Р
Е Ш Е
Н И Е
№206
гр.
Хасково, 17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
двадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 761 по описа на Административен
съд - Хасково за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „ЕЛИСЕ” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Х., кв.„Б.” № **, вх. *, ап.*, представлявано от управителя А.С.
А., подадена чрез пълномощника му адвокат М.А., срещу Решение с Рег.№ 32-229618/07.08.2020
г., към MNR 18BG002002Н0003557/07.01.2018 г. на Директора на Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Жалбоподателят намира оспореното Решение за незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Излага съображения,
че правилното определяне размера на задълженията изисквало точното определяне
на митническата стойност (МС) на стоките, което ставало при строго определен
ред и правила, като в случая предвидената в чл. 74, пар. 1 от МКС поредност
била нарушена. Видно било от решението, че митническата стойност на процесната
стока била определена съгласно чл. 74, пар. 2, б) от МКС – по „метода на
сходните стоки“, позовавайки се на неприложимост на предходните два
последователни метода – този на договорната стойност и този на идентичните
стоки. Несъстоятелни били изложените в решението аргументи относно неприлагане
на метода на договорната стойност, посочен в чл. 70 от МКС, доколкото, за да
откаже приложението на този метод, органът следвало да изключи неговото
прилагане поради липса на данни за договорената или реално платената стойност,
а било недопустимо, приемайки доказателствата за договорната стойност, да се
обосновава извод за невярност (заниженост) на същата. Сочи се, че нямало как да
се сравнява стока, чието описание решаващият орган определял като
„недостатъчно“, с цената на стоки, които били „сходни“ на недостатъчно добре
описаната стока. Възразява се срещу аргументите за неприлагане и на следващия
по ред метод – на идентичните стоки. Изложените в решението аргументи за
приложимост на метода на сходните стоки били в пълно противоречие с аргументите
за неприлагане на метода на идентичните стоки. Сочи се, че преценката за
сходство можела да стане само и единствено при наличие на конкретни
характеристични данни (авторитет, доверие, известност на стоките и
съществуването на търговската марка) за внесената стока, които да послужат като
база за сравнение за наличие или липсата на сходство с други стоки. Твърди се,
че в случая митницата не била описала каквито и да било характеристики на
процесните стоки, за да се направи преценка дали същите са сходни на
сравняемите стоки. Това напълно обезсмисляло и аргументите на решаващия орган
за анализ на чл. 141 от Регламент 2015/2447, според който цената на сделката на
сходни стоки трябвало да се определя посредством стойността на сделката с подобни
стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото
качество като стоките, подлежащи на обмитяване. При липсата на данни за
внесените стоки, анализ на тези обстоятелства не бил възможен. Твърди се също,
че от решението не ставало ясно кои са тези сходни стоки, кога и от кои страни
са внесени, в какви количества, с какво качество и на какви цени и търговски
равнища. Неправилно митническият орган се позовавал и на решение по дело
С-291/15, като в случая оспореният административен акт не съдържал мотиви за
извършено сравнение със средностатистически размер на митническата стойност на
конкретни сравними стоки. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено
изцяло.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя моли жалбата да
бъде уважена и да бъде отменено оспореното решение, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Териториална дирекция (ТД) „Северна
морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото и в
писмено становище претендира отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на заплатения от жалбоподателя адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с осъществен внос на стоки на 07.01.2018 г. „Елисе” ООД гр.Х. декларира с
Митническа декларация MRN: № 18BG002002Н0003557 под режим „допускане за свободно
обращение“ пристигнали с морски транспорт, с държава на изпращане/износ – Китай
и държава на получаване България, местонахождение на стоките Варна запад, стоки
– 1 брой, колети 199 броя, бруто тегло 18190.000 кг, нето тегло 17991.000 кг,
на обща фактурна стойност 16226.00 USD, с изпращач/износител ШАНХАЙ ФЛАЙ ФАРТЕР
ЛОГИСТИКС КО, Иву, и получател „Елисе“ ООД гр.Х..
В декларацията е направено описание на стоката, като „полиестерни
одеала – 14 288 бр.; (10 538 бр. - 150*200 см.; 2 760 бр. - 180*220 см.;
990 бр. - 200*220 см. и опаковки за тях), посочен е тарифен код **********.
До управителя на „Елисе“ ООД е изпратено писмо изх.№ 32-45994/11.02.2020
г. от Началника на МП Пристанище Варна Запад, с което същият се уведомява, че
за нуждите на допълнителната проверка на четири митнически декларации,
включително MRN 18BG002002Н0003557/07.01.2018 г., съгласно чл. 188 „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.140, пар.1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., поради съмнения относно декларираната стойност на стоката/ите,
следва в 10-дневен срок от връчване на писмото да представи подробно изброени
документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност.
Писмото е получено на 20.02.2020 г.
Съставена е Служебна бележка Рег.№ 32-134480/12.05.2020 г. от
Началник сектор „МП“, отдел „МД“ до Началника на МП „Варна запад“. В същата е
посочено, че в определения 10-дневен срок от горецитираното писмо, дружеството
не е предоставило отговор. Посочено е, че митническите органи не разполагат с
мостри от стоките, няма протокол за извършена проверка към момента на вноса, в
придружаващата фактура няма условия на плащане, няма представена проформа
фактура или предварителен договор между изпращача на стоките и получателя с
количества и стойности, представеният SWIFT е за сумата по приложената
фактура и описана като основание за извършеното плащане. Посочено е, че за
Стока № 1: Кл.31 „полиестерни одеала – 14 288 бр. (10 538 бр. 150х200; 2 760
бр. 180х220; 990 бр. 200х220) и опаковки за тях“, код по ТАРИК **********; държава
на произход Китай; бруто тегло – 18190 кг., нето тегло – 17991 кг.; декларирана
митническа стойност за 1 бр. – 1,88 лв./бр. или 1,49 лв./кг; условие на
доставка CFR, справедливата цена на ЕС е в размер на 7,86 лв/кг.
Посочено е също, че за целите на проверката на декларираната
митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, митническите органи
използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“.
Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
„ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия
(Joint Research Centre).
До управителя на „Елисе“ ООД е изпратено писмо Рег.№ 32-137740/15.05.2020 г. от Директора на ТД
Северна морска, с което по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. чл. 8 от Делегирания регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, същият се
уведомява за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган
относно митническа декларация с № 18BG002002Н000355-7/07.01.2018 г. В писмото се сочи, че са
налице обстоятелства, които обосновават основателно съмнение относно реалността
на декларираната митническа стойност по цитираната митническа декларация,
поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Посочено е, че предвид, че декларираната цена на стоките е
по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС и на база
извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната
митническа стойност. Подробно са развити съображения, че за стока № 1 по
цитираната митническа декларация на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да се определи нова митническа стойност в
размер на 85 442.24 лв.
С писмото дружеството се уведомява на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство, като на основание чл. 22,
пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 му се предоставя възможност да изрази
становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на писмото.
Съгласно представеното известие за доставяне, писмото е получено от адресата си
на 26.05.2020 г.
Под вх.№ 32-163356/10.06.2020 г. е регистрирано подаденото от
управителя на „Елисе“ ООД до Директора на ТД „Северна морска“ писмено
Становище, в отговор на горецитираното писмо. В становището се твърди, че
дружеството с писмо от 10.03.2020 г. е представило на митницата изброени под
опис документи, свързани с всеки от четирите вноса, предмет на последваща
проверка по чл. 84, ал. 1, т .1 от ЗМ, сред които и по конкретната ЕАД.
Дружеството възразява, че новата митническа стойност на стоката по ЕАД № 18BG002002Н0003557/07.01.2018г. е
незаконосъобразно определена, като сочи, че цена от 85 442.24 лв. нито
била договаряна, нито плащана от вносителя, а декларираната от дружеството
митническа стойност била предварително договорена между страните, обективирана
в издадената от продавача фактура и реално платена на доставчика. Стоката вече
била реализирана и не можело три години по-късно да се вдига цената на същата,
като ѝ се определя цена, надвишаваща дори продажната такава.
С процесното Решение към MRN 18BG002002Н0003557 от 07.01.2018 г.,
с Рег.№ 32-229618/07.08.2020 г., подписано от Директора на Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, на основание чл. 84, ал. 1, т.
1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140
и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр.чл. 101, пар. 1,
вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл.
19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, по
митническа декларация MNR 18BG002002Н0003557 от 07.01.2018 г. се отказва приемане на
митническата стойност на стока № 1 и се определя митническа стойност на тази
стока в размер на 85 442.24 (14 288 бр. х 5,98 лв./бр.). Разпоредено е да
се коригира митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет
начисления с решението размер на държавните вземания – мита 3 215.07 лв. и
ДДС – 6 110,51 лв., които са заплатени и са установени за досъбиране от
длъжника „Елисе“ ООД мита – 7 038 лв. и ДДС – 13 137,61 лв., ведно с лихва за
забава, като за дата на възникване на митническото задължение е определена
07.01.2018 г.
С писмо Рег.№ 32-2*0303/07.08.2020 г. на Директора на ТД „Северна
морска“, Решение № 32-229618/07.08.2020 г. е изпратено до „Елисе“ ООД гр.Х., и
видно от Известие за доставяне на „Български пощи“, писмото е получено от
адресата си срещу подпис на 12.08.2020 г.
Жалбата срещу Решението е подадена чрез ТД „Северна морска“,
където е регистрирана под вх.№ 32-243443 от 20.08.2020 г.
По делото са приети като доказателства представените в превод на
български език документи от административната преписка, включително цитираните
в проверяваното решение фактури и MRN 18BG002002Н0003557 от 07.01.2018
г.
По искане на оспорващия по делото бе назначена
съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице Л.Й. посочва, че
в представената по делото справка от системата THESEUS се съдържат данни за
артикули от продуктов код 63014090 – Одеяла и пътнически одеяла от изкуствени
влакна (различни от плетени или трикотажни, електрически одеяла, покривки за
маси и покривки за легла, както и подобни артикули от позиция 9404), но е
налице разлика в обхвата на артикулите, посочени в този продуктов код 63014090
с процесните стоки. Според експертното заключение, продуктов код 63014090 от
THESEUS съответства само в цифрово изражение на подпозиция 6301 40 90 от ТАРИК,
в която се включват и други видове артикули, различни от внесените с процесната
митническа декларация. Вещото лице сочи, че процесните стоки са декларирани в
код по ТАРИК 6301 40 90 99 „- - - - Други“, откъдето следва, че в така
наречената „справедлива цена“ по THESEUS, посочена от митническите органи 7.86
лв./кг, са включени видове артикули от още три подпозиции на ТАРИК, които са
различни от процесните стоки. Според експертното заключение, използването на
„справедливи цени“ съгласно § 1, т. 40 от ДР на Закона за митниците (в сила от
01.01.2020 г.), се базира на системата THESEUS, която пък е предназначена за
експертите за борба с измамите, без да се установява основание или препоръка за
използването на същата за определяне на митническа стойност и определянето на
цените като „справедливи“. Според експертизата, доколкото в процесния случай не
са констатирани измами или други митнически нарушения, ползването на данни от
THESEUS за целите за определяне на митническата стойност не е приемливо.
Направено е и заключение, че системата THESEUS предоставя средни цени за
групата стоки от продуктов код 63014090, а използването на средна цена за
анализ на митническата стойност на стоки от този продуктов код от THESEUS,
които се различават по обхват от стоките от подпозиция 6301 40 90 от ТАРИК,
води до изкривяване на информацията и невъзможност за обективна цена на
конкретен продукт в конкретно състояние. Освен това използваните данни от THESEUS
са за периода октомври 2013 – септември 2017 г., а процесният внос е
регистриран на 07.01.2018 г.
Във връзка с конкретно поставените му въпроси вещото лице сочи, че
посочената в търговска фактура № ВА2017К031А/15.11.2017 цена на декларираните в
митническа декларация 18BG002002Н0003557 от 07.01.2018 година стоки 16 226.00
USD, е платена. Плащането е извършено от вносителя към продавача по
сметка, което се потвърждава от Суифт за банков трансфер от 28.11.2017 година,
издаден от Райфайзен Банк. Платената сума е 16 226,00 USD от сметка IBAN: *** „Елисе“ ООД към сметка
201000085326661 на ШАНХАЙ ФЛАЙ ФАРТЕР ЛОГИСТИКС КО, посочена е фактура:
ВА2018К031А.
Анализът на данните от счетоводните документи на дружеството
жалбоподател показвал, че е налице осчетоводяване, както на доставката, така и
на плащанията чрез регистриране на данните в съответните счетоводни сметки,
посочени в текста на заключението. Процесната доставка е регистрирана по сметки
сметка 402 „Доставчици от чужбина“; 304 „Стоки“; 503 „Разплащателна сметка в
лева“.
Във връзка с поставен му въпрос за другите разходи по доставката,
вещото лице сочи, че в кориците на процесното дело се установили и фактури за
„Терминално обслужване“, стойност 475.27 лева и за „Документация и обслужване за внос“, стойност
70.00 лева, или общо 545.28 лева, които са включени в данъчната основа за
изчисляване на ДДС, която е: (митническа стойност) 26 792.21 лева + (мито) 3 215.07 лева + (други разходи) 545.28 лева = 30 552.55 лева по 20 на сто = 6 110.51 лева, толкова, колкото е
посочено в процесната митническа декларация.
В заключението си вещото лице посочва още, че представената
справка от информационна система МИС3А обхваща периода от 17.10.2017 г. до
07.01.2018 г. и съдържа данни за 29 броя митнически декларации за внос на стоки
от Китай с код по ТАРИК 6301 50 90 99,
регистрирани в различни митнически учреждения в страната. Посочената за база
митническа декларация MRN 17BGG005808H0121868/26102017 се отнасяла за „Поларни одеяла
различни размери 100 % полиестер“ 6 444 броя. В останалите 28 броя
митнически декларации в клетка 31 „Описание на стоката“ били посочени различни
наименования на артикули, класирани с този тарифен код и количества. С оглед на
така посоченото, вещото лице стига до извода, че в представените справки от
митническите информационни системи не би могло да се установят данни за търговското
равнище на стоките, продадени с цел износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, както стоките, подлежащи на остойностяване по процесната
ЕАД.
Заявява още, че в данните от справката не е открита информация
относно репутацията и търговската марка. Относно произхода, данните показвали,
че всички стоки били внесени от Китай. Артикулите в справката били основно
одеяла от различни материали, както и детски такива. Относно изискването за
взаимозаменяемост, то било налице.
На въпроса дали се установяват данни за продажби при различни
условия и извършена ли е от митницата корекция, съгласно променените фактори и
има ли доказателства, установяващи основателността и точността на корекцията,
вещото лице отговаря, че събраните по делото доказателства не дават информация
дали при извършването на анализите митническите органи са извършвали корекции,
посочени в законовите разпоредби.
В отговор на въпрос по какви селективни критерии е направена справката
от Митническите информационни системи и обхваща ли същата целия внос на сходни
стоки, предмет на обсъждане, и има ли ограничения в цените, вещото лице посочва,
че видно от справката, селективните критерии са: период на регистрация на
митническите декларации за внос от Китай на стоки с код по ТАРИК 6301 40 90 99,
изпращач (клетка 2), условия на доставка, държава на износа, валута и сума, описание
на стоката, бруто и нето тегло, количество и мерна единица, митническа стойност
и публични държавни вземания. Отразено, е, че справката съдържа регистрирани
митнически декларации в различни митнически учреждения в страната, но не
съдържа данни след датата на процесния внос. В този смисъл не можело да се заключи,
че обхваща целия внос на сходни стоки, предмет на обсъждане. Липсвал също така
и анализ за единичните цени на внос на сходни стоки, от които би могло да се
направи извод дали приетата от митниците цена 5,98 лв./бр. отговаря на
законовото изискване на член 141 параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията (Когато се установи повече от една договорна стойност на
идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните
стоки се използва най-ниската от тези стойности).
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване на
14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството жалбоподател, и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора на Териториална дирекция „Северна
морска“ към Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по
смисъла на член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент (ЕС) № 952/2013). Към датата на издаване на обжалваното
Решение – 07.08.2020 г., същият спада към митническата администрация на
Република България, която отговаря за прилагането на митническото
законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно
националното законодателство да прилага определени митнически законодателни
разпоредби. В чл. 19, ал. 1 от ЗМ (редакция изм.ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила
от 07.01.2019 г.) изрично е предвидено, че решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или
от директорите на териториални дирекции, а според ал. 7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД
във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството
жалбоподател и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като,
съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва
от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно издадено по прилагане на митническите
разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява
административен акт, който на основание чл. 220, ал. 1 от ЗМ подлежи на
обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени
фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание административният орган е посочил
установеното от него обстоятелство, че на 07.01.2018 г. с митническа декларация
№ 18BG002002Н0003557 от дружеството вносител „Елисе“ ООД са декларирани
на режим „Допускане за свободно обращение“ стоки „полиестерни одеяла – 14 288
бр. (10 538 бр. 150х200; 2 760 бр. 180х220; 990 бр. 200х220) и опаковки за
тях“, 199 колета, 18 190 кг. бруто тегло, 17 991 кг. нето тегло, държава на
износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Общата
фактурна стойност в митническата декларация е 16 226.00 USD при курс за
митнически цели 1,65119 за 1 USD, като
митническата стойност за 1 бр. е в размер на 1,88 лв., или 1,49 лв./кг.
нето тегло.
Посочено е още, че предвид, че декларираната цена на стоки с № 1
по цитираната митническа декларация е по-ниска от посочена справедлива цена,
валидна за тях в ЕС (в размер на 7,86 лв./кг.) и на база извършения сравнителен
анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. Заявено
е, че след разглеждане на допълнително представени от дружеството вносител
изброени документи, съмненията относно точния размер на митническата стойност
на стоките остават и митническите органи считат, че е налице достатъчно
основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
митническа стойност, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените
документи, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност
по един от вторичните методи.
В мотивите на решението е вписано, че когато митническата стойност
на стоките не може да се определи на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
тя се определя по реда на чл. 74, параграф 2 от Регламента. Посочено е, че при
изследване на метода, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква „а“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е достигнат извод, че не може да се определи
митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на
стоките в кл.31 на митническите декларации за допускане за свободно обращение,
регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. То не включва
качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на
материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на метода за
идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1, параграф
2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При допълнително проучване и
анализ не е открита достатъчно информация за показателите, необходими, за да се
приложи методът.
Посочено е, че при прилагане на втория вторичен метод за
определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква
„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, въз основа на сходни стоки, следва да бъде
анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в
същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им дава
възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско
отношение, които са били допуснати до свободно обращение в приблизително същото
време. При изследване на този метод е направен анализ в митническата база данни
за декларации за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни
стоки „по същото или приблизително същото време“. Намерени са резултати за
декларирани и приети митнически стойности, от други вносители и от същия
вносител, които не са необичайно ниски. Посочено е, че новата митническа
стойност на Стока № 1, „полиестерни одеяла – 14 288 бр. (10 538 бр. 150х200; 2 760
бр. 180х220; 990 бр. 200х220) и опаковки за тях“ – 5,98 лв./бр. е на база за
определяне: MRN 17BG005808Н012186-8/26102017 – поларни одеяла различни размери
100 % полиестер – 6 444 бр.
При така изложената фактическа обстановка административният орган
е счел, че декларираната от вносителя митническа стойност за стоката не може да
бъде определена по метода на договорната стойност, а същата следва да се
определи съобразно чл. 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013,
като при определения нов по-висок размер на митническата стойност на стоката за
дружеството възникват допълнителни задължения за мито и ДДС.
В Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент (ЕС) № 952/2013,
озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“, в член 69 е предвидено, че
митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа
тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи
специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в
съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е регламентиран Метод за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност, като в параграф 1 е предвидено, че
„базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост“, а в параграф 2 се посочва, че „действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за
продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са
изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се приложи
договорната стойност.
В член 74 са регламентирани Вторични методи за определяне на
митническата стойност. Съгласно параграф 1, когато митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Правила относно стойността на стоките за митнически цели са
уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 „Неприемане на декларираните договорни стойности“ от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени подробни правила за
прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140,
„Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора
да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В процесното решение, за да мотивира основателно съмнение, че
декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява
общата платена сума, митническият орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС
от 16 юни 2016 година по дело C-291/15 Hungary Kft. срещу Nemzeti
Adó-és Vámhivatal Nyugat-dunántúli
Regionális Vám-és Pénzügyőri
Főigazgatósága. Цитираното решение е постановено по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент
(ЕИО) №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за
прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО)
№2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите
органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член
30 от Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 е сходен по своето
съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така
направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за
митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като
доказателство за заплащането ѝ фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на
определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от
15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van
Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело C-256/07 Mitsui & Co.
Deutschland, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели
да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по член 140,
параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че
за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di
Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата
по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на
решението за корекция, произтича от общото правило на член 22, параграф 7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение.
Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г. на СЕС по дело C-349/07
Sopropé – Organizações de Calçado Lda срещу Fazenda
Pública.
Доколкото производството по член 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията относно
стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на
лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
Въз основа на изложеното, в тежест на митническия орган е да
обоснове на първо място „основателността“ на своите съмнения, неприемането на
декларираните договорни стойности на внасяните стоки и решението си по член 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да
се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя
по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. член 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съответно в процедурата по член 140, вр. член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният
орган възнамерява да основе своето решение. За целта тези лица следва да са
надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Нарушаването на правото им на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от
13 март 2014 г. на СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс
Лоджистик.
При регламентиране на общата процедура във връзка с правото на
изслушване, в член 8, параграф 1, буква „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, параграф
6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които
митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.
Такива документи и информация не са посочени в отправеното до
дружеството – жалбоподател писмо изх.№ 32-45994/11.02.2020 г., с което от
митническите органи се изискват документи за нуждите на допълнителна проверка
по декларацията. В цитираното писмо на Началника на МП Пристанище Варна Запад е
посочено само, че за нуждите на допълнителната проверка по конкретни митнически
декларации, „поради съмнения относно декларираната стойност на стоката/ите“,
следва да бъдат представени изброени в шест точки документи, сведения и данни,
удостоверяващи стойността на декларираните стоки, но не са посочени никакви
документи и информация, въз основа на които адресатът може да получи представа
за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническите органи.
Този процесуален пропуск в случая следва да се отчете като
несъществен, доколкото с последващото изпратено до управителя на „Елисе“ ООД
писмо Рег.№ 32-137740/15.05.2020 г. от Директора на ТД „Северна морска“,
административният орган е изпълнил задълженията си, предвидени с член 22,
параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, да съобщи на дружеството мотивите, на
които ще се основава бъдещото му решение, както и е предоставил на същото
предвидения в член 8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28
юли 2015 година, срок за изразяване на становище. В писмото подробно е посочено
и от какво произтичат съмненията на митническите органи в справедливостта на
декларираната митническа стойност.
Същите мотиви са възпроизведени от административния орган и в
процесното решение. Според тях, съмненията относно декларираната митническа
стойност на стоката произтичат от това, че декларираната цена на стоките е
по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. В решението е
посочено, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на
внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система, митническите органи използват оценки на
групи месечни агрегирани данни на сходни стоки, извлечени от СОМЕХТ база данни
на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за
всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“
(съгласно нормата на параграф 1, т.40 от Допълнителните разпоредби на Закона за
митниците). Посочено е, че основателните съмнения може да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова
прагова стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова стойност
може да бъде определена на база на тези справедливи цени. Същите се предоставят
на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research
Centre). Посочено е, че за Стока №1 по ЕАД „полиестерни одеала – 14 288 бр. (10
538 бр. 150х200; 2 760 бр. 180х220; 990 бр. 200х220) и опаковки за тях“, код по
ТАРИК **********, държава на произход Китай,
справедливата цена на ЕС е в размер на 7.86 лв./кг.
Въз основа на така изложените мотиви следва да бъде преценено дали
в издадения акт митническите органи са обосновали надлежно „основателни
съмнения“ относно декларираната стойност на стоките, съобразно разпоредбата на
член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод за
неприемане на тази декларирана договорна стойност.
Въз основа на приетото заключение на експертизата, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, може да се
направи извод, че митническите органи незаконосъобразно са обосновали
съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател
стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата THESEUS цена от
7.86 лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ,
може да представлява „справедлива цена“, като средни цени за групата стоки от
продуктов код 63014090, но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност,
нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на
декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Не само че понятието
„справедливи цени“ е въведено в ЗМ в сила от 01.01.2020 г., тоест след момента
на осъществяване на вноса по ЕАД MRN: № 18BG002002Н0003557 от 07.01.2018 г., но
и използваните данни от THESEUS са за различен период, несъвпадащ с датата на
вноса. Освен това по несъмнен начин от заключението на експертизата се
установява, че извършеното сравняване с цената от THESEUS води до изкривяване
на информацията, тъй като същата е за стоки от продуктов код, различаващ се по
обхват от стоките от подпозиция 6301 40 90 от ТАРИК, каквито са процесните.
При липсата на други изложени в решението данни, неприемането от
страна на митническите органи на декларираните договорни стойности на стоката,
се явява немотивирано и незаконосъобразно.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза бе установено,
че плащането на декларираните в МД 18BG002002Н0003557 от 07.01.2018 г. стоки е
извършено от вносителя към продавача по сметка, което се потвърждава от Суифт
за банков трансфер от 28.11.2017 г., издаден от Райфайзен Банк, а анализът на
данните от счетоводните документи на дружеството жалбоподател показва, че е
налице осчетоводяване както на доставката, така и на плащанията чрез
регистриране на данните в съответните счетоводни сметки.
С това заключение се опровергава като неоснователно съмнението на
митническите органи, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната
действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза.
Пристъпвайки немотивирано към определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вместо на базата на договорната им стойност, административният орган е
постановил обжалваното Решение и в нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
дори да се приемат за доказани предпоставките, визирани в член 140 на Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките не може да се
определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, то процесното Решение е
постановено при неспазване на материалноправните предпоставки и в частта му, с
която митническата стойност на стоката е определена съгласно вторичния метод по
член 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Цитираната буква би намерила последователно приложение, с оглед
посочването в акта, че описанието на стоките в ЕАД е недостатъчно и не
позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла член 1,
параграф 2, точка 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и че при
допълнително проучване не е открита достатъчно информация за показателите,
необходими, за да се приложи методът, предвиден в буква „а“ на член 74,
параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013.
За да бъде определена обаче митническата стойност по буква „б“ на
член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 – като „договорната стойност на
сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване“, административният орган следва да
установи и изложи данни относно договорната стойност на стоки, които са „сходни
стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, както и да съобрази разпоредбите на член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно член 141, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса, се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съобразно параграф 2,
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В параграф 5 е посочено,
че договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се
взема предвид, само когато не може да се установи договорна стойност за
идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките,
чиято стойност се определя.
В обжалваното Решение е посочен номерът на митническа декларация
от 26.10.2017 г., послужила за база за определяне на новата митническа
стойност, като е вписано, че същата е за „поларни одеяла различни размери 100 %
полиестер – 6 444 бр.“ Липсват изложени данни, от които да е възможно да се
установи дали тези стоки са произведени в същата държава, от същия
производител, дали имат подобни характеристики, да се прецени качеството и
репутацията им, включително съществуването на търговска марка. Няма възможност
да бъде преценено и установено дали стоките се търгуват на същото търговско
равнище като стоката, чиято стойност се определя. В случая не е извършен
какъвто и да било анализ на условията по доставката по процесната декларация и
тези по взетата като база друга митническа декларация. При тези установени
обстоятелства, решението се явява недостатъчно мотивирано, тъй като не съдържа
изложени факти, от които да се направи обосновано предположение, че посочените
в него договорни стойности са именно на сходни стоки, за да се приложи
хипотезата на член 141, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
В заключението на съдебната експертиза е установено, че митническите
органи са определили нова митническа стойност в размер на 5.98 лв./брой на база
за определяне MRN 17BG005808Н0121868/26102017, като в използваната за база
митническа декларация са декларирани 6444 броя одеяла, докато в процесната са
декларирани 14 288 броя одеяла, от което не би могло да се приеме, че са налице
законовите изисквания за сходни стоки, а в обжалваното решение не се намират
данни за извършени корекции на договорната стойност.
Въз основа на това заключение може да се направи извод, че дори визираните
в MRN 17BG005808Н0121868/26102017 „поларни одеяла различни размери 100 %
полиестер“ да се приемат за сходни стоки на процесните „полиестерни одеяла – 14
288 бр. и опаковки за тях“, то административният орган не е изпълнил
задължението си да коригира използваната за база за определяне стойност, като
вземе предвид значителната разлика между броя на декларираните от жалбоподателя
стоки (14 288 бр.) и този на
сравняваните сходни стоки (6 444 бр.). Значителното превишаване на броя на
процесните стоки несъмнено води до визираните в член 141, параграф 1,
изр.последно от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 разлики, които е
следвало да намерят отражение в акта чрез предвидената в параграф 2 на същата
разпоредба корекция, каквато в случая не е направена. Съответно обжалваното решение
се явява издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като ако бяха съобразени посочените разлики и направена корекция,
тя безспорно би оказала влияние върху размера на определената митническа
стойност на стоката по процесната
митническа декларация, а оттам и върху размерите на определените за доплащане
мито и ДДС.
За настоящия съдебен състав остава необяснимо и защо мотивирайки
„основателните си съмнения“ относно декларираната стойност на стоката (1.88
лв./бр. или 1.49 лв./кг.) с това, че същата е по-ниска спрямо „справедлива
цена“ в размер на 7.86 лв./кг, митническите органи са определили новата
митническа стойност на 5.98 лв./бр.
По изложените съображения, оспореното решение се явява незаконосъобразно
по смисъла на чл.146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Като немотивирано, постановено
при липса на материалноправните предпоставки за издаването му и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително
извършени разноски за производството, платими от ответника. Направени са
разноски от 50 лева – внесена държавна
такса, 900 лв. – внесен депозит за изготвяне на експертиза и 1 500 лева –
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 14.09.2020 г. Във връзка със своевременно направеното възражение от
страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да
бъде отбелязано, че същото е уговорено в размер, близък до минималния такъв с
оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (1 135 лева) и е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото, събрания доказателствен материал и
осъщественото процесуално представителство.
Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Агенция "Митници", която е юридическото лице –
чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган,
издател на оспорения акт.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег.№
32-229618/07.08.2020 г. към MRN 18BG002002Н0003557/ 07.01.2018 г. на Директора
на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„Елисе” ООД, ЕИК : 12*******, със седалище и адрес на управление: гр.Х., кв.„Б.”
бл. 2*, вх. *, ап. *, направените по делото разноски в размер на 2 450 (две
хиляди четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: