№ 205
гр. гр. Добрич, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500514 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№
268004/24.06.2021 г., подадена от Ц. СП. ХР. с ЕГН ********** от град Д., чрез адв.Г.Д.,
срещу решение № 260365/19.05.2021 г. по гр.д.№ 2442/2020 г. на ДРС, с което се признава за
установено на основание на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК чл.79, ал.1, предл.1
във вр. с чл.240 от ЗЗД, в отношениятамежду ищеца Ц. П. Й. с ЕГН ********** от град Д. и
ответника Ц. СП. ХР. с ЕГН ********** от град Д., че ответникътдължи на ищеца
вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение №394 от 27.05.2020 г. по ч.гр.д.
№ 1016 по описа за 2020 г. на ДРС, а именно: -8000.00 лева – неизпълнено задължение по
сключен между страните договор за паричен заем от 10.08.2018 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. №6014/13.08.2018 г. на нотариус В.Т. с рег. № 158 на Нотариалната камара
и уговорен срок за връщане на сумата до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 8 000.00 лева, начиная 26.05.2020 г. до окончателното изплащане; осъжда се на
осн. чл.86 от ЗЗД, Ц. СП. ХР. с ЕГН ********** от град Д., да заплати на Ц. П. Й. с ЕГН
********** от град Д. сумата от 1075.64 лева – обезщетение за забава, от което 971.19 лева
за периода 01.01.2019 г . – 12.03.2020 г. и 104.45лева за периода 09.04.2020 г. – 25.05.2020 г.,
както и за разноски.
Оплакванията се свеждат до нарушения във връзка с разпределената доказателствена тежест
- съдът не определил кои факти подлежат на доказване, не указал необходимостта да посочи
доказателства за твърдените от него факти. Недоказано било предаването на процесната
сума на валидно правоотношение по договор за заем, в която връзка се позовава на решение
1
по гр.д.№ 4345/2018 г. на ВКС, 4-то ГО. Съдът не отчел противоречието в уговорките в т.1
и т.2 от договора, не разгледал възраженията на ответника, не допуснал събиране на
поискани от ответника доказателства без да се мотивира. Намира решението за неправилно
и незаконосъобразно и иска отмяната му с постановяване на нова за отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор по жалбата, с
доводи за неоснователност на същата и правилност на обжалваното решение, чието
потвърждаване иска. Съществуването на заемното правоотношение било установено с
представен писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. Абсурден бил
аргумента на въззивника, че имало противоречие в т.1 и т.2 от договора. Неоснователни
били възраженията за несъбиране на доказателства, като гласните били недопустими, а
останалите неотносими. Не отричала наличието на бизнес отношения между въззивника и
търговските дружества, но те не били свързани с процесните заемни отношения.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 09.06.2021г., чрез
изпращането и по пощата на 23.06.2021 г., от процесуално легитимирано лице с правен
интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.260 т.1- 4 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на
противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на
иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№2442/2020г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.№261718/18.09.2020г. от
Ц. П. Й. с ЕГН ********** от гр.Д. чрез пълномощник адв. Я.Я.-ВАК, с която срещу Ц.
СП. ХР. с ЕГН ********** от гр.Д., е предявен положителен установителен иск за
установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер на сумата от 8000.00
лева –неизпълнено задължение по сключен между страните договор за паричен заем от
10.08.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6014/13.08.2018 г. на нотариус
В.Т. с рег. № 158 на НК, ведно със законната лихва, начиная от 26.05.2020 г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК №394 от 27.05.2020г. по ч.гр. д. №1016/2020г. на ДРС, и осъдителен иск за сумата
от 1135.56лева обезщетение за забава върху главното задължение от 8000.00 лева за периода
01.01.2019г. – 25.05.2020г.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за инициирано заповедно
производство със заявление вх.№7914/26.05.2020г. , по което е образувано ч.гр.д.
№1016/2020 на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя Ц. П. Й. срещу длъжника
Ц. СП. ХР. на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№394/27.05.2020г.на ДРС, произтичащо от облигационни отношения между страните по
договор за заем от 10.08.2018г. за сумата от 8 000лева със задължение за връщане в срок до
31.12.2018г.
Иска установяването му в цялост, както и осъждането на длъжника за сумата от 1135.56лева
2
обезщетение за забава върху главното задължение от 8000.00 лева за периода 01.01.2019г. –
25.05.2020г., което не е предмет на издадената заповед.
В писменния отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал1 от ГПК,чрез
упълномощения адвокат Г.Д.-ДАК, ответникът отрича да е имал заемно правоотношение с
ищцата, като твърди, че имал търговски отношения с представлявани от ищцата и трето
лице-М.Й., търговски дружества – ООД „Хит Кар Трейд“ и ЕООД“***“ във връзка с
магазин за авточасти в гр.Д.. Излага, че е автомонтьор и в това си качество работел с
различни фирми за закупуване на авточасти и др.материали за ремонт на автомобили.
Договорката му с посочените две фирми била за закупуване на авточасти срещу отстъпка от
40 % от стойността на закупените стоки. В повечето случаи поръчвал частите по телефона,
носели ги в автосервиза, в който работел. Издавани били за доставката складови разписка в
два екземпляра-той подписвал техния , но те не подписвали неговия. Плащането било или
веднага, или в рамките на една седмица, или най-късно до три месеца от получаване на
стоката. Фактури, касови бонове или други документи никога не му били издавани. Бил в
забава във връзка с плащането на закупените от него авточасти, когато го помолили да
подпишат договор за заем, за да си обезпечат вземанията, тъй като му давали частите без
документ. Съгласил се , защото до тогава нямал проблем, изчаквали го за плащането.
Възразил, че всъщност няма задължение в такъв размер, че дължи около 2 000 лева, но го
успокоили, че това е само гаранция. Нещата продължили нормално до м.февруари 2020г. -
вземал стока, плащал, документ за плащане не му бил издаван. Последно лично на Ц. платил
1200лева в магазина. Според неговите сметки, приспадайки процента на отстъпката, всичко
си бил платил. Ц. обаче му представила някакъв документ, според който имал да и дава
4 671.48лева. Влезли в спор, който тогава не могли да разрешат.Няколко дни след това му
изпратили споразумение, което следвало да подпише, според което им дължал 4100лева.
Отказал да го подпише защото не им дължал такава сума и защото съдържало твърде
неизгодни клаузи. Това бил поводът да предприемат действия по завеждане на настоящото
дело.
Правната квалификация на исковете като такива по чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79,
вр.чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен и
осъдителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на
предявено със заповед за изпълнение вземане по договор за заем, предмет на издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, за реално изпълнение на задължението
на заемополучателя да върне взетата в заем парична сума, и осъдителен иск за непредявено
със заповед за изпълнение вземане за обезщетение за забава по същото правоотношение.
Установява се, че от ищцата е подадено заявление с вх.№7914/26.05.2020г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично вземане в размер от сумата
от 8000лева, неизплатено парично задължение по договор за заем от 10.08.2018г., сключен
между нея и Ц. СП. ХР. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6014/13.08.2018 г. на
нотариус В.Т. с рег. № 158 на Нотариалната камара. Заявлението е уважено и на
3
основание чл.417,т.3 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение №394 от 27.05.2020г. по ч.гр.д.№1016/2020г. по описа на ДРС, с която е
разпоредено длъжникът Ц. СП. ХР. с ЕГН ********** от гр.Добрич, да заплати на
кредитора Ц. П. Й. с ЕГН ********** от гр.Добрич сумата от 8000лева, неизпълнено
задължение по сключен между страните договор за паричен заем от 10.08.2018 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 6014/13.08.2018 г. на нотариус В.Т. с рег. № 158
на НК и уговорен срок за връщане на сумата до 31.12.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата от 8 000.00 лева, начиная 26.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и
съдебни разноски: 160 лева заплатена държавна такса и 438,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника на дата 13.07.2020г. при отказ/така покана за
доброволно изпълнение и разписка към ч.гр.д.№1016/2020г.на ДРС/,като на 12.08.2020г., т.е.
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, същият е подал възражение рег.№260263/12.08.2020г., че не
дължи изпълнението на вземането по нея. По повод възражението на длъжника, на
28.08.2020г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си. На 18.09.2020г., заявителят е подал искова молба, заведена по регистъра на
ДРС вх.№261718/18.09.2020г. за установяване на вземането, предмет на издадената заповед
за незабавно изпълнение, и осъждане на длъжника за мораторни лихви, не заявени със
заявлението, по която е образувано гр.д.№2442/2020г. на ДРС.
Исковите претенции са допустими. Установителната претенция е заявена в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното
производство, за установяване съществуването на вземането, като продължение на
защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство.
Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в
исковото производство. По общо правило ищецът може, по реда на чл. 210 ГПК, да предяви
при условията на първоначално обективно съединение, заедно с установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК и осъдителен иск за друго вземане срещу
същия ответник извън предметният обхват на издадената заповед за изпълнение, ако са
налице условията за приемането им за съвместно разглеждане.
Не е спорно, установява се от събраните по делото писмени доказателства, че между
страните на 10.08.2018г. е сключен договор за заем на сумата от 8000лева с нотариална
заверка на подписите с рег. № 6014/13.08.2018 г. на нотариус В.Т. с рег. № 158 на
Нотариалната камара.
По делото не са събрани допустими доказателства, установяващи привидността на
договора за заем, в който смисъл е въведеното от ответника възражение, свеждащо се до
липса на воля на страните да бъдат обвързани от него, да са го сключили само за
обезпечаване плащането по неформални договори с трети лица- „Хит Кар Трейд“ООД и
„Върбанов“ЕООД . Симулацията може да бъде доказана пред съда с т.нар.“обратно писмо“
или със свидетелски показания при наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство“.
4
Според правната доктрина и съдебната практика, обратното писмо /пълен обратен
документ/ е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на симулацията,
който съдържа писмени изявления на страните по сделката относно действителните им
отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка, без значение е кога е
съставен – преди, след или заедно с явния договор. За разлика от него, непълният обратен
документ/ начало на писмено доказателство/ е случаен документ, който сам по себе си не
разкрива симулативния характер на явната сделка, но съдържа изявления на страната
относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно Наличието
на непълен обратен документ по делото е предпоставка за преодоляване на установената в
чл. 164, ал.1, т.6 ГПК недопустимост на свидетелските показания. Според изричната
разпоредба на чл. 165, ал.2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в
документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има
писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления
пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест при това оспорване, не твърди и не доказва съществуването на
„обратно писмо“ или „начало на писмено доказателство“ и въобще на писмени
доказателства за твърденията си за симулативност на договора за заем. Гласни доказателства
за твърдените обстоятелства са недопустими съгласно разпоредбите на чл.165,ал.1 и
чл.164,ал.1,т.3,т.6 и т.2 ГПК.
Представените писмени доказателства/списък на платени документи за продажба,
създаден със софтуерен продукт и разпечатан от Ц.Й., складови разписки, споразумение от
28.02.2020г./, макар и неподписани от когото и да било, и да сочат вероятното съществуване
на продажбени отношения между ответника и трети лица-търговски дружества, те не са от
естество да обосноват извод за вероятна симулация или, че договорът за заем е сключен с
единствената цел да обезпечи тези правоотношения.
Договорът за заем е подписан от страните по спора, съдържа всички елементи на
заемно правоотношение и установява/чл.1 и чл.2 от договора/ предаването от ищцата-
заемодател на ответника-заемател в заем сумата от 8000 лева, задължаването на ответника
да върне тази сума и уговорен между страните падеж, на който следва да се върне сумата –
до 31.12.2018г. Страните изрично са договорили, че договорът представлява и разписка за
получаването на сумата от заемателя.
Действително вземането на заемателя възниква не със сключване на писмения
договор, а с реалното предоставяне на средствата, но в случая от договорът за заем,
изявленията в който не са опровергани, се установява получаването от ответника-заемател
на сумата от 8000лева и поетото от същия задължение за нейното връщане в срок до
31.12.2018г. Липсват твърдения и данни заетите парични средства да са върнати.
Установителният иск е основателен и правилно уважен.
При извод за съществуването на непогасеното задължение от 8000лева, възникнало по
договора за заем от 10.08.2018г., с падеж 31.12.2018г., възникнало е и правото на
заемодателя на мораторно обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, защото неправомерно е лишен
5
от възможността да ползва паричните си средства. Правото на законна мораторна лихва
възниква и без тя да е уговорена, щом като задължението е парично и длъжникът е в забава,
а в случая крайният срок на задължението за връщане на заетата сума е изтекъл на
31.12.2018г. Така, при съобразяване на първоначалната редакция на нормата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обнародвана в
ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020г., установяваща забрана за прилагане последиците
от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, за периода от 01.01.2019 г. до
25.05.2020 г. ответникът дължи обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва
върху главницата от 8000лева, изключая периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. за който не
може да се начислява лихва за забава върху дължимата сума за главница. Забраната в случая
е приложима само за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., тъй като със ЗИД на закона,
обнародван в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., обхватът и е стеснен до тези
вземания, произтичащи от договори за кредит и лизинг, предоставени от банки и финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, т.е. за вземания различни от
процесните. Изчислена от районния съд на основание чл.162 от ГПК чрез ел. калулатор на
НАП лихвата за забава е в размер на 971,19 лева за периода 01.01.2019г. – 12.03.2020г. и
104,45 лева за периода 09.04.2020г. – 25.05.2020г. или общо 1075,64 лева. Във въззивната
жалба не се съдържат и възражения по повод размера, поради което това не подлежи на
проверка. Искът до така установения размер е основателен
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено на основание чл.271
от ГПК и с мотивите на районния съд за основателност на исковете, към които съобразно
чл.272 от ГПК настоящата инстанция препраща.
С оглед изхода от спора/отхвърляне на жалбата/ на въззиваемата Ц. П. Й. следва да
бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 600 лева адвокатско
възнаграждение.
По тия съображения , Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260365/19.05.2021 г. по гр.д.№ 2442/2020 г. на Добричкия
районен съд .
ОСЪЖДА Ц. СП. ХР. с ЕГН ********** от гр. Д., да заплати на Ц. П. Й. с ЕГН **********
от гр.Д., съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 600лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и 2
от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7