РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Плевен , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо С. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20204430104303 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от *** *** против Е. В. П. от гр. П.. В
молбата се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответницата за сумата от 380 лв.
главница и за сумата от 8, 34 лв. лихва за забава за периода от 14. 02. 2017
год. до *** год., ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата
от 25 лв. деловодни разноски. Твърди се, че по ч. гр. дело № ***/ *** год. по
описа на П.ския районен съд е била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за горните суми. Твърди се, че издадената заповед за
изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск за вземането
си. Твърди се, че ответницата е подала заявление- декларация за отпускане на
целева помощ за хора с увреждания по смисъла на чл. 44 ал. 2 от ЗИХУ /отм./
за следните помощни средства/ медицински приспособления и съоръжения/:
1
два чифта ортопедични обувки с единична цена от 190 лв. или обща стойност
в размер на 380 лв. Твърди се, че за отпускането на посочената целева помощ
е била издадена заповед № **** от *** год. на *** на *** гр. П.. Твърди се, че
срокът за реализиране на целевата помощ за изработка, покупка и ремонт на
помощни средства/ медицински приспособления и съоръжения/ е 3- месечен,
считано от датата на съобщаване на заповедта, с която се отпуска помощта.
Твърди се, че ответницата не е използвала по предназначение отпуснатата й
целева помощ и не е представила в *** гр. П. разходооправдателни
документи- оригинална фактура, касов бон и приемо- предавателен протокол,
с които да удостовери закупуването и получаването на два чифта
ортопедични обувки. Твърди се, че поради това и на основание чл. 43б от
ППЗИХУ /отм./ със заповед № ***/ *** год. *** на *** гр. П. е разпоредил
ответницата да възстанови отпуснатата й целева помощ, ведно с начислената
лихва за забава. Твърди се, че до настоящия момент ответницата не е
заплатила процесните суми на ищеца. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата от
388, 34 лв., от които 380 лв. представляващи главница и 8, 34 лв.
представляващи лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
2
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. По делото е
безспорно, че въз основа на подадено заявление- декларация № *** от ***
год. на ответницата е била отпусната целева помощ в размер на 380 лв. за два
чифта ортопедични обувки, за което е издадена заповед № *** от *** год. на
*** на *** гр. П.. Безспорно се установява, че ответницата не е изпълнила
изискването на чл. 43а ал. 4 от ППЗИХУ /отм./ да представи оригинална
фактура, фискална касова бележка и приемо- предавателен протокол за
получаване на медицинското изделие, за което е била отпусната целевата
помощ. Следователно налице е основанието по чл. 43б от ППЗИХУ /отм./ за
възстановяване на пълния размер на целевата помощ, която правоимащото
лице не е използвало по предназначение. Безспорно е също така, че със
заповед № ***/ *** год. на *** на *** гр. П. е било разпоредено
възстановяване на получената от ответницата целева помощ. Тук е мястото да
се отбележи, че заповедта е била връчена при условията на чл. 61 ал. 3 от
АПК /отм./, влязла е в сила и е годно изпълнително основание. Последвалите
промени в нормативната уредба, регламентираща реда за предоставяне на
целеви помощи за хората с увреждания, са ирелевантни за предмета на делото
и не оказват влияние върху извода за виновно неизпълнение от страна на
ответницата на нейни законоустановени задължения, което обуславя
съответната административна санкция. Размерът на дължимите се от
ответницата главница и лихва за забава се потвърждава от заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза.
С оглед на гореизложеното положителният установителен иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен за претендираната сума от общо 388, 34 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 25, 00 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 425,
3
00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Е. В. П.
от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца *** ***, БУЛСТАТ
***, с адрес на управление: ***, ***, представлявана от *** ***, сумата от
388, 34 лв., от които 380 лв. представляващи главница и 8, 34 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 14. 02. 2017 год. до 03. 05. 2017
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25. 10. 2019 год.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е. В. П. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на *** ***,
БУЛСТАТ ***, с адрес на управление: ***, ***, представлявана от *** ***,
сумата от 25, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 425, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4