Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, ………. г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-12 състав, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН КОЛЕВ
при участието на секретаря Галина Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 350 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 от
Търговския закон.
Образувано е по молба на „С.“ ЕООД, ЕИК ********,
чрез адв. Г.Г. от САК, за
откриване на производство по несъстоятелност на „М.0.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Възраждане, ул. „********
Молителят твърди, че между него и „М.0.“ ЕООД са
сключени 2 бр. договори:
1.
Договор за
извършване на KWR анализ (анализ на ключови думи) за Румъния;
2.
Договор за
изработка на дигитален маркетингов план за Румъния.
Твърди, че услугите по тези договори са извършени от
молителя и са приети от страна на „М.0.“ ЕООД без възражения, но „С.“ ЕООД не е
получило заплащане на дължимото се възнаграждение съгласно договорите. За
услугите по т.1 е издадена фактура № **********/19.03.2019 г. за сумата от 1200
лв., а за услугите по т.2 - фактура № **********/23.05.2019 г. за сумата от
4694.40 лв.
Сочи, че във връзка с неизпълнението на посочените
задължения е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 671/2019 г. по описа
на Районен съд – гр. Сливница, след влизането в сила на която е издаден
изпълнителен лист от 13.03.2020 г. по същото дело. Излага, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 18.05.2020
г. е образувано изп. дело № 110/2020 г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 при
КЧСИ.
Твърди, че от датата на връчване на поканата за
доброволно изпълнение – 17.07.2020 г. до настоящия момент са изтекли повече от
шест месеца, поради което на основание чл. 608, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ
неплатежоспособността на ответника се предполага.
Счита, че „М.0.“ ЕООД не е в състояние да изпълни тези
изискуеми парични задължения, изходящи от търговска сделка, поради което моли
да се обяви неплатежоспособността на дружеството и да се открие производство по
несъстоятелност на същото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор. Същият не е изпратил представител в проведените
по делото открити съдебни заседания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени фактура № **********/19.03.2019 г. за сумата от
1200 лв., издадена във връзка с договор за извършване на KWR анализ (анализ на
ключови думи) за Румъния и фактура № **********/23.05.2019 г. за сумата от 4694.40 лв., издадена по договор за
изработка на дигитален маркетингов план за Румъния, които не са оспорени в хода
на процеса.
Въз основа на цитираните
фактури, по заявление на молителя в настоящото производство е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, а след влизането ѝ в сила, въз
онова на същата е издаден изпълнителен лист от 13.03.2020 г. по ч.гр.д. №
671/2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Сливница, с който „М.0.“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на „С.“ ЕООД
следните суми: 1200 лева – главница по неплатени задължения по фактура №
**********/19.03.2019 г., 75 лева – лихва върху главницата от 1200 лв. за
периода 20.03.2019 г. – 30.10.2019 г.; 4694,40 лв. - неплатени задължения по
фактура № **********/23.05.2019 г., 208 лв. – лихва върху главницата от 4694,40
лв. за периода 24.05.2019 г. – 30.10.2019 г., както и сумите 123,56 лв. –
платена държавна такса и 446,23 лв. – адвокатско възнаграждение.
Видно от представеното по
делото заверено копие от постановление за образуване, на основание цитирания
изпълнителен лист на 18.05.2020г. от ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 при КЧСИ е
образувано изпълнително дело № 110/2020 година. Не е представена покана за доброволно изпълнение на задължението от
съдебния изпълнител до длъжника. Не
са налице и представени от ответника доказателства за изпълнение.
От служебно изисканата от
съда справка от Агенцията по вписванията се установи, че липсват извършени
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника.
От справката от СДВР
Отдел ПП е видно, че дружеството не разполага с моторни превозни средства.
От НАП е представена информация, че „М.0.“
ЕООД има публични задължения в общ размер на 131 602,78 лв., за събирането на
които е образувано изпълнително дело от публичен изпълнител. Няма данни за
наложени върху имуществото на ответника обезпечителни мерки по реда на ДОПК.
Дружеството е подавало годишни данъчни
декларации по чл. 92 от ЗКПО за периода до 2019 г. включително.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, в която е направен анализ на икономическото
състояние на дружеството въз основа на декларациите по чл. 92 от ЗКПО, справка
за задълженията на дружеството към НАП към 20.05.2021 г., обявените годишни
финансови отчети за 2019 г., 2018 г. и 2017 г., извлечение за вземането на
молителя към ответника към датата на молбата, дневниците за продажби и
справките декларации по ЗДДС.
Съгласно заключението дружеството е
заплащало със забава публичните си задължения през целия период от
регистрацията му, поради което от м. 05.2017 г. са начислявани лихви за забава
върху задълженията, а от 26.08.2019 г. е спряло да заплаща и главниците по
данъчните си задължения. Не са заплащани задълженията към фиска и през цялата
2020г. до 25.03.2021 година, поради което са натрупани задължение към НАП в
размер на 131 602,78 лв.
В заключението си вещото лице е
изчислило вариант на коефициентите на ликвидност и автономност, с добавяне на
сумата от 59 000 лв. – неотразени в обявените годишни финансови отчети
задължения, от които сумата от 6 000 лв., представляваща задължението към „С.“
ЕООД, и сумата от 53 000 лв., представляваща разликата между размера на
публичните задължения по предоставената от НАП справка и отразените в баланса
на дружеството, изготвен към 31.12.2019 година.
Съдът кредитира посочения втори вариант,
тъй като е изготвен при отчитане на тези установени вземания. Заключението в
тази част е обосновано и кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
ѝ, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца.
По делото
се установи, че ищецът има непогасени задължения от посочените категории:
- по договор
за извършване на KWR анализ (анализ на ключови думи) за Румъния;
- по договор
за изработка на дигитален маркетингов план за Румъния.
Доколкото
се касае за изработване на нещо по поръчка срещу възнаграждение, следва да се
приеме, че договорите са за изработка. При приложение на презумпцията по
чл.286, ал.3 ТЗ, те съставляват търговски сделки по см. на чл.286, ал.1 ТЗ.
С цел
събиране на вземанията, се установи, че по искане на „С.“ ЕООД е бил издаден
изпълнителен лист от 13.03.2020 г. по ч.гр.д. № 671/2019 г. по описа на Районен
съд – гр. Сливница въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.
Задълженията
по цитирания изпълнителен лист не са били изпълнени в рамките на образуваното
изпълнително дело, но не се установява дали и кога на длъжника е била връчена
покана за доброволно изпълнение, поради което в случая не може да бъде
приложена твърдяната от молителя презумпция по чл. 608, ал. 4 от ТЗ.
Неизпълненото
задължение от посочените правоотношенията е в общ размер на 6 432,83 лв.,
съгласно експертизата.
Поради обстоятелството,
че по делото се установи наличието на вземания към ответника, попадащи в
приложното поле на нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ, се налага да се извърши
проверка дали същият е в състояние да изпълни задължението си към правнорелевантния
момент – този на устните състезания (Р
№38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І
т.о.)
Преценката за способността на предприятието да
погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез
които поема плащанията си, т.е. дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на
база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи -
възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства
на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите
показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност,
свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Показателите за
ликвидност и автономност, съгласно кредитирания от съда вариант, към 31.12.2019
г. са както следва: коефициентът на обща
ликвидност възлиза на 0,1317; коефициент на бърза ликвидност-0,1235; коефициент
на незабавна ликвидност – 0,1235; коефициент на абсолютна ликвидност – 0,1235. При
общ норматив около 1 –ца, следва да се направи извод, че дружеството не може да
извършва своите текущи плащания към кредиторите.
Коефициентът на финансова
автономност, съответно на задлъжнялост, показващи нейната способност да
посрещне дългосрочните си задължения, съгласно заключението са - 0,00, при
норматив 0,33.
По изложените съображения съдът намира за доказано,
че ответникът „М.0.“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на
чл. 608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични
задължения по търговска сделка.
С оглед установените материалноправни предпоставки за
неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност - че затрудненията за извършване на плащанията са временни или
че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без
опасност за интересите на кредиторите (Р №45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І
ТО).
Направения от експерта икономически анализ на
дружеството е базиран на некоректните счетоводни записвания, несъдържащи
публичните вземания и вземанията на ищеца. Следователно и тук следва да
кредитира алтернативния вариант при отчитане на тези задължения, установяващо
финансов резултат отрицателна величина -6, вместо 53. Дружеството е отчело
наличие на ДМА единствено към 31.12.2019 г. в размер на 3 000 лв.,
представляващи машини и съоръжения. Към същата дата са отчетени краткотрайни
материални запаси в размер на 4 000 лв., представляващи суровини и материали,
както и парични средства на каса в размер на 60 000 лева. Аналитични разшифровки
на вземанията и задълженията на дружеството по контрагенти не са предоставени
на вещото лице. Инвентаризация на касата също не е направена, поради което и
наличието на посочените парични средства не може да се потвърди. Следователно
не може да се направи извода, за временност на състоянието и за наличие на имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
При установената неплатежоспособност, следва да се
установи началния момент на това състояние.
В съответствие с трайната практика на ВКС (Решение №
33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., Решение № 115 от 25.06.2010
г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. №
1152/2011 г., І т.о. и др.), началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост,
при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността.
Съгласно експертизата този момент се явява 31.12.2019
г., когато вземането фактура № **********/19.03.2019 г. и фактура №
**********/23.05.2019 г вече е
съществувало, а коефициентите за ликвидност придобиват стойност под
1-ца.
В случая не е налице имущество за покриване на
началните разноски в производството. Под „налично имущество“ по см. на чл.629 б ТЗ следва да се разбират наличните парични средства, но не и останалото
имущество. Това е така предвид изменената редакция на чл. 639б, ал.2 ТЗ,
постановяваща, че съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено
осребряване, вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за
периода до осребряването по общия ред, едва след съгласие на събранието на
кредиторите или комитета на кредиторите. Това
обаче предпоставя развито производство до фаза на приет първи списък на
кредиторите, която не може да бъде достигната, тъй като липсват средства.
Тъй като наличното имущество за покриване на началните
разноски не е установено от вещото лице, съдът е указал на кредиторите, че
следва да ги предплатят по реда на чл.
629б ТЗ . С оглед на обстоятелството, че това не е сторено, съдът намира, че следва
да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
Воден от горното, съдът на основание
чл.632, ал.1 ТЗ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.0.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Възраждане, ул.
„*********, представлявано от управителяР.А.Т. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 31.12.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
по отношение на „М.0.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Възраждане, ул. „*********, представлявано от управителя Р.А.Т..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието
на „М.0.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Възраждане, ул. „*********, представлявано от управителяР.А.Т..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „М.0.“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Възраждане, ул. „*********,
представлявано от управителяР.А.Т..
СПИРА производството по т. д. № 350/2021
г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав.
Решението подлежи на вписване в
търговския регистър при Агенцията по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията на основание чл. 14 от ЗТР, за вписване в търговския
регистър.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
СЪДИЯ: