Решение по дело №2597/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е образувано по касационна жалба на "В.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**********“ № **, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Р.Т.Ч., депозирана чрез пълномощник - адв. К.Т. ***, против Решение № 1469/13.10.2023 г., постановено по НАХД № 2909/2023 г. по описа Районен съд – Варна, XXXII състав, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0042410/28.04.2022 г., с който на дружеството, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането е наложена административна санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането. С Решението на Районен съд – Варна „В.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 80 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заявеното касационно основание за обжалване е допуснато нарушение на закона с отправеното искане към касационната инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт. Поддържа се възражението, че към 28.04.2022 г. за процесния автомобил е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", предвид представената по делото застрахователна полица № BG/02/121003644683 от 29.12.2022 г. Касационният жалбоподател оспорва изводите на районния съд досежно правната квалификация на процесното нарушение, за което е издаден електронният фиш (ЕФ) и изтъква, че първостепенният съд не е извършил правилна преценка дали същото съответства на дадената правна квалификация, тъй като посочената в ЕФ санкционна норма на чл.638, ал.4 от КЗ отговаря на друго по вид нарушение. Посочва се също, че в ЕФ не е извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение, нарушените правни норми и на кого, и каква санкция се налага, което според жалбоподателя представлява съществен порок на ЕФ, налагащ неговата отмяна. По така изложените възражения се отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ЕФ, като се претендират сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, чрез пълномощник в писмени бележки изразява становище за неоснователност касационната жалба. Счита, че така постановеното решение на ВРС е правилно и законосъобразно, постановено при правилно установена фактическа обстановка и след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да се присъди в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Районен съд – Варна за правилно и законосъобразно, и пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба се преценява като неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е бил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0042410 издаден от ОДМВР гр. Варна, с който на "В.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**********“ № **, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Р.Т.Ч., за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, от фактическа страна въззивният съд е приел, че на 28.04.2022 г. в 11:49 часа в гр. Варна, на южен пътен възел „Аспарухов мост“, с посока на движение от АМ „Черно море“ към центъра на града е заснето движение на МПС – „*********“ с peг.№ ********. Движението на автомобила е заснето с АТСС - ARH CAM S1 - 120с511. Съдът е приел за установено, че управляваното МПС е без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За заснетото нарушение от ОД на МВР гр. Варна е издаден обжалваният пред ВРС електронен фиш на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на превозното средство, с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Съдът е приел също, че въз основа на приобщения по делото доказателствен материал, в т.ч. заверено копие на ЕФ серия Г № 0042410 и справка от АИС КАТ, за констатираното нарушение на 03.05.2022 г. е съставен ЕФ серия Г № 0042410, издаден от ОД на МВР - Варна, който е връчен на представляващия наказаното дружество на 30.06.2023 г. В срока по чл.44 от ЗАНН е депозирана жалба срещу ЕФ, подадена на 03.07.2023 г.

За да потвърди издадения електронен фиш, районния съд е приел, че е спазен редът за налагане на административни наказания по ЗДвП и КЗ с електронни фишове от рода на процесния, както и изискванията на закона, досежно тяхното съдържание. Заключението на ВРС е, че оспореният ЕФ е валидно издаден, като и че същият отговаря на критериите за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Формирано е заключение, че оспореният ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, предвид чл.489, ал.5 от КЗ, доколкото е констатирано, че към 28.04.2022 г. е бил прекратен по силата на закона, съобр. чл.483, ал.5 от КЗ, застрахователният договор. Съобразил е информацията от официалния интернет сайт на Гаранционен фонд за сключена застраховка "Гражданска отговорност" по рама на автомобила, видно от която застрахователният договор от 29.12.2021 г., сключен между санкционираното дружество и застрахователя е прекратена в 00:00 часа на 13.04.2022 година.

По отношение приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съдът е приел, че в процесния случай не са налице предпоставки за приложението му, тъй като липсват доказателства, установяващи, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид. Приел е също, че деянието е на просто извършване, поради което извън приложното поле е преценката за липсата или незначителността на вредните последици, поради което правилно наказващият орган не е приложил института на чл. 28 от ЗАНН.

Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен. При постановяването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила.

Основните доводи в жалбата са свързани с обстоятелството, че в ЕФ е допуснато смесването на два състава чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и чл.638, ал.4 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, посочена като нарушена в процесния ЕФ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Неизпълнението на тази императивна законова норма е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл.638 от КЗ, като съобразно ал.1, т.2, на лице по чл.483, ал.1, т.1, т.е. на собственик на МПС, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага 2000 лева имуществена санкция за юридическите лица. Прилагането на цитираната административна санкция чрез издаване на електронен фиш, т.е. посредством установяване на нарушението с АТСС, е нормативно уредено в чл.638, ал.4 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Съдът в настоящия състав намира, че в процесния случай горните разпоредби са спазени, като правото на защита на санкционираното търговско дружество не е накърнено.

