РЕШЕНИЕ
№ 1406
гр. Бургас, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120100800 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на С. И. С., Т. В. С., А. А. Г., М.
Н. М., Д. С. П., В. К. Р., чрез адв. А. Ж., с която се обжалва Решение
№2994/17.04.2018г. на ОСЗ-Созопол. Излагат се съображения за нищожност
на решението, а в условията на евентуалност – за незаконосъобразност.
Ответникът по жалбата не е изразил становище.
В съдебно заседание от жалбоподателите С. И. С., Т. В. С., А. А. Г., М. Н.
М., Д. С. П., В. К. Р., лично се явяват С. С., Т. С., А. Г. и М. М.. За всички се
явява адв. Ж.. Поддържат жалбата и претендират уважаването й, както и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
От заинтересованите страни се явява само М. А. Г., представя
пълномощно в полза на адв. Ж., който прави искане за заличаването му като
заинтересована страна и конституирането му като жалбоподател. С
протоколно определение от 25.06.2024г. М. А. Г. е заличен като
заинтересована страна и е конституиран като жалбоподател.
В съдебно заседание ответната ОСЗ Созопол не изпраща представител.
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона,
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за
1
прогласяването на нищожност на един административен акт – аргумент от
чл.149, ал.5 от АПК, при наличието на правен интерес, който в случая, за
жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на
правоимащото лице – М.С. М..
Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Съображенията за
това са следните:
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии,
понастоящем Общински служби по земеделие, са индивидуални
административни актове и следва да отговарят на условията за
законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона - чл.146 от АПК.
Според чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива
пороци на административния акт, които обуславят неговата нищожност.
Следователно жалбата се явява допустима, доколкото въпросът за
нищожността може да се повдига без ограничение във времето. Отделно от
изложеното, съдът следи и служебно за пороци на административния акт,
обуславящи неговата нищожност.
По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице,
доколкото жалбоподателят винаги има правен интерес от установяване на
недействителността на административния акт, дори и същият да
удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се
игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ Общинската служба
по земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение - граници, съседи и ограниченията на собствеността с
посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота.
Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал.
7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота. В този смисъл е и правилото на
чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
В обжалваното решение не са описани границите на нито един от
имотите, върху който се признава, възстановява, отказва да възстанови и
отказва да признае правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници. Не е приложена и скица на имотите. Посочените
недостатъци представляват пречка решението да породи конститутивното си
действие, изразяващо се в обособяване на обектите на реституция, тъй като
имотите не са индивидуализирани. Липсата на необходими елементи от
2
задължителното съдържание на административния акт е пречка той да породи
реституционен ефект. Касае се за нормативно определено необходимо
съдържание на административен акт, което може да бъде допълнено само с
друг административен акт /в този смисъл е Решение №640 от 29.06.2009 г. по
гр. д. № 2423/2008 г., I г. о., ГК на ВКС/.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да
бъде обявено за нищожно в неговата цялост, а преписката следва да бъде
върната на административния орган за постановяване на валидно и
законосъобразно решение в разумен срок, доколкото съдът не разполага с
правомощие да определя конкретен срок за произнасяне на административния
орган.
По искането за отмяна на решението и за постановяване на ново
решение по същество:
Предвид обявяването на нищожността на обжалваното решение съдът
не дължи произнасяне по евентуалното искане на жалбоподателите решението
да бъде отменено като незаконосъобразно. Нищожността на обжалвания
административен акт и характера на недостатъците, които я обуславят,
представляват пречка спорът да бъде решен по същество.
При този изход на спора право на присъждане на разноски в тяхна полза
имат жалбоподателите, които своевременно са направили искане за това и са
ангажирали доказателства за реалното им извършване. Претендираните
разноски са в общ размер от 2400 лева - адвокатско възнаграждение, както
следва: за С. И. С. - 400 лева; за Т. В. С. - 400 лева; за А. А. Г. - 400 лева; за М.
Н. М. - 400 лева; за Д. С. П. - 400 лева; за В. К. Р. - 400 лева, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника ОСЗ Созопол.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №2994/17.04.2018г., за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Черноморец, на
Общинска служба „Земеделие“ гр. Созопол.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол за
ново произнасяне по подаденото заявление с вх. №2994/02.06.1992г.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
С. И. С., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на Т.
В. С., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
3
А. А. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
М. Н. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
Д. С. П., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
В. К. Р., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4