Р Е Ш Е Н И Е
№ 1491
град Пловдив, 16.07.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 873 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Делото е образувано по касационна
жалба от В. К. К.
с ЕГН **********, срещу Решение №
260249 от 17.02.2021 г. по АНД № 7119/2020 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен
състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 36-0000615, издадено на 28.10.2020 г. от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на В. К. К. е
било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
В съдебното заседание касаторът
се представлява от адв.Р., който поддържа жалбата, претендира разноските пред
двете инстанции.
В жалбата се сочи, че
постановеното решение от състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като се излагат
доводи за наличие на касационни основания – неправилно прилагане на материалния
закон, иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да
се отмени НП.
Ответникът по тази
касационна жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Пловдив, не се представлява.
Представителят на Окръжна
Прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен
съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност
наведените с жалбата касационни основания, намира жалбата за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна, поради следното.
Пред Районен съд Пловдив
била установено следната фактическа обстановка: В.К. на 01.10.2020 г. управлявал товарен автомобил
„Волво ФХ16” с рег. № ***, категория N3, ведно с прикачено ремарке за товарен
автомобил „Зорзи“ 24Р с рег. № ***, категория 04 и двете негова собственост,
като извършвал превоз на товари – семена от гр.Пловдив до с.Ивайло. Около 10.50
часа бил спрян за проверка на главен път II-37, пътен възел с.Сарая, изход за
АМ „Тракия“ от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
гр.Пловдив. При проверката се констатирало, че водачът К. управлява товарния
автомобил без удостоверение за психологическа годност, като при проверка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ се установило, че
водачът притежава удостоверение за психологическа годност валидно до 04.09.2020
г.
Констатираното било прието за нарушение на чл.87, т.2
от Наредба 33 от 03.11.1999 г. на МТ и спрямо К. бил съставен АУАН бл.
№277295/01.10.2020 г., в който било отразено, че водачът не отговаря на
изискването да е психологически годен по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1,
т.2 от Закона за движение по пътищата. Съставения АУАН бил подписан от К. с възражения, като в
последствие той подал такива, в които сочел че не е засегнат грубо обществения
интерес и това му е първо нарушение като водач. Въз основа на съставения АУАН
било издадено процесното наказателно
постановление, в което било прието, че подаденото възражение не санира
допуснатото нарушение.
Съдът е приел, че в съставения АУАН нарушението е описано
достатъчно ясно, като са посочени всички установени факти от служителите на РД
„Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, а и същите не се оспорват от К.. Съдът
е приел, че липсата на валидно удостоверение за психологическа годност, с оглед
изтеклия срок на валидност към датата на проверката, се приравнява на липса на
издадено такова, а оттам се извежда и изводът, че водачът не отговаря на
изискването да е психологически годен към момента на проверката.
Решението е неправилно. Касаторът е санкциониран по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, според която
санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от същия закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000,00
лева при първо нарушение.
В разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), изменена - в сила от 27.02.2017г., е предвидено,
че се наказва с глоба в размер 500,00 лева водач, който извършва таксиметрови,
превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без
валидно удостоверение за психологическа годност.
Нормата по чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП обявява за нарушение упражняването на дейност без
валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран
документът, чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение за
психологическа годност, като следва да се отбележи, че документът на касатора
за психологическа годност е бил с изтекъл срок.
По тази причина настоящият състав на Административен
съд – Пловдив приема, че санкцията за така извършеното нарушение, която К. е
следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП - глоба в размер на
500,00 лева, а не тази, наложена му съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвтП в размер на 2000,00 лева.
Нарушението, допуснато от АНО е съществено и води до
незаконосъобразност на НП. То се изразява в неправилно посочена съответстваща
на нарушението санкционна норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност и обосновава извода, че съществено е
нарушено правото на защита на санкционираното лице. Като не е констатирал тези
нарушения на административнонаказателната процедура при съставянето на АУАН и
издаването на НП и е потвърдил последното, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт поради неправилно прилагане на материалния закон. По
изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено,
а с постановеното от касационния състав решение
същият следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се
констатираха съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на
факти, за които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе
съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски от страна на касатора, такива му се дължат на основание чл.
63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143 АПК. В производството пред първата
инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 09.11.2020 г.
/л. 4 от АНД № 7119/2020 г. на РС - Пловдив/, от който е видно, че касаторът е
договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение от 307,00 /триста и
седемдесет/ лева, а пред инстанция е представен договор за правна защита и
съдействие от 11.05.2021 г., от който е
видно, че касаторът е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение от
700лв. /седемстотин лева/. Претенцията
за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълен
размер, доколкото процесуалното бездействие от страна на ответника го е лишила
от възможността своевременно да направи възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към
тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на ИА „АА“.
Поради
изложените съображения ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260249 от 17.02.2021 г. по АНД № 7119/2020 г.
по описа на ПРС, XXIV наказателен състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000615, издадено на
28.10.2020 г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
Пловдив, с което на В. К. К. с ЕГН **********
е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. .
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на В. К. К., с ЕГН **********, сумата
в размер на 1070 лева представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство пред Районен и Административен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: