Решение по дело №68/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.275 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по постъпила частна жалба от Н. М. Н. от гр. Кърджали против разпореждане № 996/31.07.2009 година, постановено по ч.гр.дело № 810/2009 година по описа на Районен съд - Кърджали.

Твърди се в жалбата, че с посоченото разпореждане районният съд отхвърлил молбата на жалбодателя за издаване на заповед за изпълнение въз основа на представен запис на заповед. Съдът приел, че същият е нередовен от външна страна, тъй като в него имало разминаване в датирането и съмнение относно подписа на издателя. Разпореждането била незаконосъобразно, поради следните съображения: относно обстоятелството, че били разменени датите на издаването на записа на заповед и на падежа на задължението,- очевидно се касаело за фактическа грешка и тя не водела до порок във волята на кредитора и длъжника по записа. Обстоятелството, че подписът на издателя на записа бил поставен като упълномощител също не се отразявала върху качеството на документа, тъй като нямало спор, че подписът принадлежал на издателя /длъжника/. Освен това, почеркът, с к¯йто бил изпълнен записа принадлежал на издателя-длъжник. Поради това, моли съда да отмени разпореждането, с което било отказано издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 810/2009 год.на КРС и да разпореди на районния съд да издаде такава, ведно с изпълнителен лист.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частно гражданско дело № 810/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по заявление на Н. М. Н. от гр. Кърджали за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Б. Е. А. от гр. К.

С разпореждане № 996/31.07.2009 година, предмет на въззивното обжалване, е отхвърлена молбата на жалбодателя Н. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 13 500 лева срещу Б. Е. А. от гр. К., въз основа на запис на заповед от 29.10.2008 година, с дата на падежа 20.10.2008 година.

Така постановеното определение е правилно. В производството по чл. 418, във вр. с чл. 417 ГПК, съдът проверява дали документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, в случая по т.9 на чл. 417 ГПК, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Изчерпателното съдържание на записа на заповед, посочено в разпоредбата на чл. 535 ТЗ, от своя страна представлява условие за редовността на документа от външна страна. Ерго, липсата на който и да е реквизит от съдържанието на записа на заповед, води до нейната нередовност и представлява основание за отказ да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В този смисъл, при проверка редовността на процесната заповед на заповед от външна страна, районният съд е констатирал, че като дата на издаване на документа е вписана 29.10.2008 година /реквизит по чл. 535, т.6 ТЗ/, а като за дата на падежа е посочена 20.10.2008 година /чл. 535, т.3 ТЗ/. Съдът е констатирал освен това, че записът на заповед е подписан от лице, посочило себе си като „упълномощител”, а не като неин издател. Тези фактически констатации на районния съд са верни и съответстват на действителното съдържание на процесния документ. В този смисъл, оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, са неоснователни. Доводът, че се касаело до очевидна фактическа грешка в датиране на записа на заповед и падежа, не се възприема, тъй като позоваването на очевидна фактическа грешка е недопустимо при издаване на запис на заповед. Такава грешка би могла да е налице единствено, ако е била констатирана още с издаването на документа и съответно-непосредствено отбелязана и поправена. На следващо място, записът на заповед следва да е подписан от издателя му /чл.535, т.7 ТЗ/. Такъв в процесния документ не се съдържа, като не може да се направи извод, че подписът в графата „упълномощител” е подписът на издателя му. Що се отнася до довода, че било видно, че почеркът, с който бил попълнен документа принадлежал на длъжника и оттук следвал извода, че е подписан от него, е изцяло голословен, като липсват каквито и да е данни, респ. доказателства по делото относно това твърдение. Ето защо, изводът на първоинстанционният съд, че записът на заповед не е редовен от външна страна е правилен и изцяло се споделя от въззивния съд, поради и което правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на същата.

По изложените съображения, въззивният съд счита обжалваното разпореждане на районния съд за правилно, а частната жалба – за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. М. Н. от гр. Кърджали, ул. „К. О. № , ЕГН * срещу разпореждане № 996/31.07.2009 година по гр.дело № 810/2009 година по описа на Районен съд-Кърджали, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 13 500 лева срещу Б. Е. А. от гр. К., кв. „В.”, бл. , ., ап., ЕГН * в·з основа на запис на заповед от 29.10.2008 година.

Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: Членове: 1. 2.