвало да
са годни за работа.
Съгласно
показанията на свидетеля К. Д.- б. в катедра ***, микроскопът представлявал
скъп апарат, който работи с живачна лампа като само тя струвала 300 лв., същата
имала определени часове на използване - до 90 минути на ден, иначе интензитета
й намалявал. Папката са с демонстрационните проби се съхранявала в хладилник на
температура 4 градуса и тъмни кутии с висока влажност, за да може пробите да
издържат до една седмица да се ползват от студентите.Задължението за прибиране било
на б.а и на лаборантите, както и отговорността за изключване на всички
микроскопи, вкл. на флуоресцентния, същият се изключвал с едно копче, което
било обяснено на лаборантите и това било задължение на всеки лаборант, който е
на смяна. Посочва, че при процесния инцидент микроскопът е бил включен и
пробите са стояли до микроскопа като предния ден е завършило упражнението и
флуоресценцията на пробите вече не се е забелязвала. Посочва, че лампата на
микроскопа е сменена, тъй като са изтекли часовете на използването й след като
е бил включен микроскопа. По отношение на пробите посочва, че същите се
използват в продължение на цялото упражнение в рамките на една седмица ако са
годни. Счита, че пробите се плащат от пациентите и същите вече са били
използвани като на тях студентите се упражняват.
В
първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно - счетоводна
експертиза, изготвено от в.л.З. М., което не е оспорено от страните. В
заключението си вещото лице е посочило размера на обезщетението на ищцата по
чл.225, ал.1 от КТ от 5 842, 56 лв.
брутна сума. Вещото лице след проверка при ответника е установило, че флуоресцентният
микроскоп не е заведен на определено лице и се ползва от асистентите за
обучение на студенти, няма писмени данни за обучението на М.Б. за работа на
процесния микроскоп като за работещите на длъжност „***“ при извършване на
проверката не са представени писмени доказателства за обучението им за работа с
микроскопа и да са работили с него. По отношение на демонстрационните проби
вещото лице посочва, че същите се вземат от първия етаж на сградата, а
демонстрациите са на ет.2. Взетите проби се съхраняват в хладилник и се
използват за обучение на студенти от асистенти, които подбират качествените
проби за демонстрациите.Тези проби нямат стойност, тъй като вече са отработени.
На експертизата не са представени доказателства за приемно-предавателни
протоколи за 22.03.2017 г., когато е констатирано, че е бил включен микроскопа
и че пробите са били негодни.
За
да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че работодателят
не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да приеме писмените
обяснения на работника или служителя и да събере и оцени посочените
доказателства, поради което и на основание ал. 2 на разпоредбата е отменил
дисциплинарното наказание без да разгледа спора
по същество.
Настоящият
съдебен състав на ПОС не споделя тези решаващи изводи на първостепенния съд. По
делото се установява спазването на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. Не се
спори, че работодателят е изискал обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата с покана изх.№ 929/06.04.2017г. на Ректора на
МУ-Пловдив, получена от нея на 06.04.2017 г. Конкретно са изискани обяснения относно
обстоятелството, че в качеството си на лаборант в катедра „***“ в ден
сряда /22.03.2017г./ не е изключила флуоресцентния микроскоп в катедрата след
приключване на обучението на студенти с него, както и относно обстоятелството,
че папката с демонстрационни проби не е била прибрана от нея в хладилника на
тъмно, за да се използват същите за наблюдения и на другия ден, т.е. изискани
са й обяснения относно всяко от нарушенията, за които й наложено дисциплинарното
наказание „уволнение“.
На
поканата за даване на обяснения ищцата е записала, че не е съгласна с
гореизложеното, както и допълнително е депозирала писмени обяснения входирани под вх№ Р 2214 от
07.04.2017 г. в МУ - Пловдив. Тези
обяснения са дадени в отговор на покана изх.№ 929/06.04.2017г., както е посочено в същите.
Действително в процесната заповед е записано, че
ищцата не е дала писмени обяснения, но следва да се има предвид, че
работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или
служителя. Налагането на дисциплинарното наказание само по себе си
свидетелства, че работодателят не е приел
дадените обяснения, тъй като е счел същите за неоснователни, но дали те
действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по
същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по
чл. 193, ал.
1 КТ. В своята практика ВКС приема, че законът не предвижда съдебен контрол на субективната
преценка на работодателя на сочените от нарушителя данни в обяснението му, а
такъв се осъществява в съдебното производство чрез съобразяване на
съответствието на нарушението с тежестта на наложеното наказание /Решение № 448 от 16.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1510/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., ГК/.
Предвид
изложеното спорът за законосъобразността на атакуваната заповед следва да се
разгледа по същество.
Видно от мотивната част на оспорената заповед на ищцата
е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” за това, че в качеството си на
***, е допуснала в ден сряда (22.03.2017 г.) флуоресцентният микроскоп в
катедрата да не бъде изключен от нея след проведено обучение на студенти с
него, както и защото папката с демонстрационни проби не е била прибрана от
ищцата в хладилника на тъмно, за да се използват същите за наблюдения и на
другия ден като част от учебния процес на студентите. По този начин, според
мотивите в заповедта, ищцата не е изпълнила задълженията си в длъжностната й
характеристика да „отговаря за подготовката на учебните зали за практическите
упражнения със студенти и специализанти, като съгласува ежедневно дейността си
с б.а в учебна лаборатория“, както и да „отговаря за подготовката на
практическите упражнения“.
Доказателствената тежест при преценка законосъобразността
на наложеното наказание е на работодателя. Същият следва да проведе пълно и
главно доказване, като несъмнено установи твърдените
от него основания за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. За да е
законосъобразно наложеното наказание работодателят следва да установи, че
служителят е извършил посоченото в заповедта нарушение, неизпълнявайки свое
трудово задължение. За да се счете,
че е налице неизпълнение на задължение и за да бъде санкционирано такова
неизпълнение - следва по делото да е установено, че служителят е имал съответното трудово задължение. Незаконосъобразна е заповед за уволнение, с която работодателят е санкционирал служителя за неизпълнение на задължение, което не е
установено той да е имал при осъществяването на трудовите си функции.
По
делото не се доказва задължение на ищцата за изключването на флуоресцентния микроскоп.
Жалбоподателят твърди, че този микроскоп представлява скъпоструваща и
високотехнологична апаратура, в който смисъл са докладите до ректора и показанията
на свидетелите. И щом това е така, за осъществяването на каквито и да е
операции с този микроскоп, включително за неговото включване и изключване, е
необходимо специално обучение и инструкция за неговата експлоатация. По делото
не се установява ищцата да е притежавала квалификация да оперира с
флуоресцентния микроскоп, нито да е била обучавана относно неговата
експлоатация. Инструкция за оперирането с флуоресцентният микроскоп не е
представена. Напротив, както посочва вещото лице няма писмени данни за обучението на М.Б. за
работа на процесния микроскоп, а такива няма и в представеното по делото
трудово досие на ищцата. Показанията на свидетелите, че на лаборантите било
обяснено как да изключват микроскопа не води до извода, че ищцата е била
надлежно обучена да борави с него, не води и до извода, че изключването на
микроскопа е било вменено като нейно задължение, доколкото няма писмени данни
за това. Това задължение не се извежда от задължението на ищцата да подготвя
учебните зали за практическите упражнения със студенти и специализанти и от
задължението й да отговаря подготовката на практическите упражнения, както
работодателят неправило твърди. Същото не е вменено на ищцата по длъжностната
характеристика или по друг надлежен ред, както и не е нормативно закрепено.Ищцата
не само не е имала задължението да изключва микроскопа, но дори не е имало
право да осъществява посочената операция с микроскопа даже и с натискането на
едно копче, тъй като това предполага боравене с апарата, за което ищцата нито е
била обучена, нито е имала задължение да изпълнява.
С
оглед на изложеното въззивният съд намира, че изключването на флуоресцентния
микроскоп не се е включвало в трудовите задължения на ищцата, поради което
неизпълнението на същото не представлява нарушение на трудовата дисциплина и за
същото ищцата незаконосъобразно е санкционирана от работодателя.
По
отношение задължението за прибиране на папката с демонстрационни проби в
хладилника на тъмно, въззивният съд намира, че същото се включва в задължението
на ищцата да подготвя практическите упражнения на студентите, доколкото именно
демонстрационните проби са се използвали за наблюдение от студентите като част
от учебния процес. Съгласно показанията на свидетелите, тези проби е следвало
да се държат в хладилник, за да могат да издържат поне една седмица за
упражненията на студентите. По делото също така се установява, че на 22.03.2017
г. ищцата е била на работа втора смяна и демонстрационните проби не са били
прибрани в хладилника, за което свидетелства б.а Д. Ето защо, въззивният съд
намира, че действително ищцата не е изпълнила задължението си да прибере
папката с демонстрационни проби в
хладилника на 22.03.2017 г., с което да подготви практическите упражнения на
студентите за следващия ден. Ищцата не оспорва задължението си за прибиране на
демонстрационните проби в хладилника за тяхното използване в практическите
упражнения на студентите. Не оспорва и обстоятелството, че не е изпълнила това
свое задължение на 22.03.2017 г. Възражения в тази насока не са направени нито
в обясненията й по реда на чл.193, ал.1 от КТ, нито в хода на настоящото
производство.
Защитната
позиция на ищцата е, че демонстрационните проби са използвани проби, които са
взети от лабораторията на болница „Св.Георги“ и нямат никаква стойност, а така
и че от неизпълнението от ищцата на задължението й да прибере пробите не са
настъпили отрицателни последици за работодателя, и наложеното наказание е
несъразмерно на нарушението. Въззивният
съд напълно споделя тези съображения на ищцата. Свидетелите на ответника
изрично посочват, че лабораторията е към УМАЛ „Св.Георги“ и пробите се вземат
от там. Пробите са изследвания, които вече са били направени на пациентите и се
заплатени от тях. В този смисъл е и заключението на ССчЕ, според което пробите
нямат стойност, тъй като вече са отработени. Ето защо, тези демонстрационни
проби не са материали, за които ответникът заплаща, а същите са дадени и
платени от пациентите на болницата, вече са били отработени са и нямат никаква
стойност. Ответникът не твърди и не доказва настъпването на отрицателни
последици или предполагаема възможност такива да настъпят от неприбирането на
демонстрационните проби в хладилника на
22.03.2017 г. Поради това, въззивният съд намира, че наложеното
наказание на ищцата „уволнение“ е несъразмерно
на тежестта извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина. Този извод не
се променя от обстоятелството, че преди процесното наказание ищцата е наказана
със „забележка“ и с „предупреждение за уволнение“, тъй като същите са били
отменени по съдебен ред с влезли в сила решения, приложени в настоящото
производство.
Ето защо, като краен резултат първоинстанционният съд
правилно е уважил иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и е отменил оспорената от
ищцата Заповед
№ *** г. на Ректора на Медицински университет - Пловдив – гр. Пловдив. Обусловеността на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ от изхода на спора по предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност,
поради което този иск също правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. При
тези изводи на съда, правилно районният съд е уважил и акцесорната претенция с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради незаконното уволнение за периода 11.04.2018 г. -
11.10.2018 г. в претендирания размер от 5 838 лева, заедно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.05.2018 г., до окончателното
й изплащане.
Ето
защо, с оглед съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, включително в частта на разноските, тъй като няма основание за
тяхното изменение.
С оглед изхода на делото, основателно е
искането на въззиваемата страна М.Б. за присъждането на разноските във
въззивното производство. От представения Договор за правна защита и съдействие
от 09.05.2019 г. на л.18 се удостоверява заплащането от въззиваемата страна на
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., платено в брой. Не е
направено възражение за прекомерност на тези разноски за адвокатско възнаграждение,
поради което същите ще бъдат присъдени в посочения размер. Не е представен
списък на разноските по чл.80 ГПК за тези разноски, но липсата на списък по чл. 80 ГПК
е основание за отказ за изменение на иначе постановено определение в частта за
разноските, но не е основание за отказ за присъждането им - ТР № 6/06.11.20113 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 746 от 19.02.2019 г. постановено по гр.д.№ 7727 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, VIII гр.с., с което се
признава за незаконна Заповед № *** г. на Ректора на Медицински университет -
Пловдив – гр. Пловдив, ЕИК *********, представляван от Ректора чл.-кор. проф.
д-р С. К.– ДМН, с която на основание чл.187, т.10 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ в
срока по чл.194, ал.1 от КТ (съобразно с нормата на чл.194, ал.3 от КТ), след изпълнение
на задължението по чл.193, ал.1 от КТ, и чл.188, т.3 от КТ е било наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ на М.М.Б., ЕГН **********, и като такава я
отменя и възстановява ищцата на предишната й работа - “***“ в Катедра „***“ на
ФФ на МУ – Пловдив, както и Медицински университет – Пловдив е осъдено да
заплати М.М.Б. сумата от 5 838 лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищцата без работа поради уволнението през периода 11.04.2018 г. -
11.10.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от
11.05.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 1 000 лева, а в полза на бюджета на
съдебната власт Медицински университет - Пловдив е осъдено да заплати на
Районен съд – Пловдив – 333, 52 лева ДТ И 80 лева депозит за ССЕ.
ОСЪЖДА Медицински университет – Пловдив,
Булстат: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 15а, да заплати на М.М.Б., ЕГН: **********
с адрес: ***, сумата в размер на
1 000 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок пред ВКС на РБ, считано от 20.06.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.