Решение по дело №206/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 16
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20211400500206
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Враца , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211400500206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД "АРМЕЕЦ", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, чрез юрисконсулт Д.З., против Решение № 260064/10.02.2021 г. по
гр.д.№ 1387/2020 г. на Районен съд-Враца, с което дружеството е осъдено да заплати
на Й. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 2 490 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по Договор за застраховка "Отмяна на пътуване" от
25.02.2020 г., както и сумата 501,50 лв. – деловодни разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
На първо място се навеждат доводи, че районният съд в нарушение
разпоредбата на чл.195, ал.1 ГПК, без да назначи съдебно-медицинска експертиза и да
ползва знанията на вещо лице, е приел, че заболяването на ищцата, а именно – остра
инфекция на дихателните пътища, представлява медицинска причина за отмяна на
пътуването.
На следващо място се твърди, че ЗАД "АРМЕЕЦ" не е материалноправно
легитимирана страна, тъй като по силата на сключения застрахователен договор и
приложимите ОУ, застрахователят покрива невъзстановими разходи, направени от
застрахованото лице по застраховка "Отмяна на пътуване". Посочва се, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.25 от Закона за действията по време на извънредното
положение, обявено от Народното събрание на 13.03.2020 г., и туроператорът може да
1
предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума, а ако този ваучер не бъде приет от
пътуващия и при липса на друго споразумение за туристически пакет-заместител,
туроператорът е длъжен да възстанови до 12 месеца от отмяната на пътуването всички
направени от пътуващия плащания. Въззивникът счита, че в хипотезата на приемане на
пряк иск срещу застрахователя би се стигнало до неоснователно обогатяване на
застрахованото лице, доколкото същото има право на иск и срещу туроператора.
Посочва се също, че съгласно Заповед № Т-РД-16-76/17.03.2020 г. на
министъра на туризма, всички организирани туристически пътувания на български
граждани извън страната са преустановени, като направените във връзка с тях разходи
се възстановяват от туроператора по договора за туристически пакет. Развиват се
съображения относно правната същност на понятието "непреодолима сила" и
характеристиките, с които е дефинирано в чл.6, б.ii) от Директива 90/314/ ЕИО.
Изтъква се, че твърдяното от ищцата заболяване не попада сред покритите
рискове по сключения между страните застрахователен договор и конкретно в
изчерпателно изброените в т.53.7. от приложимите Общи условия /ОУ/ медицински
причини, т.к. от приложените по делото документи е видно, че на ищцата е предписано
домашно лечение, но не е хоспитализирана и липсва изрична забрана от лекар за
предприемане на пътуването.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на направените
деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Й. В. И., чрез
пълномощника й адв.И.С., в който се изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение и за неоснователност на въззивната жалба.
Навеждат се доводи, че застрахователното събитие е настъпило на 12.03.2020 г. –
датата на установяване на невъзможността на ищцата да осъществи планираното
пътуване, която предшества Заповед № Т-РД-16-76/17.03.2020 г. и следователно към
този момент на територията на страната не са действали забрани, които да доведат до
обективна невъзможност за осъществяване на пътуването. Посочва се, че на 15.03.2020
г. ищцата е сключила анекс към Резервационен договор № 0000177.1/21.02.2020 г. за
прекратяването на договора, поради невъзможността да се осъществи пътуването с
оглед здравословното й състояние, поради което разпоредбата на чл.25 от Закона за
действията по време на извънредното положение е неприложима.
Изразява се становище за неоснователност на твърденията за нарушение на
чл.195, ал.1 ГПК и се развиват съображения, че приложеният амбулаторен лист №
000413/12.03.2020 г. е официален свидетелстващ документ и представлява медицинско
предписание от лекуващ лекар по смисъла на т.53.7.2 от ОУ по застрахователния
договор, както и че в посочената клауза не е указано, че за удостоверяване на
необходимостта от отмяна на пътуването е необходимо застрахования да бъде
2
хоспитализиран или да има изрична забрана за пътуване от лекуващия лекар.
Въззиваемата счита за неоснователно и твърдението, че заболяването не попада
в покритите рискове на застраховката, като изтъква, че в т.53.7 от ОУ е описано, че
медицинските причини са: заболяване, злополука или смърт на застрахования, негов
близък роднина или бизнес партньор, а в случая безспорно е установено, че е налице
заболяване – остра инфекция на горните дихателни пътища.
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
направените деловодни разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на атакуваното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Й. В. И. от
гр.Враца, с която е предявен осъдителен иск против ЗАД "Армеец", гр.София за сумата
2 490,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за
застраховка "Отмяна на пътуване" от 25.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2020 г. и на 21.02.2020 г. ищцата,
заедно със своя приятелка, е сключила договори за резервация на почивка в Малайзия
за периода 17.03.2020 г.-27.03.2020 г. Посочва се, че общата цена на почивката е била в
размер на 4 980,00 лв. /по 2 490,00 лв. на човек/, като тази сума е била изплатена
изцяло и в срок. Сочи се също, че на 25.02.2020 г. ищцата и нейната приятелка са
сключили с ответното дружество договор за застраховка "Отмяна на пътуване" за
сумата 4 980,00 лв., като в същия ден е заплатена дължимата застрахователна премия.
Ищцата твърди, че на 11.03.2020 г. се е почувствала зле, имала е болки в
гърлото и температура, поради което на следващия ден е отишла на лекар и при
прегледа е установено състояние на остра инфекция на горните дихателни пътища.
Назначено й е домашно лечение за периода 12.03.2020 г. – 21.03.2020 г., поради което
не е можела да осъществи планираното пътуване. Според изложеното в исковата
молба, на 13.03.2020 г. ищцата е подала заявление за изплащане на обезщетение по
сключения договор за застраховка, но ответникът е отказал да изплати
застрахователно обезщетение с аргумент, че такова не се дължи при отмяна на
пътуването поради епидемия, пандемия или наложена карантина.
Ищцата счита, че в случая е налице покрит застрахователен риск, а именно –
медицински причини за отмяна на пътуването, и застрахователят неправилно е отказал
да й изплати обезщетение, поради което е налице правен интерес от предявяването на
осъдителен иск за тази сума.
3
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ЗАД "Армеец", в който предявения иск се оспорва по основание и размер. Признава се
обстоятелството, че между страните е сключен застрахователен договор, но се
навеждат доводи за недължимост на застрахователно обезщетение, тъй като в случая
отмяната на пътуването не попада в обхвата на покритите застрахователни рискове. В
условията на евентуалност се твърди, че настъпилото събитие е изрично изключен
риск, както и че не се дължи изплащане на застрахователно обезщетение поради
обявеното извънредно положение в страната и наличието на обективна невъзможност
за осъществяване на пътуването.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи,
дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установена следната
фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че между Ц. П. и ищцата Й.И., от една страна, и
"Екзотик Тур" ЕООД, от друга страна, са били сключени резервационен договор №
0000177/11.01.2020 г. и резервационен договор № 0000177.1/21.02.2020 г. за
организиране на пътуване със самолет до Малайзия за периода от 17.03.2020 г. до
27.03.2020 г. на обща стойност 4980 лв.
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че дължимата сума по договора е изцяло заплатена от Ц. П. и Й.И., като
последните плащания са извършени на 25.02.2020 г.
Безспорно е и обстоятелството, че на същата дата - 25.02.2020 г. между Й. В.
И. и Ц. Д. П., от една страна, и ЗАД "Армеец" АД, от друга страна, е сключен договор
за застраховка "Отмяна на пътуване" № 0153Е0000046103. От приложената
застрахователна полица е видно, че срокът на застрахователното покритие е за периода
от 25.02.2020 г. до 24.03.2020 г., а застрахователните суми по договора са: 1 000 лв.,
покриваща риск от смърт вследствие злополука на лица над 14 годишна възраст, и 4
980 лв., покриваща рискове за разходи за отмяна на пътуването, разходи за
съкращаване или прекъсване на пътуването, разходи за удължаване на пътуването и
закъснение на самолетен полет. Начислената застрахователна премия е от общо 68,57
лв., като между страните не се спори, че същата е заплатена от застрахованите лица.
Ответникът е представил ОУ за застраховка "Отмяна на пътуване", приложими към
сключения между страните по делото договор за застраховка от 25.02.2020 г.
По делото е представен амбулаторен лист № 000413/12.03.2020 г., от който се
установява, че на посочената дата е извършен преглед от лекар-специалист на ищцата
Й.И. по повод оплаквания от болки в гърлото, хрема и температура до 38 градуса.
Поставена й е диагноза "Остра инфекция на горните дихателни пътища" и е издадено
медицинско предписание за домашно лечение в периода от 12.03.2020 г. до 21.03.2020
г.
4
Ищцата е представила доказателства, от които е видно, че на 15.03.2020 г. е
подписан анекс към резервационния договор от 11.01.2020 г., в който е отразено, че
във връзка с уведомление на клиента за невъзможност да се осъществи пътуването по
договора, поради здравословни причини, същият се прекратява. Посочено е, че
съгласно анулационните условия на чл.5.7.1.бук."д" от договора туроператорът
"Екзотик Тур" ЕООД удържа неустойка от 100% от общата сума на пътуването, която
е платена предварително и изцяло, а клиентите Ц. П. и Й.И. нямат претенции към
туристическата агенция.
По делото е приложено и удостоверение, издадено от 23.09.2020 г. от
"Екзотик Тур" ЕООД, което има характер на свидетелски показания в писмена форма,
поради което съдът приема, че не представлява годно доказателствено средство и не
следва да бъде обсъждано.
Не се спори , че на 13.03.2020 г. Ц. П. и Й.И. са подали заявление до ЗАД
"Армеец" за изплащане на обезщетение по застраховка "Отмяна на пътуване", в което
са посочили, че не могат да пътуват поради заболявания от вирусна инфекция и
назначено домашно лечение. Към заявлението са приложени застрахователна полица,
договор за организирано туристическо пътуване, документи за плащане, резервации за
самолетни билети и ваучери за настаняване, медицинска документация. Безспорно е и
обстоятелството, че застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение,
като е изложил мотиви, че по застраховката не се покриват разходите на
застрахованото лице и не се дължи застрахователно обезщетение в случаите, когато
отмяната на пътуването е настъпила в резултат на епидемия, пандемия или наложена
карантина, а съгласно Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение във връзка с епидемичната ситуация с COVID-19, поради което
липсва покрит застрахователен риск и застрахованите лица могат да търсят защита на
правата си по реда на чл.25 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да бъде установено
наличието на следните предпоставки: 1. Наличие на валидно сключен застрахователен
договор между страните; 2. Наличие на осъществен по време на действие на
застраховката предвиден и покрит застрахователен риск – отмяна на пътуването; 3.
Настъпване на имуществени щети за застрахования по застрахователния договор в
резултат на настъпилото застрахователно събитие; 4. Застрахованият да е изправна
страна по застрахователния договор, в т.ч. да е изпълнено задължението за
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания и ОУ на
договора за застраховка.
5
В случая е безспорно установено наличието на първата предпоставка. Между
страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че между ответника
ЗАД "Армеец" АД, в качеството на застраховател, и ищцата Й.И. и лицето Ц. П., в
качеството на застраховани, е сключен валиден договор за застраховка „Отмяна на
пътуване" - полица № 0153Е0000046103, с период на действие от 25.02.2020 г. до
24.03.2020 г. Със сключения договор застрахователят се е задължил при настъпване на
застрахователно събитие, покрито по условията на сключената застрахователна
полица, да обезщети разходи и суми, определени по вид и до лимитите за съответното
покритие. Безспорно е, че сред покритите застрахователни рискове попадат разходите
за отмяна на пътуване, както и че лимитът за това покритие е в общ размер от 4 980 лв.
за двете застраховани лица Й.И. и Ц. П..
Спорен по делото е въпросът относно наличието на втората предпоставка, а
именно – осъществен ли е по време на действие на застраховката предвиден и покрит
застрахователен риск.
Както бе посочено по-горе в мотивите, от събраните по делото писмени
доказателства се установи, че на 12.03.2021 г. ищцата Й.И. е прегледана от лекар-
специалист по повод оплаквания от болки в гърлото, хрема и температура. При
прегледа й е поставена диагноза "Остра инфекция на горните дихателни пътища" и е
предписано домашно лечение в периода от 12.03.2020 г. до 21.03.2020 г. Ищцата е
уведомила туристическата агенция "Екзотик Тур" ЕООД, че поради заболяването не
може да осъществи пътуването до Малайзия в периода 17.03.2020 г.-27.03.2020 г. по
резервационен договор № 0000177/11.01.2020 г., поради което на 15.03.2020 г. този
договор е прекратен.
Въззивникът навежда доводи, че заболяването на ищцата не представлява
покрит застрахователен риск по смисъла на т.53.7. от приложимите ОУ към сключения
помежду им Договор за застраховка "Отмяна на пътуване". От представените по
делото ОУ условия е видно, че застрахователното покритие обхваща рисковете: смърт
вследствие на злополука на лица над 14 годишна възраст, разходи за отмяна на
пътуването, разходи за съкращаване или прекъсване на пътуването, разходи за
удължаване на пътуването и закъснение на самолетен полет, като същите съвпадат с
рисковете, посочени в застрахователната полица, сключена между ищцата и ответното
застрахователно дружество. Според т. 53.2., раздел. XIII "Определения" под "отмяна на
пътуване" следва да се разбира отмяна преди отпътуване или пропуснато пътуване
поради медицински или немедицински причини, независещи от волята на
застрахования и непредвидими към момента на сключване на застраховката.
Понятието "медицински причини" за целите на застраховката е дефинирано в т. 53.7.,
където е посочено, че същите са: заболяване, злополука или смърт на застрахования,
негов близък роднина или бизнес партньор.
Настоящият съдебен състав намира, че поставената на ищцата Й.И. диагноза
6
"Остра инфекция на горните дихателни пътища" по безспорен начин сочи наличието
на заболяване. Представеният амбулаторен лист, от който се установява този факт, не е
оспорен от ответника, поради което не е било необходимо събирането на
допълнителни доказателства за установяване на заболяването, в т.ч. и чрез
назначаването на специализирана съдебно-медицинска експертиза, каквито доводи се
навеждат във въззивната жалба.
В подкрепа на твърдението си, че заболяването на ищцата не представлява
медицинска причина за отмяна на пътуването, въззивникът навежда и доводи, че
същата не е била хоспитализирана и не е налице изрична забрана от лекар за
предприемане на пътуването. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за
неоснователни, тъй като в ОУ липсват такива изисквания, за да се приеме, че едно
заболяване представлява медицинска причина за отмяна на пътуването. Единственото
поставено условие е в т.53.7.2., която предвижда, че за удостоверяване необходимостта
за отмяна или прекъсване на пътуването по медицински причини на застрахования,
задължително се представя медицинско предписание от лекуващия лекар-специалист
(при отмяна на пътуването) или медицинско предписание от местен лекар-специалист
(при прекъсване на пътуването). В конкретния случай такова медицинско предписание,
издадено от лекар-специалист, е налице и от него е видно, че на ищцата е назначено
домашно лечение в периода от 12.03.2020 г. до 21.03.2020 г., обхващащ датата на
заминаване и част от периода на плануваното пътуване.
Останалите възражения на въззивника-ответник, свързани с липсата на
покрит застрахователен риск, се свеждат до това, че застрахователят не дължи
обезщетение и не възстановява разходи за събития, които са настъпили в резултат на
епидемии и пандемии и/или наложена карантина. Това условие действително е
посочено изрично в застрахователната полица. Безспорно е и обстоятелството, че с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. в Република България е обявено
извънредно положение, както и че със Заповед № Т-РД-16-76/17.03.2020 г. на
министъра на туризма са преустановени временно всички организирани изходящи
туристически пътувания и свързани туристически услуги по смисъла на Закона за
туризма на български граждани извън страната. В конкретния случай обаче пътуването
е отменено и договорът с туристическата агенция е прекратен на 15.03.2020 г., т.е.
преди издаване на посочената заповед. Причината за отмяна на пътуването също не е
свързана с обявеното извънредно положение и наложената забрана за пътуване, а е
свързана със заболяването на ищцата Й.И..
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че е налице и
втората предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно – по време на действие
на застраховката е настъпило застрахователно събитие – отмяна на пътуване по
медицински причини, представляващо покрит застрахователен риск.
Въззивният съд намира, че е налице и третата предпоставка – настъпване
7
на имуществени щети за застрахованата ищца Й.И. в резултат на отмяната на
пътуването. От събраните по делото доказателства се установява, че съгласно клаузите
на сключения договор между ищцата и туроператорът, последният има право да
удържи неустойка, равняваща се на 100% от общата сума по договора в случай, че
потребителят се откаже от пътуването в чужбина по-малко от 14 дни преди датата на
отпътуване. В конкретния случай се установи по безспорен начин, че е заплатената
дължимата обща сума по този договор в размер на 4 980 лв., от която частта на ищцата
Й.И. е в размер на 2490,00 лв., както и че при прекратяването на договора тази сума не
е й е възстановена.
Въззивникът навежда доводи, че съгласно условията на сключения договор за
застраховка, застрахователят покрива само невъзстановими разходи, а в случая такива
не са налице, тъй като застрахованото лице има правата по чл.25 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събраните от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Посочената законова
разпоредба е в сила от 09.04.2020 г. и предвижда, че туроператор, който трябва да
възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било
отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи на пътуващия
ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго
споразумение за туристическия пакет – заместител, между туроператора и пътуващия,
туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на
извънредното положение, всички плащания, които е получил от пътуващия или от
негово име. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай тази
разпоредба не е приложима и ищцата Й.И. не би могла да получи заплатените разходи
от туроператора, тъй като пътуването не е отменено поради обявеното извънредно
положение и по силата на Заповед № Т-РД-16-76/17.03.2020 г. на министъра на
туризма, а в предходен момент и поради здравословни причини. При това положение
направените от нея разходи са невъзстановими по смисъла на сключения договор за
застраховка и следва да й бъдат възстановени от застрахователя.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
ищцата, в качеството на застраховано лице, е изпълнила задълженията си по
сключения с ответника договор, в т.ч. за заплащане на застрахователната премия и за
своевременно уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, поради което съдът приема, че е налице и четвъртата предпоставка за
уважаване на предявения иск.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД
"Армеец" за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение в размер на
2 490,00 лв. Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск изцяло,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
8
бъде потвърден.
По разноските: С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК, право на
разноски има въззиваемата ищца Й.И.. От списъка по чл.80 ГПК и приложения
договор за правна защита и съдействие се установява, че пред въззивната инстанция тя
е направила и следва да й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260064/10.02.2021 г. по гр.д.№ 1387/2020 г. на
Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА ЗАД "АРМЕЕЦ", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 400,00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9