Решение по дело №19820/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………… / 10.07.2020г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2020г., в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№19820/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от ищецът Р.Д.К. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника С.„К."ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за  отмяна уволнението на ищеца, извършено със Заповед №1345/11.11.2019г. на Изп.директор на СОК„Камчия" Н***, като незаконосъобразно, за възстановяването мна ищеца на заемана преди уволнението длъжност „рецепционист в лечебно-диагностичен, консултативен и балнеологичен център „Здравец";  за осъждане на ответника, съгласно допуснато изменение на основание чл.214, ал.1, пр.ІІІ-то от ГПК с протоколно определение в с.з., проведено на 26.06.2020г. да заплатив полза на ищеца сумата в размер на 5184,00лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, за времето за периода от 13.11.2019г., до 12.05.2020г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска – 04.12.2019г., до окончателното плащане.

Претендират се за присъждане и сторените оразноски, като доказтелство за това ще се представи в срока по чл. 80 от ГПК.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са: На 18.01.2011г., ищцата сочи, че е подписала с ответника СОК„Камчия", ЕИК ***, peг. По ф.д.№1818/2003г., по описа на БОС, представлявано към момента на подписване на договора от С*** Д. Ш***-Изпълнителен Директор трудов договор №517/18.01.2011г., на основание чл.70,ал.1 КТ, вр.чл.68,ал.1,т.1 КТ, със срок на изпитване от три месеца в полза на Работодателя.

Длъжността, определена по договора, за изпълнение от ищцата, е на „рецепционист в Лечебно-диагностичен и балнеологичен център", с месечно трудово възнаграждение от 600.00лева /шестотин лева/.

С допълнително споразумение от 29.06.2012г., към ТД№517/18.01.2011г., основното трудово възнаграждение на ищцата е било увеличено на 700.00лева/седемстотин лева/, както и е било определено допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, равняващ се на 1% от основното трудово възнаграждение или 7лева /седем лева./ След изтичане на срока на изпитване трудовият договор станал безсрочен.

През 2018г., ищцата сочи, че е била диагностицирана с онкологично заболяване- Дифузен В-едроклетъчен нехочкинов лимфон с ангажиране на назофаринкса, като и за периода от 11.10.2018г., до 08.04.2019г., е била и временно неработоспособна. След като се завърнала на работа на 22.05.2019г., е била и освидетелствана от ТЕЛК, ЕР №1610/22.05.2019г., с което е установено че има 75% трайно намалена работоспособност.

По инициатива на работодотелят, е било извършено повторно освидетелстване по документи, по чл.333 от КТ, и с Експертно Решение №3022/25.09.2019г., диагнозата е била потвърдена-Дифузен В-едроклетъчен нехочкинов лимфон с ангажиране на назофаринкса, като на втора страница към ЕР №3022/25.09.2019г., е отразено, че във връзка с писмо изх.№ К-162/06.08.2019г., на изп.директор на СОК „Камчия", относно прекратяване на трудовият й договор в ТЕЛК, е било взето Решение по документи и с оглед на диагнозата й и заболяването, което има, то попада в изброените по чл.1,ал.1 от Наредба 5 и ТЕЛК. Ищцата счита, че попадам под особената закрила на чл.332,ал.2 от КТ.

Сочи, че на 29.10.2019г., е получила писмо от СОК „Камчия",ЕАД, с                  изх.№ К-254/29.10.2019г., подписано от изп.директор Н***, с което е била предизвестена, че трудовият й договор ще бъде прекратен, на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, вр.чл.326, ал.2 от КТ.

Със Заповед №1345/11.11.2019г., на изп.директор на СОК „Камчия"- Н***, трудовият договор №517/18.01.2011г. е бил прекратен, считано от 13.11.2019г., като в него е отразено още, че : -на основание чл.224,ал.1 от КТ, на ищцата не се дължи обезщетение за неизползван годишен отпуск; -на осн.чл.220,ал.1 от КТ, на ищцата да се изплати обезщетение в размер на 510,55 лева /петстотин и десет лева и 55 ст/ за неспазване срока на предизвестието.

На 13.11.2019г., в присъствието на свидетели, Заповедта  е била връчена на ищцата.

Твърди се от ищцата, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, по следните съображения: Сочи се, че видно от приложени Експертни Решения на ТЕЛК №1610/22.05.2019г., и ЕР№3022/25.09.2019г., ищцата страда от онкологично заболяване по смисъла на член 333, ал. 1, т. 3 от КТ - Дифузен В-едроклетъчен нехочкинов лимфон с ангажиране на назофаринкса, и се ползва от закрила при уволнение, за което не е изискано предварително разрешение от инспекцията по труда, както и уволнението е в противоречие с мнението на ТЕЛК, преди уволнението.

С горното се обосновава правният интерес от предявените искови претенции.

