РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Бургас, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120108580 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, евентуални искове по чл.124, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от
ЗПК във вр. чл.26, ал.4 от ЗЗД, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, чрез адв. А. А., против „СИТИ КЕШ“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №115 Е, представлявано от Н.П..
Ищецът сочи, че е сключил от разстояние договор за паричен заем
КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г. Условията на договора били за
усвояване на сумата от 800 лв. при ГЛП 40, 05 %, ГПР 48, 62 % и срок за
връщане от един месец и обща сума за връщане в размер на 840, 05 лв. В
договора се предвиждало, че дължи такса експесно разглеждане в размер на
409, 95 лв., съгласно изискванията на чл.3.11. от договора, като така сумата за
връщане с таксата ставала 1250 лв. с дата на падеж 24.10.2022 г. Договорът
бил недействителен поради некоректно посочване на ГЛП в договора, като
реалният ГЛП бил 60 %.
Твърди, че сключил с ответника и втори договор за потребителски
кредит №******* от 17.09.2024 г., който влизал в сила от същата дата.
Условията на договора били за усвояване на сумата от 600 лв. при ГЛП 50 % и
1
ГПР 65, 68 % и срок на връщане 23 седмици и обща сума за връщане от 680,
69 лв. В чл.11, ал.1 от договора се предвиждало, че ако не бъда осигурен
поръчител, съгласно изискванията на чл.5 от договора, в тридневен срок се
начислявала неустойка в размер на 331, 31 лв., като тази сума се разсрочвала
на погасителните вноски.
По отношение на договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на
09.09.2022 г. сочи, че бил некоректно посочен ГЛП и ГПР. На основание чл.22
във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, договорът за паръчен заем следвало да
бъде обявен за недействителен. В условията за евентуалност счита, че
клаузата на чл.3.11 от договора била нищожна, защото предвиждала таксуване
за действие по отпускане на кредита, а това било забранено от чл.10а, ал.2 от
ЗПК.
По отношение на договор за потребителски кредит №******* от
17.09.2024 г. сочи, че разпоредбата на чл.11, ал.1 от договора предвиждала
неустойка, която се разсрочвала със седмичните вноски. Позовава се на
нормата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргументира тезата, че неустойката в договора
била уговорена извън присъщата й обезпечителна функция и кумулирането й
в погасителните вноски създавало предпоставка за неоснователно обогатявена
на кредитора. Ако сумата по неустойката бъде включена в ГПР, същият щял
да превиши 100 % за договора.
Позовава се на практика на СЕС, според която когато в договора за
потребителски кредит били предвидени разходи, които били задължително
условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по кредита, се считало, че има нарушение на
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като това
представлявало общ разход по кредита за потребителя.
Счита, че включването на подобна клауза за неустойка за липса на
обезпечение на вземане, било скрито възнаграждение и по своята същност е
договорна конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора.
Кредиторът съзнателно констриурал клаузата, така че ако бъде атакувана да
отпадне само тя по смисъла на чл.19, ал.5 от ЗПК във вр. чл.21 от ЗПК.
Аргументира и тезата за противоречие с добрите нрави, като се позовава на
съдебна практика.
Изложени са твърдения, че ответното дружество се е обогатило
неоснователно за сметка на ищеца, доколкото са направени преводи на обща
стойност в размер на 1643 лв., като общата сума при недействителност на
договорите би била 1400 лв., тоест това бил размерът на дължимата сума.
Завежда частичен иск в размер на 122, 26 лв. от сумата от 243 лв.
Моли да бъде прието за установено по отношение на ответното
дружество, че сключеният между тях Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ
№****** от 09.09.2022 г. е нищожен на основание чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.9 и
10 от ЗПК, както и на основание чл.26, ал.1, предл. Трето от ЗЗД; в условията
на евентуалност - че клаузата на чл.3.11 от сключеният между тях Договор за
паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** от 09.09.2022 г. е нищожна поради
2
противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК; че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №******* от
17.09.2024 г. е нищожен на основание чл. 22 във вр. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК,
както и на основание чл.26, ал.1, предл. Трето от ЗЗД; в условията на
евентуалност - че клаузата на чл.11, ал.1 от сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г. е нищожна поради
противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, както и иск за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 122, 26 лв.,
частичен иск от сумата в размер на 243 лв., представляваща платена без
основание сума на ответното дружество. Представят се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.
Не оспорва сключването на описаните в исковата молба договори за
потребителски кредити от разстояние. Не оспорва и предоставянето на
описаните в исковата молба суми по тези два договора за потребителски
кредита.
Оспорва претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на
договора за кредит от 09.09.2022 г. поради противоречие с разпоредбите на
ЗПК, за нищожност на клаузата на договора, уговаряща такса за експресно
разглеждане, както и за връщане на платени суми при липсващо основание.
Посочва, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД недействителността на
отделна клауза от договора не влече недействителност на целия договор,
доколкото същият може да се прилага и без нея, какъвто бил и случаят.
Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му
параметри били валидно уговорени в изискуемата от закона форма, отделно от
това били покрити всички изисквания на ЗПК, ЗПФУР, по реда на който бил
сключен процесния договор.
Сочи, че оспорената клауза за експресно разглеждане била възможност
за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане
за сключване на договора за кредит в много по – кратък период от време от
стандартния. Тази допълнителна услуга била незадължителна, съответно за
включването й в предмета на услугата предоставяне на кредит ищецът изразил
изричното си съгласие. Същата не представлявала задължително условие за
отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на такъв. Отделно ищецът действително е получил експерсно
разглеждане на искането си. Посочва и, че кредитополучателят е имал
възможност доброволно да се откаже от договора, както и да заплати в
гратисен период, в който случай дължи чистата стойност по кредита.
По отношение на договор №******* сочи, че не били налице основания
за неговата нищожност. Посочва, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД
недействителността на отделна клауза от договора не влече недействителност
на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, какъвто бил
и случаят. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че
3
основните му параметри били валидно уговорени в изискуемата от закона
форма, отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, ЗПФУР, по
реда на който бил сключен процесния договор.
Аргументира тезата, че уговорената неустойка не следвало да се
включва в ГПР. Навежда и подробни доводи относно действителността на
уговорената възнаградителна лихва. По отношение на неустойката посочва и,
че кредитополучателят е имал възможност доброволно да се откаже от
договора, както и да заплати в гратисен период, в който случай дължи чистата
стойност по кредита.
Посочва и, че по отношение на двата договора не била налице
неравноправност по ЗЗП.
По отношение на предявения осъдителен иск твърди, че общо
погасената по тях сума е в размер на 1576, 81 лв. при предоставени главници
от 1400 лв. Предвид това оспорва твърдението за плащане по кредитите в общ
размер от 1643 лв.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.
Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за паричен заем
КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г. с дружеството „СИТИ КЕШ“ ООД. По
силата на посочения договор кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя сумата от 800 лв. Уговореният срок на кредита бил един
месец.
Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 %, като и
посочен годишен процент на разходите в размер на 48, 62 %. Била уговорена
такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 409, 95 лв., като
вноската с включената такса за експресно разглеждане била в размер на 1250
лв.
По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за потребителски
кредит №******* от 17.09.2024 г. с дружеството „СИТИ КЕШ“ ООД. По
силата на посочения договор кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя сумата от 600 лв. Уговореният срок на кредита бил 23
месеца, като това бил и броят на погасителните вноски.
Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 50 %, като и
посочен годишен процент на разходите в размер на 65, 68 %. В чл.5, ал.1 от
договора било посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от
описаните в същата клауза обезпечения – безусловна банкова гаранция или
поръчител от едно или две физически лица. Същите следвало да отговарят на
предвидените в т.2 от чл.5 условия. В чл.5, ал.2 било уговорено, че
кредитополучателят следва да предостави посоченото в ал.1 обезпечение в
тридневен срок от сключването на договора.
В чл.11, ал.1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят
4
не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в указания там
срок или ако то не отговаря на договорените между страните условия,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 331, 31 лв. В ал.2 било
предвидено, че уговорената неустойка ще бъде заплатена разсрочено –
съобразно посочения в Приложение 1 към договора начин.
Към договора за кредит бил приложен погасителен план, от който е
видно, че броят на погасителните вноски е 23, като същите се състоят от
главница, лихва и неустойка. Всяка вноска с неустойка е в размер на 44, 00 лв.
По делото е представено платежно нареждане за сумата от 300 лв.,
заплатена от ищеца А. П. на ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД с
посочено основание – „погасяване по договор №******“ – 20.12.2022 г. По
делото е представено платежно нареждане за сумата от 1183 лв., заплатена от
ищеца А. П. на ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД с посочено
основание – „погасяване по договор №******“ от 10.02.2023 г. По делото е
представено платежно нареждане за сумата от 160 лв., заплатена от ищеца А.
П. на ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД с посочено основание –
„погасяване по договор №******“ от 21.05.2023 г.
По делото са представени справки за движението и извършените
плащания по договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г.
и по договор за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК за
договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г.:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи сключването на договор за паричен
заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г.; че същият е нищожен, поради
противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата страна
разпоредби на ЗПК.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са
сключили договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** на 09.09.2022 г.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския
кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице,
за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е
търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на
потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е
действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в §
13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според
легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия
случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния
5
договор.
Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието
на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав,
съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че
посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите
в размер на 48, 62 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не
са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат
включени при определяне на коректния процент на годишния процент на
разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от
14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в чл.3, ал.1
и сл. от договора за потребителски кредит, може да се направи извод, че
начисляването на сумата в общ размер на 409, 95 лв., на практика
представлява такса във връзка с приоритетно отпускане на заемната сума или
е такава по чл.10а от ЗПК. По тези причини, същата сума следва да се включи
в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл
и цитираното по – горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22,
както и съдебна практика на националните съдилища – напр. Решение № 616
от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./. Съгласно
установената вече практика, когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница. Такава следва
да е последицата при въвеждането на потребителя в заблуждение досежно
действителните разходи, които същият следва да понесе във връзка със
сключения договор за потребителски кредит.
Нещо повече, настоящият състав намира, че е налице още едно
6
основание за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, поради противоречие на изискванията на ЗПК относно неговото
минимално необходимо съдържание.
Посоченият в договора годишен процент на разходите е определен
единствено като абсолютна процентна стойност – 48, 62 %, без взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в
Приложение № 1 начин и до посочване на конкретната методика, при която е
изчислен посочения като сума годишен процент на разходите, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР
отразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в то
в а число и дължимите на посредниците за сключването на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на
годишния процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение
в контекста на Директива 87/102, по – конкретно доколкото позволява на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). За
неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на
Директивата, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно
националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски.
Приема се, че такова съществено значение има изискването в договора за
кредит да се посочат данни като годишния процент на разходите по член 10,
параграф 2, буква ж) от Директивата (пар. 70 от Решението). Доколкото
непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в
националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба
на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по
смисъла на чл. 23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Това следва да се
отнася и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен
посочения като сума годишен процент на разходите.
Подобен е изводът, изведен и в Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на
ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК, където е прието, че са законосъобразни
изводите на въззивния съд по отношение на това, че договор за потребителски
кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
По тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 22 от ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид уважаването на главния иск по отношение на Договор за
паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** от 09.09.2022 г., то не се налага
разглеждане на евентуалния иск за прогласяване на нищожността на
клаузата на чл.3.11 от сключеният между тях Договор за паричен заем
КРЕДИРЕКТ №****** от 09.09.2022 г. поради противоречие с разпоредбата
на чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
7
По предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за Договор
за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г.:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи сключването на Договор за
потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г.; че същият е нищожен,
поради противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата
страна разпоредби на ЗПК.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са
сключили Договор за потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския
кредит по изложените по – горе вече съображения, които не следва да бъдат
приповтаряни.
Съдът намира и по отношение на посочения договор за потребителски
кредит, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на
разходите в размер на 65, 68 % не отговаря на действителния такъв, доколкото
в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да
бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент
на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика
по изложените по – горе съображения.
По отношение на неустойката, съдът отново акцентира на приетото в
Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22. Следва да се посочи, че
целта на неустойката е възможност на практика от страна на потребителя да
не се изисква доказването на доход към момента на отпускане на заемната
сума, което безспорно му дава възможността приоритетно да получи
търсената от кредитора сума, срещу заплащането на съответната за това такса,
която единствено формално е наименувана като „неустойка“. Същата
представлява именно възнаграждение на кредитора за отпускането на
заемната сума, поради което е и включена впоследствие в погасителния план.
Видно е, че сумата в размер на 331, 31 лв. е включена в общо дължимата сума,
посочена в погасителния план, при това същата се изплаща разсрочено.
Установява се, че на практика договорът за потребителски кредит не би бил
сключен без начисляване на посочената сума. Аргумент за това са и
изключително кратките срокове за предоставяне на уговореното
„обезпечение“ в чл.5, ал.1 от договора – до три дни от сключването на
договора. Прави впечатление множеството изисквания, на които следва да
отговарят поръчителите, които евентуално ще бъдат осигурени като
обезпечение по договора. И въпреки тези изисквания, кредитодателят си
запазва правото на свободна преценка относно годността на предоставеното
обезпечение. Предвид всичко изложено е видно, че за да бъде отпуснат на
практика процесния потребителски кредит, без изискване доказването на
наличие на доход, кредиторът обичайно и по принцип събира допълнително
8
възнаграждение или такса /без значение от наименованието/, която следва да
се квалифицира като такава по чл.10а от ЗПК. По тези причини, същата сума
следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от
ЗПК /В същия смисъл и цитираното по – горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г.
по дело C‑714/22, както и съдебна практика на националните съдилища –
напр. Решение № 616 от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./.
Съгласно установената вече практика, когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Такава следва да е последицата при въвеждането на потребителя в
заблуждение досежно действителните разходи, които същият следва да понесе
във връзка със сключения договор за потребителски кредит.
Съдът приема, че е налице и другото основание за недействителност на
процесния договор за потребителски кредит /констатирано и по отношение на
предходния договор за кредит/, поради противоречие на изискванията на ЗПК
относно неговото минимално необходимо съдържание.
Посоченият в договора годишен процент на разходите е определен
единствено като абсолютна процентна стойност, без взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение
№ 1 начин и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен
посочения като сума годишен процент на разходите, каквото е изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 22 от ЗПК, и
този договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид уважаването на главния иск по отношение на Договор за
потребителски кредит №******* от 17.09.2024 г., то не се налага
разглеждане на евентуалния иск за прогласяване на нищожността на
клаузата на чл.11, ал.1 от сключеният между тях Договор за потребителски
кредит №******* от 17.09.2024 г. поради противоречие с разпоредбата на
чл.19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК.
По предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД:
При недействителност на договора, съгласно и разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че
усвоените суми по процесния договор за потребителски кредит са в размер на
1400 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника по насрещния иск.
Съдът съобрази, че съобразно представените по делото писмени доказателства
– три броя платежни нареждания, ищецът е заплатил на ответното дружество
сумата в размер на общо 1643 лв.
9
В тази връзка по делото се твърди от ответното дружество, че
заплатената сума от страна на длъжника по процесните договори за кредит е
общо в размер на 1576, 81 лв., за което представя и справки за движението и
извършените плащания по договорите. Следва да се посочи, че справките, на
които се позовава ответното дружество са частни свидетелстващи документи,
като същите изхождат от страна на ответното дружество и на тази база следва
да се преценя тяхната доказателствена сила, като същите бъдат съпоставени с
останалите, приети по делото доказателства. Следва да се посочи и, че
удостоверяването на заверяване на сметката на получателя е действие,
извършено от банката, и има доказателствено значение за превод /плащане/ на
посочената сума от сметката на платеца по сметката на получателя. В тази
част удостоверяването се извършва от банката по силата на закона, има
доказателствено значение за плащането и издаденият документ има характер
на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК.
По тези съображения, съдът намира, че ищецът доказва превеждането
на сумата от 1643 лв., за което има представени и писмени доказателства, като
ответното дружество не доказва основанието за получаване на сумата от 243
лв., поради което и предявеният иск /в случая частичен/ се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на посочената
разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. /Така и Определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
446/2022 г., IV г. о., ГК /. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ
по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за
уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този
смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на
чл. 38 от ЗА. /Така Определение № 78 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4150/2021 г., IV г. о., ГК и др. /. Предвид обстоятелството, че изходът на
делото е в полза на страната, то искането за осъждане за заплащане на
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъдат присъдени
разноски в размер на 800 лв.
10
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати и държавна такса по сметка на РС – Бургас в размер на 150
лв. /общо за съединените искове/.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявените искове от А. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, против „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№115 Е, представлявано от Н.П., че сключеният между тях Договор за
паричен заем КРЕДИРЕКТ №****** от 09.09.2022 г. е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК,
КАКТО и че сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№******* от 17.09.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115 Е, представлявано от Н.П., ДА ЗАПЛАТИ на А. А. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 122, 26 лв., предявен като частичен
от сумата в размер на 243 лв., представляваща платена без основание сума на
ответното дружество.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
„СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, представлявано от Н.П., ДА
ЗАПЛАТИ на адв.А. А. А. от АК – П., служебен номер **********, сумата от
общо 800 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ,
осъществена по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115 Е, представлявано от Н.П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС –
Бургас сумата от общо 150 /сто и петдесет/ лв. – ДТ по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11