№ 1188
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204318 по описа за 2022
година
Производството е висящо пред БРС за втори път след като с Решение №
1257/07.11.2022г. по КАНД № 1017/2022г. по описа на БАС е отменено Решение №
322/29.03.2022г. по НАХД № 5373/2021г. на БРС и делото е върнато за разглеждане от друг
състав на съда.
Производството е образувано по повод жалба на П. И. С., ЕГН ********** чрез адв. А.
И. против наказателно постановление № 21-0769-003423 от 29.09.2021г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на П. И. С. е наложена глоба в
размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно като в този смисъл сочи, че е нарушена процедурата по установяване на
нарушението, липсвал съставен протокол и снимка за разположението на АТСС, не било
ясно описано нарушението и били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да
се отмени НП.
В съдебно заседание не се явява представител, депозирано е писмено становище от
жалбоподателя чрез адв. И. като НП се счита за незаконосъобразно, претендира заплащането
на разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.
Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, представя писмено становище и
претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
С автоматизирано техническо средство – СПУКС ARH CAM S1 е било установено, че
на 25.03.2021 г. в 16:30 часа автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД е
1
бил управляван в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“ до № 79 от бензиностанция „Ромпетрол“
към ПВ „Запад“ с наказуема скорост при отчетен толеранс 3 % от 116 км/ч при максимално
допустима за движение в населено място до 50 км/ч.
Законният представител на дружеството собственик попълнил декларация по чл. 188
ЗДвП, в която било посочено, че на датата и часа на нарушението автомобилът е бил
управляван от жалбоподателката П. И. С.. От своя страна жалбоподателката също
декларирала, че на 25.03.2021 г. в 16:30 часа е управлявала в гр. Бургас процесния
автомобил. По тази причина на жалбоподателката била връчена покана за явяване в сектор
„ПП“ в гр. Бургас за съставяне на АУАН, като изрично й било указано, че ако не се яви в
срок до две седмици, АУАН ще се състави в нейно отсъствие.
Жалбоподателката получила поканата на 21.06.2021 г., но не се явила в указания срок и
свидетелят Н. Д. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас
съставил на 19.07.2021 г. в нейно отсъствие АУАН за констатираното нарушение по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
АУАН бил изпратен за връчване по постоянен адрес на жалбоподателката и й бил
връчен на 30.07.2021 г. Впоследствие на 29.09.2021 г. било издадено и наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Представя се
протокол № 25-С-ИСИС/11.05.2020г.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда, липса на ограничение чрез
въведен пътен знак на мястото на разположение, ограничението на скоростта от 50 км/ч, на
първокласен път, населено място, посока на движение – приближаващ се автомобил,
началото и края на работата на АТСС. Представена е и снимка на разположението на уреда.
НП е издадено на 29.09.2021г. като АНО е възприел описаните в АУАН факти и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Д.
са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не
е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН
е била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и снимки и се е върнала попълнена
декларация от лицето, ползвател на автомобила, на жалбоподателя е била връчена и
2
поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той не се е явил в указания срок. Според този
съдебен състав не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, тъй като
законодателят предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая ползвателят на автомобила е този, който е попълнил
декларацията и е налице признание, че в конкретния ден и час именно посоченото лице е
управлявало МПС. В указания срок лицето не се е явило за съставяне на АУАН.
Според този съдебен състав са неоснователни възраженията, че не е ясно посочено
нарушението и обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено мястото на
нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение, видим е номерът на
автомобила. Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен съответния протокол по
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е посочено конкретно АТСС, мястото на
поставяне, посока на задействане, ограниченията, както и е представена снимка на
разположението на уреда, от която е видно и как е поставен. Техническото средство е от
одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението.
Същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и е преминало проверка.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е
оборена. Към протокола е изготвена и снимка за разположението на АТСС като съдът счита,
че следва да се довери изцяло на посоченото в протокола поради липсата на причини, които
да будят съмнение в неговата достоверност и същият като официален удостоверителен
документ обвързва съда.
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява, тъй като е посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h за населено
място 50 км/ч. В случая в представения протокол е посочено, че липсва въведено
ограничени с пътен знак, което да налага управлението на МПС със скорост различна от
предвидената за населено място. Ясно е посочена нарушената разпоредба, както и всички
факти, срещу които следва да се защитава санкционираното лице. С. се е движила със
скорост 116 км/ч, след приспаднат толеранс, при ограничение от 50 км/ч.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно С. е управлявала процесния автомобил. Това е
доказано по надлежния ред, чрез попълнена от нея декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
сама е посочила, че е управлявала автомобила на процесната дата.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателя е
заснет при движение със скорост от 116 км/ч. Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва за превишаване над 50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая наказуемата скорост е 116 км/ч, поради което размерът на наказанието е в
размер на 850 лева, както правилно е определил и АНО, както и три месеца лишаване от
право да управлява МПС.
По тези съображения наказателното постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК,
3
вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедливият размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева и следва да се
присъди в полза на наказващия орган.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-003423 от 29.09.2021г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на П. И. С., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА П. И. С. ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4