Видно от нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, посочена като нарушена и съставляваща правна квалификация на административното противоправно деяние е, че тя е императивна, т.е. съдържа правила за поведение, които са задължителни. Неизпълнението на вмененото с тази разпоредба задължение е скрепено със следващата се санкция, регламентирана като вид и съответно като размер в чл.638 от КЗ.

В настоящия случай, редът за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя е нормативно установен в разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, според която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (а тя е задължителна, с оглед нормата на чл.461, т.1 от КЗ), се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Разпоредбата е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, и според нейните изчерпателни обем, и смисъл, а препратката към Закона за движението по пътищата касае единствено условията и реда за издаване на електронния фиш като вид санкционен акт с указаното съдържание и реквизити, но не и вида или размера на наказанието. В тази норма е пределно ясно изразена волята на законодателя, нарушения от категорията на процесното – бездействие на собственик на превозно средство по изпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", да се установяват с техническо средство и съответно – да се санкционират с електронен фиш. Следователно, препращането към ЗДвП недвусмислено е обвързано само и единствено с реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност и външната форма на акта, т.е. на електронния фиш.

Нарушението по чл.638, ал.1 от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност", предвидено в разпоредбата на чл.483, ал.1 от КЗ и същото се изразява в бездействие, като от систематичното тълкуване на нормите на чл.638, ал.4 КЗ и чл.638, ал.1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: наказаният субект да е собственик на МПС; за конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; това МПС да е регистрирано на територията на РБългария и да не е спряно от движение; управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП.

По делото е безспорно установено, че дружеството-касатор в настоящото производство е собственик на описаното в електронния фиш МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" към конкретната дата и че същото е било управлявано по пътната мрежа в страната. Всички тези кумулативно изискуеми се елементи на фактическия състав в случая са налице, а тяхното наличие между впрочем не беше оборено от дружеството – касатор, което единствено е възразило във въззивната жалба, че към датата на извършване на нарушението за лекия автомобил е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Както правилно е отбелязал и ВРС обаче, видно от съдържащото се в АНП и приобщено по делото извлечение от сайта на Гаранционен фонд, същата е прекратена на 13.04.2022 г.

При издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на дружеството за извършеното административно нарушение чрез бездействие, наказващият орган не е допуснал процесуални нарушения, т. е. правилно и в съответствие с приложимите разпоредби, е санкционирал дружеството-нарушител с издаването на електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС.

Така описаното деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, т.е. съдът намира, че между описаното нарушение и неговата правна квалификация няма противоречие, описанието на обстоятелствата в обжалвания електронен фиш в пълна степен съответства на фактическия състав на нарушението и на неговата правна квалификация. Следва да се добави, че за това нарушение, законосъобразно и правилно, на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, на юридическото лице е наложено наказанието имуществена санкция, в единствено възможния предвиден, т. е. фиксиран размер от 2000 лева.

Настоящият касационен състав споделя и мотивите на ВРС, досежно приложение на чл.28 от ЗАНН. Установеното и доказано понастоящем административно нарушение засяга обществените отношения, осигуряващи спазването на забраната по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат МПС, във връзка с чието притежание и ползване няма сключен договор за задължителна застраховка ГО за автомобилистите. Не случайно е предвидена от законодателя значителна по размер санкция за това неправомерно поведение, като това е свързано с преценката за високата степен на засягане на защитени обществени отношения. Обстоятелството, че нарушението е отстранено преди да бъде издаден процесният ЕФ, не обуславя приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е приел и въззивният съд.

Касационната инстанция счита, че решаващият съдебен състав на районния съд е анализирал в достатъчна степен всички относими доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесното нарушение е установено и санкционирано при спазване на всички съществени правила, регламентирани в Закона за движението по пътищата и Кодекса за застраховането.

При горните изводи касационната инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, каквото твърдение е въведено с касационната жалба и съответно се явява правилно, законосъобразно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че от обективна страна, дружеството-касатор е осъществило състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното решение е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице, като по изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, поради което „В.Т." ЕООД следва да заплати на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 80 лв., по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ.

На основание чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1469/13.10.2023 г., постановено по НАХД № 2909/2023 г. по описа Районен съд – Варна, XXXII състав, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0042410/28.04.2022 г., с който на "В.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***********“ № **, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Р.Т.Ч., за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането е наложена административна санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането.

ОСЪЖДА на "В.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********“ № **, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Р.Т.Ч., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР-Варна сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: