№ 1562
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110214142 по описа за 2022 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 14142 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. Г. против Наказателно постановление №
7894/07.10.2022 г., издадено от хххх – Началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя Б. Г.
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от
Закон за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.
1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС /Наредбата/.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е
жалбоподателят Б. Д. Г., който в подадена жалба релевира доводи за отмяната
му. Навеждат се доводи, че фактическата обстановка не е изяснена и
материалният закон е приложен неправилно. Изтъква се, че наказващият
орган не е съобразил всички обстоятелства по чл. 27 ал. 2 ЗАНН и е нарушил
материалния закон, като не взел предвид тежестта на нарушението и
смекчващите отговорността обстоятелства. По изложените аргументи се
прави искане за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. В случай, че не се отмени процесното НП, моли се за
намаляване на наложената имуществена санкция, в размер до
1
законоустановения минимум.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят – Б. Д. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
К. В. от САК , редовно упълномощена. Същата поддържа тезата, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява главен юрисконсулт Георги Николов, редовно
упълномощен. Същият пледира обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. Подробни съображения излага в постъпили писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 14.09.2022 г., в 10:00 часа, на път АМ Хемус, км 0+200, след
Софийски околовръстен път, в посока гр. София – гара Яна, жалбоподателят
Б. Д. Г., управлявал и извършвал превоз на товари с ППС /МПС/ с четири оси,
с две управляеми оси марка „ххххххх като същият превозвал товар – трошен
бетон.
В хода на движение на превозното средство, същото било спряно за
проверка от свидетеля Д. Г. Г., който изпълнявал служебните си задължения
като главен инспектор контрол по РПМ при Агенция „Пътна
инфраструктура“. При проверката, свидетелят Г., чрез техническо средство –
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел DFW-KR №118845 и ролетка № 1305/18/5 м/, измерил
разстоянието между осите, което било 1,36 м. Сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС било 27.320 т. Допустимото натоварване,
следвало да бъде 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.“В“ от Наредбата, като
превишаването било с 8.320 тона.
С оглед на установеното при проверката свид. Г., приел, че от
жалбоподателя Б. Д. Г. е извършено нарушение на Закон за пътищата и на
нормативните актове по прилагането му, поради което и в присъствието на
един свидетел – хх и на жалбоподателя, съставил против Б. Д. Г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0009202/14.09.2022
г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ от Закон за пътищата във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като актът бил връчен на
жалбоподателя Г., който го подписал и приел без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения от
жалбоподателя Б. Д. Г..
Въз основа на така съставения акт, хххх – Началник на отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ издала процесното НП № 7894/07.10.2022 г., с което
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ на
жалбоподателя Б. Г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
2
на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Д. Г., известие за доставяне на обжалваното
наказателно постановление, копие от СУМПС, свидетелство за регистрация
част II, пътен лист № 806727, допълнително споразумение към трудов
договор от 01.08.2017 г., Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., Заповед № РД-
11-247/31.03.2022 г., Заповед А – 616 от 11.09.2018 г. на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, удостоверение за признаване на одобрен
тип средство за измерване № 06.07.4603, сертификат за съответствие,
заявление за последваща проверка и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. Г., като логични и
достоверни, доколкото същият се явява лицето, което е извършило проверка
спрямо жалбоподателя, както и е измерил натовареността на всяка ос, като е
установил, че ППС е по-тежко от допустимото. Видно от приложените
документи, везната и ролетката, с които е измерено разстоянието между осите
и натоварването им, притежават сертификат за съответствие.
Фактът, че именно жалбоподателят Б. Д. Г. е управлявал ППС се
установява от приложеното копие на СУМПС, както и от пътен лист №
806727, от който се извежда дата на превоз и дестинация.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и
териториална компетентност на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
Двата основни за настоящото производство акта, са издадени от
компетентни органи. Актът е съставен от главен инспектор Д. Г. от дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, упълномощен по
предвидения за това ред, със заповед на председателя на УС на АПИ и
3
съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП, а НП е издадено от Началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при АПИ, също изрично упълномощен по предвидения
за това ред и съобразно чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП.
Същите за изготвени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, в писмена форма и
съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е
достатъчно точно описание на нарушението, посочени са изискванията, на
които е следвало да отговаря ППС, за да се движи по републиканската пътна
мрежа.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон. Съгласно
параграф 1 т. 8 от ДР на ЗП "специално ползване на пътищата" е и
използването на пътищата за превозването на тежки и извънгабаритни товари.
Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от Закона за пътищата за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия. Условията и редът за движение на
извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване,
се определят с Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена на основание чл. 139 ал. 3
ЗДвП. Съгласно чл. 3 т. 2 от Наредбата тежко ППС е това, което има
натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл. 7 от Наредбата. Съгласно
чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредбата, когато сумата от натоварванията на ос на
една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между
осите е от 1,3 м до 1,8 м. допустимото натоварване на оста е 19 тона. В
настоящия случай видно от показанията на свидетеля Г., както и от писмените
доказателства – кантарна бележка № 1443/14.09.2022 г, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27, 320 тона,
поради което и управляваното от въззивника МПС се явява „тежко“ по
смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г.
Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то
следва да бъде разгледан спорът по същество.
Безспорно се доказва, че от обективна и субективна страна на
14.09.2022 г., в 10:00 ч., на път АМ Хемус, км 0+200, след Софийски
околовръстен път, в посока гр. София – гара Яна, жалбоподателят Б. Д. Г. е
управлявал и осъществявал движение по републиканската пътна мрежа, на
извънгабаритно, по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Наредбата, респ. тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, а именно ППС
с четири оси, с две управляеми оси марка „ххххххх натоварено с трошен
бетон, с разстояние между осите 1,36 m, с натоварване на ос на двойната
задвижваща ос на МПС 27.320 т. при максимално допустимо натоварване 19
t, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, без да има разрешение или
документ за платена пътна такса, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закон за пътищата.
4
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Наредбата, забранява без
разрешение да се осъществяват дейности от специалното ползване на
пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, изразяващи
се в движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, контролът върху движението
на извънгабаритни и/или тежки превозни средства се осъществява от МВР и
Агенция „Пътна инфраструктура“, които са овластени да осъществяват
проверки и да спират ППС. Нормата ясно посочва, че контролът е поверен и
на двете институции, но не се поставя изискване по време на извършване на
проверките, да присъстват представителите и от двете структури.
Фактите по делото сочат, че водачът Б. Д. Г. не се е уверил преди да
предприеме движение по маршрута си на движение, дали повереното му ППС
съответства на изискванията на Наредбата, като в случай на превишаване, да
изиска съответното разрешително по образец или да заплати таксата по чл.
14, ал. 3 от Наредбата и по този начин да не наруши забраната на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ ЗП.
Предвидената отговорност е алтернативна, както на собственика на
ППС, така и на неговия водач, осъществяващ превоз на товари. Поради което
и в качеството си на професионален водач на ППС, жалбоподателят Г. би
могъл да извърши ясна преценка дали са съобразени ли или не изискванията
за пределни норми, още повече, когато той разполага с документ, указващ му
количеството на товара, който е превозвал. От субективна страна
противоправното действие на водача – Г. е извършено виновно.
Неотносима към настоящия случай е и разпоредбата на чл. 177, ал. 3
ЗДвП, доколкото този закон касае изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението, а ЗП засяга управлението на безопасността
на пътната инфраструктура.
В разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата, законодателят
е предвидил налагане на административно наказание „глоба“ в границите от
1000 до 5000 лв. за физически лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 2
или които извършат, или наредят да бъдат извършени следните дейности –
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари, без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пъти.
На жалбоподателя Б. Д. Г. е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2500 лева. Съдът обаче, намира, че размерът на
административното наказание е прекомерен, доколкото жалбоподателят не е
собственик на ППС и е осъществявал своята трудова дейност, няма данни да е
извършвал други нарушения, поради което и пропорционално на
извършеното нарушение, което ще постигне предвидените в закона цели, е
налагането на административно наказание „Глоба“, в неговия минимум от
1000 лв. В този смисъл и обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено в неговата санкционна част.
С оглед изхода на производството право на разноски има въззиваемата
5
страна, като на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъди
сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за упълномощения представител на агенцията – гл.
юрисконсулт Георги Николов.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7894/07.10.2022 г., издадено
от хххх – Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Б. Д. Г. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от
Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „Глоба“ от 2500 лв. на
„Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6