Решение по дело №1916/2014 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

  № ............

 

гр. Кюстендил, 06.11.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

 

            при секретаря Б.Я., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1916 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава 30 на ГПК - чл. 356-361 ГПК, по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 75 ЗС, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Л.И.В., с ЕГН **********, с адрес ***, махала „Везенска“ № 23 против Б.Б.Х. с ЕГН ********** с адрес *** и Е.Н.З. с ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът владее наследствен поземлен имот, в землището на с. Жиленци, махала "Везенска" № 23, преди 1990 г. Този имот попадал в поземлен имот № 011100 и в поземлен имот № 011099 по КВС, в землището на с. Жиленци. На 14.05.2014 г., било извършено трасиране на съседен на ищеца имот, представляващ имот № 011099 и бил съставен протокол за строителна линия. Установено било, че северната граница на имота не съвпада с границите на посочените като съседи имоти и между него и тези имоти има ивица, която не била включена нито в КВС, нито в кадастралните карти. От южна страна, трасирания имот навлизал в имота на ищеца. Строителната линия преминавала през средата на дървена конструкция на която ищците подреждали колове за домати, минавала през разорано и засадено място, като ищеца била засадила с боб и картофи около 50 кв. м., през пейка под една круша, намираща се в градината, пресичала лозе с носеща конструкция от циментови колове и тел, засадено и стопанисвано от ищеца. Стопанисваният от ищеца имот, бил ограден от източна и западна страна с ограда от дървени колове и метална мрежа. Площта на завзетия от ответника имот, била около 250 кв. м., 6 м. ширина от западна посока, 80 м. дължина и 0.5 м. от източна посока и по скица, тази площ попадала в имот № 011099. На 19.05.2014 г., с багер, нает от пълномощника на ответника Б.Х., ответника Е.З., започнала да копае основи за ограда на имот № 011099. С тези действия изровила засадените картофи и боб, разрушила съществуващите огради на владения от ищеца имот от източна и западна страна. Повредила колони и клони на дървета, намиращи се от двете страни на строителната линия. Била разрушена носещата конструкция на лозе, на площ от 20 кв. м. - 10 лози, на възраст около 15 г. Били извадени бетонни колове и били прерязани телове, разрушена била дървена порта към западната страна на имотите, през която порта минавала каруца, били извадени метални колове, които я поддържали. Между 09 и 10 юни, били изкоренени 10 лози, останали от другата страна на строителната линия, била отрязана и една череша, на възраст около 30 г.

На база изложеното се претендира осъждане на ответните страни Б.Х. и Е.З., да предадат фактическото владение на част от имот № 011099, с площ от около 250 кв. м. - около 6 м. ширина от западна посока, дължина 80.05 м. от източната посока, попадащ по скица в имот № 011099, което фактическо владение било отнето на 19.05.2014 г., както и да премахнат корозиралата ограда, построена върху владения от нея имот и имот № 011099.

Претендира се също така осъждане на ответниците, да възстановят претърпените от ищеца имуществени вреди, описани по исковата молба и оценени в общ размер на 500 лв., като с определение на съда от 09.07.2015 г. е допуснато изменение на иска по размер и същия се счита предявен за сумата в размер на 493 лв., като за разликата до пълния предявен размер производството е прекратено поради оттеглянето на претенцията в тази част.

Претендира се и присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който изцяло са оспорени предявените искове, както относно тяхната допустимост, така и относно тяхната основателност. Описани са подробно твърдения, че ответника Х. е придобила владението върху спорната част от имота на конкретно правно основание и същата притежава правото на собственост върху тази част.

В съдебно заседание 

 

 

 

Ввввззъъ исковете се поддържат от пълномощниците на ищцата.

Ответните страни, чрез процесуалният си представител, оспорват исковете по съображенията в отговора.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 75 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 75 от ЗС:

Процесуално правната защита на владението намира уредбата си в Глава 30 на ГПК - чл. 356-361 ГПК. Производството е уредено като особено исково, а в съдебната практика се приема, че исковете по  чл. 75 и чл. 76 от ЗС са средство за защита на владението като фактическо състояние – така Решение № 45/03.02.2011 г. по гр.д. № 242/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поради това в рамките на особеното исково производство по  чл. 356 и сл. от ГПК проверката на съда се свежда само до факта на владението и факта на нарушението (в т.см. Решение № 3530/1981 г. I г.о. ВС). Извън нейния предмет е спорът за права върху същата вещ. В този контекст владението като фактическо състояние може да бъде защитавано срещу всеки, който твърди права върху вещта, включително и нейният собственик.

При посочените правни разрешения и изхождайки от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, не може да се направи извод, че ищецът претендира да бъде разрешен спор за собственост, или че е предявен иск по чл. 64 от ЗС, респ. 109 от ЗС, доколкото не се твърди, че ищцата е собственик на спорната част от имота и чрез действията си ответните страни й пречат да упражнява това си право, като се иска възстановяване на имота в състоянието, в което се е намирал преди твърдяното нарушение, като се осъди ответникът да премахне изградената в него ограда, поради което съдът намира, че е сезиран именно с иск с правно основание чл. 75 от ЗС.

За да се упражни успешно посесорната защита, следва да се установи, че искът е предявен в шестмесечен срок от нарушението, както и че владението е продължило непрекъснато повече от шест месеца, преди нарушението.

Първото от посочените обстоятелства е относимо към допустимостта на иска, като законът е установил шестмесечен преклузивен срок, в който владелецът има право да търси съдебна защита на нарушеното владение. В правната теория е утвърдено становището, че когато се касае за повтарящи се нарушения, срокът тече от последното. В настоящия случай ищецът твърди, че на 19.05.2014 г. е извършено последното действие, препятстващо възможността му да осъществява фактическа власт върху процесния имот. Тези твърдения не се оспорват от ответната страна, като съдът ги намира за доказани и от показанията на св. К., Д. и косвено от показанията на К.. Исковата молба е депозирана в КРС на 13.11.2014 г., поради което съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и няма пречка за разглеждането му по същество.

Не се установява обаче, че владението е продължило непрекъснато повече от шест месеца, преди твърдяното нарушение.

Според приложения по делото НА №185/2014 г. ответницата Б. Х. е призната за собственик на ПИ с идентификатор 29386.11.151, ведно с построените в имота сгради.

Съгласно приложеният НА №29/2005 г. ответницата Б. Х. закупила от А Б.О. имот № 011057.

Видно от НА № 118/2013 г. на 05.11.2013 г. ответницата Б. Х. е придобила имот № 011099, по силата на сключен договор за дарение с В. Л. О.. Последният в показанията си пред съда сочи, че станал собственик на имота през 2009 г., когато неговата леля му го продала. Твърди, че от този момент го е владял като собственик до 2013 г., когато го дарил на ответницата Б. Х., като макар и да не го засаждал ежегодно, полагал грижи за почистването му, като го посещавал поне веднъж седмично. Сочи, че с ищцата по делото имал спорове по отношение на други имоти, дори и по отношение на спорния, но до жалби не се стигало.

Св. Г.О. твърди, че от 1990 г. процесния имот бил ползван от ищцата до закупуването на част от него от ответницата Е.З.. Това станало миналата или по-миналата година като свидетеля твърди, че веднага след закупуването му „разбутаха скелето, блъснаха лозниците, извадиха портата…“. В т.см. са и показанията на св. К..

Анализирайки посочените по-горе доказателства по отделно и в съвкупност с приетите по делото доказателства, съдът намира, че след 2009 г. процесната част от имот № 011099, с площ от около 250 кв. м. - около 6 м. ширина от западна посока, дължина 80.05 м. от източната посока, попадащ по скица в имот № 011099, не може да бъде защитена надлежно по реда на чл. 75 от ЗС. Това е така и защото според легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ/имот, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака: упражняване на фактическа власт; намерение за своене на вещта (така Решение № 649/1993 г. по гр.дело № 477/1992 - І г.о. ВКС, Решение № 304/04.05.1995 г. по гр.дело № 75/95 г. - І г.о. ВКС). В случая те не са налице и упражняването на фактическа власт, доколкото са налице данни, че такава е била осъществена върху спорния имот, не може да се определи като владение. Следва да се посочи, че действията по засаждането му с лози, картофи и др. могат да се възприемат като обикновено фактическо господство върху вещта, но чрез него не се установява намерение за своене.

От друга страна, както вече се посочи, от приложения по делото нотариален акт № 118/2013 г. на Нотариус Б. А, вписан в НК под № 325, е видно, че поземлен имот № 011099 е собствен на ответницата Б.Б.Х. от 05.11.2013 г. Въз основана на надлежни строителни книжа – Разрешение за строеж №43/2014 г., протокол за определяне на строителна линия от 14.05.2014 г., инвестиционен проект конструктивно становище, тя изградила лека прозирна ограда, разположена по страничните имотни граници на ПИ 011099 с ПИ 011059, 011100 и 011055. Във връзка с изграждането й бил издаден протокол за строителна линия от 21.11.2013 г.

 Според заключението на приетата СТЕ, изготвено от ВЛ. В., което съдът възприема за пълно и компетентно изготвено, оградата на ПИ № 011099 е изпълнена и имотът е изоран, като на място не личат следи от материализирани на място имотни граници, с изключение на един дънер от овощно дърво. ВЛ сочи че имоти №№011100 и 011099 са обособени след делба и между тях няма обособени имотни граници по см. на чл. 18а от ППЗСПЗЗ. В допълнение експерта сочи, че видно от приложената скица и координатните разлики, оградата е изградена изцяло в имот № 011099, с което е изпълнено изискването в разрешението за строеж и инвестиционния проект.

Заключението на ВЛ Г. и Д. е, че цитираната ивица земя в исковата молба между имоти 011057 и 011107 от една страна и границата на имот № 011099, е част от имоти 011057 и 011107, т.к. били изместени югоизточните граници на двата имота, което било в резултат на промененото местоположение на масивната плътна стена. Същото обаче, съдът не може да възприеме за обективно, т.к. е изготвено единствено по данни на ищцата за местоположението на вадата, която е преминавала през имот 011099 и е служила като североизточна граница на стопанисвания от ищцата имот, без да се вземе предвид и обстоятелството, че имотите №№ 011100 и 011099 са обособени след делба и между тях не е имало обособени имотни граници по см. на чл. 18а от ППЗСПЗЗ. В т.см са и показанията на св. Г. О. и В. К..

Посочените доказателства обосновават извод, че ищецът не е владелец на спорната част от имота след придобиването от св. В. О. през 2009 г., както и след закупуването му от ответницата Б. Х., на 05.11.2013 г., респ. не го е владяла и в шестмесечния срок преди нарушението, което се твърди да е извършено на 19.05.2014 г. В т. см. се взе предвид и презумпцията по чл. 83 от ЗС, която по съображенията по-горе бе оборена в процеса, поради което съдът намира, за доказано, че владението е било прекъсвано, както през 2009 г., при придобиването му от св. О., така и през 2013 г. закупуването от отв. Б. Х..

Поради горното релевираните от ищеца конкретни нарушения по отношение на владението, не е необходимо да се анализират подробно, но за прецизност, следва да се посочи, че:

От събраните по делото доказателства, чрез разпита на св. А.Д. участвал при издаването на строителна линия за оградата в имота на отв. Б.Х. през 2014 г., се установява, че преди това в имота нямало ограда.

Видно от обемната кореспонденция между Община Кюстендил и страните по делото, били депозирала молби съответно с вх. №№ 94-Г-278/20.10.2014 г., 94-А-189 от 27.05.2014 и 94-00218 от 09.06.2014 г., по същество представляващи жалби относно изградена ограда в ПИ № 011099 в землището на с. Жиленци, при изграждането на която били засегнати имотите на ищцата, като били нанесени и вреди и поражения по същите. Становището на общинската администрация по депозираните жалби е, че за произрната ограда в имот № 011099 са налице всички необходими строителни книжа и документи.

Според приетите по делото заключения по допуснатата СТЕ, изготвени от вещото лице Л. В., оградата на ПИ № 011099 изпълнена и имотът е изоран, като на място не личат следи от материализирани на място съществуващи имотни граници, с изключение на един дънер от овощно дърво. Липсата на такива според експерта не дава възможност да се отговори на въпроса има ли разминаване извън рамките на допустимата точност, на имотните реални граници и скиците по делото. При извършено заснемане на процесната ограда вещото лице изготвило скица, на която са нанесени координатите на заснетите точки от оградата с №№ от 1 до 6, както и разликите при тези точи в координатите Х и Y от протокола и получените при заснемането, при което поддържа, че площта на имота, заключена между спорната ограда и съществуващата такава в източната част на имота на ответницата Б. Х., е 1031 дка. Вещото лице твърди, че оградата е изградена изцяло в ПИ 011099, в съгласие с издадените разрешения.

С оглед посочените факти, следва де се вземе предвид, че по смисъла на чл. 75 от ЗС „нарушение“ е всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца. В случая не може да се приеме, че изграждането на ограда от страна на ответника е неправомерно такова действие и то пречи на владението на съседния имот. Както се сочи и в исковата молба, на 14.05.2014 г. било извършено трасиране на имот № 011099. При това бил съставен протокол за строителна линия и ниво. Същия е приет като доказателство по делото – на л. 20 от него. Техническото лице по част „Геодезия“, вписан в протокола - А.Б.Д., е разпитан в с.з., като твърди, че било извършено трасиране на западната граница на имота на ответницата, като присъствал собственикът и синът на ищцата. На място нямало изградена прозирна ограда, а само масивна такава от източната и североизточната част на имота. Имало и някакви насаждения – лози. Трасирали 10 точки, като при това те били показани лично на страните. Възражения обаче не постъпили и нямало никакви противоречия. Съгласно допълнителното заключение по допуснатата СТЕ, изготвено от инж. В., което съдът цени като обективно, доколкото се подкрепя и от писмените доказателства по делото, прозирната ограда между имотите на страните е изградена изцяло в имот № 011099, съгласно изискването в разрешението за строеж и инвестиционния проект. Поради това се налага извод, че не е налице нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС и искът в тази част ще бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:   

 

Няма пречка искът по чл. 75 ЗС да се предяви в условията на обективно кумулативно съединение с облигационната претенция по чл. 45 ЗЗД - деликтният иск за вредите, причинени от нарушението и иск за лихвите върху тази сума - чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, считано от датата на нарушението до предявяване на иска.

Отговорността по чл. 45 ЗЗД е отговорност само на физическо лице, като законът приема, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За ангажиране на отговорността за непозволено увреждане ищецът е необходимо да докаже, че ответникът е извършил противоправно деяние, от което са причинени вреди, като само вината на деликвента, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. В т.см. е разпределена и доказателствената тежест с доклада по делото. Съдът по необходимост е коментирал по-горе обстоятелството, че не са извършени действия, с които ответните страни са нарушили защитени от закона права (фактическо състояние). В този смисъл не е налице първият елемент от състава на чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние, извършено чрез действия. Безспорно съществен в случая е въпросът и относно установяване на деликвента, стойността на вредите и установяването на причинна връзка между тях и деянието, но доколкото наличието на посочените предпоставки законът изисква при условията на кумулативност, то поради липса на една от тях, не се налага подробно обсъждане на останалите такива. За прецизност следва да се отбележи, че по делото не се съдържат данни за вреди в претендираните размери съгласно заключението по приетата СТЕ на ВЛ Е. З., което макар и да се възприема за обективно, не обосновава връзка междувредите и някакви лични действия на ответниците. Нещо повече, св. А.Д. е бил ангажиран от отв. Б. Х за почистване на имота, като сочи, че извадил 3 или 4 „лознички“, т.к. идвали от границата в имота на Б.. Според св. Л.К., ангажиран да направи изкопа на оградата с багер, на място имало маркирани колчета и той копал по тях. Твърди, че при това не е унищожавал насаждения в имота на ищцата, като единствено около 1 кг. картофи от засадените в имота на ищцата били извадени, както и около 2-3 м. колчета за лозници в горния край на имота, т.к. пречели, но не твърди те са да унищожени или увредени. Така от събраните по делото гласни доказателства се установява, че при извършените изкопни работи за изграждането на прозирната ограда между имотите на страните, вреди, още повече в посочения от ищеца размер, не са налице.

С оглед изложеното исковата претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД ще бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответните страни следва да присъдят сторените деловодни разноски – 500 лв. платено адвокатско възнаграждение

Водим от горното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният от Л.И.В., с ЕГН **********, с адрес ***, махала „Везенска“ № 23 против Б.Б.Х. с ЕГН ********** с адрес *** и Е.Н.З. с ЕГН **********, с адрес *** иск са правно основание чл. 75 от ЗС, за осъждане на ответните страни да предадат фактическото владение на част от имот № 011099, с площ от около 250 кв. м. - около 6 м. ширина от западна посока, дължина 80.05 м. от източната посока, попадащ по скица в имот № 011099, което фактическо владение било отнето тях на 19.05.2014 г., както и да премахнат корозиралата ограда, построена върху имот № 011099, КАКТО и искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответниците, да възстановят претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 493 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Л.И.В., с ЕГН **********, с адрес ***, махала „Везенска“ № 23 ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Б.Х. с ЕГН ********** с адрес *** и Е.Н.З. с ЕГН **********, с адрес ***, сторените деловодни разноски в производството в размер на 500 лв. (петстотин лева), за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: