Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 14.10.2013 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори
граждански състав
На четиринадесети октомври две хиляди и
тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: А.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 950 по описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба на Дирекция
социално подпомагане при Община К. на основание чл.8 т.4 от закона за защита от
домашното насилие. Сочи се, че на 03.07.2013г. е постъпил сигнал от Ц.А.А. ЕГН **********,
майка на децата А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********,
всички с адрес:***, според който бащата на децата А.С.А. осъществил физически
тормоз над децата и самата нея, като на 02.07.2013г. нарушителят хванал детето А.
и започнал да го души, вследствие на което по врата на детето се получили
белези. Нахвърлил се върху майката на децата, започнал да я удря с юмруци,
блъскал я по главата, извадил нож и започнал да заплашва с него жената и
децата. Социални работници провели срещи - разговори с пострадалите съобразно
правомощията си по Закона за закрила на детето, като се изразява становище, че
към настоящия момент съществува риск за здравето и живота на децата, които били
жертва на домашно насилие.
В искането на Директора на ДСП - гр.К.
се твърди, че е налице пряка, непосредствена и последваща опасност за живота и
здравето на децата и майка им, предвид упражненото над тях насилие, поради
което от съда се иска да издаде заповед за незабавна защита, като определи
съответни мерки по чл.5 от ЗЗДН.
Ответникът лично в съдебно заседание
заявява, че записаното в молбата не отговаря на истината. Твърди, че той не
може да си бие децата. Съпругата му не разбрала, че децата се сбили с други
деца в махалата, а тя помислила, че той ги е набил.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното:
По делото са представени като доказателства Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от молителя, че ответника по молбата
и неин съпруг А.С.А. системно
подлага нея и децата им на физически и психически тормоз. Твърди, че
последен акт на такъв е осъществен на
02.07.2013 г.
С решението си по делото съдът
следва да извърши преценка дали ответника е проявил домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН така, както е описано в молбата и ако е налице такава проява да наложи
подходящи мерки за защита.
От представената молба на Директора
на ДСП - гр.К. и декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН подписана от молителката, се
установява, че на 02.07.2013 г. ответника е нанесъл психически и физически тормоз на нея и трите им деца А. А.А.,
З.А.А., С.А.А.. Представени са медицински документи от прегледа трите деца
обект на насилие от техния баща и ответник А.С.А..
Представен
е социален доклад, от който се установява, че бащата на трите деца и ответник
по делото системно употребява алкохол, не се интересува от децата, упражнявал
психически и физически тормоз над тях и съпругата си. Трите деца споделили
какво се случва в семейството им, а А. как бил душен от баща си.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Съгласно дефиницията дадена в чл.2
от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Законодателят не е посочил изрично как трябва да се тълкуват понятията
физическо, психическо или сексуално насилие, затова съдът при преценката си
дали е налице такова деяние трябва да вземе предвид физическите и психични
особености и следите останали в съзнанието
на пострадалото лице.
По делото молителя Директора на
ДСП - гр.К. твърди, а същото не беше оспорено и от ответника, че Ц.А.А. е
съпруга на ответника, а А. А.А., З.А.А. и С.А.А. са негови деца.
Представени са писмени доказателства –
медицински документи и декларация по
чл.9 от ЗЗДН.
Ответника не представи доказателства във
връзка с оспорването на фактите в молбата.
С оглед представените
доказателства, съдът приема че на 02.07.2013 г. А.С.А. е упражнил физическо и
психическо насилие върху съпругата си Ц.А.А. и техните деца А. А.А., З.А.А. и С.А.А..
При постановяване на мерките за
защита срещу домашно насилие съдът не е длъжен да се съобразява с посочените от
молителя такива в молбата и декларацията, а следва съобразно изложените
обстоятелства да прецени кои от тях
в най – добра степен биха
защитили пострадалия от домашно насилие.
Като подходящи мерки за защита на пострадалата от насилието следва да се
приложат мерките по т.1, т.2, т.3 и т.4 от чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, а именно: да се
задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, както и опит за такова
насилие спрямо молителката и малолетните деца; да се отстрани извършителя на
домашно насилие от съвместно обитаваното жилище за срок от осемнадесет месеца; да
се забрани на извършителя да приближава молителката и пострадалите от насилието
малолетни деца от жилището им в с. Р., обл. П.ска, ул.”И.В.” №20, училището на
децата в с. Р. – ОУ „Хр. Г. Д.”, както и местата за социални контакти на
майката и децата, за срок от осемнадесет месеца; временно определя местоживеенето на децата при
пострадалия родител за срок от осемнадесет месеца.
Разпоредбата
на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна предвижда кумулативно налагане на
глоба в размер на 200 – 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 400 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна
такса в размер на 50 лева.
На основание чл.5 ал.2 ЗЗДН следва
да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл.
20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише
предупреждението по чл.21 ал.2 от ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл.5, във
вр. с чл.16 ал.1 от ЗЗСДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл. 5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение Ц.А.А.
ЕГН **********, А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********,
всички с адрес:***, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА А.С.А.
ЕГН **********,***, да се въздържа от извършването на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие
по отношение на Ц.А.А. ЕГН **********, А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********,
С.А.А. ЕГН **********, всички с адрес:***, за срок от осемнадесет месеца.
ОТСТРАНЯВА А.С.А. ЕГН **********,***
от съвместно обитаваното с
молителката Ц.А.А. ЕГН ********** и
малолетните А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН **********
жилище, находящо се в с.Р., обл.П.ска,
ул.”И.В.”№ 20, за срок от осемнадесет месеца.
ЗАБРАНЯВА на А.С.А. ЕГН **********,***, да
приближава молителката Ц.А.А.
ЕГН ********** и малолетните А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А.
ЕГН **********, жилището в което понастоящем живеят в с.Р., обл.П.ска, ул.”И.В.”№
20, училището на децата в с. Р. – ОУ „Хр. Г. Д.”, както и местата за социални
контакти на майката и децата, за срок от осемнадесет месеца.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на малолетните
деца А. А.А. ЕГН **********, З.А.А. ЕГН **********, С.А.А. ЕГН ********** при
молителката Ц.А.А. ЕГН **********, на адреса на който живее същата - с.Р., обл.П.ска,
ул.”И.В.”№ 20.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да
се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУП – К..
ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН **********,***,
да заплати глоба в размер на 400(четиристотин) лева по сметка на КРС, в полза
на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 50(петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: