РЕШЕНИЕ
№ 277
гр.Варна, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 05.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
Н. ДАМЯНОВА
при секретаря Д. Чипева като
разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 533 по описа за 2019
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „Кий съксес индикейтърс- тейлър мейд бизнес
сълюшънс“ ООД-гр.София срещу решение № 453/23.05.2019 г. на Окръжен съд
Варна-ТО по т.д. № 972/2017 г., с което са отхвърлени предявените от него
против „Енерго-Про Варна“ ЕАД - гр.Варна обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
както следва: сумата от 67935,48 лв, представляваща неизплатено месечно
възнаграждение за предоставени консултантски услуги по договор от 20.05.13 г.
за периода: 01.04.14 г. до 24.07.14 г.; сумата от 97664,52 лв, представляваща
дължимо възнаграждение при прекратяване на договор от 20.05.13 г. за периода: 25.07.14
г. – 31.12.14 г. ; сумата от 9643,44 лв, представляваща лихва за забава върху
главницата от 67935,48 лв за периода 02.03.16 г. - 24.07.17 г.; сумата от
13863,48 лв, представляваща лихва за забава върху главницата от 97664,52 лв за
периода 02.03.16 г. - 24.07.17 г., ведно със законната лихва върху главниците
от завеждане на иска - 24.07.17 г. до окончателното им изплащане, както и в
частта, с която е осъден да заплати на „Енерго-Про Варна“ ЕАД - гр.Варна,
сумата от 6348 лв, представляваща направените по делото разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло, ведно с
присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з.
чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с
присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в
писмени бележки.
Ответникът по
жалбата –„Енерго-Про Варна“ ЕАД - гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез
процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане
на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага
в писмени бележки.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Влязлото в сила
решение по гр.д. №14485/2014 г. на ВРС не обвързва настоящия съд, тъй като е
постановено за друг период и искът по делото не е бил частичен, за да се
ползват установените по него правопораждащи субективното право факти със сила
на пресъдено нещо.
Настоящият
съдебен състав приема, че договорът за предоставяне на услуги от 20.05.2013 г.
няма ясен предмет, като от съдържанието му не може да се извлече какво точно е
възложено и прието за изпълнение под договорените в чл.2.1 като предмет на
договора професионални консултантски услуги във връзка с дейността
„Стратегическо управление на дирекция Управление на човешки ресурси“. Всички задължения са неконкретизирани и
бланкетни, като от чл.3 – Права и задължения на изпълнителя не става ясно какви
са задълженията на изпълнителя, за
изпълнението на които с настоящия иск последният претендира дължими месечни
възнаграждения. В чл.5.5 страните са
уговорили, че на последния работен ден от месеца изпълнителят изпраща на
възложителя писмен доклад за извършените през месеца дейности и издава фактура
за месечното възнаграждение за услугите в размер на 15000 лева без ДДС, както и
за разходите по чл.5.4.1 и 5.4.2. Не е ясно нито какво следва да включва
посочения писмен доклад, нито е предвидено приемане на доклада от възложителя и
дължимост на възнаграждението доколкото е приета работата на изпълнителя
съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД. Ответникът не е оспорвал изрично валидността на
договора, предвид което този въпрос няма да бъде коментиран от съда. Но е
очевидно, че при липса на конкретно възлагане и на уговаряне на конкретни
договорни задължения на изпълнителя, не
е възможно последният да докаже, нито да се провери от съда надлежно налице ли
е било точно изпълнение от страна на изпълнителя, съответстващо на поръчката на
възложителя. Още повече след като отсъстват доказателства за дадени месечни
отчети от изпълнителя за процесните месеци – април, май, юни и юли 2014 г., съответно няма предаване на работа, която да
бъде одобрена от възложителя, за да възникне задължение за последния да заплати
на ищеца договореното възнаграждение за услугата. Последното се дължи само при
насрещно изпълнение, а не изобщо - независимо от изпълнението. Фактът, че през
м. май 2014 г. ищецът е изготвил споразумение за прекратяване на договора,
както и заключителен протокол, неподписани от ответника, последният без
характер на месечен отчет по смисъла на чл.5.5 от договора, а на 16 юли 2014 г. с нотариална покана е
прекратил договора с ефект на разваляне на същия по вина на възложителя за
дължими суми до м.юни 2014 г., е в потвърждение на извода, че за месеците юни и
юли 2014 г. договорът не е бил изпълняван от изпълнителя.
От показанията
на св.Стаменова и св.Илиева, първата напуснала през м.април, а втората през
м.февруари 2014 г., не може да се установи изпълнение по договора от страна на
изпълнителя през процесния по-късен период.
Това води до
извод за неоснователност на претенциите за заплащане на месечни възнаграждения
от 18000 лв с включен ДДС за 4 месеца – април, май, юни и юли 2014 г. Още
повече след като искът за тях, считано от датата на изтичане на съответния
месец – април, май и юни 2014 г., както и до средата на м.юли 2014 г., са
погасени и по давност предвид изтеклата тригодишна давност за периодични
плащания съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД, каквито са процесните такива, към датата
на предявяване на настоящия иск – 24.07.2017 г. Ето защо искът в тази му част
следва да бъде отхвърлен.
Няма и надлежно
разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД от ищеца с нотариалната покана,
връчена на ответника на 16.07.2014 г., тъй като не е доказано по делото нито
виновно неизпълнение от последния на задължения за заплащане на дължими
възнаграждения по договора за процесния период, нито твърдените в поканата
прекратяване на достъпа на изпълнителя до служебния офис и служебната поща и
отнемане на служебните автомобил и мобилен телефон – действия, представляващи
осуетяване на изпълнението от възложителя. С нотариалната покана ищецът
фактически е прекратил едностранно договора, а не го е развалил поради виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. При това
положение е неприложима клаузата на чл.10.1.3 от договора, която визира именно
хипотеза на валидно разваляне на договора от изпълнителя по вина на възложителя,
каквото не е налице, така че не се дължи на изпълнителя изплащане на
обезщетение в размер на цялата комисионна /договорената цена на услугата/ за
времето на целия първоначално договорен период – до 31.12.2014 г.
Оплакването в
жалбата, че неправилно съдът е приел тази претенция за погасена по давност, е неоснователно,
тъй като с т.6 на нотариалната покана са дадени всъщност два срока –
седмодневен от датата на получаване на поканата, който броен по дни от
следващия ден съгласно чл.60, ал.5 ГПК, изтича на 23.07.2014 г. – за
прекратяване на договора и втори срок от 7 работни дни, считано от датата на
прекратяване на договора, който считано от 24.07.2014 г., броен без събота и
неделя, изтича на 01.08.2014 г. – за заплащане на вземането по чл.10.1.3 от
договора. С изтичането на първия срок вземането за обезщетение на ищеца става
изискуемо и започва да тече погасителната давност за него, по аргумент от
чл.114, ал.2 ЗЗД, съгласно който ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. С изтичането на втория срок ищецът е определил само падеж на
задължението и поставил ответника в забава относно него. В този смисъл е
Тълкувателно решение по т.д. №5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото
погасителната давност за вземането тече от момента на изискуемостта му –
23.07.2014 г., следва да се приеме, че предявеният на 24.07.2017 г. иск е погасен
с тригодишната давност по чл.111,б.“б“ ЗЗД.
При това
положение искът за договорно обезщетение не е доказан и е поначало
неоснователен от една страна, а от друга страна е и погасен по давност, поради
което подлежи на отхвърляне.
Предвид
неоснователност на главните искове се явяват неоснователни и акцесорните искове
за лихви за забава, които подлежат също на отхвърляне.
Обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение, които не противоречат на настоящите мотиви, на
основание чл.272 ГПК.
При този изход
на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни
разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за
адвокатска защита в размер на 6348 лева, като възражението на въззивника за
прекомерност на същото се преценява като неоснователно, тъй като е определено
малко над минималния размер – 6155 лева съгласно Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на положения
труд и значителната фактическа и правна сложност на делото.
Воден от
изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №453/23.05.2019 г. Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 972/2017 г.
ОСЪЖДА „Кий съксес индикейтърс - тейлър мейд бизнес
сълюшънс“ ООД-гр.София, ЕИК *********, да заплати на „Енерго-Про Варна“ ЕАД -
гр.Варна, ЕИК *********, сумата 6348 лева - съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.