Решение по дело №370/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София против Решение № 22/27.03.2024 год. по АНД № 20245540200019 по описа за 2024г на Районен съд Чирпан, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № НЯСС-5/ 04.01.2024г на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМНТ/ с наложено наказание за неизпълнение на задължително предписание по Закона за водите. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че съставеният акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаденото НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Според касатора административнонаказателното производство е проведено в нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя, който тече от датата, следваща срока за изпълнение на даденото предписание. Твърди, че по делото липсват доказателства актосъставителят да е установил извършване на вмененото нарушение чрез проверка на място на 15.04.2023г, както и такива, че то действително е извършено. Поддържа прилагането на чл.28 от ЗАНН за конкретния случай, като счита, че неоснователно съдът не е споделил доводите му в тази насока. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – председател на ДАМТН гр. София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено възражение процесуалният му представител ст. експерт Е. З. оспорва изцяло подадената касационна жалба като неоснователна, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна над законовия минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд Чирпан като правилно, законосъобразно и постановено при правилно приложение на материалния закон да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № НЯСС-5/04.01.2024 г., издадено от Председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-012/19.07.2023 г., с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че като собственик на язовир „Изворово-130“ предприятието не е изпълнило задължителното предписание на комисията за проверки на готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, назначена със Заповед № АП-07-ЗД-16/26.04.2022 г. на областния управител на област Стара Загора, дадено в Протокол № 32/16.06.2022 г., а именно: „Да се възстанови пропускателната способност на преливника и бързотока“, със срок на изпълнение 14.04.2023 г. Нарушението е констатирано при проверка на язовира чрез обход и оглед на малка язовирна стена, извършена на 10.05.2023г., за което е съставен Констативен протокол № 07-03-69/10.05.2023 г.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Чирпан е приел, че в производството по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му като незаконосъобразно. Според съда от събраните по делото данни АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН и административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без да ограничава правото на защита на санкционираното лице. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и допуснатото от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, като основание за налагане на административна санкция. Същевременно съдът е приел, че наложеното с НП наказание обосновано е определено в предвидения в закона минимален размер за извършеното нарушение, без да са налице обстоятелства, обуславящи по-ниската обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обичайните нарушения от този вид, поради което не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН

Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /в приложимата към датата на извършване на деянието и към датата на издаване на НП редакция – ДВ, 55 от 03.07.2018 г./, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв за юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл. 190а, ал.2 от същия закон. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите в приложимата редакция /ДВ, бр.55 от 03.07.2018г/ изрично разписва като задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, кореспондираща с нормата чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

С оглед тази нормативна уредба неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние. Тъй като изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение се изразява в бездействие, административнонаказателното обвинение следва да бъде обосновано с наличие на възникнало за лицето задължение и изтичане на срока, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Посочени са както съдържанието и срока за изпълнение на дадените на собственика на язовира /Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София / задължителни предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, така и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на язовира за обосноваване на извода, че тези предписания не са били изпълнени. При спазване изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление изрично е посочена датата на нарушението – 15.04.2023г. Това е денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на задължителните предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ и представляващ началния момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. Един от двата нормативно регламентирани начални момента, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушителя - когато има необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушение и за самоличността на нарушителя и са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, което от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Релевантната дата за определянето на началния момент, от който следва да се счита за открито нарушението, за което е санкциониран касационният жалбоподател, и съответно датата, от която започва да тече тримесечният срок за съставянето на АУАН, е датата на приключване на извършената от органите на ДАМНТ проверка - 10.05.2023г. Едва след нея са установени всички съставомерни елементи на деянието и са налице необходимите и достатъчни данни за установяване извършването на нарушението и за установяване на нарушителя. Абсолютно невъзможно е, при полагане на каквито и да са усилия от контролния орган, да се проверява изпълнението на дадени предписания в първия ден след изтичане на срока им, както поддържа касаторът. Извършване на проверка за установяване на нарушението след този срок не означава неопределеност на времето за контрол, тъй като органът е ограничен от едногодишния срок от извършване на деянието по чл.34, ал.1 изр.второ. Следователно към 19.07.2023г. не е изтекъл законово регламентирания преклузивен срок по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН и за образуването на административнонаказателно производство за санкциониране на касатора чрез съставяне на АУАН № 07-012 не е имало процесуална пречка.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир "Изворово-130", собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София, от страна на собственика на язовира не са били изпълнени задължителните предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ на комисията за проверки на готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, назначена със Заповед № АП-07-ЗД-16/26.04.2022 г. на областния управител на област Стара Загора, дадено в Протокол № 32/16.06.2022 г.

Напълно се споделят и мотивите на районния съд, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, с оглед на което не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, което да позволи определянето на нарушението като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с §1, ал.1, т.4 от ДР на същия закон. Поредността на нарушението, липсата на вредни последици и на отегчаващи обстоятелства като релевантни за определяне размера на наказанието за извършеното нарушение е взета предвид от наказващия орган и от съда с налагане, респективно потвърждаване на имуществена санкция в законово регламентирания минимален размер от 1000 лева.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ в размер от 80 лв., съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/27.03.2024 г., постановено по АНД № 20245540200019 по описа за 2024 г. на Районен съд Чирпан.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Княз Александър I“ № 12, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52А, сумата 80 /осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.