Ответника, редовно уведомен по чл.50, ал.4 ГПК, в срока за отговор по чл.131 от ГПК,   не депозира отговор.

В с.з., проведено на 15.05.2020г., ответното дружество, чрез процесуален представител настоява, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно, т.к. със заповед на изп.директор на С.“К.“ЕАД, през м.09.2019г. звеното, в което е работила ищцата е спряло работа, като след изтичане на пълни 15 работни дни, е било връчено на ищцата предизвестие за прекратяване на ТПО. Излага се от проц.представител на ответната страна, че не е искано разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на ТПО на ищцата, но се настоява, че такова не е имало задължение да се изисква, предвид факта, че прекратяването е извършено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ.

В с.з., проведено на 26.06.2020г., ищцовата страна, чрез процесуалният си представител, по съществото на спора, изразява становище, че поддържа исковата си претенция и моли за уважаване на исковете, като по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, настоява за уважаването му съгласно допуснатото изменение по чл.214, ал.1 от ГПК, съгласно определение на съда от същата дата.

В с.з., проведено на 26.06.2020г., ответната страна по съществото на спора,  чрез процесуалният си представител, изразява становище за отхвърляне на исковете, с аргумент, че не е необходимо разрешение по чл.333 КТ в хипотезата на прекратяване на ТПО на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна между страните следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, съществувалото между страните по делото трудово правоотношение в ответното предприятие, както и прекратяването  със заповед №1345/11.11.2019г., на изп.директор на СОК „Камчия"- Н*** на трудов договор №517/18.01.2011г.

Представен поделото трудов договор №517/18.01.2011г.,  както и допълнително споразумение от 29.06.2012г., към ТД№517/18.01.2011г., установяват, че ищцата Р.Д.К., е заемала длъжността „рецепционист в Лечебно-диагностичен и балнеологичен център" в ответното предприятие

Длъжността, определена по договора, за изпълнение от ищцата, е на „рецепционист в Лечебно-диагностичен и балнеологичен център", с месечно трудово възнаграждение от 600.00лева /шестотин лева/, при определено считано от 01.07.2012г. основното  трудово възнаграждение 700.00лева/седемстотин лева/, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, равняващ се на 1% от основното трудово възнаграждение или 7лева /седем лева/, като с изтичане на първоначално договорен срок за изпитване на работника, договора се е трансформирал в безсрочен.

Видно от представено с исковата молба Експертно Решение №3022/25.09.2019г.,  ищцата е с поставена диагноза – „Дифузен В-едроклетъчен нехочкинов лимфон с ангажиране на назофаринкса“, като на втора страница към ЕР №3022/25.09.2019г., е отразено, че във връзка с писмо изх.№ К-162/06.08.2019г., на изп.директор на СОК „Камчия", относно прекратяване на трудовият й договор в ТЕЛК, е било взето Решение по документи и с оглед на диагнозата й и заболяването, което има, то попада в изброените по чл.1,ал.1 от Наредба 5 и ТЕЛК.

По делото е представено предизвестие за прекратяване на ТПО на ищцата, изготвено от С. „К."ЕАД, с изх.№ К-254/29.10.2019г., подписано от изп.директор Н***, с което последната е била предизвестена, че трудовият й договор ще бъде прекратен, на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, като във вр.чл.326, ал.2 от КТ се отправя 30-дневно предизвестие за това, както и се уведомява ищцата, че със Заповед №-К121/09.09.2019г. на изп.директор на СОК „Камчия",ЕАД, се преустановява работата на ЛДКБЦ „Здравец“ за повече от 15 дни.

Няма спор, а и се установява от приложената по делото Заповед №1345/11.11.2019г. на изп.директор на СОК „Камчия"- Н***, че трудовият договор на ищцата с №517/18.01.2011г., е бил прекратен, считано от 13.11.2019г., като в него е отразено още, че : -на основание чл.224,ал.1 от КТ, на ищцата не се дължи обезщетение за неизползван годишен отпуск; -на осн.чл.220,ал.1 от КТ, на ищцата да се изплати обезщетение в размер на 510,55лева/петстотин и десет лева и 55 ст./ за неспазване срока на предизвестието.

Не се спори, но и се установява също от вписаното в горецитираната Заповед, че същата е връчена на ищцата на 13.11.2019г., в присъствието на свидетели.

Проведена по делото е съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, чието заключение съдът кредитира като компетентно дадено, обосновано, ясно и неоспорено от страните по делото. Съобразно ССЕ, размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено на базата на БТВ за период от 6 месеца възлиза на 5184,00лв.

По посочените доказателства съдът намира следното:

В с.з., проведено на 15.05.2020г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146, ал.1 т.4 от КТ, поради липсата на оспорване на този факт от ищцовата страна/видно от изявление на проц. й представител в това с.з., на л.58-гръб/, спиране на работата в звеното, в което е работила ищцата.

Основният спор по делото, се свежда до установяване на факта дали за ищцата, предвид удостоверено нейно онкологично заболяване, е следвало да бъде изискано разрешение от Инспекцията по труда или от ТЕЛК на основание чл.333, ал.2 от КТ вр. с ал.1 т.3 на посочената разпоредба.

При гореизложеното, въпросът, имало ли е действително престой, поради спиране на работата за повече от 15 дни, не подлежи на обсъждане.

Не се установиха твърдените от ищцата нарушения, като съгласно нормата на чл. 333, ал.2 вр. с ал.1 КТ, трудоустроени служители (по т.2) и/или боледуващи от определени болести (по т.3), имат закрила от уволнение, единствено и само когато прекратяването на договора е в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Ищцата, не е уволнена при тези пет хипотези, а договорът й е прекратен на друго основание - по чл. 328, ал.1, т.4 от КТ, тъй като е настъпило спиране на работа за повече от 15 работни дни. Закрилата, визирана в нормата на чл. 333, ал. 1 КТ, предвижда изрично посочени хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение, сред които не попада процесното уволнително основание. Изчерпателното и конкретното изброяване на основанията в ал.1 на чл. 333 КТ, при които действа закрилата, не позволява да се извършва широко тълкуване или пренасяне по аналогия на закрилата върху други основание за уволнение. С разпоредбата на чл. 333 КТ законодателят е свързал изискванията на предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение /чл.328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ/.

По императивен начин закрилата е предвидена при тези основания за уволнение, при които работодателят разполага със значителна свобода на преценката дали да уволни или не даден работник или служител. При тази преценка е възможно той да отчете само своите работодателски интереси и да не вземе под внимание специфичното положение и социалната уязвимост, в които се намират изчерпателно посочените в закона категории работници и служители /бременни, майки на деца до 3-годишна възраст, трудоустроени, боледуващи от болести, определени в наредба на министъра на здравеопазването, ползващи разрешен отпуск работници и служители и определени категории синдикални дейци/.

Тази идея на законодателя, приложена в практиката, налага единствено правилното разрешение, че всички изисквания на закрилата, така, както са предвидени в закона, работодателят е длъжен да изпълни в процеса на подготовката на прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя, ползващ се със закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1 КТ. Съдът намира, че в процесния случай не е налице хипотезата, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда или мнение на трудово експертна лекарска комисия/ТЕЛК/ по чл.333, ал.2 КТ, и такова разрешение или мнение не е било искано или не е било дадено преди уволнението, поради което съдът да отмени заповедта за уволнение като незаконна само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество /чл. 344, ал. 3 от КТ/. В тази насока е постановена от ВКС съдебна практика: Решение №85 от 19.03.2013г. на ВКС по гр.д.№ 760/2012г., IVг.о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева;  Решение №366 от 10.05.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1092/2009г., IIIг.о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, които постановяват, че предварителната закрила по чл.333, ал.1 КТ, не се прилага разширително в отклонение на императивните правила на чл. 333, ал.1 КТ за предметния обхват на закрилата.

При изложеното, съдът приема, че процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение в проведена законосъобразно, поради което исковата претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ подлежи на отхвърляне. С оглед неоснователността на тази искова претенция, следва и неоснователност на обусловените от нея искови претенции по чл.344, ал.1, т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК възниква в полза на ответната страна по делото. Ответникът е заявил за присъждане разноски в размер на 610лв. за адв.възнаграждение по Договор за правна защита от 14.05.2020г. Своевременно, ищецът е навел възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника, като с оглед минимума по Наредба №1/2004г. за МРАВ/с последно изменение бр.7/22.01.2019г., в сила до 15.05.2020г., действаща към датата на сключване на договора за правна помощ/, следва да присъди минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от тази Наредба, който в случая възлиза на сумата от 610лв.  за процесуално представителство по гр.дела за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа, каквото е настоящото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищецът Р.Д.К. ЕГН **********, с адрес: ***,                                 срещу ответника С.„К."ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за  отмяна уволнението на ищеца, извършено със Заповед №1345/11.11.2019г. на Изп.директор Н*** на С.„К."ЕАД, ЕИК ***, като незаконосъобразно, за възстановяването на ищеца на заемана преди уволнението длъжност „рецепционист в лечебно-диагностичен, консултативен и балнеологичен център „Здравец";  за осъждане на ответника, съгласно допуснато изменение на основание чл.214, ал.1, пр.ІІІ-то от ГПК с протоколно определение в с.з., проведено на 26.06.2020г. да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 5184,00лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, за времето за периода от 13.11.2019г., до 12.05.2020г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска – 04.12.2019г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Д.К. ЕГН **********, с адрес: ***,                         ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА  С.„К."ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 610.00лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: