Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 29
гр. Сливен, 09. 02. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на трети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 443 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Д.И.Д. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 21-0804-000632 от 28.11.2021 г., издадена от Началник Сектор към ОД
на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия, на основание
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, считано от 00:11:37
часа на 28.11.2021 г.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна. Счита, че: административният орган не е изложил мотиви за
срока на приложената ПАМ; не са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП; оспорената заповед е издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Моли
оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище счита
жалбата за неоснователна, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от оспорващия.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 28.11.2021 г. на оспорващия Д. е съставен от
служител на ОД на МВР Сливен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия АВ бл. № 235693, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това че
на 27.11.2021 г. около 23:10 часа, по път I-6 в с. Г. А., о. С., е управлявал личния си колесен
трактор с Рег. № ******* под въздействието на алкохол, тъй като при проверката
в 00:11:37 часа на 28.11.2021 г. с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARNA0175,
уредът е отчел 1,62 промила алкохол в кръвта на водача, измерено чрез издишания
въздух.
На 28.11.2021 г. от Началника на Сектор към ОД на МВР
– Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № 21-0804-000632. С нея на оспорващия Д. е наложена ПАМ с правно
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, считано от
00:11:37 часа на 28.11.2021 г., като е отнета един брой рег. табела *******. В
мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на АУАН и е прието, че
водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен,
е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
Между страните не съществува спор относно установените
по делото факти.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 10.12.2021 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството
на съда на 21.12.2021 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от
надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Спазена е установената от закона форма – актът е писмен,
посочени са фактическите и правни основания за издаването му, което обуславя
извод за мотивираност на заповедта в съответствие с изискванията на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта е извършено
позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед.
В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед,
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са
неоснователни.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените
в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС
да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и
адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС.
Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с
оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Установено по делото е и
обстоятелството, че водачът на превозното средство го е управлявал с
концентрация на алкохол в кръвта 1,62 промила. Управлението на МПС от водач с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, се включва в хипотезата на разпоредбата на
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В тази връзка съдът намира твърденията на
оспорващия за незаконосъобразност на оспорената заповед за неоснователни. Материалната
доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в съдебното
производство.
По делото е установено, че оспорващият е собственик на
процесното МПС и че на 27.11.2021 г. е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта 1,62
промила, поради което приложената от административния орган ПАМ е
законосъобразно наложена. ПАМ е наложена за срок от 190 дни и следователно е в
границите на предвидения в законовата разпоредба срок. В случая, срокът от 190
дни е само няколко дни в повече спрямо минималния, предвиден в законовата
разпоредба, поради което неизлагането на конкретни съображения на
административния орган да наложи ПАМ в този размер, не представлява съществено нарушение
на изискването за форма на административния акт. Още повече, че естеството на
извършеното нарушение е достатъчно тежко– управление на МПС под въздействието
на алкохол, което представлява висока степен на обществена опасност. Наред с
това, от приложената към административната преписка Справка за нарушител/водач
е видно, че преди процесната ПАМ, на оспорващия Д. са съставени актове за
установяване на административно нарушение, съответно издадени са наказателни
постановления и заповеди за прилагане на ПАМ – за същото нарушение– управление
на ППС под въздействието на алкохол.
Ирелевантни за спора са твърденията на оспорващия за
наличие на кредити и евентуално невъзможност, в резултат на приложената ПАМ, да погасява
вноските по тях. Тези твърдения са извън материалноправните предпоставки за
налагане на мярката и е недопустимо да бъдат съобразявани от съда при
преценката за законосъобразност на акта.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Д. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0804-000632 от 28.11.2021 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР –
Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на Д.И.Д., на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни, считано от 00:11:37 часа на 28.11.2021
г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: