Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 12.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ..........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова адм.д. № 377/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е
образувано по жалба на Р.М.М. с ЕГН **********
***, чрез адв. Л.К.-***, подадена против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0304-000322 от 19.08.2022г. на полицейски инспектор към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър А.Г.А.. С оспорената заповед на М. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца, считано от 19.08.2022г.
Първоначално
жалбата е подадена пред Административен съд Бургас, където е образувано адм.
дело №1719/2022г. по описа на този съд. С Определение от 19.10.2022г.
производството по делото е прекратено и делото изпратено по подсъдност на
Административен съд Ловеч.
В жалбата си оспорващият излага, че заповедта за прилагане
на ПАМ е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването
ѝ и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че обстоятелството,
визирано в ЗППАМ, а именно, че М. е управлявал личния си автомобил марка Ауди
КУ 7 с рег. № *** на сочената в АУАН дата, въз
основа на който е издадена процесната заповед, не отговаря на истината. Жалбоподателят
излага още, че ЗППАМ е издадена от административен орган, за който не е установено по сигурен
и безспорен начин, че разполага с необходимата материална и териториална
компетентност за това. На следващо място сочи, че в атакуваната заповед за ПАМ е
вписано, че същата е издадена въз основа на АУАН от 19.08.2022г., като в последния при
описание на фактическата обстановка е посочено, че М. е спрян за извършване на
проверка на 18.08.2022г.,
а в ЗППАМ
като дата на извършена проверка е записано 19.08.2022г., което счита за съществено
нарушение на процесуалните правила. Моли
съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява. Не депозира становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2022г. против Р.М.М. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 142186 (л.19) за това, че
на 18.08.2022г. около 12:30ч. в к.к. „Слънчев бряг” на алеята до хотел „Свежест“
с посока към хотел „Лагуна“ управлява собствения си лек автомобил Ауди КУ 7 с
рег. №***, като при проверката се установило, че е лишен от
право на управление – нарушение на чл.150а от ЗДвП. С акта са иззети два броя
регистрационни табели с №***. В АУАН жалбоподателят
е изложил възражение, че не е шофирал той, а негов познат, като е отказал да го
подпише. Отказът е оформен с подписа на свидетел. АУАН е връчен на М. на датата
на съставянето му.
На 19.08.2022г. полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, РУ Несебър – А.Г.А. издал оспорената в настоящото производство заповед за
прилагане спрямо Р.М.М. на ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 19.08.2022г. В заповедта е
прието, че М. на 19.08.2022г., около 12:30ч. в к.к. „Слънчев бряг” на алеята до
хотел „Свежест“ с посока към хотел „Лагуна“ управлявал собствения си лек
автомобил Ауди КУ 7 с рег. №***, като при проверката
се установило, че водачът е лишен от правоуправление на МПС със ЗППАМ по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
В административната преписка са представени цитирания
в оспорената заповед АУАН бл.№ 142186/19.08.2022г. (л.19); 2 бр. сведения от
дата 19.08.2022 г. (л.21-24 вкл.) от Т.С. и Г. Г. – посочени в АУАН като
свидетели очевидци при установяване на нарушението и при съставяне на акта;
справка за нарушител/водач (л.17-21 вкл. по адм. д. № 1719/2022г. на АдмС
Бургас). Представени са и доказателства за компетентността на издателя на
заповедта (л.18 от настоящото дело и л.22-26 вкл. от адм. д. № 1719/2022г. по
описа на АдмС Бургас).
В сведенията от С. и Г. се сочи, че на 18.08.2022г. по
време на обход полицейските служители забелязали лек автомобил Ауди КУ 7 с рег.
№ *** с водач лице от мъжки пол, на видима възраст 25-30
години, с шапка и брада, със спортна структура, атлетично тяло, гол до кръста и
розови къси шорти. След подаване на светлинен и звуков сигнал с цел извършване
на проверка, автомобилът рязко увеличил скоростта с цел осуетяване на
проверката, като се излага още, че с действията си водачът на автомобила
създавал опасност за останалите участници в движението. В гр. Несебър патрулът
настигнал автомобила, където на остър ляв завой забелязали същия паркиран, като
лицето, което слязло от него не се подчинило на нарежданията им да спре, а
започнало да бяга към зона с висока растителност, където полицейските служители
загубили зрителен контакт с лицето. На следващо място, в сведенията им се излага,
че на 19.08.2022г. около 18:00ч. пред РУ Несебър двамата служители видели
същото лице, като последното след като ги забелязало започнало да бяга. След кратко
преследване въпросното лице било задържано и отведено в РУ Несебър.
По искане на оспорващия по делото са допуснати и
разпитани от съда двама свидетели – Г.Б.Б. и Г.П.С.. Г. Б. свидетелства, че е
закупил от Р.М. „джипа на вноски от него“ в Слънчев бряг, като никога не бил
гонен от полиция и поради това на 18.08.2022г. се изплашил, а бил с изтекло
СУМПС и избягал, като изоставил джипа, а на следващия ден отишъл в полицията,
за да подаде декларация за това какво се е случило.
Г. С. свидетелства, че на 19.08.2022г. в качеството си
на адвокат придружил свидетеля Б. до РУ, за да подаде декларация за
произшествието на 18.08.2022г., в която св. Б. бил посочил, че именно той е
управлявал процесния автомобил и не е спрял за проверка, избягал е от патрула и
след това е напуснал автомобила, когато патрулът го е догонил. Св. С. сочи
също, че след като разбрал, че полицейските органи искат да доведат и
собственика на автомобила, който също да попълни декларация, осигурил
присъствието и на оспорващия. Излага, че за пореден път не бил допуснат в
районното управление, въпреки че се легитимирал като адвокат, след което си
тръгнал заедно с М., впоследствие били догонени от полицейските служители,
които повалили оспорващия на земята и го откарали в РУ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като
логични и последователни, при съобразяване, че свидетелите са предупредени за наказателната
отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост
от изхода му.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на
обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с правен интерес като
адресат на разпоредените с акта правни последици, редовна е по отношение на
форма и съдържание. Жалбата е подадена в срок с оглед данните по делото – обжалваният
акт е връчен на оспорващия на 15.09.2022г. (видно от представената справка и
ЗППАМ), а жалбата е подадена на 29.09.2022г. Следователно жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните
дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП (съгласно представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи – л.22-24 от адм. д. № 1719/2022г. по описа
на АдмС Бургас). Директорът на ОДМВР Бургас съобразно предоставената му компетентност
в закона, със своя Заповед № 251з-1821/26.04.2022г. (л.25-26 от адм. д. №
1719/2022г. по описа на АдмС Бургас) е оправомощил по т.1.7. полицейските
инспектори в сектори „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Бургас да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Именно последната заповед на директора на ОДМВР Бургас
е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. По делото е
представено служебно удостоверение рег. № 251000-22148/02.11.2022г. (л.18), от
което се установява, че издателят на заповедта А.Г.А. от 07.06.2011г. е държавен
служител в МВР и че към датата на издаване на процесната заповед – 19.08.2022г.
е заемал длъжността полицейски инспектор V степен (ПК) в сектор „Охранителна
полиция” при РУ Несебър. Нарушението е извършено на територията, обслужвана от
РУ Несебър, следователно процесната заповед е издадена от териториално и
материално компетентен орган – противно на възраженията на оспорващия.
Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа
всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаване на заповедта, а
тяхното съответствие с установената фактическа обстановка е въпрос на
материална законосъобразност на същата. Доводите на оспорващия за
немотивираност на заповедта съдът намира за неоснователни, тъй като мотивите на
органа са ясно посочени – извършено нарушение на ЗДвП, за което законът
предвижда прилагането на съответната ПАМ. С оглед на изложеното съдът приема,
че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Въпреки че са спазени специалните административнопроизводствени
правила – за нарушението на правилата за движение по пътищата е съставен АУАН,
връчен е на оспорващия, последният е уведомен и за издадената ЗППАМ, от страна
на АО е допуснато друго нарушение на административнопроизводствените правила,
което е съществено и обуславя незаконосъобразността на обжалваната заповед,
като съдът ще изложи мотивите си по-долу в настоящия съдебен акт.
Съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и с
неговата цел. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения
административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат изчерпателно в съответния
закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 22-0304-000322 от 19.08.2022г. е
издадена на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, съгласно която норма, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС” на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Приложената на Р.М. с обжалвания административен
акт ПАМ по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на
това, че на 19.08.2022г. той е управлявал собствения си лек автомобил Ауди КУ 7
с рег.№ *** след
като е бил лишен от право на управление на МПС.
Фактическият състав за прилагане на процесната ПАМ
съобразно изложените фактически обстоятелства в заповедта включва следните
кумулативни елементи: 1) управление на МПС от водача и 2) свидетелството му за
управление да е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.
В ЗППАМ е посочено, че датата на извършване на процесното
нарушение е 19.08.2022г., като същевременно в заповедта е налице препращане към
съставения на 19.08.2022г. АУАН бл.№ 142186, с който е установено нарушението.
Видно от последния обаче, за дата на извършването му е посочена 18.08.2022г., а
не 19.08.2022г., както е в ЗППАМ. Последната трябва да отразява фактическата
обстановка такава, каквато е представена в АУАН, послужил за издаването
ѝ. При липса на съответствие между фактическите установявания в тези два
документа, се препятства от една страна правото на защита на оспорващия и от
друга – не може да се обоснове безпротиворечив извод дали и кога соченото от
органа нарушение се е случило. Точното време на извършване на нарушението,
което обуславя налагането на ПАМ е от съществено значение, доколкото е единият
от елементите, които формират отговорността на жалбоподателя.
Вярно е, че с писмо УРИ 304000-19549/04.11.2022г.
началникът на РУ Несебър е пояснил, че в оспорената заповед е допусната техническа
грешка, като вместо дата 18.08.2022г., е изписано погрешно дата 19.08.2022г. Когато
административният орган е допуснал очевидна фактическа грешка в акта си следва
да проведе производство по чл.62, ал.2 от АПК. Дотогава, до когато органът не
проведе производството по чл.62, ал.2 от АПК не са налице основания съдът да не
извърши проверка за законосъобразност на акта на основата на посоченото в него.
Представянето по делото на писмо от трето за спора лице – било то и горестоящия
орган на органа издал оспорения акт, че е налице очевидна фактическа грешка по
никакъв начин не може да породи правен ефект на отстраняване на очевидната
фактическа грешка. Производство по реда на чл.62, ал.2 от АПК в случая не е
проведено. С оглед на горното проверката за законосъобразност на акта съдът
следва да извърши при отчитане на посоченото в акта.
От свидетелските показания се установява, че на
18.08.2022г. не оспорващия, а друго лице е управлявало процесния автомобил. В
представената от органа административна преписка липсват каквито и да било
доказателства, от които еднопосочно да се установи самоличността на нарушителя.
В наличните сведения (л.21-24) от Т.С. и Г. Г. – посочени в АУАН като свидетели
очевидци при установяване на нарушението и при съставяне на акта се съдържа
информация единствено за това, че двамата са възприели как лице от мъжки пол, на
видима възраст 25-30 години, с шапка и брада, със спортна структура, атлетично
тяло, гол до кръста и розови къси шорти е управлявало автомобила, чиято
регистрация е прекратена с обжалваната ПАМ, но не се установява, че това лице е
бил именно Р.М.. Никъде в сведенията им не се съдържат данни кое е това лице,
дали и по какъв начин е била установена самоличността му, т.е. не може категорично
да се заключи, че това е бил жалбоподателя.
От изложеното дотук съдът приема, че не се установява
по безспорен начин наличието на приетите от компетентния орган за осъществили
се релевантни юридически факти, изложени като мотиви в ЗППАМ, а именно – нито
дали М. е управлявал процесния автомобил, нито кога – на 18.08.2022г. или на
19.08.2022г. Следователно заповедта не е следвало да бъде издавана.
Преди издаването на заповедта АО е нарушил и разпоредбата
на чл.35 от АПК, съгласно която ИАА се издава след изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. В случая съдът намира, че
административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички
факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса,
с който е сезиран, и конкретно не е изяснил действително ли М. е управлявал
процесния автомобил. Не са обсъдени и възраженията на оспорващия, изложени още
в АУАН от 19.08.2022г., а именно, че не той е шофирал, като в заповедта не са
изложени никакви мотиви защо органът не приема тези негови твърдения. Горното
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила
по издаване на заповедта.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се
дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл.22 и чл.23 от ЗАНН). Самите материалноправни
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативно установени за това условия.
В съответствие с изложените мотиви съдът приема, че
оспорващият не е управлявал МПС, чиято регистрация е прекратена с обжалваната
заповед и спрямо него не е било налице основанието по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ – прекратяване на регистрацията на
собственото му МПС за срок от 6 месеца, считано от 19.08.2022г. Щом като не е
налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на
автомобила. Затова и оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на материалния закон – при липса на материалноправните
предпоставки за това.
Обжалваната ЗППАМ не е съобразена и с постигане на
целите на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата,
живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните
нарушения, тъй като не е приложена по отношение на субекта на твърдяното
нарушение.
В заключение, при извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на изискуемата форма, но същата е издадена при неспазване на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а оттук и с целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата на Р.М.М. се явява основателна и доказана, а оспорената с нея
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора основателно се явява искането
на оспорващия за възстановяване на направените от него разноски, които са в
размер на 10 лева за внесената по сметка на съда държавна такса (л.7 от адм. д. № 1719/2022г. по описа на АдмС Бургас).
По отношение на претендираното с жалбата адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, доколкото по делото, освен адвокатско пълномощно, липсва представен
договор за правна защита и съдействие или какъвто и да било друг документ, от
който да се установи, че този хонорар е реално договорен и заплатен, то
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
С оглед горното, следва да се осъди ОД на МВР Бургас
като юридическо лице, в чиято структура се намира административния орган –
издател на заповедта, да възстанови направените от М. разноски в размер на 10
лева.
С §142 от ДР на ЗИД АПК (обн., ДВ бр.77/2018г.) е
направена промяна в чл.172, ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от тази
разпоредба решението на административния съд, постановено по жалба против
заповед за прилагане на ПАМ, не подлежи на обжалване. Поради горното настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0304-000322 от 19.08.2022г. на полицейски инспектор към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър А.Г.А., с която на Р.М.М. с ЕГН **********
***, е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от
19.08.2022г.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да
заплати на Р.М.М. с ЕГН **********
***, направените и доказани разноски в настоящото съдебно производство в
размер на 10 (десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: