№ 222
гр. Дупница, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно
дело № 20251510200331 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "В и С 777" ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Дупница,областКюстендил,ж.к.“Бистрица“бл.64,ет.4,ап.16,представлявано от управителя
Г.Д. Т. с ЕГН **********, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от
Закона за пътищата №**********,издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София с
който е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал.
3б ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденият ел. фиш е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен, постановен при нарушаване на административно производствените правила и
материалния закон. При това се прави искане за отмяна на фиша.
При гледане на делото жалбоподателят, редовно призован не се явява,вместо
него,адвокат С.,който поддържа депозираната жалба и отново моли ЕФ да бъде отменен като
незаконосъобразен.Претендира и направените по делото разноски в размер на 400.00 лева.
Въззиваемата страна,редовно призована не изпраща представител.Постъпило е
становище и молба с която са представени доказателства,като се оспорва жалбата и се иска
потвърждаване на ЕФ като законосъобразен.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима.
Подадена е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл.
1
59, ал. 2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт от категорията
на обжалваемите - ЕФ.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От изложеното в ел. фиш се установява, че на 25.05.2002г., в 14.33 часа е било
установено нарушение №EOC6FCB1ADCF457DE053021F160A4820,с ППС влекач И. С.АТ
440 сС ТП с регистрационен номер ...........,с тихнически допустима максимална маса 18000 с
брой оси 2 екологична категория ЕВРО 5 ,в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 400000 в община Дупница,за движение
по път I-1 ,км.325+277,с посока нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна
мрежа,като за посоченото ППС изцяла не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата,тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.Нарушението е установено с
устройство №40102,представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата,находящо се на I-1 ,км.325+277.
Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Отразено е,
че процесният фиш е издаден при условията на чл. 189ж ЗДвП и че за нарушението е
генериран доказателствен запис в системата по чл. 167a, ал. 3 ЗДвП със съответен номер на
нарушението. Въз основа на така приетото нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на
жалбоподателя с ЕФ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства, вкл. и от справката от ел. система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, и не се оспорва и от страните.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона
преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите - ел. фиш, поради което се
явява процесуално допустима.
Ел. фиш е издаден по предвидения в чл. 189ж ЗДвП ред. Нарушението е
установено и заснето по установения в чл. 167а, ал. 3 ЗДвП ред и начин.
Спазена е предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата
по връчването на ел. фиш на жалбоподателя също са спазени. Ел. фиш формално съдържа
всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Не са
налице формални пороци от външна страна, които да обосновават неговата
незаконосъобразност.
2
Електронният фиш, предмет на настоящото производство, с оглед отразеното в
него е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП,
установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните
такси.
Легалната дефиниция на понятието "Електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, и според същата електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН,
са неприложими по отношение на електронния фиш. За административно-наказателната
отговорност при издаване на ЕФ, конкретно въпросите за погасителната давност предвид
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата част на НК, според които
абсолютната погасителна давност по отношение на конкретното нарушение не е изтекла към
датата на връчване на ЕФ, вкл. и към настоящия момент /4 г. 6 месеца/ - чл. 81, ал. 2 НК.
Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, които процесният фиш формално съдържа.
Независимо от липсата на формални основания за незаконосъобразност на ЕФ, настоящият
състав намира същия за незаконосъобразен по следните съображения:
В съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на
административна санкция, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
Според изложеното в ЕФ, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 102, ал. 2
ЗДвП, който гласи: "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него. " В ел. фиш е отразено словесно, че нарушението се изразява в това, че
пътното превозно средство от посочената категория по чл. 10, ал. 1 ЗП е засечено да се
движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП /тол такса/. Нарушението е описано словесно,
посочена е датата и мястото на извършването му и са установените обстоятелства, при които
същото е било извършено. Авторството на така посоченото деяние се установява от
събраните доказателства, в т. ч. и от приложените - доклад от Електронната система за
3
събиране на пътни такси и снимков материал на процесното ППС, от генерирания
доказателствен запис (доклад) с номер на нарушението от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП.
Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегментни такси. Таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от
закона такса е правонарушение, за което може да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност на правонарушителите, в случая - на собственика на ППС - ЮЛ,
доколкото не е установено и липсват данни ППС да е било управлявано от друго лице.
Осъществяване на словесно описаното нарушение - управление на МПС по платената пътна
мрежа без предварително да е заплатена определената от закона такса, е нарушение, което,
обаче, осъществява състава на чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че е нарушен чл. 102,
ал. 2 ЗДвП, което представлява процесуално нарушение - предвид разпоредбата на чл. 42, ал.
1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Противоречието между словесното описание на
извършеното нарушение и посочения текст от закона, който е нарушен в ЕФ е самостоятелно
основание за незаконосъобразност на ЕФ, обуславящо неговата отмяна.
Посочено е също в ЕФ, че нарушението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП е наказуемо по чл.
179, ал. 3б ЗДвП, която разпоредба гласи: "Собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. " Според настоящия
съдебен състав, приемайки, че допуснатото от жалбоподателя нарушение, според словесното
му описание в ЕФ е по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, то същото се подвежда под санкционната норма
на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, която санкционира водач, който управлява ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени задълженията за установяване
на изминатото разстояние или няма закупена маршрутна карта, каквото обаче не е отразено в
административно-наказателната преписка. Като е посочил друга правна норма
административно-наказващият орган е допуснал следващо процесуално нарушение, при
което правото на защита на жалбоподателя е накърнено. ЕФ се явява неправилен и
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Дори да се приеме, че нарушението, описано в ЕФ е по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и
4
санкционирането на извършеното от жалбоподателя нарушение е по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, то
ЕФ отново се явява незаконосъобразен, тъй като чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, актуална редакция
към момента на извършване на нарушението визира санкция с ЕФ само за нарушение по чл.
179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б или чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Текстът е
допълнен с ДВ бр. 13/2024 г., в сила от 14.02.2024 г., от която дата могат да се издават ЕФ и
за нарушения по чл. 179, ал. 3б /или 3а/ ЗДвП. Като е издал ЕФ и наложил санкция на
посоченото основание, без то да съществува в правния мир, ответникът отново е допуснал
процесуално нарушение. В други свои текстове, като чл. 189ж, ал. 7, чл. 167а, ал. 3, чл. 187а
и др. ЗДвП, уреждайки реда за издаване на ЕФ, включва в кръга на нарушенията, за които
може да се издава ЕФ и тези по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, но в конкретния случай липсата в
закона на правната норма, посочена в ЕФ, и фактът на допълването и с ДВ бр. 13/2024 г. не
дава основание на настоящия състав да приеме нещо различно от посоченото.
Отделно от това, е налице непропорционалност на наложената административна
санкция. Съобразно текста на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б ЗДвП съдът намира, че определеното от
българския законодател наказание "глоба" или "имуществена санкция" във фиксиран размер
независимо от характера и тежестта на нарушението противоречи на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), която разпоредба въвежда задължение за
държавите - членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи. В този смисъл е и произнасянето на СЕС по дело С-
61/23, според което посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Т. е. санкционните норми на
чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП, предвиждащи наказание в абсолютен размер за водач или
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, следва да
останат неприложени като несъобразени с интензитета на санкцията в контекста на
конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното ЕФ следва да се отмени. Жалбата против него се явява
основателна и следва да се уважи.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по водене на делото.Такива се претендират в размер на 400.00
5
лева. Искането следва да се уважи в този му размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Дупнишкият районен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата №
**********,издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София с който е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП ,на „В и С
777" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Дупница,област
Кюстендил,ж.к.“Бистрица“бл.64,ет.4,ап.16,представляван от управителя Г.Д. Т. с ЕГН
**********,като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на на „В и С
777" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Дупница,област
Кюстендил,ж.к.“Бистрица“бл.64,ет.4,ап.16,представлявано от управителя Г.Д. Т. , разноски
по делото в размер на 400.00 лева. - адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6