РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Благоевград, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201254 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на“А.С.Г“ЕООД, със седалище и адрес на
управление:с.М ,ул.“С „№ , Област Б , представлявано от управителя Д С ,
против НП№42-0001033/27.04.2022г., издадено от Директора на РД“АА“-
гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 4000лв, във връзка с нарушение по чл.91в, т.2, предл.2
от Закона за автомобилните превози.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на
процесуални правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че
не е доказано извършването на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, както и, че не е доказана повторност на
твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, не ангажират
процесуален представител по делото и становище по жалбата.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
1
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. В
придружителното за преписката писмо до съда, тази страна материализира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от жалбоподателя за негов процесуален представител в процеса и прави
искане за редуцирането му до минималните размери по НАРЕДБА № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН, като последното
обстоятелство не е спорно за страните, макар и да не е обосновано с
доказателства в процеса .
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
фактически и правни аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безпротиворечив начин, че на 24.02.2022г., около 12.00 часа, в
сградата на ОО“АА“-Б , а именно на бул.“ “№ св. Р. /инспектор при
санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си -св.М., е съставила
на процесното дружество АУАН №317705 за това, че при извършена
тематична проверка на дейността му, в качеството му на превозвач,
притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен
автомобилен превоз №2872/12.12.2011г., не представил за нуждите на тази
проверка, извлечение от дигиталната карта на водача А С за периода
20.02.2021г.-20.05.2021г., докато е управлявал МПС от категория N3 с рег.
№Е8577МР и извършван международен превоз в РИ . В акта е посочено, че
проверката е извършена във връзка с нарушение именно в РИ с рег.№12-00-
00-1605/14.01.2022г. и в хода на същата е констатирано, че на 19.03.2021г. в
РД“АА“-гр.София е издадено НП №42-0000858 на жалбоподателя –
превозвач, във връзка с негово нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за
автомобилните превози и , че това НП е влязло в законна сила на 22.05.2021г.
Описаното с издаденият му АУАН деяние за жалбоподателя – превозвач е
квалифицирано също като административно нарушение по чл. 91в, т.2,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен лично на
законният представител на процесното дружество на 24.02.2022г.
2
Въз основа на АУАН, на 27.04.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София,
е издал обжалваното НП№42-1033, с което на основание чл.104, ал.13 от
Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 4000лв., във връзка с нарушение по чл.91в,
т.2, рпедл.2 от същият Закон . НП е връчено също лично и срещу подпис
на законният представител на жалбоподателя на 23.06.2022г. и страните не
спорят, че в законният срок срещу него е депозирана жалбата по настоящото
дело, макар да не са ангажирани доказателства в процеса за това
обстоятелство.
Установи се, че извършената тематична проверка на процесното
дружество е предшествана от изготвянето на известие за същата до
жалбоподателя с Изх.№ 12-00-00-1605/31.01.2022г., в което е посочено, че
датата на получаването му от управителя Сотиров е 02.02.2022г. В това
известие е посочено също така, че за нуждите на тематичната проверка
относно превозваческата дейност на процесното дружество, жалбоподателят
е следвало да представи на контролните органи на „Автомобилна
администрация“, редица документи за периода 20.02.2021г. -20.05.2021г., в
това число и превозни документи: товарителници, пътни листа, тахографски
листове в оригинал и /или дигитална информация от дигитални тахографии
картите на водачите в конкретно посочен формат. Проверката е посочено в
известието, че ще се извърши на 29.02.2022г.
При разпита на свидетелите по акта Р. и М., двамата установяват, че са
извършили тематичната проверка по случая след получен сигнал за
нарушение от процесното дружество като превозвач с конкретен водач и в
рамките на международен превоз в РИ . Нарушението на жалбоподателя
според свидетелите се изразило в това, че той не представил на
проверяващите лица до датата на проверката, информация от дигиталната
карта на водача за този превоз . Същевременно, свидетелите Р. и М. сочат, че
картата от дигиталният тахограф в управляваното МПС от конкретно
цитираният в акта им водач за този превоз, е била с изтекъл срок на
валидност и е била предадена от водача именно на представители на
„Автомобилна администрация“ и поради тази причина, тази карта не се е
намирала нито във водача, нито в превозвача преди започване и към датата на
проверката. Св.М. заявява също така, че във връзка с процесната проверка,
решили да снемат информацията от тази карта служебно защото установили,
3
че тя се съхранява при тях , но в крайна сметка не направили това. Въпреки
че свидетелите установяват, че жалбоподателят заради предаване на тази
карта на контролните органи не е могъл да извлече нейното съдържание за
част от провереният период /от 16.04.2021г. до 20.05.2021г./ и да го
предостави на проверяващите лица, те му издали процесният АУАН именно
за непредставяне на тази информация до датата на проверката и за целият
проверяван период .
Към процесната преписка е приложена информация от карта на водач,
който не е посочен като име и тази информация е от проверяваният период
като върху извадката на хартиен носител от нея е отбелязано, че тя е
изведена на дата 28.02.2022г. в 13.39 часа. Наред с това, върху тази извадка е
поставен и печат на ИА“АА“ и е отразено, че тя е вярна с оригинала /л.15-
л.18 от делото/
Страните не спорят, че лицето А С е бил водач на МПС, с което е
извършван международен превоз на товари от процесното дружество в
проверяваният период. Установи се с представени безспорни писмени
доказателства /приемно-предавателни протоколи/, че водачът А С е
получил на 16.04.2021г. от Областен отдел „Автомобилна администрация“-Б
, 1 бр. карта на водач за дигитален тахограф с дата на валидност до
10.04.2021г., която на същата дата С е подал заявление пред надлежните
органи, да му бъде подновена. С Писмо от 24.11.2022г. по делото,
санкционният орган потвърждава, че водача Сотиров е получил новата си
карта за дигитален тахограф и е върнал старата с изтекъл срок на годност,
като това е станало на 16.04.2021г.
С НП №42-0000858/19.03.2022г., издадено от Директора на
„Автомобилна администрация“-гр.София, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание 104, л.7, вр. с чл.
91в, т.2 от Закона за автомобилните превози.
Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-08-
30 от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, както и заповед №110/01.04.2022г. издадена от
Изпълнителния директор на ИА“АА“-гр.София, ведно с длъжностна
характеристика за длъжността „Директор РД“АА“, с които се удостоверява
материалната компетентност на издателя на атакуваното НП в настоящото
4
дело при констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози . Това
постановление е връчено на 14.05.2021г. на адрес и с обратна разписка, като е
заверено за влязло в законна сила от 29.05.2021г.
При така направените фактически констатации съдът счита, че с
атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл. чл.91в,
т.2 от Закона за автомобилните превози.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази
насока се представиха 2 бр. заповеди за делегирани правомощия на
процесният издател. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на
АУАН и за съставяне на НП. В двата документа ясно и конкретно е
посочена датата на извършената проверка по случая, проверяващите лица,
описан е обстоятелствено и фактически начина на извършване и в какво се
изразява твърдяното нарушение /непредставяне на извлечение от дигитална
карта на водача А С за периода 20.02.2021г.-20.05.2021г. при извършване на
международен превоз за жалбоподателя в РИ /. Посочени са доказателствата,
с които се твърди от санкционният орган, че се установява вменяваното на
жалбоподателя нарушение /свидетели/, след което АУАН и НП са и надлежно
връчени на жалбоподателя /чрез негов законен представител и управител./
Независимо от изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП и
АУАН, който го обосновава, са издадени при допуснато съществено
процесуално нарушение и на практика липсващ основен и задължителен
реквизит, а именно дата на твърдяното административно нарушение.
Тази дата не може да се извлече по никакъв начин от съдържанието на тези
два документа, което означава, че е налице пълна липса на този
задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН /за
АУАН/ и респ. по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН /за НП/, а това винаги
съществено засяга и ограничава правото на защита, поради което и се
квалифицира като съществено процесуално нарушение и достатъчно
основание за отмяна на НП заради неговата процесуална
незаконосъобразност. В тази насока е и съдебната практика–Решение
№427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на
Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
5
Благоевград. /Принципно няма процесуална пречка, датата на твърдяното
нарушение да се посочва и в документ, който е цитиран в АУАН и НП и към
който на практика те препращат, в казуса –известието за извършване на
процесната проверка, но в случая последното въобще не е цитирано и
конкретизирано с обжалваният акт, така че този способ за идентифициране на
датата на нарушението също се явява неприложим по делото. /
Наред с горното, съдът констатира, че от събраните по делото
доказателства /гласни и писмени/, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение от
обективна страна с изпълнително деяния по чл.91в, т.2 от Закона за
автомобилните превози.
С нормата на чл.91, т.2 от ЗАвП, законодателят вменява задължение на
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача.
В конкретният казус, жалбоподателят, в качеството си на лицензиран за
Общността превозвач, е санкциониран за това, че при извършена тематична
проверка на дейността му, не представил за нуждите на тази проверка
информация /извлечение/ от карта на дигитален тахограф на А С , в
качеството му на водач на МПС, с категория N3 и с рег.№ на МПС и за
периода на извършван международен превоз в РИ , а именно от
20.02.2021г.-20.05.2021г. След разпита на свидетелите Р. и М. и с оглед на
представени по делото писмени доказателства / приемно-предавателен
протокол за карта на водач от дигитален тахограф с дата 16.04.2021г. и
направено от санкционният орган извлечение от карта на водача от
дигитален тахограф за периода проверяваният период/, съдът приема, че
процесното дружество-превозвач на практика е предоставило поисканата
от проверяващите лица информация чрез и от карта на дигитален
тахограф и то далеч преди датата на процесната проверка /24.02.2022г./
макар и не на посоченият носител от контролните органи и формат, а
именно чрез и след предаването на тази карта с цялата генерирана
информация в нея поради изтичане на валидността й към и на дата
6
16.04.2021г. /Видно от представеното извлечение от тази карта в хода на
административната преписка, направено от служителите на санкционният
орган, за която страните не спорят, че е именно изисканата такава от
превозвача за процесната проверка, последната очевидно е била налична и
надлежно съхранена върху предадената заради изтекла валидност карта от
дигиталният тахограф на процесното МПС и не е имало никаква пречка да се
ползва за нуждите на проверката от свидетелите по акта, които обаче не са
ползвали тази информация в настоящият казус, а са издали АУАН за
непредставянето й на практика повторно от страна на жалбоподателя и на
друг посочен в известието им носител и формат./ Следователно, в
разгледаният казус съдът констатира, че на практика въобще не е било
налице неизпълнение на нормата на чл. 91в, т.2, предл.2 на Закона за
автомобилните превози, от страна на жалбоподателя, защото той е
организирал както генерирането, така и съхранението на информация от
картата на процесният дигитален тахограф и за проверяваният период
като тази карта с цялата информация в нея е била и преждевременно
предадена на контролните органи, поради изтичане на срока й на
валидност, при това близо 1 година преди процесната проверка. Ето защо
съда приема, че в казуса въобще не е налице неправомерно деяние на
жалбоподателя, което да може да покрие признаците и изпълнителното
деяние на вмененото му административно нарушение, поради което
санкционирането на процесното дружество за това с обжалваното НП,
не кореспондира и с материалния закон .
Не на последно място, съдът констатира, че в известието, с което
жалбоподателят е уведомен за датата на процесната проверка е посочено, че
тя ще се извърши на 29.02.2022г. и ако и доколкото санкционният орган
поддържа с НП,
че именно с известие е уведомил процесното дружество за крайният
срок на представяне на изисканата от него информация за нуждите на
проверката, то към дата 28.02.2022г., когато е осъществена тази проверка,
на практика не е било налице противоправно бездействие на
жалбоподателя по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози ,
защото такова е могло хипотетично да започне едва на следващият ден, а
именно 29.02.2022г. Следователно и на това основание, жалбоподателят се
явява незаконосъобразно санкциониран с обжалваното НП при нарушение на
7
материалният закон .
За пълнота на изложението и след като констатира, че с представените
по делото писмени доказателства се установи /заверено НП№42-0000858 от
19.03.2021г./, че преди евентуалната дата на твърдяното нарушение /датата на
отточване на противоправно бездействие на жалбоподателя/, процесното
дружество е било санкционирано с друго НП за аналогично нарушение и
това друго НП е влязло в законна сила на 29.05.2021г., то несъмнено ако бе
доказано извършването на разгледаното нарушение и като негова дата бе
посочена датата на процесната проверка, от когато следва да се счита, че
хипотетично е налице противоправно бездействие на превозвача ,
последното би било в условията на повторност по смисъла на чл. 104, ал.13 от
Закона за автомобилните превози и възраженията на жалбоподателя в обратна
насока съдът приема за неоснователни.
Изложеното обосновава както процесуална, така и материална
незаконосъобразност на обжалваното НП, което като такова подлежи на
цялостна отмяна.
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
разноски по настоящото съдебно дело.
Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между
жалбоподателя и адв.Б от 23.06.2022г., приложен на л.40 от делото,
жалбоподателят е заплатил на този негов защитник възнаграждение в размер
на 500.00лв. за процесуално представителство и защита по настоящото дело.
Съда отчете, и че адв.Б е участвала лично и упражнила процесуално
представителство по делото в полза на жалбоподателя в рамките на две
съдебни заседания. От друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №
1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в сила при започване на настоящото административно-наказателно
производство, за хипотеза като процесната и за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000
лв. , минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв. + 6 % за
горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата от 280 лв. За процесуално
представителство по административно-наказателни дела, нормата на чл.18,
ал.1 от Наредбата предвижда минимално адвокатско възнаграждение в
8
размер на 50.00 лв. , която сума може да се заплати и за участието в едно
съдебно заседание на адвоката или в казуса двукратното участие на адвоката
обосновава минимално възнаграждение 100.00лв. Отчитайки тези
обстоятелства и 2-кратното участие на адв.Б като процесуален представител
по делото, съдът приема, че заплатеното й възнаграждение за адвокатска
защита от страна на жаблоподателя в размер на 500.00лв. , с оглед на
неголямата фактическа и правна сложност на делото, се явява прекомерно
такова и следва да се редуцира до сумата от 380.00лв., която кореспондира
именно с минималните размери по цитираната Наредба и във вр. с чл.36,
ал.2, вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата. В този смисъл направеното
възражение на заинтересованата страна в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН,
материализирано в с придружително писмо по делото, се явява основателно
и следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 , т.1 и чл. 63д, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№42-0001033/27.04.2022г., издадено от Директора на РД“АА“-гр.София, с
което на „“А.С.Г.“ , с БУЛСТАТ , със седалище и адрес на управление: с.М ,
ул.“Ст “№ , обл.Б , представлявано от управителя Д А С , е наложена
имуществена санкция в размер на 4000лв /четири хиляди лева/, във връзка с
нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА РД“АА“-гр.София, да заплати на 27.04.2022г., издадено от
Директора на РД“АА“-гр.София, с което на „“А.С.Г.“ООД, с БУЛСТАТ ,
със седалище и адрес на управление: с.М , ул.“Ст “№1 ,обл.Б ,
представлявано от управителя Д А С , сумата от 380.00лв./триста и
осемдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски за участието на
адв.М. Б в съдебното производство по нахд №1254/2022г. по описа на
Районен съд –Б .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му, ведно с
мотивите, за всяка от страните.
9
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10