Р Е Ш Е Н И Е
№152/03.04.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година, касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КР. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. САНДЕВА
Н.
КАМЕНСКА
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 114/ 2023 год. по описа на
АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.Д.А., ЕГН **********,***, чрез адв. А.Х.Д.,
ВАК, срещу Решение № 422 от 12.12.2022 г. по НАХД № 506/ 2022 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушаване на материалния закон и поради явна
несправедливост на наказанието. Касаторът оспорва доказаността на деянието, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Настоява, че
актът за установяване на административно нарушение (АУАН) няма обвързваща
доказателствена сила в съдебното производство и деянието следва да бъде
доказано по безспорен начин от административнонаказващия орган (АНО). В тази
връзка сочи, че показанията на актосъставителя и свидетеля по акта са били
лаконични и не са могли да конкретизират изпълнителното деяние. Счита, че не са
събрани каквито е да е доказателства, които да потвърждават извършването на
нарушение от водача. Оспорва установяването на фактите, записани в
наказателното постановление (НП) и възразява, че употребеното понятие “дрифт”
не съществува сред дадените легални определения в ПЗР на Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). Настоява, че съдът е бил възпрепятстван да установи дали
наказаното лице е действало в условията на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП или в
условията на чл. 104б, т. 2 от с.з. Продължава, че не е налице нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като в случая не е доказан реален риск от причиняване
на вреди. Изтъква, че “дрифт” може да се извършва само от автомобили със задно
предаване, а от автомобили с предно предаване подобно движение е невъзможно.
Твърди, че деянието не е доказано и от вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство експертиза. Твърди, че е било отказано по
възражение на въззивника изготвяне на повторна експертиза. Иска отмяна на
първоинстанцинното решение и отмяна на НП изцяло.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. С вх. № 967/ 06.03.23 г. адв. Д., като
процесуален представител на касатора, представя Писмени бележки (л. 15), с
които поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Ответникът, Началникът на Сектор “Пътна
полиция” при ОДМВР – Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Настоящият състав, след като извърши
проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
Решението на ДРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.
348, ал. 1 от НПК. Съобразно нормата на чл. 218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди неправилно приложение на закона, необоснованост, съществени
нарушения на производствените правила.
Съдът, като съобрази наведените в
касационната жалба доводи и при служебната проверка, намира следното:
А.Д.А. е наказан за това, че на 08.04.2022
г. в 22.35 часа, в гр. Добрич, на ул. „Отец Паисий”, като водач на лек
автомобил БМВ 318И с рег. № ТХ0042АТ, управлява автомобила, като на кръговото
движение пред бензиностанция „Бенита” умишлено и съзнателно увеличава оборотите
на двигателя и поднася автомобила надясно със задната му част и продължава по
ул. Батак, като с това си действие не използва пътя по предназначение за превоз
на хора и товари. АНО е приел, че водачът е осъществил нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
За изясняване на фактите и
обстоятелствата в първоинстанционното производство са разпитани
актосъставителят и свидетелят по АУАН, вкл. лицето, което се е возило в
автомобила. Назначена е съдебна експертиза по видеозапис, представен от
процесуалния представител на въззивника.
За да потвърди НП, първоинстанционният
съд е приел, че деянието е доказано от събраните гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН и от заключението на вещото
лице, които е счел за еднопосочни и потвърждаващи изложеното в АУАН и НП.
Описал е подробно дадените от тези лица показания. В резултат е направил извод,
че деянието е доказано безспорно, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения, а деянието не може да бъде прието за маловажен случай,
тъй като е налице законова забрана за това по смисъла на чл. 189з от ЗДвП и е
потвърдил НП.
Настоящият състав, като взе предвид
приложимия закон, събраните доказателства, изложените в съдебното решение
мотиви и доводите в касационната жалба, счита последната за неоснователна, а
решението на ДРС - за правилно и законосъобразно, в съответствие със събраните
по делото доказателства и процесуално поведение на въвзивника.
Неоснователно е оплакването за
неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. Предвид чл. 220 от АПК, касационният състав
проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд:
ДРС е описал като установено от фактическа
страна, че административнонаказателното производство е започнало със съставения
на 08.04.2022 г. АУАН, описвайки отразената в АУАН фактическа обстановка, а
именно, че на съответния ден и час водачът управлявал автомобила си със
съответна марка и номер, като използвал пътя, отворен за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
и товари, като умишлено увеличавал оборотите на двигателя и поднасял задната
част. Посочил е, че тази обстановка се установява от показанията на свидетелите
- актосъставител и свидетел по АУАН, както и от заключението на вещото лице.
Изводите на съда са правилни. Освен това процесуалният представител съвсем
голословно твърди, че е поискал повторна експертиза, т.е. че не е възприел
заключението на вещото лице, но такава му е била отказана. Справка с протокола
от съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице, установява, че адв. Д.
след разпита на вещото лице е заявил: „Нямам други въпроси. Да се приеме
експертизата”. В този смисъл да се твърди обратното, е единствено въпрос на
защитна теза. Вярно е, че съставът на ДРС не е обсъдил показанията на пътника в
лекия автомобил, св. Галин Димитров. Неговите показания обаче не допринасят по
никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка, нещо повече те дори
подкрепят останалите показания за наличие на умишлено увеличаване оборотите на
двигателя от водача: „… и той, като влизаше в кръговото, нещо стресна ли се,
какво, подаде малко повече газ. Не можах да разбера дали колата поднесе или
нещо такова…”. В този смисъл необсъждането на неговите показания не е
съществено нарушение и не променя извода, че деянието е доказано. По – важното
е, че вещото лице категорично заявява, че се касае за „дрифт” и обяснява защо,
а неговото заключение не е оспорено по надлежния начин.
Неоснователно е и изложеното мнение, че
дрифт се извършвал само от автомобили със задно предаване. Справка относно
използваните автомобили за подобен род движение сочи, че най-често дрифт
автомобилите са със задно предаване, олекотени купета и широки диапазони от
мощност, като е важно автомобилът да бъде подготвен за целта, за да бъде
максимално бърз и контролируем при приплъзване. Добавено е, че от значение са
мощността, окачването, скоростната кутия, теглото, гумите и множество други
елементи, поради което един обикновен автомобил трудно би осъществил
продължителен и контролиран дрифт. Така изложеното описание съдържа няколко
елемента, а именно, че за дрифт, по аргумент от противното, може да се
използват и автомобили с предно предаване като процесния, а за продължителен и
контролиран дрифт, за какъвто не се касае в случая, е необходимо автомобилът да
бъде подкрепен с допълнителни елементи. Друга справка сочи, че за дрифт автомобила
като начало е необходимо - механичен самоблокиращ се диференциал (LSD, шпер и тн...), койловър окачване и спортна седалка и състезателен
предпазен колан, но е уточнено, че това не означава, че не може и без тях,
както и че при липса на средства, може да се използва завареният диференциал. Вярно
е, че в ЗДвП не се съдържа определение на понятието „дрифт”, но такова
посочване няма и нито в АУАН, нито в НП. Напротив, извършено е описание на
констатираното от полицейските служители движение на автомобила, което движение
е възприето в противоречие с разписаните в ЗДвП правила. За дрифт се споменава
едва в съдебно заседание и то от адв. Д.,
когато представя видеозаписа от Тик Ток
с искане да бъде назначена видеотехническа експертиза.
Вярно е, че в автомобила е имало
пътник, но това не опровергава извода, че именно, независимо, че е имало и
пътник в автомобила, водачът си е позволил да използва пътя не по
предназначение, с което е създал опасност не само за себе си, а и за
присъстващия в автомобила пътник. В този смисъл неоснователно е твърдението, че
не било установено по делото да има реален риск за причиняване на вреди. Касаторът
пропуска именно, че в процесния автомобил е имало две лица - водачът и пътникът,
за които при подобни действия е налице основателна вероятност за ПТП, т.е.
действията представляват реална предпоставка за възникване на ПТП. Ненапразно с
оглед на това законодателят е завишил наказанията за подобни вид деяния.
Касационният състав намира за неоснователни,
некореспондиращи на установеното от доказателствата и на закона доводите в
касационната жалба за неправилност на изводите на ДРС и за незаконосъобразност
на НП. В обстоятелствената част на АУАН и НП са описани действията, които е
извършил с МПС водачът, които действия правилно са квалифицирани от
актосъставителя и от наказващия орган като такива, чрез които той в случая е
нарушил забраната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за използване на отворените за
обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с
предназначението им за превоз на хора и товари.
С оглед на това правилно ДРС е приел,
че извършеното от А.Д.А. деяние законосъобразно е квалифицирано като нарушение
на забраната в чл. 104б т. 2 от ЗДвП, за което правилно е приложен чл. 175а,
ал. 1 от ЗДвП, като са му наложени кумулативно предвидените фиксирани размери
на административните наказания глоба и лишаване от правоуправление на МПС.
Не е налице явна несправедливост на
наказанието, като се има предвид, че определените с НП санкция са фиксирани в
закона. Правилно случаят не е възприет като маловажен, както от издателя на НП,
така и от съда. Действията по ползване на пътища, които са отворени за
обществено ползване за друго предназначение, се характеризират с висока степен
на обществена опасност, което е причината за разписване в закона на забрана за
водачите да извършват такива, а същевременно с изменението на ЗДвП, в сила от
23.12.2021 г., с разпоредбата на чл. 189з е налице изрична забрана и за
приложението на чл. 28 от ЗАНН - за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г
от Закона за административните нарушения и наказания.
На последно място, позоваването на
Решението по адм. дело № 649/ 2020 г. е неоснователно. Макар да касае деяние
със същата квалификация, то за разлика от настоящото дело там е счетено
деянието за недоказано. В случая обаче, вкл. и с оглед заключението на вещото
лице, деянието е доказано по безспорен начин, поради което изводите на състав
на АдмС – Добрич по цитираното дело са неотносими към конкретния казус.
С оглед изложеното, като е потвърдил
НП, ДРС е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Воден от горното и на основание чл.
222, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 422 от 12.12.2022 г. по НАХД № 506/ 2022 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: