Р Е Ш
Е Н И Е
№1088
гр. Пловдив, 09.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2511/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №19-1030-000844/10.02.2020 г., издадено
от *** група към ОДМВР гр. П., с-р Пътна полиция с което на Е.П.Д. с ЕГН: **********
са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от
20 лева за извършено от него нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в
размер от 150 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месеца‘‘ за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
обжалва процесното наказателно постановление. Признава, че при движение на
заден ход е ударил другия участник в ПТП-то. Напуснал е мястото на ПТП, поради
неправилна преценка за сериозността на случая и незнание от негова страна, че
трябва да сигнализира органите на полицията.
Въззиваемата
страна редовно уведомена, не изпрати представител, но депозира становище по
съществото на спора. Намира подадената жалба за неоснователна, поради което
поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за
това, че на 12.12.2019 г. около 12:10 часа в гр. П. на ул. ,,К. ш.‘‘ № 19 като
водач на лек автомобил ,,Опел Астра‘‘ с рег. № ****АС извършва следните
нарушения, а именно: при движение назад, не се убеждава, че пътят зад него е
свободен, като удря паркиралия лек автомобил ,,Фолксваген‘‘ с рег. **** с което
причинява ПТП с материални щети и като участник в ПТП не спира за да установи
последиците от него.
В хода на съдебното следствие беше разпитан
актосъставителят Г.Д. който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че
същият бил съставен на база заведена преписка в районното управление от
собственичката на лек автомобил ,,Фолксваген‘‘.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва
да се отбележи, че дори и жалбоподателят не оспорва извършването на
нарушенията, а по-скоро излага съображения за липса на знания, че е следвало да
се уведомят компетентните органи.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представените копие от Заповед се установява, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач като до настоящия момент по отношение на
същия са налице три броя наказателни постановления /последното от които през
2008 г./ и четири броя фишове.
От копие за Протокол за ПТП се установява посоченото в
него.
Въз основа на така възприетата от наказващия орган и Съда
фактическа обстановка, се достигна до извод, че жалбоподателят е извършил
вменените му нарушения.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП е в насока, че преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
В конкретния случай, видно от Протокола за ПТП и от
събраните гласни доказателства, в това число и от изложеното в жалбата, се
установи, че жалбоподателят е предприел маневра назад, като по този начин е
ударил задната броня на лекия автомобил ,,Фолксваген‘‘ в лявата част.
Правилно на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП на Е.Д.
за това извършено от него нарушение е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 20 лева.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Тази разпоредба е в насока, че водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
В конкретния случай жалбоподателят е бил участник в ПТП с
материални щети, но въпреки това не е останал на мястото на произшествието.
Няма спор за осъществено нарушение, като същото правилно
е било квалифицирано съобразно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Изводът на наказващия
орган за приложимата квалификация е основан на установените факти, както и с
анализ на нормата. За да настъпят последиците на т.2 и т.3 от чл. 123, ал.1 ЗДвП, следва най-напред да е осъществен фактическият състав на т.1 от нормата.
В противен случай т.1 от ал.1 на чл. 123 ЗДвП не би била регламентирана като
самостоятелна хипотеза. Разграничими са задълженията на водача в трите точки от
алинея първа, което обуславя извод за три различни самостоятелни хипотези,
независимо от предвидената санкция по см. на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП, която не
разграничава задълженията по хипотези /" Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който: 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие"/. Задълженията при всяка една от трите хипотези са различни,
поради което в санкционната норма е посочено множествено число – при т.1
задължението е без да се създава опасност за движението по пътя, да се спре, за
да установи какви са последиците от произшествието в последователност – след
като това бъде сторено – настъпват и задълженията по следващите две точки в
зависимост от това дали при произшествието са пострадали хора или са причинени
само имуществени вреди.
Също така дори и в жалбата самият нарушител посочва, че е
разбрал за настъпилото ПТП, но не бил осъзнал неговата сериозност, заради което
не бил сигнализирал органите на полицията.
Тук е мястото да се отбележи, че не знанието на правото
не извинява, а също така жалбоподателят се явява правоспособен водач преминал
успешно теоретико-практичен изпит, поради и същият следва да е бил запознат с
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Без значение е обстоятелството, според нарушителя каква е
била степента на сериозност на случая, доколкото при настъпило ПТП той е
трябвало да се обади на компетентните органи, което обаче не е направил.
В санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за
извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са предвидени
административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева.
Наказващият орган правилно е наложил ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от един месец, което е в размер на минимума
предвиден в закона. От друга страна, обаче учудващо е наложил глоба в размер от
150 лева, което е над средния предвиден размер и не съответства на степента на
извършеното от дееца, както и от обстоятелството, че същият признава извършването
на вменените му деяния.
Ето защо, размерът на глобата следва да се измени в
размер на минимума предвиден в закона от 50 лева, а в останалата част относно
наказанието ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец следва
да се потвърди.
Процесните случаи не могат да бъдат квалифицирани като
маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличават от останалите
такива с по-ниска степен на обществена опасност. Също така и с оглед предходни
извършени нарушения от жалбоподателя.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона,
нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му
е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение
съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно
постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против наказателното
постановление се явява частично основателна и същото, следва да се измени по
отношение на наказанието ,,глоба‘‘ за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и да се потвърди в останалата му част.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление №19-1030-000844/10.02.2020 г., издадено от *****група към ОДМВР
гр. П. с-р Пътна полиция срещу Е.П.Д. с ЕГН: ********** в санкционната част, относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯ размера на
наложеното наказание ,,ГЛОБА“ от 150 /сто петдесет/лева на 50 /петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №19-1030-000844/10.02.2020 г., издадено от -*****
група към ОДМВР гр. П. с-р Пътна полиция в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.