О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
№ ……………………………., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав, в закрито заседание на
14.12.2020г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
като разгледа
докладваното от съдията частно
административно дело № 2716 по описа на Административен съд – Варна за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.202 т.1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.103 ал.3 от АПК във връзка
с чл.197 и сл. от глава 10, раздел ІV „Обжалване на отказ за разглеждане на
искане за издаване на административен акт“ от АПК.
Делото е образувано във връзка с жалба на Н.А.Н.
срещу решение №365000-49097/07.12.2020г. на директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/
– гр.Варна, с което е отказано възобновяване на производството по
издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка №20-0819-001128/02.07.2020г.,
издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна.
В жалбата се оспорва материалната
законосъобразност на решението и се иска неговата отмяна.
Решение №365000-49097/07.12.2020г. на
директора на ОД на МВР – Варна е издадено на 07.12.2020г. и съгласно чл.103
ал.3 от АПК може да се обжалва по реда на чл.197 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му. В преписката няма данни кога е било съобщено на Н.А.Н., но
жалбата му, постъпила на 11.12.2020г. по
ел. поща на съда е подадена в срок.
При разглеждането ѝ по същество,
съдът изразява следните съображения:
След проведена проверка в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна относно Н.А.Н. е получена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вх.№ 28961/20.05.2020г.,
назначена от Варненския районен съд по ч.н.д. №1332/2020г. по Закона за
здравето във връзка с принудителното лечение на Н.А.Н. и поставената му
диагноза: параноично личностно разстройство, което заболяване фигурира в
приложение №2 към чл.5 от Наредба №3/11.05.2011г. за изискванията за физическа
годност към водачите ва моторни превозни средства и условията и реда за
извършване на медицински прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различни категории. Диагностираното здравословно състояние на жалбоподателя е
мотивирало полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна
да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0819-001128/02.07.2020г.
по чл.171 т.1 б.“А“ от Закона за движение по пътищата, с която временно е
отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
отпадане на основанието за това. Заповедта е връчена на адресата ѝ на
02.10.2020г. Обжалвана е пред Варненския административен съд и е образувано
административно дело №2651/2020г. На 10.12.2020г. съдът е оставил жалбата на Н.Н.
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-0819-001128/02.07.2020г. без разглеждане и е прекратил производството по
делото, поради просрочие на жалбата.
При влязла в сила заповед за налагане на
принудителна административна мярка, заинтересованото лице Н.Н. е поискало възобновяване на производството по
издаване на процесния административен акт, което му е отказано с решение
№365000-49097/07.12.2020г. на директора на Областна дирекция – Варна на
Министерство на вътрешните работи, издадено на основание чл.103 ал.3 от АПК. Изтъкнато
е заключението от психиатрично-психологичната експертиза за параноично
личностно разстройство и уведомително писмо
от Психиатрична клиника при УМБАЛ „Света Марина“, според което Н.Н. е
бил настанен за лечение от 07.05.2020г. до 03.06.2020г. и с решение
№699/20.05.2020г. по ч.н.д. №1332/2020г. по описа на Районен съд гр.Варна е бил
настанен на задължително лечение в ДПБ с.Карвуна за срок от три месеца. Посочено
е, че заболяването на Н.Н. фигурира в приложение №2 към чл.5 от Наредба №3/11.05.2011г.
и представлява
неизпълнение на медицинските или психологическите изисквания за притежаване на
свидетелство за управление на МПС.
Съгласно чл.103 ал.3 от АПК отказът да се
допусни възобновяване на производство по издаване на административен акт се
обжалва по реда на глава 10, раздел ІV на АПК. Основанията за отмяната на
влязъл в сила акт от горестоящия административен орган са изброени в чл.99 от АПК. В жалбата си Н.Н. се е позовал за наличие на основание за възобновяване
по т.1 от чл.99 от АПК - съществено е
нарушено някое от изискванията за законосъобразност на влязлата в сила заповед
за налагане на принудителна административна мярка, като от изтъкнатите доводи
става ясно, че се сочи материална
незаконосъобразност – липса на материално-правни предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б.“А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ или най-общо казано липса на
заболяване, което да е препятствие за притежание на свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
В хода на досъдебно производство №
87/2020г. по описа на Трето РУ – Варна, образувано срещу Н.Н. е била назначена
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вх.№ 439000-4325/20.02.2020г.,
чието заключение е, че лицето страда от психично разстройство в тесния смисъл
на думата – психоза. Установени са данни за налудно разстройство /F 22.0 според МКБ 10/.
В административната преписка е налична
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вх.№28961/20.05.2020г.,
според чието заключение Н.А.Н. страда от параноидно личностово разстройство,
което представлява тежко нарушение в структурата на характера и поведенческите
му тенденции. Констатирани са редица
личностови нарушения, като злопаметност,
склонност към отмъстителност, мнителност, склонност към изопачено възприемане
на околните, борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с
реалната ситуация, склонност за преживяване на изключителна собствена
значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи, свръхангажираност с
неоснователни „конспиративни“ обяснения на събитията от непосредственото
обкръжение или в света, кветуалитно поведение, игнориране на социалните норми и
правила, изключително нисък праг за отключване на агресивна реакция. Експертите
са заключили, че по отношение на Н. са налице медицински критерии за
настаняване на задължително лечение за срок от три месеца /тежко личностово
разстройство/, чието поведение е с висок риск от опасност спрямо околните.
Отбелязано е, че поведението му е некритично към психологичното му състояние,
поради което не е в състояние да изрази информирано съгласие за лечението си. С
решение №699/20.05.2020г. по ч.н.д. №1332/2020г. Варненския районен съд е
постановил настаняване на задължително лечение в ДПБ с.Карвуна на Н.А.Н. за
срок от три месеца. След оспорване, решението на Варненския районен съд е
потвърдено от Варненския окръжен съд с решение №86/19.06.2020г. по в.ч.н.д.
№557/2020г., като е прието за установено, че Н.Н. страда от тежко личностово
разстройство и на основание чл.146 ал.1 от Закона за здравето е налице
медицински критерии за настаняването му на задължително лечение.
Видно от уведомително писмо на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ – Варна
с изх.№ 2380/01.07.2020г. /вх.№ 819000-30048/01.07.2020г. в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна/, Н.Н. е бил еднократно настаняван в
Психиатричните клиники на лечебното заведение, като е приложена и епикриза за
поставена диагноза: параноидно личностово разстройство /F60.0/. Това е заболяване, при
наличието на което свидетелство за управление на МПС се издава само след
освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), посочено
е в т.5 на приложение №2 към чл.5 от
наредба №3/11 май 2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на
моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински
прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различни
категории.
Следователно, установено е чрез две
комбинирани съдебно-психиатрични и психологични експертизи, лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Света
Марина“ – Варна и поставената там епикриза, и настаняване на задължително
лечение в ДПБ с.Карвуна от съд, че Н.А.Н. видимо не отговаря на медицинските и
психологическите изисквания за притежаване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, поради което същото правилно му е било отнето с
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“А“ от ЗДвП със
заповед №20-0819-001128/02.07.2020г.
Макар и отказът за възобновяване на
производство по издаване на административен акт да се разглежда по реда на
глава 10 раздел ІV от АПК – чл.197 – чл.202, съдебната проверка в разглеждания
казус не се свежда до законосъобразността
на преценката на административния орган за допустимостта и нередовността на
искането, с което е сезиран, каквато се дължи в случай на обжалване на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до
него искане за издаване на индивидуален административен акт.
Жалбоподателят се е позовал на
предпоставка по чл.99 т.1 от АПК в жалбата пред съда, но съгласно чл.100 от АПК, възобновяването на административно производство по чл.99 т.1 от АПК може
да бъде извършено само по инициатива на административния орган или по предложение
на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 от АПК - и по искане на страна в производството. Видно от молбата
на Н. по чл.100 от АПК до Пътна полиция – Варна от 12.11.2020г. за
възобновяване на производството по издаване на заповедта за наложената му
принудителна административна мярка, в
нея също се иска възобновяването да бъде по чл.99 т.1 от АПК и
административният орган е приканен да го
самоинициира.
Следователно, за да се прецени
законосъобразността на отказа по чл.103 ал.3 от АПК, съдът следва да провери
дали е било налице основание по чл.99 т.1 от АПК, което да е налагало
административния орган да инициира сам възобновяване на административното
производство. В тази връзка, в разглежданото съдебно производство не
бяха установени съществени нарушения на
някои от изискванията за издаването на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка по смисъла на
чл.99 т.1 от АПК във връзка с чл.146 от АПК: издадена е от компетентен орган , оправомощен
със заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Варна, в
установената от закона писмена форма и съдържаща фактически и правни основания.
Спазени са административно-производствените
правила по издаването ѝ, не противоречи на материално-правните
разпоредби и на целта на закона.
Основанието за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на Н.Н. – психично заболяване
„параноидно личностово разстройство“ не е отпаднало, което обосновава
законосъобразността на отказа за възобновяване на производството по издаване на
заповедта за налагане на принудителната административна мярка.
Не са наведени доводи и не се сочат доказателства
за съществуването на някое от останалите основания по чл.99 от АПК и съдът не
дължи служебна проверка по тях, освен ако няма изрично позоваване, което се
потвърждава от съдържанието на разпоредбите на чл.100 от АПК и чл.102 от АПК, които
показват кой има право да иска възобновяване за всяка от хипотезите и в какъв
срок. Лицето, срещу което е била наложена принудителната административна мярка
не може да иска възобновяване на производството по издаване на акта на
основание чл.99 т.1 от АПК, предвид чл.100 от АПК и от обсъденото по-горе се
установи по безспорен начин, че за административния орган също не е било налице
основание по чл.99 т.1 от АПК за възобновяване на административното
производство по отнемане на свидетелството за управление на МПС на Н.Н..
С оглед на изложеното, съдът намира за
неоснователна жалбата на Н.А.Н. срещу
решение №365000-49097/07.12.2020г. на директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи –
гр.Варна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.202
т.1 от АПК във връзка с чл.103 ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.А.Н. срещу решение №365000-49097/07.12.2020г. на директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
– гр.Варна.
Определението може да бъде обжалвано от Н.А.Н.
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: