№ 715
гр. Варна, 20.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500587 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от „Нефт ойл“ЕООД, гр.Търговище, представлявано от
управителя Н. ДР. Н., чрез процесуалния представител адв.Т.Р., против
решение №115/17.10.2022г., постановено по гр.д.№115/22г. по описа на ТОС,
с което са отхвърлени предявените от „Нефт ойл” ЕООД против Д. Б. Д.
искове за заплащане на сумата от 28 527,75 лв. - главница и 523,01 лв. -
изтекла законна лихва върху главницата, за периода от 04.03.2022г. до датата
на предявяване на исковата молба, представляваща неустойка по
споразумение от 28.01.2020г., както и е осъден „Нефт ойл”ЕООД да заплати
на Д. Б. Д. сумата от 1 680лв., с ДДС, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в протИ.речие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемият Д. Б. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. И.И.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.Претендира разноски
Във въззивната жалби са направени следните доказателствени искания: 1/
да бъдат допуснати до повторен разпит и да бъде извършена очна ставка
между св.Илиева/водена от ответника/ и св.Джуркова/водена от ищеца/,
поради констатирани съществени протИ.речия в показанията им по факти и
обстоятелства, за които и двете свидетелки, като служители на ищцовото
1
дружество, са имали преки, непосредствени впечатления; 2/ да бъде допуснат
до разпит един свидетел при условия на водене за установяване на
обстоятелствата относно това, че ответникът е бил нелоялен към бившия си
работодател „Нефт ойл”ЕООД и е осъществил действия, с които е уронвал
престижа му, както и, че е използвал базата му данни за клиенти, както и, че
целенасочено е убеждавал тези клиенти да работят с него.Искането по т.2 се
обосновава с предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК, като се твърди, че
първоинстанционният съд не е разпределял доказателствена тежест за
установяване на горепосочените обстоятелства на ищеца, а в решението си е
приел, че същите не са доказани от него.В отговора си по жалбата
въззиваемият моли исканията да не бъдат уважавани, като твърди, че
свидетелите са разпитани подробно и обстойно, различията в показанията им
са следствие от това, че касаят различни моменти, в които са настъпили
фактите, за които свидетелстват, очната ставка не би допринесла за
установяване на факти, както и, че не са налице процесуални основания за
допускане на нов свидетел, а наред с горното фактите, които се иска да се
установяват с неговите показания, са извън предмета на делото.
Съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.267, ал.2 от ГПК,
респект. чл.171, ал.2 от ГПК за повторен разпит на свидетелите Велислава
Илиева и Цветелина Джуркова, разпитани пред първоинстанционния
съд.Показанията на тези свидетели не са неясни или вътрешно протИ.речиви
сами по себе си.Свидетелите са разпитани подробно, отговорили са на всички
поставени им от страните и съда въпроси, като са свидетелствали за различни
факти от действителността, по начина, по които всеки от тях субективно/през
собственото си съзнание/ ги е възприемал.В тази връзка и не е необходимо
извършването на очна ставка между двете свидетелки.Неоснователно е и
искането за допускане на нов свидетел за установяване на твърдените
обстоятелства, че ответникът е бил нелоялен към бившия си работодател
„Нефт ойл”ЕООД и е осъществил действия, с които е уронвал престижа му,
както и, че е използвал базата му данни за клиенти, както и, че целенасочено е
убеждавал тези клиенти да работят с него.Предмет на главния иск е
претендирана неустойка/с фиксиран размер-дванадесет брутни месечни
възнаграждения, които ответникът е получил през последните дванадесет
месеца преди прекратяване на трудовия му договор/ по т.2 от подписано
между страните споразумение от 28.01.2020г., поради неизпълнение поетото
в т.1 от това споразумение задължение от ответника, след прекратяване на
трудовото му правоотношение с ищеца, да не изпълнява същата и/или
подобна или сходна длъжност в друга компания, по трудово или гражданско
правоотношение, или по какъвто и да било друг конкурентен начин, на
територията на област Търговище, за срок от една година, считано от датата
на прекратяване на правоотношението.Предвид горното и с определението си
по чл.140 от ГПК, възпроизведено в окончателния доклад,
първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да установи именно
обстоятелствата, че след прекратяване на трудовото правоотношение между
2
страните ответникът се е занимавал с дейност, каквато е изпълнявал и по
съществувалото с ищеца трудово правоотношение.Макар и, че в исковата
молба, наред с горните твърдения да е посочено, че ответникът е
злоупотребил с доверието на бившия си работодател, т.к. е използвал
знанията и информацията си относно дългогодишни клиенти на ищеца, като
умишлено и целенасочено е влизал в контакти с тях, предлагал им оферти и
договарял със същите, то не тези са факти, от които според ищеца произтича
спорното материално право, което е предмет на иска, доколкото не се търси
общо обезщетяване на вреди от уронване престижа на работодателя и
злоупотреба с доверие от страна на работника, а вреди от неизпълнение на
конкретното задължение по цитираното споразумение.В тази връзка и
неуказването на доказателствена тежест за тези обстоятелства не съставлява
нарушение разпоредбата на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК.Извън горното и
твърденията на ищеца, че ответникът, работейки, докато е бил в трудово
правоотношение, с клиенти на „Нефт ойл”ЕООД, е познавал тези клиенти, а
впоследствие/след прекратяване на трудовото правоотношение/ също е
работил с тях, подавайки като техен пълномощник митнически декларации,
според представеното по делото удостоверение, издадено от ТД „Митница
Русе“, не се оспорват от ответника според обясненията му в о.с.з. на
27.07.2022г.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на „Нефт
ойл“ЕООД, направени във въззивната му жалба.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№587/22г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 01.03.2023г. от 09, 00ч.Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3