№ 2226
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20221110210736 по описа за 2022 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установява следното:
Производството се развива по Дял Трети, Глава Десета на АПК , като се
оспорва индивидуален административен акт, обективиран в Заповед за задържане
с рег. № 229-зз-1276/15.08.2022г., издадена от служител на СДВР.
Подробни аргументи двете страни излагат в рамките на устни състезания
като становището на жалбоподателя е, че заповедта не отговаря на условията за
законосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, а становището на процесуалния
представител на ответника по жалбата е, че заповедта е законосъобразна и
съдържа всички изискуеми реквизити и условия от закона за нейното издаване.
За да прецени законосъобразно или незаконосъобразност на един
индивидуален административен акт, каквато е заповедта за задържане на едно
лице от служител на СДВР, съдебният състав на първата инстанция следва
провери дали е налице компетентност у лицето, което издава тази заповед,
материална и териториална; спазена ли е установената форма и реквизити на
издадения акт и има ли съществени нарушения на административно-
производствените правила при издаване на ИАА; изпълнени ли са материално-
правните изисквания за издаване на заповедта; съответства ли на целта на
закона издаденият акт.
Ако стигне до извод за тежки пороци на атакувания ИАА, съдът следва да
прогласи неговата нищожност, а ако установи, че такива пороци съществуват, но
те не са толкова тежки – то може го отмени като незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав преценява, че са спазени правилата относно
компетентност при издаване на процесния ИАА, доколкото се установи, че В. В.
Г. е заемал длъжност „полицай” в Отдел „СПС” – СДВР и с приложената на л.51
1
от съдебното дело Заповед № 513з-15926/03.12.2020г. на директор на СДВР,
същият е назначен на съответната длъжност, каквато е заемал съгласно
удостоверение, приложено на л.50 от делото, и към датата на издаване на
атакувания акт.
По отношение на реквизитите и формата , то се явява спазена писмената
форма за издаване на тези заповеди съгласно чл.72 и чл.74 от ЗМВР, като се
съдържат съответните реквизити в тази заповед, т. е. от формална гледна точка
заповедта съдържа съответните данни за лицето, което я издава и лицето, срещу
което бива тя издадена, възможностите за нейното обжалване и останалите
реквизити, които законът визира като условия за действителност на издадения
индивидуален административен акт.
По въпроса за налични съществени нарушения на административно-
производствените правила съдебният състав счита, че при издаване на заповедта
има допуснати нарушения на процесуалните правила и те са се изразили в
обстоятелството, че издаващият заповедта полицейски орган (полицейски
служител В. Г.) е посочил, че задържа лицето на осн. чл.72, ал.1, т.1 от Закона за
МВР във връзка с водено досъдебно производство № ЗМ-718/2022г., като в тази
заповед органът не е посочил на кое полицейско управление е това досъдебно
производство, дали е на въпросното 05 РПУ-СДВР, където фактически е бил
задържан П. Т. М. или е на някакво друго РПУ, което води досъдебно
производство, вкл. подобно с такъв номер срещу М.. Лицето, срещу което се
издава една заповед за задържане, трябва да знае в минимална, но достатъчна
степен на какво основание и по каква причина полицейският орган упражнява
правомощието си по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и го задържа за срок от 24 часа. По
тази причина в реквизитите на заповедта е оставено достатъчно място, в което
полицейският орган да посочи кои са причините, поради които той счита, че
следва да задържи това лице. Това безадресно посочване на някакво досъдебно
производство № ЗМ-718/2022г., неизвестно на кое РПУ, води винаги до
накърняване на правата на съответния задържан, т. к. той е поставен в ситуацията
да не знае причина за своето задържане. Това се явява съществено нарушение на
процесуалните правила по издаване на Акта, независимо дали са попълвани
декларации, протоколи за личен обиск, т. к. това са странични въпроси и не касаят
производството по издаване на ИАА, защото съставянето на декларации и
протоколи е правомощие, и по-скоро задължение, на полицейския орган, след
като е упражнил други свои правомощия по ЗМВР, които не са предмет на това
производство.
На следващо място, според съдебния състав е налице нарушение на
материално-правната разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР, а
именно – да са налице данни, че лицето е извършило престъпление . За да е налице
тази хипотеза е достатъчно в материалите по посоченото досъдебното
производство да се съдържат минимални, но достатъчни доказателствени
източници, които да сочат, че дадено лице е участник в извършването на
престъпление. Законът за МВР, по принцип, не борави с понятията дали
престъплението е общ или частен характер, но доколкото полицията
преимуществено и изцяло разследва престъпления от общ характер, следва да се
приеме, че трябва да са налице такива данни за престъпление от общ характер.
2
От изисканите справки от деловодството на 108-ми състав на СРС – НО
става ясно, че това досъдебно производство № ЗМ-718/2022г., което е цитирано в
атакуваната заповед, и което само по подозрение може да се предположи , че е по
описа на 05 РПУ-СДВР, е започнало още на 13.05.2022г. и още на 14.05.2022г.,
т. е. на следващия ден, по досъдебното производство е привлечено като
обвиняемо лице лицето Т. А. П.. Привличането на обвиняем по НПК винаги
предполага достатъчно доказателства за виновност на дадено лице. След като
още през м. май 2022г. полицията е събрала такива доказателства и прокурорът от
СРП е обвинил дадено лице в извършване на престъпление, за съдебния състав на
първата инстанция е странно в заповед за задържане от 15. 08.2022г., т. е. три
месеца след гореописаните действия по досъдебното производство, орган на
СДВР, а именно – полицаят Г. да задържа жалбоподателя П. Т.м М., за който
няма данни, както се разбра от справката от деловодството на 108-мин състав при
СРС – НО, защото във воденото досъдебно производство същият няма някаква
съпричастност към инкриминираното престъпление, няма дори оперативни данни
за това посочено законово основание за издаване на тази заповед (чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР), а това формира извод, че от материално-правна гледна точка същата
е незаконосъобразна.
Тук е мястото да се сподели и намираща се на л.23 от делото и съдържаща
се в административната преписка Профилактична карта на лице от криминалния
контингент, касаеща П. Т. М.. В принципен план, провеждането на
т. нар. „профилактични полицейски действия” спрямо лица от криминалния
контингент не изискват издаване на заповед за задържане на тези лица по
досъдебни производства, в което няма данни това лице да е съпричастно към
инкриминираното деяние. Обстоятелството, че П. Т. М. има някаква полицейска
регистрация също не е основание за издаване на заповед за задържане по
досъдебно производство, в което същият не участва дори като свидетел, камо ли
като обвиняем, особено в досъдебно производство, в което вече има привлечен
обвиняем три месеца преди датата на издаване на заповедта, т. е. издаденият акт
не е съобразен и с целта на закона.
Принципно, разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР дава възможност на
полицейските органи в случай на необходимост и на точно определени
предпоставки, а те са седем на брой , изрично изброени в закона, да задържа
определени лица с писмена заповед, съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР. При липса на
данни това лице да е извършило престъплението, което е било предмет на
досъдебно производство № ЗМ-718/2022г. на неизвестно РПУ, няма никакви
основания полицейският орган да се позовава на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и да
задържа въпросното лице за каквито и да било други действия, а не само за
водено някакво досъдебно производство, т. к. целите на задържането на едно
лице в хипотезата на чл.72, ал.1 от ЗМВР са съвсем ясно и изрично отразени в
закона. Доколкото другите основания по чл.72, ал.1 от ЗМВР изобщо не са
посочени в тази заповед, съдът не смята за нужно да ги коментира.
Колкото до правото на ефикасна защита и само за пълнота на изложението,
съдебният състав е на мнение, че макар П. Т. М. да няма никакво процесуално
качество във воденото досъдебно производство № ЗМ-718/2022г., същият
разполага със следните два защитни механизма. Първият от тях е упражнил, като с
3
жалба е атакувал акта, предмет на настоящото дело и след като решението на съда
влезе в сила, за жалбоподателя ще се открие втора принципна възможност, а
именно – по чл.2 от ЗОДОВ, но тя също не е предмет на дискусия в настоящото
производство. Съдебният състав не следва да коментира обстоятелства, свързани с
фактическото задържане на лицето, т. к. ако такова беше налице, обикновено
прераства в мерки на прокуратурата по чл.64, ал.2 от НПК, каквито няма данни да
са провеждани във воденото досъдебно производство, съотв. в производства по
чл.64 и чл.65 от НПК, каквито няма данни да са водени спрямо П. М..
Поради тези причини в процесната заповед за задържане, издадена от
служителя на СДВР съдът счита, че са налице пороци, които правят издадения
акт незаконосъобразен и същият следва да бъде отменен, а претенцията на
юрк. Алипиева за разноски следва да се остави без уважение, т. к. няма
основание.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 229-зз-1276/15.08.2022г. ,
издадена от В. В. Г. – служител в Отдел „СПС” на СДВР, с която на осн. чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа жалбоподателят П. Т. М..
Решението може да се оспорва в 14-дневен срок по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд – София-град, който срок за жалбоподателя и
за ответника по жалбата тече от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с
писмено заявление желание от тяхна страна.
Съдебното заседание приключи в 14:25 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4