№ 13906
гр. София, 12.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110139205 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ за осъждане на Г. И. Д. да заплати
на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 424.00 лева, представляваща регресно суброгационно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение за репариране на вредите по лек автомобил „Сеат
Ароса“ с рег. № КН 9650 АН от ПТП, настъпило по вина на ответника в качеството му на
водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Е 1950 МВ, напуснал мястото на
произшествието след настъпването му и преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, въпреки че посещаването на местопроизшествието от тях било задължително
по закон, чиято гражданска отговорност в това му качество била обезпечена от ЗД „Бул инс“
АД по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер
на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 05.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че Г. И. Д., управлявайки на 18.04.2019г. лек автомобил „Опел Астра“
с рег. № Е 1950 МВ в гр. Дупница, ж. к. „Бистрица“, пред бл. 43, изгубил контрол над
автомобила поради несъобразяване на скоростта на движение с пътните условия, в резултат
на което ударил лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № КН 9650 АН, който към този момент
бил паркиран и причинил на същия увреждания на обща стойност 399.00 лева, която сума
била изплатена от ищеца в качеството му на застраховател на гражданската (деликтната)
отговорност на водачите на лек автомобил „Опел Астра“ в полза на собственика на
увредената вещ. С оглед на това и доколкото съгласно протокола за ПТП ответникът бил
напуснал мястото на ПТП след настъпването му и преди пристигането на органите за
контрол на движението по пътищата, въпреки че посещаването на местопроизшествието от
тях било задължително по закон, същият бил поканен от ищеца да възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение, както и сторените ликвидационни разноски, което не сторил,
поради което ищецът претендира присъждане в настоящия процес на регресното вземане,
ведно със законната лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който от името на ответника се оспорва същият да е управлявал лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № Е 1950 МВ към момента на ПТП.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ предполага
установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в обективната
действителност са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти):
1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ищецът е обезпечил гражданската
(деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на конкретно МПС; 2/
реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното
покритие, за което вина носи ответникът (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен
риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ след настъпване на ПТП
ответникът, сочен за делинквент, да е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на
органите за контрол за движението по пътищата, въпреки че посещението им на мястото на
инцидента е задължително по закон; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ в полза на правоимащото лице.
Между страните не са спорни, а и се установяват от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства- протокол за ПТП № 1583978/23.04.2019г., уведомление
за щета, адресирано до ищеца, документите, приложени по образуваната въз основа на него
застрахователна преписка, застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Е 1950 МВ,
справка от електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд,
платежно нареждане от 22.05.2019г. за извършен в полза на Елза Методиева И.- Васева
превод на сумата от 399.00 лева, документите, приложени по образуваната във връзка с
процесния случай административнонаказателна преписка, следните обстоятелства с правно
значение: че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП между лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № Е 1950 МВ и паркирания на паркинг пред блок 43 в ж. к. „Бистрица“
в гр. Дупница лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № КН 9650 АН, че вина за настъпване на
инцидента има водачът на лек автомобил „Опел Астра“, който не съобразил скоростта си на
движение с пътната обстановка, изгубил контрол над автомобила и ударил паркираното
МПС, че в резултат от инцидента на лек автомобил „Сеат Ароса“ били причинени
увреждания на стойност 399.00 лева, която била възстановена от ищеца в качеството му на
застраховател, обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на виновния водач, в
полза на собственика на увредената вещ.
Противно на поддържаното от името на ответника в отговора на исковата молба, от
приобщените по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че именно
ответникът Г. И. Д. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ към момента на настъпване
на произшествието. Така, и протоколът за ПТП, изготвен няколко дни след ПТП и след
издирване на виновния водач, както и съставените на последния АУАН и наказателно
постановление въз основа на него са подписани лично от Г. Д. без възражения, което по
същността си е признание на неизгодни за него обстоятелства, вкл. че той е бил водачът на
увреждащия автомобил към релевантния момент.
Установява се от така коментираните документи, че след настъпване на инцидента
ответникът Г. Д. е напуснал мястото на произшествието, като в този смисъл са както
отбелязванията в протокола за ПТП, така и собствените му обяснения, депозирани пред
органите на МВР, които не са оспорени от негово име в хода на настоящото производство.
Налице е, следователно, извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт с правно
значение, а признанието на неизгодни за страната обстоятелства е едно от най- надеждните и
2
достоверни доказателствени средства в българския граждански порцес, което, преценено по
реда на чл. 175 ГПК, намира опора в останалата доказателствена съвкупност, в т. ч.
уведомлението за щета, депозирано от собственика на увредения автомобил до ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване
носи виновният водач.
Съгласно разпоредбите на чл. 125 ЗДвП службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство,
което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра
на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди.
В случая не се установява, а не се и твърди от самия ищец при процесния пътен
инцидент да се е осъществила която и да е от изчерпателно изброените хипотези на чл. 125
ЗДвП, предвиждаща задължително посещение на мястото на ПТП от органите за контрол на
движението на МВР, поради което необосновано е твърдението в исковата молба и
уточнението на същата, че напускането на мястото на произшествието от водача на лек
автомобил „Опел Астра“ е обосновало възникването в правната сфера на ищеца на регресно
вземане за възстановяване на заплатеното от последния застрахователно обезщетение за
репариране на вредите от ПТП.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изводът в последния смисъл не се
опровергава и от приобщените като писмени доказателства документи, приложени по
образуваната във връзка със случая административнонаказателна преписка, вкл. от
нарушенията, за които водачът е наказан, доколкото съгласно наличните по делото данни
увреденият лек автомобил е бил паркиран, а водачът му впоследствие е установил
уврежданията и е сезирал органите на КАТ, т. е. не е присъствал на мястото на ПТП към
момента на настъпването му (в този смисъл са изявленията на Елза Васева в адресираното
до ищеца уведомление за щета), поради което обективно не би могло да се мисли за
възникнало разногласие между водачите на автомобилите относно обстоятелства при
настъпване на пътния инцидент, каквото не се установява и от подписания без възражения
от двамата водачи няколко дни след инцидента протокол за ПТП и от обясненията на водача
от 23.04.2019г., а освен това, както бе изяснено, дори не се и твърди от ищцовото
дружество. Ирелевантно е обстоятелството, че в действителност мястото е посетено от
служител за контрол на движение по пътищата, който е съставил протокол за реализираното
ПТП, тъй като посещаването му в случая не е било задължително по закон. Следователно
3
дори и мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата,
напускането му от водача- ответника, когато не е налице някоя от хипотезите на чл. 125 от
ЗДвП, какъвто е процесният случай, не би могло да доведе до възникването на регресната
отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач, тъй като тяхното посещение на
местопроизшествието не е било задължително по закон. Напусналият местопроизшествието
водач е възможно да е осъществил неправомерно поведение, което да подлежи на
санкциониране по административен ред, но последното не е достатъчно, за да породи в
полза на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ право на
регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, доколкото регресното право
възниква само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ предпоставки, а не
при всички случаи на напускане на мястото на ПТП.
По изложените фактически и правни съображения искът с правно основание чл. 500,
ал. 1 КЗ следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват
единствено на ответника, комуто такива в случая не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претнция да са реално извършени.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ за осъждане на Г. И. Д., ЕГН
**********, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 424.00 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
за репариране на вредите по лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № КН 9650 АН от ПТП,
настъпило по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № Е 1950 МВ, напуснал мястото на произшествието след настъпването му и преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, въпреки че посещаването на
местопроизшествието от тях било задължително по закон, чиято гражданска отговорност в
това му качество била обезпечена от ЗД „Бул инс“ АД по силата на договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.07.2021г., до
окончателно изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4