Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III „Б” въззивен състав, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело №
1278 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 27.10.2020г., постановено по гр. д. № 55711/2019г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 143 състав, е признато за установено в правоотношенията между И.В.К. и „Т.С.“ ЕАД, че И.В.К.
не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 201,94 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.07.2015г. за имот с
административен адрес – гр. София, ж.к. „********ап. 5, аб. № *****, като над този размер до първоначално заявения в размер на 1045, 19 лв.
исковата претенция с правно основание
чл. 124 ГПК е отхвърлена като неоснователна, поради недоказаност.
Със същото решение „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати
на И.В.К. сумата от 10,12 лева, представляваща сторените разноски за заплатена
държавна такса, съобразно уважения размер на иска. Освен това „Т.С.“ ЕАД е
осъдена да заплати на адвокат Н.И.И.сумата от 69,56 лв., представляваща
възнаграждение за един адвокат за предоставена безплатна правна помощ на ищеца
по гр.д. № 55711/2019г. по описа на СРС, съобразно уважения размер на иска.
Ищецът е осъден и да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 121,02 лв., представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, съобразно отхвърления размер на иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца И.В.К. в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск, като счита решението в
обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните
фактури не са били осчетоводени в ответното дружество, като в тази връзка сочи
и представено пред първата инстанция таблица – извлечение от сайта на
топлофикационното дружество. Сочи и че към датата на предявяване на исковата
молба, както и към датата на последното проведено по делото съдебно заседание
пред първата инстанция процесните фактури и сумите по тях са продължавалаи да
се считат за дължими от „Т.С.“ ЕАД. Поддържа, че с отговора на исковата молба
ответното дружество не е оспорило съществуването на процесните вземания през
исковия период. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде уважена в
пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не
е депозирала отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той
се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК , ал. 1 ГПК, с който ищецът иска със силата на пресъдено
нещо да се признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи
процесната сума в размер на 1045, 19 лв., представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.01.2013г. до м.07.2015г.
Следва да се отбележи, че с исковата си молба
ищцата твърди, че е получила фактура от ответното дружество, с която е
направена претенция от „Т.С.” ЕАД за заплащане на процесната сума в размер на
1045, 19 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г.
до м.07.2015г., като оспорва качеството си на потребител и навежда твърдения,
че сумите са погасени по давност.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва
изпратената фактура до ищеца, като не оспорва и че към датата на исковата молба
всички вземания в исковия период са погасени по давност. Сочи, че към датата на
подаване на исковата молба ищецът не е
подал искане до ответното дружество за погасяване по давност на сумите,
предмета на исковото производство.
Въззивният съд е задължен да разреши правния спор относно отричаното от ищеца вземане на ответника съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти- арг. чл. 6, ал. 2 ГПК. В исковата молба основният въведен от ищеца като спорен въпрос по делото, и по който единствено съдът дължи произнасяне, е дали вземането на ответника в размер на сумата от 1045,19 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.07.2015г. е погасено по давност.
Съобразно наведените в исковата молба твърдения следва да се отбележи, че съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., „понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, поради което и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност”. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва, че към датата на исковата молба всички вземания в исковия период са погасени по давност, поради което е налице признание от страна на ответника, че исковата претенция е основателна. Видно от представените по делото счетоводни справки освен това е, че за процесния период са били осчетоводени следните фактури, сумите по които формират общия размер на исковата претенция: фактура № 42252341 от м. 01.2013г. за сумата от 77,74 лв.; фактура № 42708413 от м.02.2013г. – за сумата от 59,32 лв.; фактура № 43146694 от м.03.2013г. – за сумата от 62,63 лв.; фактура № 43568183 от м.04.2013г. – за сумата от 28,72 лв.; фактура № 47415086 от м.09.2013г. – за сумата от 1,26 лв.; фактура № 47415087 от м.09.2013г. – за сумата от 0,14 лв.; фактура № 47415088 от м.09.2013г. – за сумата от 0,85 лв.; фактура № 55901185 от м.07.2014г. – за сумата от 444,40 лв.; фактура № 64920410 от м.02.2015г. – за сумата от 370,13 лв.
С оглед на горепосоченото и имайки предвид датата на предявяване на исковата претенция – на 30.09.2019г., то вземането на ответника е погасено по давност поради неупражняването му в 3 годишния срок от настъпване на неговата изискуемост, както и поради неоспорването на исковата претенция от страна на ответника.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено
в обжалваната му част, а исковете – уважени. Първоинстанционното решение трябва
да бъде отменено и в частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски за първоинстанционното производство.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
/ищец/ неприсъдената част от разноските в първоинстанционното производство за
държавна такса в размер на още 52,40 лв. и за възнаграждение за един адвокат в
размер на още 290,44 лв., както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25 лв. и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 38 ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 27.10.2020г., постановено по гр. д. № 55711/2019г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 143 състав, в частта му, в която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 124 ГПК до първоначално заявения размер на 1045,19 лв. като неоснователна и в частта, в която И.В.К., ЕГН: **********, с адрес: *** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано от А.С.А., със седалище и адрес на управление *** сумата от 121,02 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, съобразно отхвърления размер на иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И.В.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И.В.К. не дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от още 843,25 лв. – представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.07.2015г. за имот с административен адрес – гр. София, ж.к. „********ап. 5, аб. № *****
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на още 52,40 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Н.И.И.сумата от още 290,44 лв. – представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 360 лв. - представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/