Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260013 14.01.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд,
Търговско отделение, ХVІІ състав
На 25.11.2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 810 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.330, ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
Ищцовото дружество „ ЕНТЕ
2017“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
бул. „България“ № 77, моли да се постанови решение, с което ответното дружество
„ЕЛИТ – 2095“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Северен, ул. „Драгота“ № 7, да бъде осъдено да му заплати
сумите:
-118 332 лв.
– дължимо възнаграждение за транспорт по договор от 10.07.19 г за продажба на
угоени патици мюлари-хайтоп по ф. 348/13.05.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба – 15.12.2020 г. до окончателното плащане;
- 25 441.38 лв. – неустойка по чл. 2.7 от договор от 10.07.19 г за продажба на
угоени патици мюлари-хайтоп, за периода 17.05.2020 – 16.12.2020 г.
Претендира присъждане на разноски.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен
договор № 2 от 10.07.2019 г. за продажба на
угоени патици мюлари-хайтоп със срок за изпълнение до 31.12.2019 г., продължен
с анекс от 27.12.19 г. до 31.12.2020 г., с който ищецът като продавач се
задължил да произвежда и продава на ответника патици порода мюлари-хайтоп и да
ги доставя до база на ответника. Съгласно чл.2.2, изр. второ от договора
разходите по транспортиране на патиците до производствените бази на ответника,
находящи се в с. Ягодово, с. Поповица и с. Крумово, се поемали от ответника.
Съгласно договора транспортът се организирал от
продавача, като за целта превозвачът, на когото бил възлаган транспортът –
„Ники транс 2006“ ООД издавал фактура за всяка доставка – превоз на патици
на ищцовото дружество, фактурата била
заплащана от ищеца по банков път, а от своя страна ищецът префактурирал същите
стойности за превоз в една или няколко обобщени фактури на ответното дружество.
В изпълнение на договорните отношения за периода 7.11.19
– 5.5.20 г. били доставени на ответника 197 797 бр. патици, бил
организиран транспортът им, който бил фактически осъществен от „Ники транс
2006“ ООД. Купувачът бил заплатил стойността на патиците, но не бил заплатил
разходите по транспортирането им.
В исковата молба са подробно описани фактурите, които са
издадени и съответно заплатени от „ ЕНТЕ
2017“ ЕООД ЕИК *********. Общата стойност на заплатения от ищеца транспорт
възлизал на 118 332 лв. с ДДС, които съобразно клаузите на чл.2.2 от
договора били дължими от купувача „ЕЛИТ -2095“ ЕООД, на когото била издадена
обобщена фактура 348/13.05.20 г. с основание префактуриране на транспорт по
договор от 10.07.19 г.за продажба на угоени патици мюлари-хайтоп. Фактурата
била изпратена на ответника по куриер и по електронна поща, но не била заплатена и до момента.
Забавата на купувача водела до ангажиране и на отговорността
му по чл. 2.7 от договора за неустойка в размер на 0.1 % за всеки ден от
забавата. Купувачът бил в забава от 17.05.20 г. и към момента на предявяване на
исковата молба дължимата неустойка се изчислява от ищеца на 25 441.38 лв.
Поради изложените обстоятелства ищецът моли ответникът да
бъде осъден да му заплати исковите суми, като сумата по ф. 348/13.5.20 г. се
претендира и със законна лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Ответното дружество е подало отговор, в който оспорва
исковете изцяло.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е
подписан договор № 2 от 10.07.19 г. със срок до 31.12.19 г., удължен до 31.12.20 г. с анекс от 27.12.19 г.
Възразява се обаче, че на същата дата е бил подписан и
договор № 1 за продажба на еднодневни патета „мюлари-хайтоп“, по който
ответното дружество е продавач, а ищцовото – купувач; тези патета, отгледани до
72/84 дни и вече угоени, ищцовото дружество се задължило да продава на
ответника при условията на договор № 2.
Съгласно договор № 1/10.07.19 г. чл. 3.1, разходите по транспортирането на
еднодневните патета от люпилнята на продавача, били изцяло за сметка на
купувача „ЕНТЕ 2017“ ООД.
Ответното дружество твърди, че при подписването на двата
договора се постигнало споразумение всички възникнали насрещни вземания,
отнасящи се до всяка една от продажбите по тях, вкл. разходите за транспорт по
договор № 2810.7.19 г., да бъдат своевременно документирани, фактурирани и
погасявани в указаните срокове, като разлика от двустранно подписани протоколи
за прихващане на насрещни вземания. В
противоречие с установената практика, позовавайки се на пандемичната обстановка
и физическото затваряне на офиса на транспортната фирма, ищцовото дружество в
един момент престанало да подписва протоколи за прихващане на насрещни вземания
и да фактурира разходи за транспорт по договор за продажба № 2.
Оспорва се задължението по ф. 348/13.5.20 г., като се
възразява, че цитираните в исковата молба фактури – 42 бр. не касаят изцяло
ответното дружество „ЕЛИТ – 2095“ ЕООД, като в по-голямата си част тези разходи
са направени за транспорт на закупените от ищеца еднодневни патета по договор №
1, които разходи са изцяло за негова сметка.
Оспорва се изцяло претендирата неустойка като
неоснователна и прекомерно висока. Твърди се, че ответното дружество е било
добросъвестна страна по договорните отношения между страните, вземанията,
възникнали през 2019 г. не били предявени своевременно, като начисляването на
неустойка от 0.1% дневно е прекомерно висока, в противоречие със закона и с
обичайната търговска практика, както и в противоречие с мерките при условията
на КОВИД-19.
Възразява се, че неустойката е неправилно изчислена, тъй
като размерът й е изчислен не върху данъчната основа, а върху общата сума с
включен ДДС.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Не се спори по делото, а и е документално установено, че на
10.07.2019 г. между страните са били сключени два договора за продажба на
патици-мюлари. По силата на единия от тях / № 1/ ответникът е продавал на ищеца
еднодневни патета „мюлари-хайтоп“ на договорените цени, франко базата на
ответника, които са били транспортирани за сметка на купувача / ищеца/от
люпилнята до базата на ищеца- купувач. По силата на другия договор / с № 2,
ведно с договор към него и Анекс за продължаване на срока на действието му до
31.12.2020 г./, ищецът, в качеството на продавач, продава на ответника вече
угоените патета на възраст 74/82 дни при условията на договора. Съгласно
чл.2.2. от същия разходите за транспортирането на угоените патета са предвидени
да бъдат за сметка на ответното „ЕЛИТ-2095“ ЕООД.
Не се формира спор и относно твърденията в исковата
молба, че в периода 7.11.19 – 5.5.20 г. ищецът е доставил на ответника
197 797 бр. патици, с организиран от него транспорт, който е бил
фактически осъществен от трето за спора лице- „Ники транс 2006“ ООД. Не е
спорно също, че ответникът е заплатил стойността на патиците, но не е заплатил
разходите по транспортирането им. В тази насока са и изслушаните по делото
свидетелски показания.
Принципно ответният търговец не оспорва неизпълнението на
задължението си по чл.2.2. от процесния договор за заплащане на направените
разходи за транспорт на доставените му 197 797 бр.патици. В свое становище
с вх.№ 274508/11.05.2021 г. / л.367 и сл.от делото/ ответникът изрично
признава, че разходите за транспорт на патиците от базата на ищеца в с.Мраморен
до производствените бази на купувача, находящи се в с.Ягодово, с.Поповица и
с.Крумово, са за негова сметка и се дължат. Възражението на ответника е, че в приложените
42 бр.фактури, издадени от превозвача и приложени към исковата молба, са
включени и други превози/ 20 бр.от общо 113 бр.превози/, които не касаят
отношенията по процесния договор. На свой ред ищецът в съдебно заседание пояснява,
че в издадената от него фактура № 348/13.05.2020 г. на стойност 118 332
лв. с ДДС, с която са префактурирани разходите за транспорт , са включени само
тези превози, които се отнасят към процесния договор. Те са подробно описани в изготвено
първоначалното заключение на ССЕ / в Приложение № 1 към него/. При изготвяне на
заключението вещото лице се е позовало и на пътни листове, които са представени
впоследствие по делото от третото лице Ники Транс ООД по реда на чл.192 ГПК. Последните
са оспорени от ответника, в т.ч.и на осн.чл.193 ГПК, като проверка за тяхната
истинност не е извършена поради оттегляне на искането за допускане на СГЕ от
страна на ищеца. Следва да се посочи, че това обстоятелство е без практическо
значение за спора, доколкото от една страна извършването на превози за
доставените 197 797 бр.патици, съставените за тях 93 бр.товарителници и
ветеринарно-медицински свидетелства, придружаващи всяка доставка, не се оспорват
от ответника.
При това положение следва да се заключи, че претенцията е
доказана по основание- установено е, че ищецът е доставил, с организиран от
него превоз, на ответника 197 797 бр.патици в изпълнение на процесния
договор, както и че е заплатил на превозвача за извършените от него превози,
които разходи следва да се възстановят от ответника на основание договореното в
чл.2.2 от договора. Ищецът е изпълнил точно своето задължение
по договора за дистанционна продажба, като е предал в срок уговореното
количество стока на превозвач, с който е сключил договор за превоз на стоката
до уговорените в договора за продажба от 10.07.2019 г.
места на доставяне. Съответно, за ответника-купувач е възникнало
задължението по чл.2.2 от договора да възстанови направените от продавача
разходи за доставка.
На възстановяване подлежат само тези разходи, заплатени
от ищеца за превозите по маршрути от с.Мраморен- базата на продавача, до селата
Ягодово, Поповица и Крумово, където са базите на ответника – купувач и които
превози са свързани с доставката на угоените патици-мюлари в изпълнение на
процесния договор. Те са описани подробно в допълнителното заключение на ССЕ,
което е посочило изминаните километри по отделните превози по релевантните дестинации , както и
съответната цена за всеки превоз. Относно цената на извършените превози следва
да се посочи, че такава не е изрично договорена от страните. Безспорно е, че двамата
търговци се намират в трайни търговски отношения, като по извършени други
доставки по процесния договор заплатените от ищеца разходи за превоз,
осъществен от същото трето лице- Ники Транс 2006 ООД , са възстановени от
ответника / така допълнителното заключение на ССЕ/. Това поведение на
ответника, съобразено с нормата на чл.292, ал.1 ТЗ, означава, че предложената
от ищеца цена на превоз като стойност на разходите по транспортирането, е била
приета от ответника. Общата стойност на разходите по процесните доставки е изчислена в допълнителното заключение на ССЕ
и в размер на 50 400,42 лв.с ДДС, до който размер искът следва да се
уважи.
Относно претенцията на заплащане на неустойка за забава.
В чл. 2.7 от договора страните са уговорили неустойка в
размер на 0.1 % за всеки ден от забавата на плащането, начиная от датата на
издадената данъчна фактура. Безспорно ответникът не е изпълнил задължението,
поради което и е изпаднал в забава , считано от датата на издаването на
фактурата с № 348/13.05.2020 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на
неустойката. В отношенията между страните е приложима разпоредбата на
чл.309 ТЗ, която не допуска намаляване на неустойка поради прекомерност,
уговорена в търговска сделка.
Не е налице и противоречие на уговорката за неустойка с
добрите нрави / чл.26, ал.1 ЗЗД/. С предвидените в
договора нейни параметри не се надхвърлят присъщите й гаранционна,
обезщетителна и наказателна функции. При съпоставка
на размера на дължимата главница и начина на формиране на договорената
мораторна неустойка, съдът намира, че същата не излиза извън
придадените й от закона функции и не води до неоснователно обогатяване на
кредитора.
Не се споделя становището на ответника, че неустойката
следва да се начислява върху сумата, но без ДДС. Неустойката е
обезщетение и страните са свободни отнапред да го уговарят по вид и начин на
изчисляване. В случая са избрали определяне на неустойката върху пълния размер
на забавеното плащане по издадената данъчна фактура. В
това има логика, защото издателят на фактурата начислява ДДС на датата на
издаването й, съответно на тази дата дължи внасяне на данъка в бюджета. Той си
го възстановява от купувача в деня на реалното плащане на цената, в която ДДС е
включен. Следователно от датата на издаване на фактурата до деня на реално
плащане на цената продавачът търпи вреди от забавата и заради начисленото и
платено от него ДДС.
При това положение неустойката следва да се изчисли върху
сумата от 50400.42 лв. с ДДС, но при съобразяване на разпоредбата на чл.6 / Изм. – ДВ, бр.
34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.) от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, съгласно която до два
месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти не се начислява
неустойка. Т.е. неустойка се дължи за периода от 15.07.2020 г.до датата на
исковата молба- 15.12.2020 г. За този период от 154 дни неустойката възлиза на
сумата от 7761,66 лв. , като искът в останалата част- до пълния размер от
25441,38 лв. и за периода 17.05.2020 г.- 14.07.2020 г. ще се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора на страните се следват разноски
по съразмерност.
Ищецът е направил и доказал разноски в общ размер от
11200.93 лв., от които 5000 лв. платено адвокатско възнаграждение, посочени в
списък по чл.80 ГПК. Ответникът възразява за прекомерност на осн.чл.78, ал.5 ГПК, което възражение е неоснователно. Хонорарът не надвишава значително
минимума по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който според цената на исковете е 4405,48 лв. Затова при определяне
на дължимите разноски съдът взема предвид пълния размер на платеното възнаграждение. Съобразно уважената
част от исковете разноските се присъждат в размер на 4531,22 лв.
На ответника се следват разноски съобразно отхвърлената
част от исковете или сума в размер на 446,60 лв. от общо направените в размер
на 750 лв. , съответващи на списъка по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЛИТ – 2095“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул. „Драгота“ № 7, да заплати
на „ ЕНТЕ 2017“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, бул. „България“ № 77 сумата
от 50400.42 лв. – дължими разходи за
транспорт по договор от 10.07.19 г за продажба на угоени патици мюлари-хайтоп
по фактура № 348/13.05.2020 г., ведно
със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 15.12.2020
г. до окончателното плащане, сумата от
7761,66 лв. – неустойка по чл. 2.7 от договор от 10.07.19 г за продажба на угоени патици мюлари-хайтоп,
за периода 15.07.2020 – 15.12.2020 г. , като и сумата от 4405,48 лв.- деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата до
пълния претендиран размер от 118332 лв. по фактура № 348/13.05.2020 г. и за
заплащане на неустойка за периода 17.05.2020 г.- 14.07.2020 г. и до пълния
размер от 25441.38 лв.
ОСЪЖДА „ ЕНТЕ 2017“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, бул.
„България“ № 77 да заплати на „ЕЛИТ – 2095“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул. „Драгота“ № 7 сумата от
446,60 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: