Разпореждане по дело №1707/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1156
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20227040701707
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ 1156/13.03.2023 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, II-ри състав, в закрито заседание на 13.03.2023 г. в състав:

 

                                                                                                     съдия: К. Григоров

 

като разгледа административно дело № 1707 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г., на основание чл.137, ал.6 от АПК съдът прие, че на заинтересованите страни, призовани чрез залепване на съобщенията по реда на чл.18а, ал.9 от АПК следва да бъде назначен особен представител на разноски на жалбоподателя и на основание чл.137, ал.6 от АПК определи размер на възнаграждение на особения представител – 630 лв., платими по равно от жалбоподателите в 3-дневен срок от съобщението.

С молба вх.№ 2522/10.03.2023 г. жалбоподателите, чрез упълномощени представители – адв. П. и адв. Ю.,***, са сезирали съда с искане, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, да бъдат освободени от заплащане на депозит за особен представител, тъй като определеният депозит бил твърде висок за стандартите на административните производства, чиито размер следвало да бъде съобразен с възможността за достъп до правосъдие. Искането се мотивира и с размера на д.т. за административните съдебни производства.

Съдът намира искането за неоснователно.

Относно размера:

Разпоредбата на чл.137, ал.6 от АПК императивно указва действията на съда, в случай на призоваване на страната, чрез залепване на съобщението по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, а именно:

1. установяване редовността на съобщаването по посочения ред и прилагане на съобщението към делото;

2. назначаване на особен представител  на разноски на жалбоподателя.

Относно размера на разноските АПК също е императивен, като указва, че възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

В конкретния случай се касае за съдебно производство, образувано по жалба срещу заповед на кмета на община Созопол за одобряване на ПУП – ПРЗ за поземлен имот № 811178.5.91, м. Аклади, землище на **, община Созопол.

Съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по ЗУТ и ЗКИР минималното възнаграждение е 1250 лв.

Предвид императивно указания минимум на адвокатското възнаграждение за посочения вид дела, указанията за определяне размера на възнаграждението на особения представител и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определи размер под минималния, но не по-малко от половината от него.

Относно искането с основание чл.83, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК:

Съгласно сочената в молбата разпоредба: такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

По делото, от жалбоподателите, не са излагани твърдения за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК, нито са представяни доказателства в тази насока и не са правени съответните искания.

По изложените съображения, съдът намира искането в молба вх.№ 2522/10.03.2023 г. за неоснователно. Същото следва да бъде отхвърлено, а жалбоподателите да бъдат задължени, в 3 дневен срок от съобщението, да внесат по  сметка на Административен съд – Бургас, в размер и по начин определен в открито съдебно заседание от 15.02.2023 г., депозит за възнаграждение за назначаване на особен представител на заинтересованите страни, призовани по делото, по реда на чл.18а, ал.9 от АПК.

Предвид изложеното съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателите по адм.д. № 1707/2022 г. на Административен съд – Бургас, депозирано с молба вх.№ 2522/10.03.2023 г.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателите по адм.д. № 1707/2022 г. на Административен съд – Бургас, в 3 дневен срок от съобщението да внесат по  сметка на Административен съд – Бургас, в размер и по начин определен в открито съдебно заседание от 15.02.2023 г., депозит за възнаграждение за назначаване на особен представител на заинтересованите страни, призовани по делото, по реда на чл.18а, ал.9 от АПК.

УКАЗВА незабавно след внасяне на сумата по делото да бъде представено писмено доказателство за извършеното плащане.

Предупреждава жалбоподателите, че при неизпълнение на разпореждането в срок, съдът ще приложи чл.92а от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Да се изпрати съобщение на АК – Бургас за определяне на особен представител на заинтересованите страни, призовани по делото, по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, в 3-дневен срок от съобщаването.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                    Съдия: