Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 15.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в
публично съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Ивана Петрова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 29 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Г.П.И. с ЕГН **********,***,
обжалва наказателно постановление № 19-0344-001061 / 04.12.2019 г. на Началника
на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение разпоредбите на чл. 6,
т.1 ЗДвП и чл. 74, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП и
чл. 185 ЗДвП са наложени глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 20 лева и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 8
контролни точки. В жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно. Жалбоподателят заявява, че в АУАН е налице неяснота
относно мястото на извършване на нарушенията. Твърди, че на датата на
извършване на проверката в гр. Божурище е имало гъста мъгла, което е наложило
да пусне халогенните светлини на автомобила, които са фабрични, осветяват
надолу и не затрудняват останалите участници в движението, което не е било
натоварено. При тези съображения моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (АУАН № 117115 от 18.11.2019 г., наказателно постановление №
19-0344-001061 / 04.12.2019 г. на Началника на РУ – Сливница, заповед № 8121з -
515 / 14.05.2018 г., заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, заповед № 517з-1404/10.05.2016 г. на Директора на ОДМВР -
София, актове за встъпване в длъжност и показанията на свидетеля Ц.К.Ц.),
намира следното:
На 18.11.2019 г.
полицейските служители З.Т.Г. и Ц.К.Ц. извършвали контрол на движението на
територията на гр. Божурище. Около 21.25 ч. на ул. „Гурмазовско шосе“ спрели за
проверка спрели за проверка лек автомобил, марка „Ф.”, модел „П.“, с рег. № *****,
който се движел в посока от ул.“Орел“ към кръстовището с бул. „Европа” и бил
управляван от жалбоподателя. Непосредствено преди да спрат за проверка
управлявания от жалбоподателя автомобил, контролните органи констатирали, че на кръстовището с бул. „Европа“ жалбоподателят не спрял
въпреки наличието на пътен знак „Б2“ и се движел с включени допълнителни
светлини за мъгла, без основание налагащо използването им. За
установените нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН № 117115 от
18.11.2019 г. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и подписан с възражение. Писмени възражения били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на АУАН било издадено
атакуваното НП № 19-0344-001061 / 04.12.2019 г. на Началника на РУ - Сливница.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво административно обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че при управление на лекия автомобил не спрял въпреки наличието на пътен знак „Б2“ и се движел с включени допълнителни светлини за мъгла, без основание налагащо използването им.
Посочените в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление поведение на
жалбоподателя се установи и в хода на съдебното производство от показанията на свидетеля Ц.К.Ц.. Свидетелят Ц. са
очевидци на нарушението и в съдебно заседание описват начина на извършване на
нарушението, а именно, че на 18.11.2019
г. около
21.25 часа в гр. Божурище на ул. „Гурмазовско
шосе“
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, „Ф.”, модел „П.“, с рег. № *****, който се движел в посока от ул.“Орел“
към кръстовището с бул. „Европа”, където не спрял
въпреки наличието на пътен знак „Б2“ и се движел с включени допълнителни
светлини за мъгла, без основание налагащо използването им. Свидетелят Ц. заявява, че
именно жалбоподателят е управлявал автомобила. Съдът счита, че жалбоподателят И.
е имал качеството на водач на МПС, което го прави годен субект на нарушенията
по чл. 6, т.1 ЗДвП и чл. 74, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения
свидетел, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите
са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от свидетеля факти, които са относими към предмета
на доказване по делото. При разпита си този свидетел възпроизвежда
обстоятелства, възприети от него лично и непосредствено и относими именно към
факта на извършване на деянията, време и място на осъществяването им,
авторството, механизма на деянието.
В чл. 74, ал.1 от ЗДвП, ясно е посочено, че допълнителни светлини за мъгла
може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла,
снеговалеж, дъжд или други подобни явления, като тези светлини не може да се
използват самостоятелно, а разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП задължава участниците
в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните
знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак „Б-2“ задължава
водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От
показанията на свидетеля , които, както беше посочено, се явяват напълно
достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил с включени светлини за
мъгла при положение, че метеорологичната обстановка не го е изисквала, а
напротив времето е било ясно, а видимостта добра, както и че не се е съобразил
с наличието на посочения пътен знак. В депозираното възражение нарушителят
твърди, че не е извършил вменените му нарушения, както и че оспорва
констатациите в акта, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи
приетата от съда фактическа обстановка, а и жалбоподателят И. не сочи такива.
Свидетелят Ц. лично е възприел действията на жалбоподателя и е категоричен, че
същият е управлявал лекия автомобил с включени светлини за мъгла при ясно
време, както и че е преминал на кръстовището на улиците „Гурмазовско шосе“ и бул.
„Европа“, без да спре. Категорични са и че на посоченото кръстовище е бил
наличен и видим пътен знак „Б-2“. При това положение твърденията на
жалбоподателя, неподкрепени с доказателства, не могат да бъдат счетени за основателни,
поради което съдът приема, че същият действително не се е съобразил с
изискванията на чл. 6, т.1 ЗДвП и чл.
74, ал.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционните норми са
определени законосъобразно. Разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 3, пр.1 от ЗДвП установява наказание във фиксиран размер, за водач, който
не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а в
чл. 185 от ЗДП, законодателят е предвидил
наказание също в императивен размер за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, а действително в ЗДвП не е предвидено отделно наказание
за нарушителите на чл. 74, ал. 1, поради което и напълно адекватно
административнонаказващия орган се е позовал на цитираната по горе санкционна
норма.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанията на
нарушенията са достатъчно пълни и ясни, което позволява на жалбоподателя в
достатъчна степен да разбере извършването на какво деяние му е вменено.
Наказващият орган също така правилно е издирил и посочил приложимия закон, като
наказателното постановление напълно отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Не представлява съществено
процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които
потвърждават извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има
възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното
производство. Предвид естеството на нарушенията и обстоятелствата около извършването
им, освен това е очевидно, че същите подлежат на установяване посредством
показанията на свидетелите, които са ги констатирали. Следва да се отбележи, че
процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване
на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е
само формална.
Не представлява процесуално нарушение непосочването на конкретната норма от
Наредба № I з-2539 на МВР, на основание на която са отнети съответните
контролни точки, тъй като ЗАНН не поставя подобно изискване към съдържанието на
наказателното постановление. Касае се не за административно наказание, а за
система за отчетност, за конкретизирането на която липсва задължение в чл. 57 от ЗАНН.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от
обичайните такива от съответния вид. Напротив, от обстоятелствата около
нарушенията се налага извода, че същите са извършени с цел осуетяване на проверка,
мотивирано от обстоятелството, че жалбоподателят е извършил серия от нарушения,
което потвърждава извода за неприложимост на цитираната разпоредба.
Доколкото липсва отправено от
жалбоподателя искане с правно основание 63, ал. 3 ЗАНН
за присъждане на разноски, каквото съобразно препращането на чл.143 АПК към
субсидиарното приложение на ГПК и съгласно т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК може да бъде направено най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция, то
разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
С оглед горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 19-0344-001061 / 04.12.2019 г. на Началника
на РУ - Сливница, с което на Г.П.И. с ЕГН **********,***, за нарушение
разпоредбите на чл. 6, т.1 ЗДвП и чл. 74, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП и чл. 185 ЗДвП са наложени глоба в размер на 20 лева и
глоба в размер на 20 лева и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 8
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: