Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 05.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на десети май през
2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : С. НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12647
по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 454373 от 19.07.2018
г., постановено по гр.д. № 4130/2018 г. на СРС, 40 състав, е признато за
установено по предявения от С.П.Г. - Г.
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че че С.П.Г.
-
Г. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД
сумата от 883,92
лева, представляваща корекционна сума по констативен протокол
№3021353/13.12.2017
г., начислена по партида
клиентски №30039425150,
за доставка на електроенергия за обект на адрес гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул.„Лешникова гора“ №15, за периода от 15.09.2017г. до
13.12.2017 г.
и е осъдено „Ч.Е.Б.“ АД, да заплати на С.П.Г. - Г. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата 410 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД с искане за отмяната му и отхвърляне
на иска. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции съгласно списък по чл.80 от ГПК,
инкорпориран в жалбата. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и материалния закон, необоснованост. Оплакванията
се свеждат до необсъждане
на всички възражения на ответника. Излагат се твърдения, че районният съд неправилно приел, че ответникът
не е имал право да
извърши корекция на задължението на ищцата. В тази двръзка излага съображения,
че разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ били
достатъчни да обосноват нормативната възможност за това, също и чл.58 от ОУ на
дружесктдвото, надлежно публикувани. Счита,
че след отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ , законосъобразността на корекцията се обосновава
с действащите чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.48-51 от
ПИКЕЕ, в която насока била формирана и съдебна праткика. Наред с това намира
решението за недопустимо за половината от сумата-за 441,96 лв., защото ищцата
се легитимирала като наследник на 1/ 2 от наследството на починалия титуляр н
апартидата и не можела от свое име да упражнява чужди права в процеса-тези на
другия сънаследник, който факт съдът не е
обсъдил, евенту,ално при неуважаване на това възражение моли решението
за половината от исковата сума да се отхвърли като неправилно .
Въззиваемата страна – ищец С.П.Г. - Г. оспорва
жалбата с писмен отговор чрез адв.И.Ч., с
доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Възразява, че е доказала в
процеса ч(е е едноличен собственик на имота, за която и има партида при
ответника, както и че към момента на извършване на проверката от ответника на
СТИ нямало правила за извършването й и за констатиране на неточно измерване.
Позовава се на обратна съдебна практика по въпроса за разпоредбите на чл.48-51
от ПИКЕЕ като недостатъчни да установят такъв ред. Моли жалбата да
се остави без уважение, претендира разноски за въззивната инстанция съгласно
списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е
приел, че иска е изцяло основателен, по съображения, че събраните по делото доказателства
сочат ищцата да е потребител на електроенергия на адреса адрес гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. „********партида клиентски № 30039425150, че ответникът не е доказал пълно и главно,
че са били налице установените в общите условия и ПИКЕЕ предпоставки,
обуславящи възникването на субективното преобразуващо право за извършване на
едностранна корекция на сметката на потребителя-ищец от страна на ответника. Изложените фактически констатации и правни изводи в ожбалваното решение въззивният
съд споделя изцяло и на основание чл.272
от ГПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение, без да е
нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от
ответника стойност на електрическа енергия.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество
следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
По делото не се спори, че между страните е
налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа
енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/, по който ищците са купувачи на такава. В този
смисъл те са носители на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по
арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна съдебна практика решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.
№ 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„
ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО, се
приема, че със ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на
одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията
на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена
със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая
такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/
да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на
фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно
корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не
ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Нито са релевирани
твърдения, нито са ангажирани данни за изменението на действащите общи условия
или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка
следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в
Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа
енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от
непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като
снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде
и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че
съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ-ОЗ/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, която
да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за
извършването на корекция на сметка. Ето защо независимо от факта, че в правнорелевантния
период са били действащи разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, не е нарице
предвиден от доставчика реда за уведомяване на клиента при наличие
на основание за извършването на корекция на сметка. За такъдв предвиден ред не може
да се считат клаузи от ОУ, на които ответникът с епозовава с отговора на
исковата молба- чл. 17-18 ОУ, тъй като същите не отговаря на
законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, защото с тях е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който
следва да стане това.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй
като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявеният отрицателен установителен иск изцяло
основателен само на това основание. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат
разглеждани останалите, поставени от страните въпроси, вкл. и дали е уведомен потребителят за извършената корекция.
Неоснователно е и оплакването по
въззивната жалба за правата на ищцата като съответни само на 1/ 2 ид.ч. от
цената на иска. Ищцата твърди с исковата молба, че е индивидуален собственик на
първия етаж от къщата на адреса, по наследство и доброволна делба, като делът й
от наследството на майка й / предходен клиент/ възлиза на 1/ 2 ид.ч. Няма
доказателства по делото дали електромера, за който ответникът твърди, че има вмешателтелство,
да е отчитало ел.енергията само за 1 етаж, или за втория и таванския етажи на
къщата. Но дори и да се приеме, че отчита консумираната ел.енергия за цялата
къща, то ищцата има правен интерес да оспорва че дължи цялата сума, като за
частта от сумата, която не съответсва на правата й в собствеността на
захранвания обект с ел.енергия, също има интерес да установи, че не я дължи на
по-силно основание поради липсата на облигационна връзка с ответника за тази
част /ако се приеме, че процесният електромер отчита ел.енергията за цялата
къща/. Ето защо рещшението не е недопустимо за 1/ 2 ид.ч. от сумата. В случая
ищцата не предявява чужди права, а иска да се установи в отношенията само между
нея и ищеца, че не дължи исковата сума.
По изложените съображения се налага
приемането на извод, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща
на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена
след извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения
отрицателен установителен иск изцяло основателен, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се
устави без уважение.
При този изход на спора на въззивника не
се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да
бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски по делото
възлизащи на 180 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договора за
правна помощ с АД“Калоянов, Георгиев, петкова енд Ко“.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 454373 от 19.07.2018 г., постановено по гр.д. №
4130/2018 г. на СРС, 40 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
ЕАД, ЕИК ********със адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да
заплати на С.П.Г.- Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 180
лв. разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.